№ 3872
гр. Варна, 17.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502136 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Ул“Д-р Петър Дертлиев“ срещу
разпореждане № 32949/12.09.2022 год. по гр.д. № 11719/22 год. на ВРС – 12-ми състав, с
което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление по чл.410 ГПК срещу Д.
Д. А..
Жалбата е подаД. в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от
заявителя „Агенция за събиране на вземания“, ЕИК203670940, със седалище и адрес на
управление: гр. София, срещу длъжника Д. Д. А. за суми по договор за кредит №
**********/16.08.2018 год. за сумата от 558.45 лева, претендирана като главница, сумата от
51.78, претендирана като договорна лихва за периода 25.09.2018-25.08.2019 год. И сумата от
225.33 лева – обещетение за забава за периода отх 26.09.2018 год. до датата на подаване на
заявлението, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
1
С разпореждане № 31538/31.08.2022 год., заповедният съд е казал на заявителя да
уточни претендираните вземания като изрично посочи дали в претенцията за главница се
включва част/целия размер на застраховката BANK комбо живот, bank комбо Езработица и
таксата за оценка на риска и ако се включва – какъв е размера на всяко едно от тези
задължения, дали върху включения размер на застраховката/таксата е начислявана лихва
/забава или законна/, претендирана в настоящото производство – какъв размер, какъв вид и
за какъв период.
В изпълнение на дадените указания, заявителят депозира уточняваща молба, с която
цитира практика на Окръжен съд София, СГС и Окръжен съд Пловдив.
Като е приел, че сезиралото го заявление страда от пороци и не са отстранени
нередовностите на исковата молба, заповедният съд е отхвърлил същото.
Настоящият състав споделя изводът на заповедния съд.
Производството е било образувано по молба на заявителя срещу физическо лице с
адрес в седалището на сезирания съд. Компетентният районен съд е сезиран с формуляр по
чл. 410 ГПК. Съответно на това сезиране разпореждането на първоинстанционния съд
кореспондира на акт по чл. 413 ал.2 ГПК и е действително.
Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за
редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез
точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е необходимо
именно защото към заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не представя писмени
доказателства /нито съдът събира такива/, от които да се установи основанието на вземането
и неговия размер и за да прецени длъжника дали да възразява по заповедта за изпълнение.
Индивидуализация на вземането е необходима и предвид изискването за идентичност между
предмета на заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на
заявлението и исковата молба.
В конкретния случай това не е така. Видно от данните в първоинстанционно
производство, в подаденото заявление е претендирана сума като главница, надвишаваща
посочения в договор размер на кредита, което индицира и извод, че е формирана от
различни вземания, начислени като задължения, възникнали по договор за предоставен
потребителски кредит. След изискване на доъллнителни пояснения, заявителят не е посочил
компонентите, включени в сборната главница, нито е уточнил основата, въз основа на която
е начислил претендираната лихва, поради което и правилно заповедният съд е отхвърлил
заявлението.
Въззивният съд отчита също така, че с оглед предназначението на заповедното
проикзводство да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания,
съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл.
410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/.
Именно поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът
да отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или
2
добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална
предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на
по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК,
предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради
противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна
степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже
съществуване на вземането си в осъдително исково производство. В конкретния случай,
преценката на нормите на представения договор пораждат съмнение за несъответствие на
клаузите на договора с императивните изисквания и забрани по ЗПК, тъй като макар и да е
предлагал и сключил договор за потребителски кредит, освен предоставената сума са
посочени и други услуги със самостоятелни цени, чийто произход не е пояснен в
съдържанието на самия договор. Съставът на въззивният съд констатира, че при този начин
на обявяване на съществената престация за потребителя, определяща не само търсеното от
него благо като непосредствена цел на финансовата услуга, но и допълнително завишената
финансовата тежест, която следва да понесе за това придобиване, съществува голяма
вероятност потребителя да не е в състояние да възприеме в цялост последиците от
множеството изявления, които е направил в хода на преговорите, довършени с този
документ.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 32949/12.09.2022 год. по гр.д. № 11719/22 год. на
ВРС – 12-ми състав, с което е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Ул“Д-
р Петър Дертлиев“ заявление по чл.410 ГПК срещу Д. Д. А..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3