Р Е Ш Е Н И Е
05.10.2020 гoд.
Номер 217 2020
година град
Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на петнадесети септември 2020
година
в открито заседание в следния
състав:
Административен
съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от
съдия Демиревски
Административно
дело номер 181 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Г.К.К. ***,обжалва
Решение № 2170-09-16#10/05.03.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на г-н К.
против Разпореждане № **********/10.12.2019 г. на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване към ТП на НОИ гр. Кюстендил, с
което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с осигурителен
стаж и доход до пенсиониране, на основание чл. 99 ал. 1 т. 2 б.“д“ от КСО. Иска
се отмяна на обжалвания административен акт. Твърди се,че неправилно е
изчислена и занижен размера на пенсията му, както и, че положеният от него
трудов стаж за периодите от 20.12.1973 г. – 11.10.1974 г.; 15.08.1979 г. –
27.11.1979 г. и от 15.08.1985 г. до 29.03.1986 г. следва да бъде категоризиран при
условията на втора категория труд, като се признае за такъв положения трудов
стаж,посочен по-горе, който не му е зачетен от ответника като такъв от втора
категория труд.
Ответникът по
жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил, чрез процесуалния си
представител гл.юк. А.,моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението
на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил.
Административното
производство е започнало със заявление вх.№ 2170-09-16/13.06.2017г. на Г.К.К. с
искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане
№ **********/22.06.2017г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ
гр. Кюстендил е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 68 ал. 3 от КСО и впоследствие с Разпореждане № ********** от 10.12.2019
г. е изменена в действителен размер на основание чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „д“ от КСО, в изпълнение на Решение № 244/22.10.2019 г. по адм. дело № 526/2018 г. по
описа на АС – Кюстендил.
В мотивите на разпореждането
се съдържат констатации,че осигурителният доход за базисния период 01.01.1997
г. – 14.03.2017 г. е 43 706.89 лв, а осигурителният стаж превърнат в трета
категория е 40 г. 04 м. и 16 дни, който е в изпълнение на съдебното решение и
дори е завишен.
По отношение на трудовият
стаж за времето от 20.12.1973 г. до 11.10.1974 г.; от 15.08.1979 г. до
27.11.1979 г. и от 15.08.1985 г. до 29.03.1986 г. не е зачетен във втора
категория труд, тъй като не се представят неоспорими писмени доказателства, че
трудът му попада в обсега на разпоредбите от ПКТП /отм./ за втора категория.
Разпореждане № **********/10.12.2019
г. е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ. Това разпореждане е потвърдено
с оспореното Решение № 2170-09-16#10/05.03.2020 г.,като
в него е посочено,че г-н К. не представя неоспорими доказателства, че
положеният от него осигурителен стаж за посочените периоди попада в обсега на т.
53“б“ или т.66-и от ПКТП/ отм./, съответно да бъде зачетен за втора категория
труд.
В административната
преписка е приложена пенсионна преписка на Г.К.К., съдържаща 119 листа.
По делото е
допусната и е прието заключението по съдебно – счетоводна експертиза, изготвена
от в.л. Н.С., която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като
такава.
Жалбоподателят е
субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно, жалбата
е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
С Разпореждане
№ **********/10.12.2019 г. длъжностното лице по пенсионното осигуряване е
постановило незаконосъобразен акт. Неправилно
е приложил материалния закон и Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил в
оспореното Решение № 2170-09-16#10/05.03.2020 г.,отхвърляйки оспорването на г-н
К. срещу разпореждането.
От
представените по делото доказателства,а именно пенсионна преписка на Г.К.К. е
представен опис на документи на трудовия му стаж,вкл. и от трудовата му книжка.
Така представените и приети в съдебното производство писмени доказателства не
са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК от страните. В тях се съдържат данни
както за продължителността на трудовия стаж придобит на съответното място
предвид отразените данни за извършваната работа като обущар, съответно автомонтьор
– 1 разряд и бояджия метални конструкции,така и отрасъла на дейността. Т.е.
начинът на установяване на длъжността,на която е положен спорния трудов стаж и
неговата продължителност е в съответствие с чл. 40 ал. 1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж. При липса на открито производство по реда на чл.
193 от ГПК по оспорване на вписването,съдът е длъжен да приеме с оглед
обвързващата доказателствена сила на официалните документи, че вписаните в тях
факти са се осъществили. Установените обстоятелства водят до извода, че през
периодите: 20.12.1973 г. - 11.10.1974 г. /в ТПК ”Жельо Демиревски” гр. Дупница/;
15.08.1979 г. – 27.11.1979 г. /в ДАП „Бобов дол“/ и от 15.08.1985 г. –
29.03.1986 г. /АПК „Дупнишка комуна“/, лицето е работило като, съответно
обущар, автомонтьор 1 разряд и бояджия метални конструкции.
От
заключението на експертизата безспорно се установява, че размера на пенсията за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е изчислена правилно, като са взети
предвид дадените указания в Решение № 244/22.10.2019 г. по адм. дело №
526/2018 г. по описа на АС – Кюстендил, като е признат действителния осигурителен
стаж и осигурителен доход, положен от жалбоподателя при осигурителите „Груп 7“
ЕООД и АСО „Сириус“ ЕООД.
В
случая спорът е каква е категорията труд на посочените длъжности,на които
жалбоподателят е полагал труд в ТПК „Ж. Демиревски“,ДАП „Бобов дол“ и АПК
„Дупнишка комуна“, какъв е осигурителният стаж на К. за горецитираните периоди
и представените за това доказателства.
С
разпоредбата на т.31б от ПКТП /отм./,действаща до 31.12.1999г.,е създаден
преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста
отрасли и дейности. Същите са подробно изброени, като между тях са посочени и “работниците
в обувната и кожено – галантерийната промишленост при работа с лепила на база
органични разтворители – конфекционери – ръчници, саячи, кроячи на детайли..”.В
този смисъл данните от трудовата книжка, в която стажът е оформен, съгласно
Наредбата за трудовите книжки, дават основание упражняваната трудова дейност от
К. като обущар, да бъде зачетена от втора категория труд, на основание т.31б от
ПКТП /отм./.
С
разпоредбата на т.53б от ПКТП /отм./, действаща до 31.12.1999 г., е създаден
преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста
отрасли и дейности. Същите са подробно изброени, като между тях са посочени и „работници
пряко участващи в ремонта и поддържането на трамваи, тролейбуси, автобуси и
товарни автомобили в автотранспортните фирми за общо ползване..“.В този смисъл
данните от трудовата книжка, в която е положен печат на фирмата осигурител,
въпреки че същата не е оформена съгласно правилата, за което жалбоподателят не
носи вина,дават основание упражняваната трудова дейност от К. като автомонтьор
1 разряд, да бъде зачетена от втора категория труд,на основание чл. 53б от ПКТП
/отм./.
С
разпоредбата на т. 66и от ПКТП /отм./, действаща до 31.12.1999 г.,е създаден
преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста
отрасли и дейности. Предвидено е мъжете, които са работили в селското
стопанство, да се пенсионират при 25 години трудов стаж в тази дейност и
отрасъл и възраст 57 години, без да е налице изискване трудът да е полаган
непосредствено в производството на селскостопанска продукция. Трудът на бояджиите,
работещи непосредствено в селскостопанското производство, се е зачитал за втора
категория труд на основание чл. 52б от ПКТП /отм./. Отново и тук е положен
печат на осигурителя, без трудовата книжка да е оформена по надлежния ред, но
както бе посочено и по – горе, жалбоподателят не носи вина за това. Горното
дава основание да се зачете и този стаж на жалбоподателя като такъв от втора
категория труд, на основание чл. 66и от ПКТП /отм./.
По
гореизложените съображения,съдът ще уважи жалбата и ще изпрати преписката на
административния орган за изпълнение на дадените в мотивите на решението
указания по прилагането на закона.
Изменяйки
личната пенсия за ОСВ на основание чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „д“ от КСО на Г.К.К. с Разпореждане
№ **********/10.12.2019 г., длъжностното лице по пенсионното осигуряване е
постановило акт несъобразен с материалния закон. Неправилно е приложил
материалния закон и Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното Решение №
2153-09-16#10/05.03.2020г.,
отхвърляйки оспорването на г-н Каракостовl срещу
разпореждането.
При проверката по
чл. 168 от АПК не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Процесното решение
и контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по
чл. 117 ал. 1, т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт
притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В
производството по издаване на акта не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила.
Обжалваното
решение съответства на целта на закона, тъй като е израз на упражнено
правомощие при оспорване по административен ред на съответния административен
акт.
Воден от
горното и на основание чл. 172 ал. 2, във вр. с чл. 173 ал. 2 от АПК, Кюстендилският
административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-09-16#10/05.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Кюстендил и
потвърденото с него Разпореждане № **********/10.12.2019 г. на длъжностното
лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил,с което е оставена
без уважение жалбата на Г.К.К., с ЕГН ********** и адрес: ***.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил за постановяване на нов административне
акт, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: