Решение по дело №246/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) при Министерство на правосъдието - София, подадена чрез М. Г. - старши юрисконсулт при Затвор Б., против Решение № 1373 от 22.11.2022г., постановено по адм. дело № 1021/2022г. на Административен съд - гр. Б., с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София е осъдена да заплати на И.Г.П., ЕГН **********, понастоящем в затвора Стара Загора, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. З, ал. 2, вр. ал. 1 ЗИНЗС за периода от 09.10.2021г.- 30.01.2022г., причинени от перманентен шум.

Искът е отхвърлен за разликата над сумата от 200 лева до предявения размер от 707 лева, като в тази част решението се оспорва от И.Г.П., ЕГН **********.

Касаторът – ГД „ИН“, обжалва решението в осъдителната му част, с твърдения за нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага възражения срещу фактическите и правни изводи на съда. Твърди, че в хода на делото не са установени извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия. Счита, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в Затвора Б., като излага, че размера на присъденото обезщетение за претърпените вреди е необосновано завишено. Моли обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, като се отхвърли предявения иск. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В съдебно заседание и по съществото на спора, процесуалният представител на касатора ю.к. Г., чрез писмено становище поддържа жалбата на изложените основания и моли уважаване на същата.

В касационната си жалба касаторът И.Г.П. обжалва решението в отхвърлителната му част, с твърдения за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се и несправедливост на присъденото с оспореното решение обезщетение от 200 лева. Налагат се оплаквания за несъответствие на изводите на съда със ЗИНЗС, действащата правна уредба на страната, с европейското законодателство и с практиката на ЕСПЧ. Твърди се игнориране на доказателства от първоинстанционния съд, несъобразяване със събраните по делото доказателство и свидетелските показания. В съдебно заседание касаторът И.Г.П. оспорва подадената от ГД „ИН“ касационна жалба, като недоказана и неоснователна по съображения, че съдебното решение в оспорената от дирекцията част е правилно и законосъобразно. Поддържа жалбата си срещу решението на АС – Б. в частта с която е отхвърлен искът му за обезщетение. Депозира писмени бележки по съществото на спора.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Б. дава заключение за неоснователност на двете жалби и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

И двете касационни жалби са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, и пред надлежния съд, поради което са допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:

Производството пред Административен съд - Б. е образувано по предявен иск от И.Г.П. против ГД „ИН“ за присъждане на обезщетение в размер на 707 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, чувство за унизено достойнство, физически и психически дискомфорт, унижение, нечовешко и унизително отношение, неудобство, безпомощност, негативно влияние върху съня, увреждане на здравословното състояние, претърпени в резултат на престоя му в Затвора Б. в периода м. 09.10.2021г.-30.01.2022 г. и произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в същия. В исковата си молба ищецът П., касатор в настоящото производство е изложил твърдения, че в периода от 09.10.2021г. - 30.01.2022 г. е пребивавал в Затвора Б., където постъпил с мярка „Задържане под стража“. Престоят му в Затвора Б. бил осъществен наличие на хлебарки и дървеници; перманентен шум с несъблюдаване на тишина; липса на възможност за получаване на колети, отсъствие на достъп до интернет и компютър в Затвора Б.; връщане и загубване на писма на ищеца; необоснована конфискация на лични вещи; възможност да се ползва душ с топла вода два пъти седмично; отсъствие на топла вода за душ и парно отопление; свиждане само два пъти седмично; забрана за пренос на радио/телевизор при пътуване; малко количество храна, както и лошо качество на храната; липса на адекватни медицински грижи; нужда от отпуск с цел да посети лечебно заведение; изключително лоши санитарно-битови условия в Затвора Б.. По изложените съображения ищецът счита, че е бил подложен на изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отношение, като лошите битови условия били в резултат от бездействието на затворническата администрация.

В отговора си и в съдебно заседание ответникът излага съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, поради липса на предпоставките по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Сочи, че за периода от 09.10.2021г. до 30.01.2022г. ищецът е бил настанен в килия № 226, която съответствала на всички изисквания, мероприятията по дезинсекция са се осъществявали от външна фирма. Редът за получаване на кореспонденция и колетни пратки е бил спазен, а изземването на определени вещи -свързано с липса на законова възможност за тяхното ползване. С цел осигуряване на сигурността в Затвора не е предоставен достъп до компютърно устройство. Спазен е и редът за къпане на лишените от свобода два пъти седмично, като изхранването е организирано чрез осигуряване на необходимите количества хранителни продукти и енергийни нормативи за балансирано хранене съгласно Таблица №1, раздаването на храна се осъществява от лишени от свобода, назначени по домакински щат. Медицинското обслужване е било извършвано по график в медицински център в Затвора Б., като при необходимост от спешна помощ се осъществява веднага, а при наличие на симптоматика и оплаквания се осъществяват регулярни медицински прегледи.

Първостепенната инстанция на АС Б. е установила, че със Заповед № 526/05.08.2020г. на Началника на Затвора Б., считано от 25.08.2022г. П. е настанен във ІІ-ра зона с повишена сигурност, в постоянно заключено помещение, без право на участие в колективни мероприятия. След влизане в сила на присъдата му по НОХД №234/2022г., считано от 30.06.2022г, от Затвора Б. е преместен в ЗО „Дебелт“ за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 25 години. На 25.07.2022г. е преместен в Затвора гр. Стара Загора.

Установено е в производството пред съда, че в периода от 09.10.2021г. до 30.01.2022г. ищецът е бил настанен в помещение № 226, във ІІ-ра зона с повишена сигурност, с 6 кв. м. жилищна площ със свързано санитарно помещение 1,67 кв.м. със санитарен възел с достъп до течаща вода и мивка с течаща вода. В помещението има прозорец с размери 120см./60см съставен от два отварящи се прозореца. Обзаведено е с легло, шкафче за лични вещи, маса, стол, осветително тяло, 1 бр. радиатор, захранван от паровата централа на Затвора Б., като не са регистрирани проблеми с топлоподаването. Ищецът е получавал месечно 2бр. сапуни за пране и 2бр. тоалетни, почистващи препарати, дезинфектанти и инвентар за чистене.

Дезинсекцията се осъществявала от външна фирма „Фаворит ДДД СЪРВИЗ“ съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № от 20.01.2021г. между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“. Дезинсекция на помещенията на затвора е извършвана 8 пъти годишно за срока на договора и дератизация 2 пъти годишно. От представените фактури и приемо-предавателни протоколи съдът установил, че на 08.11.2021г. и 20.12.2021г. е извършена цялостна дезинсекция за хлебарки и дървеници на общи площи - килии, вишки, дюшеци, под, коридори, кухня, столова общо 9552 кв.м. площ и е вписано: „няма наличие на вредители“.

По отношение на пощенските пратки е установено, че е налице процедура за получаването им от лицата, настанени в пенитенциарното поделение, съгласно която упълномощен служител от надзорно-охранителния състав получава от клон на Български пощи кореспонденцията, която отговаря на определени категории, установени с поставено клеймо от Български пощи. Клеймото се поставяло на съответното писмо, малък пакет или колетна пратка, от страна на пощенски служители, които определят в коя категория попада съответният пакет. Колетни пратки не се приемат от служителя -куриер и се връщат на изпращача. След приемане на посочените писма се предоставяли на съответните инспектори социална дейност, за връчване на лицата - адресати. Последните в присъствието на служител от надзорно-охранителния състав са длъжни да отворят плика за проверка на съдържанието му. Не се установил регламент за регистриране и предоставяне на получените писма, а случаите, в които писмата са били с размери и тегло по-големи от регламентирания, което ги поставя в категорията малък пакет или колетна пратка са неразрешени за получаване. Установило се също, че П. е български гражданин, поради което нямал право да получава малки пакети или колетни пратки по пощата, а само по време на свиждане.

През исковия период са иззети вещи на ищеца, а именно: два броя електрически нагреватели и саморъчно направена контролна везна и чаша, тъй като не фигурират в списъка за вещи и предмети, които лишените от свобода имат право да ползват и държат при себе си, за което е съставен протокол №100524 от 20.12.2021г.. В спално помещение № 226 при претърсване и личен обиск са намерени два броя повредени бързовари и саморъчно направена контролна везна. Със Заповед №109 от 01.03.2022г. на Началник на Затвора Б. са отнети в полза на Фонд „Затворно дело“-2бр. повредени бързовари.

Първоинстанционният състав на съда е установил също и че е предоставена възможност за кореспонденция чрез писма, телефонни разговори или други форми на комуникация със семействата си, други лица или представители на външни организации, както и да имат свиждания с тях. Със заповед №222/02.04.2020 г., предвид извънредното положение, обявено в Република България, поради епидемията от COVID-19, за запазване на социалните контакти на лишените от свобода е предоставена възможност за видеоконферентна връзка „SKYPE“, по график утвърден от началника на Затвор Б.. Свиждане по отношение на лицата с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Затвор Б. се провеждало само два пъти седмично. Настанените на основание чл. 248 ЗИНЗС провеждат свиждане всяка първа и трета събота от месеца.

По отношение на ползване на топла вода и баня от лицата с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Затвор Б. са е установено наличие на създадени условия за къпане по график 2 пъти седмично (понеделник и четвъртък).

Изхранването на лицата, настанени в Затвор Б. е организирано чрез осигуряване на необходимите количества хранителни продукти, съдържащи и доставящи енергийните и веществени нормативи за балансирано хранене (химически и калориен състав), съгласно Таблица №1, Надбавка „А“ и Таблица №2 - заменителна таблица, съгласувани с министъра на здравеопазването, министъра на финансите и утвърдени от министъра на правосъдието. Седмичното меню се изготвяло на база сборник рецепти за заведения за обществено хранене, като се използват хранителните продукти, посочени в утвърдените таблици. В рамките на седмицата, един лишен от свобода ежедневно получава 2622 кал. плюс - минус 200 кал. на ден от полагащите се за деня и не по малко от 18354 кал. на седмична база или 2622 кал. средно на ден. Седмичното меню - „общо меню“, за посочения по-горе период съдържа общо 18924 калории или средно на ден 2703 калории. Установено е неправилно изписване на ястието - чай - 200 мл. - (82 кал.), следва да е чай със захар- 200 мл. - (82 кал.), и баница - 150 гр. - 587 кал., а следва да е баница със сирене/извара -150 гр. - 587 кал. В менюто се включвали най-малко по един продукт от следните групи храни: 3ърнени храни (хляб, хлебни, макаронени, тестени изделия, ориз и др.) - ежедневно, зеленчуци и зеленчукови консерви - ежедневно, плодове — пресни, мляко и млечни продукти, богати на белтък храни месо птици, яйца, бобови храни и др. - ежедневно, риба като основно ястие. Грамажът на хранителните продукти се установявал в момента на тяхното получаване, в присъствието на служители от надзорно-охранителния състав и главен готвач, като отклонения при предоставянето на храната не били констатирани. Храната се раздавала от лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, назначени по домакински щат на длъжността „отговорник на група“ и притежавали документ за микробиологично изследване, издадено от микробиологична лаборатория. Храната се раздавала при стриктно спазване на хигиенните изисквания, чрез използване на еднократни ръкавици и работно облекло под контрол от страна на служители на надзорно-охранителния състав.

Лицата, настанени в Затвор Б. посещавали в медицинския център по график. Подсъдимите, настанени във 2-ра зона за повишена сигурност се приемали от д-р Гичева - ОПЛ към Затвор Б. всеки вторник от 07:30 ч. до 10:00 ч. При спешни състояния - веднага, а при наличие на актуална симптоматика и оплаквания - регулярни медицински прегледи в рамките на работното време на медицинския център към Затвор Б. във времевия период от 08:30 ч. до 17:00 ч. Извън работното време на медицинския център, се подава сигнал до спешен телефон, след което се осигурява необходимата медицинска помощ от спешен екип. По отношение на ищеца се установили следните посещения в медицинския център: на 24.01.2022г. с поставена диагноза - Ентероколитис акута; на 25.01.2022г. с поставена диагноза – Гастродуоденитис, назначено лечение и измерено кръвно налягане 120/80; на 27.01.2022г. с поставена диагноза – Гастритис, назначено лечение. Въз основа на медицинската документация е формулиран извод за добро общо състояние на П..

Въз основа на писма до Началника на Затвора Б., изготвени във връзка с извършени проверки на ГДИН по повод жалби на ищеца П. е установено, че в сградите на Затвора Б. се извършва осем пъти годишно дезинсекция и два пъти дератизация, осигурено е къпане два пъти седмично, установен е ред за топлоподаване +12градуса и прогноза на НИМХ за трайно застудяване, подменени са калъфката и възглавницата в килия 226, указано е да се уведоми задържания П. за правото му за получаване на неограничен брой писма, телефонни разговори или други форми за комуникация със семействата им, други лица или представители на външни организации, както и чрез видеоконферентна връзка чрез Скайп, храни и предмети могат да получават само по време на свиждане. Съдът е приел за установено, че не се налага спешна операция в дългосрочен план, а по отношение на банкнотата от 20лв., че същата била иззета с надлежен протокол, тъй като не е позволено държането на пари в местата за лишаване от свобода от закрит тип.

Установено е също, че подсъдимият П. е уведомен с писмо, че дезинсекция и дератизация се осъществява съгласно договор, а задължение на лишения от свобода е да поддържа спалното помещение в добро състояние и хигиена. За същото на касатора са правени многократни забележки, всеки месец са му предоставяни хигиенни материали.

По делото е установено от съда, че „перманентен шум и крясъци в Затвор Б.“ се дължат на поведението на друг лишен от свобода, който поради особености на характера създавал шум и крещял. По отношение на „отсъствие на възможност за получаване на колети в затвора“, е установено, че администрацията на Затвора е предприела мерки по стриктно спазване на чл. 256 ЗИНЗС.

По повод оплакванията на касатора за честа липса на топла вода, е посочено, че се компенсира с осигуряване на допълнително време за къпане, на основание чл. 248 ЗИНЗС свиждане се провежда два пъти месечно, като от 05.08.2020г. е проведено едно свиждане от П., според Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГД „Охрана“ е забранено в багажа на конвоираното лице да се намира електроника и информационни технологии.

От показанията на свидетелите Петър Г. П. и Тодор Цанков Й. съдът е установил, че в килията на св. П. е имало хлебарки и дървеници, осъществявала се рядко дезинсекция, но без ефект. Не знае за какво за пръскали за хлебарки или за коронавирус. През нощта не можело да се спи, защото дървениците хапели и трябвало лампата да е светната. Шум след 22 часа на 2 етаж имало от разговорите на старшините. Нямало звукова сигнализация, с която да се осъществява връзка с дежурния състав на ГДИН, което налагало по няколко пъти да тропа на вратата, за да отиде до телефона или до доктор, или поради други причини, понякога повече от 10-15 минути, постоянно отнякъде се викало, при разговори по телефона, който е в коридора, се е случвало хора от съседни килии да думкат и така нарушавали разговорите по телефона. Този шум пречел на разговорите. Нямало възможност да ползва интернет за самообразование или комуникация, четене на електронни вестници и книги, на седмица веднъж да се ползвал скайп за 10-15 минути. Случвало се да конфискуват лични вещи. Ползването на душ с топла вода е в понеделник и четвъртък по 15 минути, максимум до 25 минути. Водата е винаги вряла и трябва да се разрежда с кофи, няма смесител за топла и студена вода. Душът е в отделно обособено помещение, не е в килията. В килията имало течаща студена вода. По принцип имало проблем с водата в баните. Свиждането е два пъти в месеца, на 2 седмици по 40 минути, през плексигласови стъкла и по телефон. Не се готвело качествено, не е достатъчна храната като количество. В кюфтетата слагали недоварен ориз, за да изглеждат по-големи. Забранено било да се получават храни от близки по време на свижданията, единствено шпекови салами, плодове, зеленчуци и други дълготрайни продукти, които ги няма на лавката. Позволена била хладилна чанта. Не се разрешавало внасянето на пчелен мед, а в лавката бил фалшив. В лавката стоките били по-скъпи, с около 30 % повече от това, което се продава навън. Медицинските грижи били под всякаква критика, от два месеца нямало лекар, защото напуснал. Отношението било нелюбезно, давали само аспирин и аналгин. Санитарните условия в килията на П. били лоши, последна килия, влажно, отвратително. В коридора имало влажни петна, изронена мазилка, отгоре течало, тръбите минавали по средата, вадили един плъх. Библиотеката, филмите и юридическа литература били достъпни само във вторник от 9 часа до 9,40ч. Престоят на открито и обособените помещения в каре № 2, площадка за престой № 2 на лавката свидетелите установяват, че няма никаква сянка, няма уреди и тежести за спортна активност. В килията нямало налични радио и телевизионен апарат, поради което лишените от свобода сами са си купували такива. На втория етаж нямало обособено помещение, където може да се сложат електрически уреди за приготвяне на храна. Навсякъде изключвали електричеството след 22 часа, във всички килии.

С оспореното съдебно решение ГД „ИН“ е осъдена да заплати на ищеца обезщетение в размер на 200 лева за неимуществени вреди, в следствие поставянето на касатора-ищец П. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Б. в периода от 09.10.2021г.- 30.01.2022г. В останалата част до пълния претендиран размер от 707 лв., искът е отхвърлен. За да постанови този резултат, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният състав на съда е приел, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ през процесния период. Прието е, че твърденията в исковата молба за противоправно бездействие на администрацията на затвора и нарушаване на правилата за тишина и ред през денонощието, а оттам и за уронване на човешкото достойнство на П. са установени по делото. Съдът е кредитирал признанието на ответника, че не инсталирана звукова сигнализация. Същото съответства на твърдението на ищеца и показанията на свидетелите. На тази база е достигнал до заключение, че тези обстоятелства водят до нарушаване на спокойствието на съня, поради което могат да бъдат квалифицирани като неблагоприятни по смисъла на чл. 3 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗИНЗС, за което ответникът дължи обезщетение за неимуществени вреди на ищеца. Изрично е посочено, че настъпването на такива вреди счита за доказано съгласно необорената презумпция по чл. 284 ал. 5 ЗИНЗС. Във връзка сразмера на обезщетение съдът е приел, че периодът на поставяне в конкретните неблагоприятни условия, е относително кратък - четири месеца, като недокрай изяснен остава интензитетът на отрицателното въздействие (шумът, тропането и виковете от килиите) върху ищеца, т.е. каква е била неговата честота и продължителност. Въз основа на тези свои констатации съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост съдът е определил размер на обезщетението от 200 лева. Прието е също и че няма доказване на някакъв висок или изключителен интензитет на емоционални страдания, поради което съвкупното въздействие на всички установени неблагоприятни аспекти на средата върху П. за исковия период, през който е пребивавал в Затвора Б. му се следва обезщетение именно от 200 лева, като за разликата искът е неоснователен.

Що се касае до останалите оплаквания на касатора-ищец първоинстанционният състав на АС Б. е приел за недоказано, че ищецът И.П. при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Б., през периода от 09.10.2021г. - 30.01.2022г., е бил подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. З ЗИНЗС в резултат на изложените от него твърдения за наличие на хлебарки и дървеници; отсъстваща възможност за получаване на колети, отсъствие на достъп до интернет и компютър в Затвора Б.; връщане и загубване на писма на ищеца, необоснована конфискация на лични вещи; душ с топла вода е възможно да се ползва два пъти седмично; отсъствие на топла вода за душ и парно отопление; свиждане само два пъти седмично; забрана за пренос на радио/телевизор при пътуване; малко количество храна, както и лошо качество на храната; липса на адекватни медицински грижи, като желае да бъде преместен в Затвора Стара Загора; нужда от отпуск с цел да посети лечебно заведение; изключително лоши санитарно-битови условия в Затвора Б., поради което е приел исковата молба за неоснователна за разликата над 200 лева.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 с.з., който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Направил е вярна преценка на същите и въз основа на това е достигнал до правилния извод, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в периода, предмет на исковата молба. В тази връзка правилно е установено наличието противоправно бездействие на администрацията на затвора и нарушаване на правилата за тишина и ред през денонощието, а оттам и за уронване на човешкото достойнство на П..

Безспорно законът забранява изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се имат предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая, както правилно и обосновано е прието от административния съд, е установено неизпълнение на законови задължения, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Претърпените от ищеца негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с установените битови условия, в които е бил поставен същия в процесния период при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на ГД „ИН“ за несъобразяване на мотивите на съда с действителните факти от значение за случая и установените по делото обстоятелства. Първоинстанционният съд много конкретно е описал, кои искови претенции намира за частично доказани, а именно: наличието на шум през цялото денонощие, което пречи на спокойствието и съня на ищеца. Отхвърлил е претенциите на ищеца за липса на извършвани действия от ответника по осигуряване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация в затвора, както и твърденията му за отсъстваща възможност за получаване на колети, отсъствие на достъп до интернет и компютър в Затвора Б.; връщане и загубване на писма на ищеца, необоснована конфискация на лични вещи; душ с топла вода е възможно да се ползва два пъти седмично; отсъствие на топла вода за душ и парно отопление; свиждане само два пъти седмично; забрана за пренос на радио/телевизор при пътуване; малко количество храна, както и лошо качество на храната; липса на адекватни медицински грижи.

Неоснователен е касационният довод на ГД „ИН“ и за недоказаност на претърпените вреди. Наличието на вреди се презюмира от закона, поради което и оборването на тази законова презумпция е в тежест на ответника. В хода на производството пред въззивния съд не са събрани категорични и безспорни доказателства за осигуряването на условия спокойно пребиваване и сън в обитаваното от ищеца през процесния период помещение за посоченият период, поради което изводите на съда за наличието на предпоставките за постановяването на осъдителното решение са правилни. В контекста на компенсаторните средства за защита, констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от ЕКПЧ и че е налице нарушение на чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2 ЗИНЗС, дава основание да се направи предположение, че същите са причинили неимуществени вреди на наказаното лице - Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото „Нешков и други срещу България“, съгласно което средствата за защита трябва по-скоро да отразяват съществуването на тази презумпция, а не присъждането на компенсация да зависи от умението на жалбоподателя да докаже чрез доказателства наличието на неимуществени вреди под формата на емоционална травма.

ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по чл. 8, §1 ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, §2 ЕКПЧ прави изключение единствено що се отнася до намеса на държавата, предвидена в закон, или е необходима в интерес на националната и обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при прилагането на изключенията по §2 на чл. 8, ЕКПЧ изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Мотивирана е преценката на съда, че липса на условия, които да осигурят спокоен сън в периода означава, че ищецът е поставян в условия, които не отговарят на изискванията, въведени от българския законодател в ЗИНЗС, съответно съставляват нарушение на чл. 3 ЗИНЗС и по своята същност са незаконосъобразна дейност на администрацията на затвора, довела до причиняване на неимуществени вреди именно в посочения период.

При тази фактическа установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание в осъдителната част, е законосъобразен. Условията, при което ищецът е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода“, обуславят основателността на предявения иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. На ищеца са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД „ИН“ в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с парично обезщетение.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 ЗЗД.

В случая размерът на дължимото обезщетение е определено от въззивния съд при стриктно спазване правилата за съразмерност, посочени в чл. 52 ЗЗД. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. В тази връзка, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи че ищецът претендира като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, сумата 707 лева общо за период от три месеца и 20 дни. Според практиката на ЕСПЧ, при претендиране на обезщетението за репариране на неимуществените вреди съдът следва да съобрази размера на обезщетението, като отчита характера на деянието, извършено от служителите на администрацията на ареста, характера на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, и периода на престой на ищеца, т.е. интензитета и продължителността на действие на нечовешките или унизителни условия върху засегнатото лице. Така в §299 от пилотното решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото Нешков и другите ЕСПЧ сочи, че „размерът на времето, изтърпяно от съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди“.

Предвид горното и като отчете спецификата на случая, характера и невисокия интензитет на увреждането, предвид частично установеност на заявените от ищеца основания, касационния състав намира, че увреждането на ищеца за сравнително непродължителния период, е справедливо възмездено с оспореното решение на първоинстанционния съд, с обезщетение в размер на 200 лева, дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

В останалата част, до пълно предявения размер от 707 лева решението се оспорва от П.. По отношение на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, едноличния съдебен състав е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт.

Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че ищецът е разполагал изискуемата площ от 4 кв. м. съгласно чл. 21 ППЗИНЗС на човек. В помещението е имало тоалетна и баня, течаща вода, отопление и проветрение. Помещението, което е обитавал П. в исковия период е самостоятелно такова, отговарящо на изискванията на за изискуема минимална площ, в него е имало тоалетна и баня, течаща вода, отопление и проветрение, неограничен достъп до санитарно помещение с течаща вода и при оптимални условия за хигиенизиране с подаване на топла вода, два пъти седмично по график, каквато е организацията на водоподаването на цялата територия на затвора, предоставяни му са препарати за самостоятелно поддържане на хигиена.

Неоснователно е и оплакването на касатора П., за липсата на ефективни мерки по обезпаразитяване на спалните помещения в затвора. От доказателствата по делото се установява, че адекватни мерки по дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД) са били взети от управата на затвора. Това е станало въз основа на сключен със специализирано лице договор, а реалните действия по ДДД са установени от протоколи за извършена дезинсекция на 08.11.2021г. и на 20.12.2021г. за хлебарки и дървеници на общи площи-килии, вишки, дюшеци, под, коридори, кухня, столова общо 9552кв.м. площ.

Правилно и законосъобразно е прието от съда, че не е било нарушено правото на касатора на кореспонденция и в частност да получава колети по пощата. Създадената в Затвора организация за получаване на писма и колети е в съответствие със законовата регламентация на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съгласно същата, че лишените от свобода имат право да получават колетни пратки (храни и предмети) само по време на свиждане, като индивидуална награда или за определени официални или религиозни празници. Право да получават колетни пратки по пощата само лишените от свобода - чужди граждани и то ако пратката да е изпратена от подател, намиращ се извън пределите на Република България, арг. чл. 82, ал. 4 ППЗИНЗС. Това тяхно право е продиктувано от по-неблагоприятното им положение в местата за лишаване от свобода. Бидейки чужди граждани са с ограничена възможност да бъдат посещавани от техните близки, които са също чужди граждани, които живеят в друга държава. Понеже П. е български гражданин, за него важат правилата за българските граждани.

Правилно и законосъобразно първостепенният състав на съда е достигнал до извода, че достъпът до интернет и компютър не е част от правата на лишените от свобода нито пък е разрешено притежаването на компютър или друго устройство с безжична връзка. В този смисъл правилно съдът е приел, че липсва нарушение по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС.

По делото е установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че на касатора е върната само една пратка. По отношение на същата обаче се установява, че е била с по-голям обем от обикновено писмо, което я поставя в категорията малък пакет или колетна пратка.

Недоказани са твърденията на касатора за наличие на необоснована конфискация на лични вещи. Доказателства за наличие на такова отнемане не са налице, като вещите отразени в протокол за иззети вещи №100524 са от категорията на посочените в чл. 97, т. 1 и 3 ЗИНЗС.

В мястото за лишаване от свобода Затвора Б., където е изтърпявал наказанието си касаторът са създадени условия за къпане на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите по график 2 пъти седмично (понеделник и четвъртък). Банята се намира в отделно помещение с достъп по график, който съответства на определения в чл.21, ал.6 ППЗИНЗС минимум. Няма данни, а и не се твърди ищецът да е бил лишен от тази възможност, нещо повече – сам сочи в исковата си молба, че душ с топла вода е възможно да се ползва два пъти седмично. По същите съображения неоснователни се явяват оплакванията на касатора, за наличие на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС свързано с възможност за свиждане само два пъти месечно. Както правилно е посочил първоинстанционния състав, в съответствие с чл. 86, т. 2 ЗИНЗС, свижданията в Затвора Б. се провеждат два пъти месечно. При липса на твърдения, че това правило не се спазва, не е налице незаконосъобразно действие/бездействие от страна на затворническата администрация.

Настоящата инстанция на АС Б. напълно споделя и констатациите в оспореното решение за недоказаност на оплакването за наличие на забрана за пренос на радио/телевизор при пътуване. Изцяло се споделят и изводите изложени в решението за недоказаност на твърденията на П., че храната в Затвора-Б. е под калорийния минимум. Не се потвърдиха и твърденията в исковата молба за липса на адекватна медицинска грижа в Затвора Б.. Въз основа на представения по делото утвърден график за посещение на медицинския център, извън неотложните случаи съдът правилно е установил, че ищецът при постъпването си в Затвора Б. е без субективни оплаквания, като за периода от 09.10.2021г. до 30.01.2022г. е посетил МЦ при Затвор Б. на 24.01.2022г., 25.01.2022г., 27.01,2022г., на които дати са му проведени медицински прегледи, поставена му е диагноза и му е назначено лечение. Липсват твърдения за наличие на спешни състояния и необходимост от оказване на спешна медицинска помощ, както и не е имало подадени жалби от негова страна за отказ от предоставяне на здравни грижи. Наличието на данни за проведени два медицински прегледа при специалист ортопед, както и липсата на данни за определена дата за хирургична интервенция или насочване от медицински специалист за такава в конкретен срок, което да не е изпълнено от администрацията сочи липса на бездействие от страна на затворническата администрация.

При липса на материалноправните предпоставки по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, искът правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд.

В тази връзка касационният състав на АС Б. изцяло споделя изводите на съда изложени в мотивите на обжалваното решение, като в изпълнение разпоредбата на чл. 221, ал. 2 АПК препраща към същите, без да излага подробни такива.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е правилно и обосновано, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК съдът,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1373 от 22.11.2022г., постановено по адм. дело № 1021/2022г. на Административен съд - гр. Б..

Решението е окончателно.

	Председател:	ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
	Членове:	ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ СТОЯН КОЛЕВ