РЕШЕНИЕ
№ 2215
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330108192 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за
заплащане на сумата от 2525.99 лева, обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 06.02.2019г.
Ищецът- „Алианц България“ твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ ответникът умишлено
е увредил автобус „***“ с рег. № **** собственост на „Автобусни превози“ Пловдив,
за което деяние било образувано досъдебно производство. За вредите платил
обезщетение в размер на 2525.99 лева, като на ответника била пратена регресна покана
за доброволно изпълнение. Такова не постъпило, поради което се иска осъждането да
заплати сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От постановената по н.о.х.д. № 1183/2019г. присъда се установява, че АНГ. КР.
Н. е признат за виновен в това, че на 06.02.2019г. в гр. Пловдив е повредил
противозаконно чужда движима вещ- автобус марка „***“, модел „***“ с рег. № ****,
собственост на „Автобусни превози- Пловдив“ ЕООД, чрез счупване на предно
обзорно стъкло, рамо на чистачка, перо на чистачка, всичко на обща стойност от 1123
1
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Присъдата не е обвързваща за съда относно размера на
нанесените вреди, а единствено относно това, че е налице повреждане на чужда
движима вещ.
Предвид становището на ответника в о.с.з. е допълнен доклада на делото като са
отделени за безспорни обстоятелствата, че ищецът е бил застраховател по застраховка
„Каско“ на автобус „Исузу“ с рег. № РВ7233АВ, собственост на „Автобусни превози“ -
Пловдив, както и че нанесените щети са на стойност 2525.99 лева.
Тези обстоятелства се установяват и от приложените към исковата молба
документи, които не са оспорени от ответника, като плащането на обезщетението се
доказва от представеното платежно нареждане от 13.02.2019 г. в полза на „Автобусни
превози- Пловдив“ ЕООД. От приетото свидетелство за регистрация (малък талон) се
установява, че превозното средство е било собственост на „Сожелиз- България“ ЕООД
(с променено наименование „ОТП лизинг“ ЕООД), като е посочено, че може да бъде
ползвано от „Автобусни превози- Пловдив“ ЕООД. Тези обстоятелства на променят
изводите, защото е представено писмено съгласие от „Сожелиз- България“ ЕООД
всички обезщетения за частични вреди на лизингови активи, да бъдат изплащани на
лизингополучателя. Поради това застрахователят е изпълнил задължението си за
плащане на обезщетението.
След извършването на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е
встъпил в правата на застахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г.
Ответникът в о.с.з. заявява, че не оспорва претенцията, признава задълженията и
че е имало такива щети.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Посочената от ищеца стойност също не се оспорва, поради
което искът се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
2
бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото
производство в размер на 101.04 лева за държавна такса и 488.18 лева адв.
възнаграждение с ДДС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНГ. КР. Н., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на ЗАД
„Алианц България“ ЕИК *********, сумата от 2525.99 лева- главница, съставляваща
размера на застрахователното обезщетение, платено от ищцовото дружество по щета,
на основание договор за застраховка "Каско”, сключена със застрахователна полица №
**** за автобус марка „****“, модел „***“ с рег. № ***, за настъпило застрахователно
събитие от 06.02.2019г. в гр. П.; ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда на 19.05.2021г. до окончателното й
погасяване.
ОСЪЖДА АНГ. КР. Н., ЕГН **********, с адрес:*****, да заплати на ЗАД
„Алианц България“ ЕИК *********, сумата от 589.22 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3