МОТИВИ към Присъда №
60 от 06.08.2020 г., постановена по НОХД
№ 102/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница
Районна прокуратура - гр. Дупница е
внесла обвинителен акт срещу Д.А.М.,
ЕГН ********** с адрес:
*** и М.З.С., ЕГН ********** с
адрес: ***, за това, че на неустановена дата в периода от 06.08.2019 г. до
11.08.2019 г. в гр. Дупница на сстълбищна площадка находяща се зад хранителен
магазин ,,Стад”, намиращ се на ул. ,,Орлинска” в съучастие като извършители са
намерили чужда движима вещ, а именно мобилен телефон марка ,,Samsung J6+” с IMEI
355418100478887, собственост на Е.В.Н. *** /ползван от сина й Антонио Радославов
Стефанов/ на стойност 297 лв. и в продължение на една седмица не са
съобщили за нея на собственика, на властта или на този, който я е изгубил –
престъпление по чл. 207, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Съдът е конституирал пострадалата Е.В.Н. като граждански ищец в
производството и е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск
срещу двамата подсъдими за сумата от 297 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на горното престъпление.
Гражданският ищец моли за уважаване
на иска в пълен размер като основателен и доказан.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура - Дупница поддържа повдигнатото срещу двамата подсъдими
обвинение, счита същото за доказано по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Предлага на подсъдимите да бъде наложено наказание ,,глоба” в
размер на по 150 лв. на всеки, предвид ниския им социален статус, признание на
вината и факта, че и двамата са родители на новородено дете.
Подсъдимите се признават за виновни,
съжаляват за стореното и молят за налагане на минимално наказание.
От събраните по делото доказателства:
показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели,
от приетите и присъединени доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие, както и тези на досъдебното производство, както и обясненията на
подсъдимите, съдът приема за установено следното:
По фактическата обстановка
Д.А.М. е
родена на ***г***, българка, българска гражданка, неомъжена, с начално
образование, неосъждана, безработна, ЕГН **********.
М.З.С. е роден на ***г. в гр. Кюстендил, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, безработен, ЕГН
**********.
Свидетелката Е.В.Н. е собственик на
мобилен телефон марка ,,Samsung J6+” с IMEI
355418100478887, който
закупила от магазин на Виваком в гр. Дупница през м. февруари 2019 г. на
изплащане. След покупката на телефона тя го дала на 11 годишния си син Антонио
Радославов Стефанов, за да го ползва. Той ползвал телефона със сим карта на
мобилни оператор Виваком на името на майка си. На 06.08.2019 г. около 14:30 ч.
Антонио Стефанов се намирал на улицата пред дома им, на ул. ,,Орлинска” № 38А в
гр. Дупница, където си играел с други две деца от квартала. Увлечен в игра
синът на пострадалата оставил телефона в района на хранителен магазин ,,Стад”,
намиращ се на ул. ,,Орлинска”, за да не му пречи да кара скейборда си, след
което забравил за него и къде точно го е оставил. След известно време установил
липсата на телефона. Спомнил си смътно, че го оставил на тротоар на улицата и
се върнал да го търси, но не успял да го намери. Вечерта казал за случилото се
на майка си – свидетелката Е.Н.. Тя звъняла на номера, като в началото давало
свободно, а след няколко позвънявания телефонът вече бил изключен. След
известно време, на неустановена дата в
периода 06.08.2019 г. – 11.08.2019 г. подсъдимите Д.М. и М.С. след като
посетили магазин ,,Стад” в гр. Дупница си тръгнали пеш към дома. Минали зад сградата, в която се
намира магазина и слезли по стълби водещи към железен мост, намиращ се до
същата сграда. В края на стълбите – на площадка подсъдимите едновременно видели
на земята изгубения мобилен телефон на свидетелката Е. Николов, а именно
мобилен телефон марка ,,Samsung J6+” с IMEI
355418100478887. Взели
телефона и го разгледали. Видели, че батерията му е заредена и в паметта на
телефона има детски снимки. Решили да вземат телефона и да го дадат за ползване
на сина на подсъдимата М. – А.П.М.. Подсъдимата М. се обадила на сина си и му
казала, че има подарък за него – телефон. Малко по-късно се видели на кафе в
центъра на гр. Дупница, където подсъдимите му дали телефона. Синът на
подсъдимата М. ползвал телефона със своята сим карта. Известно време след това
телефонът се счупил и той го изхвърлил заедно със сим картата си на сметището в
района на ул. ,,Отец Полихроний” в гр. Дупница. Подсъдимите след намирането на
телефона не съобщили за това на съответните органи на властта, на собственика
или на лицето, което го е ползвало – в случая синът на свидетелката Е.Н..
Към настоящия момент вещта – предмет
на престъплението не е възстановена/или заместена/ на пострадалата. От
изготвената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се
установява, че към момента на деянието – 06.08.2019 г. стойността на вещта –
предмет на престъплението възлиза на 297 лв. Размерът на МРЗ за страната за
горепосочения период е 560 лв. съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г.
Изложената фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на разпитаните по време на съдебното следствие
свидетели, обясненията на подсъдимите, заключението на съдебно-оценителната
експертиза, както и от събраните писмени доказателства. Събраните по делото
доказателства са непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимите
Д.М. и М.С. с деянието си от обективна и субективна страна са осъществили
състава на чл. 207, ал.1, вр. чл.
20, ал.2 от НК, тъй като на неустановена дата в периода от 06.08.2019 г. до
11.08.2019г. в гр. Дупница на стълбищна площадка, находяща се зад хранителен
магазин ,,Стад”, намиращ се на ул. ,,Орлинска” в съучастие като извършители са
намерили чужда движима вещ, а именно мобилен телефон марка ,,Samsung J6+” с IMEI
355418100478887, собственост на Е.В.Н. *** /ползван от сина й Антонио
Радославов Стефанов/ на стойност 297 лв. и в продължение на една седмица не са съобщили за нея
на собственика, на властта или на този, който я е изгубил.
От
обективна страна предмет на престъпното посегателство е чужда движима вещ,
годна да бъде употребявана по предназначението си, която е намерена от
подсъдимите. Съобразно разпоредбата на чл. 207, ал.1 от НК подсъдимите е следвало
в 7-дневен срок/до 18.08.2019 г./ да уведомят, да съобщят за намерената вещ на
лицето, което я е загубило, на собственика на вещта или на властта, но не са
сторили това, с което на осмия ден /19.08.2019 г./ деянието е окончателно
довършено. По делото не са налице данни за важни обстоятелства, включително
форсмажорни, които да не са им позволявали да съобщят на посочените органи и
лица за това, че процесната вещ е у тях. Подсъдимите не са имали правно
основание да ползват или извършват каквито и да било фактически и юридически
действия с процесната вещ без съгласието на собственика и/или упълномощено от
него лице, а когато тези лица не могат да бъдат установени, без съгласието на
властта - кметове и полицейски органи. Въпреки това, подсъдимите са се разпоредили
с вещта като са я предоставили за ползване на сина на подсъдимата М. – А.М.,
като единствените действия, които са можели да извършват са свързани със
запазване на вещта от повреда, унищожаване или кражба, след като са придобили
временно фактическа власт над тази вещ, до предаването й на собственика,
упълномощено от него лице или на органите на властта. В хода на съдебното
следствие не бе установено подсъдимите да са върнали вещта на собственика й или
да е съществувало правно основание, на което да бъде отказано връщането на
вещта на законния й собственик.
При
извършване на деянието подсъдимите са действали като съучастници -
съизвършители при условията на чл.
20, ал.2 от НК. Те не са владеели правомерно вещта след седмия ден на
някакво правно основание, позволяващо им да се разпореждат с нея без съгласието
на собственика й. В хода на съдебното следствие не се събраха гласни или
писмени доказателства, включително и от обясненията на подсъдимите, от които да
е видно, че са имали право да задържат процесната вещ.
От
събраните по делото доказателствени материали се установи, че отнетото
имущество не е върнато на собственика, а това е станало и невъзможно, тъй като
синът на подсъдимата е изхвърлил телефона на сметището след като се бил счупил.
Безспорно
се установи, че телефонът не е заплатен на собственика - гражданския ищец Е.Н..
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл и от двамата подсъдими. Те
са съзнавали, че са съизвършители, че са придобили фактическата власт и владеят
чужда движима вещ, с която може да извършват само онези действия, които са им
позволени от собственика й или да пазят същата от погиване, повреждане и
кражба, но не и да се разпореждат с вещта като със своя. Те са съзнавали, че с
отказа си да предадат телефона на собственика му, лишават същия от възможността
да се разпорежда с процесната вещ. В този смисъл и двамата подсъдими са целели
противозаконно да присвоят чуждото движимо имущество - нелегитимно са се
разпоредили фактически и юридически с него, отказвайки да върнат същото на
собственика, владелеца или на органите на властта.
Предвид
изложените съображения съдът призна подсъдимите за виновни в извършването на
престъпление по чл. 207, ал.1, вр. с чл.
20, ал.2 от НК.
Причини
за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната
обществен ред, както и недоброто социално и семейно положение на подсъдимите.
При
определяне на вида и размера на наложените наказания, съдът взе предвид
следното:
За
извършеното от подсъдимите деяние в чл. 207, ал. 1 от НК е предвидено наказание
глоба от 100 до 300 лв.
Извършеното
от подсъдимите престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като
с него се засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото
на собственост и този вид престъпления бележат висок ръст през последните
години в нашето общество.
Личността
на подсъдимите е с невисока степен на обществена опасност. Съдът, след като взе
предвид изложеното и това, че към момента на осъществяване на престъплението
стойността на процесната вещ, предмет на престъплението е невисока,
предназначението на вещта и това, че същата не е върната или възстановена на
собственика й, недоброто социално и семейно положение на дейците, направените
самопризнания и оказано съдействие за установяване на обективната истина по делото,
наложи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на всеки един от
подсъдимите на основание чл. 54
от НК, наказание глоба в размер на по 150 лв.
Съдът
счита, че с така определените наказания ще се постигнат целите на наказанието
визирани в чл.
36 от НК и върху личността на подсъдимите ще се окаже необходимото
поправително и превъзпитателно въздействие.
По
гражданския иск
С
оглед обстоятелствата, на които се основава ищцовата претенция и изложените
факти, от които произтича претендираното материално право, съдът счита, че
предявеният иск следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД. По силата на тази правна норма всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За ангажиране на деликтната
отговорност е необходимо кумулативното наличие на четирите елемента от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, а именно: противоправно деяние; вреда причинена от това деяние;
причинна връзка между посоченото деяние и вредата; вина на деликвента.
В
конкретния случай, основавайки се на формираните правни изводи, съдът намира
този иск за доказан по основание, тъй като вследствие деянието на подсъдимите,
гражданският ищец Е.Н. е претърпяла имуществени вреди от непозволено увреждане
подлежащи на обезщетяване.
По
отношение на размера, съдът намира, че искът като основателен и доказан, следва
да бъде уважен изцяло, тъй като предявената имуществена претенция съответства
както на реалната вреда, така и на паричния еквивалент на предмета на
престъплението, който видно от приетата по делото оценителна експертиза е в
размер на 297 лева.
По
разноските:
На
основание чл.
189, ал. 3 от НПК, съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати направените
по делото разноски в размер на по 50.40 лв. по сметката на ОД на МВР-Кюстендил,
както и 50 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По
тези съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: