и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 43/09.03.2007 г., постановено по гр. д. № 440/2006 г. Кърджалийският районен съд е признал за недоказано оспорването истинността на допълнително споразумение към договор от 01.03.1992 г., касаещо заплащане на месечен наем, считано от м. юли 1995 г., по отношение на автентичността и датата. Признал е за недоказано и оспорването истинността на договор за наем от 01.03.1992 г. по отношение на автентичността му, както и оспорването истинността на допълнително споразумение от 30.08.1992 г. към договор от 01.03.1992 г. по отношение на автентичността му. Със същото решение съдът е осъдил едноличен търговец Петър Михайлов Петров с фирма „Аякс-Ф-Петър Петров", със седалище гр. Кърджали да отстъпи собствеността и предаде владението на недвижим имот с площ 61.48 кв. м., находящ се в сграда 40909.106.48.1.1 по кадастралната карта на гр. Кърджали, с административен адрес гр. Кърджали, ул. „Калоян" № 5 на Ирина Христова, лично и като майка и законна представителка на малолетното си дете Невена Иля Христова, двете от гр. София. Осъдил е едноличен търговец Петър Михайлов Петров да заплати на Ирина Христова, лично и като майка и законна представителка на малолетното си дете Невена Иля Христова направените по делото разноски в общ размер на 3789.02 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателя Петър Михайлов Петров, който моли атакуваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Твърди, че е налице придобиване на собственост по давност. Сочи, че като физическо лице и едноличен собственик на ЕТ „Аякс-Ф-Петър Петров", за период от 1991 година до настоящия момент извършвал търговска дейност в процесния магазин, владеел го необезпокоявано, което не се оспорвало в исковата молба. Ако се приемело, че магазинът бил реституиран на наследодателя на ищците на 16.03.1992 г., и той като вероятен собственик не е осъществявал владение от 1992 г. до смъртта си на 26.03.2005 г., се налагал извода, че в продължение на 12 години при достатъчни десет години, придобил собствеността. През месец юни 2005 г., ищците чрез нотариална покана заявили, че претендират да получат владението на магазина в седмодневен срок, след което провели неуспешно съдебно административно производство с негативен за тях резултат и при този изход нямало прекъсване на давността. Договорът бил неавтентичен. Ищците, като наследници на собственик на реституиран имот, който до смъртта си не се е противопоставял лично или чрез други лица на владението на жалбодателя, не са придобили право на собственост на имота, защото този имот не е бил в патримониума на наследодателя им към момента на неговата смърт и бил вече пропилян и липсвала активна легитимация. Наследодателят на ищците се е съгласил с това трайното фактическо положение, дезинтересирал се от имота повече от десет години. Ищците не представили оригинал от договор с дата 01.03.1992 г., дори и след като съдът ги задължил на основание чл.101 от ГПК и за това оспорването на документа относно автентичност, съдържание и дата, било проведено успешно и договорът следвало да се изключи от доказателствата по делото. От свидетелските показания било видно, че само жалбодателят владял имота. Свидетелите на ищците твърдели, че жалбодателят бил все още в магазина. Назначената графологична експертиза не установила нищо съществено, тъй като не е работила с оригинал, а с ксерокопие на документа и затова заключението било без доказателствена стойност. Доказателствата от ДСК потвърдили, че няма преводи. В писмена защита също излага съображения. Ответниците по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорват и молят да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендират разноски. В писмена защита излагат подробни съображения. Сочат, че от съображенията в жалбата, можело да се направи извод, че въззивникът навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Преди имота да бъде реституиран на наследодателят на ищците, ответникът бил наемател на едното от помещенията в имота- стая от 60 кв. м., съгласно договор за наем на недвижим имот, сключен на 29.11.1991 год. между СП " Културен отдих и украса" и фирмата на ищеца. След реституцията на имота, наследодателят на ищците оставил ответника да ползува и двете реституирани помещения като до 2000 г. заплащал наем по банков път и на ръка. Обстоятелството, че бил наемател на имота, се установявало от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от представените кредитни преводи, от които било видно, че по банков път, чрез Банка ДСК ответникът по делото превел на наследодателя на исците по делото на 08.05.1992 год. наем за м. май 1992 год. в размер на 4000 лева и на 02.04.1992 год. наем за м. март и април 1992 год. в размер на 8000 лева. Или, след реституцията на имота на наследодателят на ищците, ответникът продължил да държи имота в качеството си на наемател. От събраните по делото доказателства не се установило ответникът да е ползвал имота като свой собствен и да е манифестирал това свое отношение. Безспорно било установено, че ответникът бил държател на имота от момента на реституцията му и до настоящия момент на едното от помещенията, а второто помещение се владеело от ищците по иска и са го отдали под наем. Представените от жалбодателя пред тази инстанция писмени доказателства били ирелевантни за правния спор. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лÞце, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Ищците твърдят, че са собственици по наследство на недвижим имот, представляващ магазин, състоящ се от две помещения с обща площ 90.47 кв. м, находящ се в сграда 40909.106.48.1.1 по кадастралната карта на гр. Кърджали, ул. „Калоян" № 5. Едното от помещенията с площ 60 кв. м. било отдадено под наем на ответника едноличен търговец Петър Михайлов Петров с фирма „Аякс- Ф- Петър Петров"- гр. Кърджали, съгласно договор за наем от 01.03.1992 г. като срокът на действие на договора бил 5 годишен и бил изтекъл на 01.03.1997 г. Твърдят, че към настоящия момент едноличният търговец продължавал да държи собствения им имот без правно основание и въпреки изричното им несъгласие. Ответникът многократно бил канен да напусне имота и да предаде владението на неговите собственици, но без резултат. С нотариална покана, връчена на 02.06.2005 г., ответникът бил поканен да освободи процесния имот до 13.06.2005 г., но продължавал да ползва недвижимия имот. На основание чл. 116 от ГПК е допуснато изменение на иска в частта, относно площта на претендирания имот от 60 кв. м. на 61.48 кв. м. На основание чл. 154 от ГПК е открито производство по оспорване автентичността и датата на допълнително споразумение към договор от 01.03.1992 г., на договор за наем от 01.03.1992 г. и допълнително споразумение от 30.08.1992 г. към договор от 01.03.1992 г. От представените по делото заверени ксерокопия от писмени доказателства- нот. акт№ 119 н.дело № 242/1951 г., акт № 7491/ 19.04.1991 г. на ОбНС- гр. Кърджали; писмос изх.№ 94-И-6/27.01.1992 г. на Кмета на Община гр. Кърджали до Министъра на финансите; заповед № К-08-00-0030/16.03.1992 год.; протокол от 22.04.1992 г.за възстановяване собствеността на оказионен магазин ул. „Калоян" на Илия Георгиев Христов; схема № 39/18.03.2005г. на самостоятелен обект в сграда 40909.106.48.1.1, удостоверение № 21/07.04.2006 г.,издадено от Столична община- 10 район Триадица за идентичност на имената на Невенка Константинова Христова; удостоверение № 1440/31.08.1982 г. на Благоевски районен народен съвет, видно от което след смъртта на Невенка Константинова Христова, починала на 19.05.1982 г. оставила законни наследници- съпруг- Георги Илиев Христов и син- Иля Георгиев Христов, приложено към ч. гр. д. № 524/2005 г. на Кърджалийския районен съд, удостоверение за наследници на Георги Илиев Христов № 624/аот 18.03.1986 г., удостоверение за наследници на Иля Георгиев Христов № 344/04.04.2005 г. и удостоверение за данъчна оценка № 381/30.01.2006 г. се установява, че Невена Георгиева Илиева /Невенка Константинова Христова, Невенка Костадинова Христова/, закупила недвижим имот, представляващ два дюкяна със зимник под дюкяните, изградени до циментова плоча, в двора едноетажна къща от две стаи и двор от около 110 кв. м., образуващ парцел XIII в кв. 71 по плана на гр. Кърджали при граници: ул. "Цар Калоян", Сабетай Севи, Пантелей х. Пантелеев, ул."Червена стена, Решад д-р Садъков, Али х. Алиев, Димитър Манев и отчужден дюкян. След нейната смърт и смъртта на съпруга й Георги Илиев Христов, техен наследник останал синът им Иля Георгиев Христов. А след смъртта на сина им на 26.03.2005 г., негови наследници останали Ирина Христова- съпруга и Невена Иля Христова- дъщеря- ищци в това производство. От удостоверение за актуално състояние от 17.04.2006 г., издадено от Кърджалийския окръжен съд се установява, че ответникът е вписан като едноличен търговец с фирма „Аякс- Ф- Петър Петров". Установява се, че процесния имот бил одържавен на основание ПМС № 60/14.05.1975 г. и изкупен от СП „Комунални услуги"- гр. Кърджали от бившия собственик Невена Георгиева Илиева. Впоследствие със заповед от 16.03.1992 г. имотът бил отписан от актовите книги за държавни имоти и предаден на 22.04.1992 г. на правоимащия- Иля Георгиев Христов, наследник на Невенка Георгиева Илиева, който върнал получената от продажбата на магазина сума от 8716.73 лв. Същият имот с площ 90.47 кв.м. с адрес гр. Кърджали, ул. "Калоян", собственост на наследниците на Невена Георгиева Илиева, бил записан по кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда 40909.106.48.1.1 и деклариран от ищците като тяхна собственост в Данъчна служба. С договорот 01.03.1992 г., Иля Георгиев Христов предоставил под наем на фирмата, представлявана от Петър Михайлов Петров, помещение- негова собственост, находящо се в гр. Кърджали, ул. „Калоян" № 5, състоящо се от 60 кв. м. за нуждите на фирмата, като бил уговорен месечен наем от 4000 лв., като при нужда следвало страните да подписват допълнително споразумение за размера на наема. Бил уговорен и срок на действие на договора 5 години. С допълнителни споразумения от 30.08.1992 г. и от 01.03.1992 г. страните се договорили да не променят общия размер на наема за двата магазина по договорите за наем до края на м. февруари 1993 г. и се съгласили за месечен наем от 16000/неденоминирани/лева, считано от м. юли 1995 г. Видно от представените по делото заверени копия от 2 броя заверителни писма от 08.05.1992 г. и 09.04.1992 г. на ДСК, ответникът по делото Петър Михайлов Петров по банков път заплащал на Иля Георгиев Христов наеми за месеците март, април и май 1992 г. За периода 1992 г.- 2001 г. Банка ДСК ЕАД удостоверява, че документите били унищожени и не можело да се удостовери дали са извършвани преводи от ответника в полза на Илия /Иля/ Георгиев Христов. Ответникът бил поканен от ищците с нотариална покана от 02.05.2005 г. да освободи магазин, състоящ се от две помещения с обща площ 90.47 кв. м., находящ се в сграда 40909.106.48.1.1 по кадастралната карта на гр. Кърджали, ул. „Калоян" № 5, на която покана ответникът не се явил. От назначената по делото съдебно- техническа експертиза, която съдът приема, се установява, че търговското помещение, ползвано в момента от едноличния търговец, има застроена площ 61.48 кв. м. и ±ветла площ 55.88 кв. м, западната част от имот № 40909.106.48.1.1 била идентична със съответстващата й част от имота, описан в нотариален акт № 119/08.05.1951 г. и границите на помещението били: изток- помещение, ползвано от Туристическа агенция и обект № 2 на същия етаж, горе- обекти 3 и 2 и долу -избени помещения. От заключението по извършената графическа експертиза, която не е оспорена от страните и се приема от съда, се установява, че саморъчните подписи срещу „наемател" в договор от 01.03.1992 г. между Иля Георгиев Христов и фирмата,представлявана от Петър Михайлов Петров, са положени от последния. В допълнителното споразумение от 01.03.1992 г., представено в нотариално заверен препис и допълнително споразумение към договор от 01.03.1992 г., представено в оригинал, които били годни за изследване, подписите за наемател били положени от Петър Михайлов Петров. С договор за наем на недвижим имот, заверен нотариално, ищците предоставили на 01.04.2005 г. на трети лица за временно и възмездно ползване търговско помещение с площ от 20 кв. м., находящо се на партерния етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор: 40909.106.48.1.1, находяща се на ул. „Калоян" № 5 в гр. Кърджали. Съдът не обсъжда представените по делото заверени копия от ДОА № 63/25.03.1997г. и № 297/26.08.1996г., както и акт за смърт № 411/03.10.2002 г. като неотносими към предмета на делото. От приложената книга за разхода на ЕФ "Аякс-Ф" се установява,че едноличният търговец е отчел като разход изплатени суми за наем за месеците март, април, май, юни, август, септември, октомври,ноември, декември 1997 г. От служебна бележка от 13.09.2006 г. на СДП- 3- то РПУ се установява, че в управлението била заведена преписка с вх. № 28724/2006 г. за кражба от ищцата Ирина Христова на папка, съдържаща оригинален договор за наем на магазин, находящ се в гр. Кърджали, ул. „Калоян"№ 5 с наемател Петър Петров и оригинален допълнителен договор към него. По делото са изслушани свидетелите Кръстю Костурков, Ели Гъдева, Неджми Мустафов, Камелия Чолакова и Димо Колев. Свидетелят Костурков установява, че му станало известно от разговори с ответника и майка му, че за периода 1992,1993 и 1994 г. същите заплащали наем за ползваните от тях помещения, като в първите години наемодателят Иля идвал на място да си взема наема, а после започнали да му изпращат наема по пощата. Свидетелката Гъдева сочи, че на наследодателя на ищците били реституирани имоти, между които магазин на търговска улица в гр. Кърджали, който дал под наем с договор. Наемателят плащал наемните вноски, макар и със закъснение. Твърди, че през пролетта на 1997 г. видяла как наемателят лично занесъл на ръка наема в долари, като платил наема и за предишен период. Според свидетелите Неджми Мустафов, Камелия Чолакова и Димо Колев ответникът преди около 15 години открил фотостудио на ул. „Калоян" и оказионен магазин, в който работела майка му, като през този период досега само той ползвал помещенията. Разпитаната пред тази инстанция св. Златка Георгиева установява, че е работила при ответника по иска през 1998- 1999 г. и че той имал основен офис на ул. „Калоян” № 5. При така изяснената фактическа обстановка,съдът намира предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за основателен и доказан. За успешното провеждане на иск по чл. 108 от ЗС, е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на веща- предмет на иска и, че вещта се намира във владение или държане на ответника по иска без основание. Съдът приема, че ищците по делото се легитимират като собственици на процесния имот по наследство от съпруга на първата и баща на втората ищца- Иля Георгиев. Така, безспорно е по делото, че процесния имот е бил закупен от Невенка Георгиева Илиева с нот. акт № 119/1951 г. Имота бил одържавен и изкупен от нея на основание ПМС № 60/1975 г. През 1992 година имотът бил отписан от актовите книги за държавни имоти и предаден на наследодателя на ищците като бил записан по кадастрална карта като самостоятелен обект и деклариран като собственост от ищците. Съдът приема и това, че наследодателят на ищците Иля Георгиев Христов се договорил с ответника по иска, да ползва временно и възмездно за срок от 5 години процесното помещение, находящо се на ул. „Калоян" № 5, представляващо западната част от имот № 40909.106.48.1.1 и съответстващ на имота, описан в нот. акт № 119/08.05.1951 г. Или, между наследодателят на ищците и ответника по иска бил сключен наемен договор на 01.03.1992 г. със срок на действие 5 години- респ. до 01.03.1997 година. По делото се установява и това, че договора за наем, както и допълнителните споразумения към него, са подписани за наемател от ответника по иска, респ. оспорването на тези доказателства не е проведено успешно, още повече, че с оглед изискванията на чл. 101 от ГПК страната е представила по делото официално заверени преписи от договора и споразумението от 30.08.1992 г. и оригинал на споразумение от 01.03.1992 г., поради което представените преписи на договор за наем и допълнителни споразумения, не следва да се изключват като доказателства по делото. Или, с оглед откритите производства с правно основание чл.154 от ГПК досежно неистинността на тези три документа, съдът приема, че не са представени доказателства същите да са неистински, поради което следва да се признае за недоказано оспорването на истинността им. Поради изложеното, следва да се приеме, че процесните 61.48 кв. м. се ползват от ответника- едноличен търговец Петър Петров с фирма „Аякс- Ф- Петър Петров" със седалище гр. Кърджали, който е плащал наем на наследодателя на ищците. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства. Съдът приема за несъстоятелно възражението на ответника по иска, че придобил процесния имот на основание придобивна давност. И това е така, защото от една страна, правото на собственост върху една вещ не се губи с неупражняването му, то не се погасява по давност, а за да се придобие право на собственост по давност върху една вещ, е необходимо върху нея да се упражнява владение за определен период от време. По делото липсват каквито и да било доказателства ответникът да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене. Напротив, установява се, че ответникът е плащал наем за процесния имот. От показанията на разпитаната свидетелка Гъдева се установява, че и към 1997 година ответникът е плащал наем за наетото помещение, което опровергава намерението за своене. А и от показанията на свидетелите, посочени от ответника се установява единствено това, че той е работел в процесния имот, държал го е, без да знаят на какво основание.И не на последно място, в представеното по делото удостоверение за данъчна оценка № 381/30.01.2006 г. на Община Кърджали е удостоверено, че лицата- съсобственици на процесният имот, находящ се в гр. Кърджали, ул. ”Калоян” № 5- ответниците по жалбата, нямат непогасени данъчни задължения за имота. Или следва да се приеме за безспорно установено, че до 1997 година ответникът е бил наемател на процесния имот, респ. държател. С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че и след този период и до 13.06.2005 г., когато ответникът е бил поканен да освободи наетото помещение, не ±е установява по делото ответникът да е имал намерение за своене на вещта. Но дори и да се приеме, че е имал такова намерение след 1997 година, до когато безспорно е плащал наем за имота, то с оглед разпоредбата на чл. 79 от ЗС, съгласно която правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, то такъв срок не е изтекъл към датата на завеждане на иска. Или, съдът намира направеното възражение в тази насока за неоснователно. С оглед изложеното, съдът намира предявения ревандикационен иск за основателен и следва да бъде уважен като ответникът бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците на недвижим имот с площ 61.48 кв. м., находящ се в сграда 40909.106.48.1.1 по кадастралната карта на гр. Кърджали. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Представените пред тази инстанция от жалбодателя писмени доказателства- фактури за плащан от жалбодателят наем на лице, различно от ответниците по жалбата, не променят изводите на съда, тъй като същите не са относими към спора. Не водят до различни изводи и показанията на разпитаната по делото свидетелка Златка Георгиева, която установява единствено това, че е работила при ответника по иска през 1998- 1999 г. и че той имал основен офис на ул. „Калоян” № 5. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват, а ответниците по жалбата не са направили такива. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК въззивният съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/09.03.2007 година, постановено по гр. д. № 440/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/
|