№ 239
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело –А.В.А.,
ЕГН ********** срещу отказа на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ да прекрати изп.дело
20158410410573. Жалбоподателят сочи, че делото е образувано по молба на Т.С. ЕАД
за описаните суми, но поради бездействие на взискателя в продължение на две години
след образуване на изпълнителното дело е налице соченото основание в чл.433, ал.1,
т.8 ГПК и производството следва да бъде прекратено поради перемпция.
Взискателят Т.С. ЕАД не е изразил становище по жалбата.
ЧСИ Н.М. е депозирал писмени мотиви, в които сочи, че жалбата е
неоснователна по изложените съображения.
Съдът като обсъди доводите на жалбоподателите и материалите по приложеното
заверено копие от изпълнителното дело, намира за установено следното:
Производството по процесното изпълнително дело е образувано по молба на
взискателя Т.С. ЕАД от 22.10.2015 г. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на
18.12.2013 г. по гр. д. № 7899/2012 г. по описа на Районен съд София, 113 състав,
срещу А.В.А.. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
възложил на ЧСИ на основание чл.18 от ЗЧСИ проучване на имущественото състояние
на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи и определяне на способ
1
за изпълнение. На 23.11.2016 г. е връчена ПДИ на длъжника, а на 11.11.2015 г. и на
13.11.2015 г. са наложени запори на вземания на длъжника в банка ДСК ЕАД и
Уникредит Булбанк АД. След това на 16.10.2017 г. на длъжника е наложен запор на
сметка в Юробанк България АД. С разпореждане от 02.04.2019 г. е насрочен опис на
движимите вещи на длъжника, за което на длъжника е била връчена призовка за
принудително изпълнение от 02.04.2019 г., получена от последната на 22.04.2019 г. С
молба от 30.08.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ извършване на справка в НАП с
оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника. На 17.03.2021 г. с
разпореждане на ЧСИ е насрочен опис на движими вещи на длъжника, за което чу е
изпратена призовка за принудително изпълнение връчена на 13.04.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, изхожда от легитимирана
страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, като
е подадена в законоустановения срок от съобщаването за разпореждане от 17.05.2021
г., с което ЧСИ е отказал да прекрати образуваното производство.
С влизането в сила на 01.03.2008 г. на новия ГПК обхватът на обжалване
действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК
(отменен). В чл. 435 от ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично
кои действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от
кои страни. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, а
съгласно т. 7 - постановеното относно разноските. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от
ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна
възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са
нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за
обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страна та по делото
счита, че са незаконосъобразни.
В случая жалбата е срещу отказ да се прекрати образуваното изпълнително дело,
подадена е в срок и е процесуално допустима, като следва да бъде разгледана по
същество.
Жалбоподателят се позовава на наличие на предпоставките на чл.433, ал. 1, т. 8
ГПК, доколкото в продължение на повече от 2 години от образуване на изпълнителния
процес не са извършени изпълнителния действия.
За да е налице регламентираното в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК основание
за прекратяване на принудителното изпълнение, следва взискателят да не е поискал
2
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Правно
релевантният момент, считано от който се изчислява установеният в посочената норма
2 - годишен срок, е последното отправено от взискателя искане до съдията -
изпълнител за извършване на изпълнително действие.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10, прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
При извършване на преценка кое е последното изпълнително действие, следва
да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. Разяснено е също така, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне
на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
По делото се установи, че по инициатива на взискателя и по възлагане на ЧСИ
3
срещу длъжника са били извършвани същински изпълнителни действия по
образуваното изпълнително дело- налагани са запори на вземания на длъжника,
извършвани са описи на движими вещи собственост на длъжника, проучвано е
имущественото му състояние, извършвани са справки. По този начин взискателят е
поискал прилагането на определен изпълнителен способ, наред с вече приложените
такива. Същевременно обжалваното разпореждане е постановено на 17.05.2021 г., т. е.
преди да е изтекъл установеният в разгледаната норма 2-годишен срок.
По изложените съображения съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК за разглежданото изпълнително производство, поради което
постановеният отказ за прекратяване на принудителното изпълнение е
законосъобразен. Ето защо жалбата на длъжника се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 037217/08.06.2021 г., подадена от
длъжника по изпълнителното дело –А.В.А., ЕГН ********** срещу отказа на ЧСИ
Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ по Разпореждане от 17.05.2021 г. да прекрати изп.дело
20158410410573 на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради бездействие на взискателя
в продължение на две години след образуване на изпълнителното дело.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Да се изпрати препис от същото на ЧСИ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4