№ 591
гр. Пазарджик, 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500656 по описа за 2022 година
В исковата си молба против М.Й. и В. П. ищците – съпрузите Н. Г. и К.
Г., твърдят , че по силата на сделка от 1997 година са придобили собственост
върху дворно място с построени в него къща на 83 кв. м. и плевня на 23 кв. м.
Този имот към момента на сключване на сделката , представлявал парцел
ХІІІ-796 в кв.47 по плана на с. Д. от 1978 година.
Освен тези две сгради в дворното место , притежавали и гараж на 28 кв.
м. и селскостопанска сграда на 41 кв.м. ,като строителството им било
извършено от тях още реди придобИ.ето на имота.
Към момента имота бил с идентификатор 23008.8.527 с площ 477 кв. м.
С влязло в сила решение на РС В. по гр.д.№546 по описа за 2018 година
бил уважен предявен от двете ответници иск , като било прието по отношение
на ищците ,че М. Й. и В. П. са собственици на ½ идеална част от описания
имот.
Молят да бъде допусната делба при права ½ ид. ч за ищците и ½ за
ответниците.
В допълнителна молба ищците изрично са посочили ,че сградите в
имота са тяхна изключителна собственост, като се иска делба само на
поземления имот.
В писмения си отговор ответниците не оспорват наличието на
съсобственост , като твърдят , че 1/2 идеална част от имота са придобили по
1
сделка с продавач бащата на М. Й.. Имота бил придобит при условията на
имуществена общност и след смъртта на наследодателя им В.Й. – съответно
съпруг и баща на ответниците техните права са в размер на 3/8 ид.чот имота
за М. Й. и 1/8 идеална част за В. П..
Правата им били признати със съдебно решение. Другата ½ идеална
част от имота принадлежала на брата на прехвърлителя по сделката , с която е
придобит имота – А.М.. Имота се владеел общо от ответницата по сделката Й.
и съпруга и, съответно от А.М..
Оспорват твърдението ,че в имота има изградени само две
сгради./Тввърденията в исковата молба ,че в имота има четири сгради ,всички
изключителна собственост на ищците/.
В отговора се твърди ,че сградите са пет.Сградата с идентификатор
23008.8527.1 с площ 84 кв.м била жилищна сграда , като не оспорват
сообствеността на ищците върху нея;сградата с идентификатор 23008.8.527.4
,представлявала селскостопанска срада с площ 24 кв.м./ в исковата молба се
твърди ,че от 22 кв.м./,също изключителна собственост на ищците
По отношение на сградата с идентификатор
23008.8.527.3,представляваща гараж на 28 кв.м. оспорват твърденията в
исковата молба ,като твърдят ,че и върху тази сграда има съсобственост ,
съответна на правата в дворното място.
Селскостопнаската сграда от 41 кв.м. била изключителна собственост на
ответниците , изградена от М. Й. и съпруга и.
Сочат , че в имота има пета сграда с идентификатор 23008.8527.2 с
площ от 12 кв.м. , върху която също имало съсобственост.
Обосновават теза ,че делбата на ПИ е недопустима , поради наличие на
хоризонтална етажна собственост.
Във връзка с отговора на исковата молба ищците са посочили
допълнително ,че жилищната сграда от 12 кв.м. ,не е самостоятелна такава , а
представлява баня , инкорпорирана в жилищната сграда от 84 кв.м.
Гаражът бил изключителна собственост на ищците , тъй като бил
построен от праводателя им А.М. и владян от него със знанието и съгласието
на праводателя на ответниците И.М. в продължение на 26-27 години.
Същите доводи , тоест позоваване на придобивна давност , се излагат и
2
по отношение на селскостопанската сграда от 41 кв.м.
Становището на ответниците изразено в писмения отговор е претърпяло
частична промяна ,като в първото заседание са посочили ,че оспорват
изключителната собственост на ищците по отношение на всички сгради в
имота.
С решение на РС В. от 15.07.2021 година ,постановено по гр.д.№480 по
описа за 2020 година е отхвърлен иска за делба .
Така постановеното решение е обжалвано от Н. Г. и К. Г..
Намират решението за порочно, като необосновано в резултат на
процесуални нарушения и погрешно приложение на материалния закон.
Молят да бъде отменено и допусната делба на имота.
Първоинстанционният съд приел, че ищците и ответниците се явяват
съсобственици не само на поземленият имот, чиято делба е поискана, но и на
всички постройки, които са изградени в него по силата на чл. 92 и 97 от ЗС.
Съдът на практика приел,че е недопустимо да се иска делба само на
терена, при наличие на съсобствени постройки в него.
Постройките в поземления имот предмет на иска за делба били
собственост само на ищците .
Но дори да се допусне, че изводът на съда за наличие на съсобственост
между ищците и ответниците и по отношение на постройките в дворното
място, възникнала по силата на чл. 92 от ЗС, е правилен, постановеното
решение, с което се приема, че делбата на поземления имот е недопустима
също било погрешно. Не се касаело „етажна собственост" по смисъла на чл.
38 от ЗС, при която теренът се явява обща част и не подлежи на делба.
Въпросът- дали е допустима делбата на съсобствен поземлен имот,
който е застроен със сгради, които могат да бъдат обект на собственост и
принадлежат на различни лица, бил разрешен още с Пост. № 2/04.05.1982 год.
по гр.д.№ 9/1981 г. на Пленума н ВС.
В хипотеза, в която сградите в съсобствения поземлен имот са
съсобствени, делбата само на терена, без сградите в поземления имот е
допустима.
Поради несъобразяването с приетото в това Постановление на Пленума
на ВСР, решението било порочно като противоречащо на материалния
3
закон.
В първоинстанционното решение се приемало, че всички сгради в
поземленият имот предмет на делбата са съсобствени между страните, защото
са строени от праводателите на ищците - А.М. и З.М., или от самите ищци,
върху съсобствен терен, без учредено право на строеж от другия
съсобственик- И.М. или от неговите наследници по закон / ответниците /.
Решението от първата фаза на делбата в частта, с която се приема, че
сградите в дворното място са съсобствени, не се ползвало със сила на
пресъдено нещо, тъй като те не са предмет на иска за делба, нито може да се
отрази на допустимостта на делбата на поземления имот, според
жалбоподателя. Приетото обаче било порочно
Съдът приел, че ищците не са доказали, че са еднолични собственици
на жилищната сграда и плевнята находящи се в поземления имот предмет на
иска за делба въз основа на сделката за покупко -продажба с Нот. Акт № 19
/11.12. 1997 год. тъй като не били доказали, че праводателят им по тази
сделка - А.М. / баща на ищцата Н. Г. / е бил индивидуален собственик на тези
сгради , които са строени от него без учредено право на строеж в съсобствен
парцел с брат му - И.М., от което следвало, че собствеността възниква за
всички съсобственици по силата на чл. 92 от ЗС. Ищците ,според
първоинстанционния съд, следвало да релевират възражение, че са придобили
½ ид.ч. част от същите сгради по оригинерен начин - с давностно владение,
което те не са направили и следователно не са доказали по адекватен начин че
са еднолични собственици на въпросните две сгради.
По отношение на гаража и навеса -/ които не са били предмет на
сделката с Нот. акт N919/1997 г./ за които ищците са заявили, че са станали
собственици по оригинерен начин и са събрани по делото писмени и гласни
доказателства- доказващи твърдението им- липсвало всякакво обсъждане
отстрана на съда.
С отговора , ответниците признали че ищците са собственици на
жилищната сграда и плевнята в поземления имот предмет на иска за делба ,
като са подържали,че имат права върху гаража и навеса по силата на
приращение по чл. 92 от ЗС.
След подаване на отговора в открито съдебно заседание /второ по ред/
било направено оспорване на изключителните права на ищците върху всички
4
сгради
Считат ,че тези действия са в нарушение на чл. 143/3/ и чл. 147т.1 от
ГПК - което е недопустимо щом не е направено своевременно.
Съображенията на съда , предизвикани от това оспорване били
незаконосъобразни, като противоречащи, както на диспозитивното, така и на
служебното начало по чл. 6 /2/ и 7/1/ от ГПК , както и на други
процесуалноправни норми.
Така направеното оспорване, без ответниците да заявяват, че оспорват
правата на собственост на праводателя на ищците в сделката по нот. акт №
19/1997 год. , не означавало, че за ищците възниква задължение да доказват,
че праводателят им, или те самите са придобили собствеността по първичен
/оригинерен/ начин.
Направения от съда доклад не съдържал произнасяне с изричен
диспозитив по всеки един от въпросите по чл. 146 ал.1 и 2 и най- вече - щом
като е възприел посоченото изявление на адв. Ч. в с.з. от 30.03-2021 год. като
изменение на първоначалните изявления и становище на ответниците в
отговора им по чл. 131 от ГПК ,съдът следвало да промени доклада си, като
укаже на ищеца за кои от твърдените факти не сочи доказателства, съгл. чл.
146 /2/ от ГПК.
Относно правото на собственост на ищците върху гаража и навеса -
придобито на оригинерно основание, се подържат доводите , изложени в
писмената защита пред първоинстанционния съд.
Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил.
С решение от 21.11.2021 година, постановено по В гр.д.№ 631 по описа
за 2021 година на Пазарджишки окръжен съд е отменено решението на РС В.
и допусната съдебна делба между Н. А. Г. , ЕГН **********, с постоянен
адрес в с. Д. , община Р., уп. „Ст. К. „ № 2 и К. Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № 2, от една страна и М. И.
Й. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р. ,ул. „Кр П. „ № и
В. В. П. , с постоянен адрес в гр. В. , ул. „Г. Б. „ № 27А, от друга страна ,на
следния съсобствен недвижим имот - дворно място, находящо се в с Д.,
община Р., ул. „ С. К. „ N° 2, с площ от 469 кв.м., представляващо ПИ с
идентификатор 23008.8.527, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Д. , община Р.., при права –За Н. А. Г. , ЕГН **********, с
5
постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № 2 и К. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № общо ½
ид.ч. и за М. И. Й. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р. ,ул.
„Кр П. „ № 1 и В. В. П. , с постоянен адрес в гр. В. , уп. „Г. Б. „ № 27А, общо
½ идеална част.
Проведено е касационно производство по жалба на ответниците по
предявения иск.
С определение по гр.д.№ 487 по описа за 2022 година на ВКС е
допуснато касационно обжалване, поради вероятната недопустимост на
решението, като постановено по нередовна искова молба.
Върховния касационен съд е отбелязал в решението си , че исковата
молба, с която се инициира съдебната делба, следва да отговаря на
определени законови изисквания. Ищецът следва да твърди, че съществува
съсобственост, да посочи фактите, от които тя произтича, а когато произтича
от наследяване - да посочи кои са наследниците и на какво основание
наследодателят е притежавал правото на собственост. Недвижимите имоти,
чиято делба се иска, следва да бъдат описани по тяхното местонахождение,
вид, граници и площ според актуалния им териториално - устройствен статут.
Допускането до делба на поземлен имот без построените в него сгради е
възможно само в определени хипотези. Когато ищецът желае подялба само на
поземления имот, като твърди, че всички сгради в последния са негова
индивидуална собственост (какъвто е настоящият казус), същият е длъжен на
основание чл. 127, ал, 1, т. 4 ГПК да изложи в исковата молба подробно какви
сгради са налице в имота и на какво конкретно придобивно основание е
станал собственик на всяка една от тях, като ангажира и съответните
доказателства. Тези обстоятелства са от съществено значение за преценка
допустимостта на делбата само на поземления имот и неизлагането им води
до нередовност на исковата молба.
Касационната инстанция е счела ,че исковата молба не е съобразена с
изискванията на ГПК. Конкретно, в нея липсват изложени съображения на
какво основание Н. Г. и К. Г. са станали собственици на гаража и
селскостопанската сграда с площ от 41 кв. м, като наведените по-късно от тях
доводи за придобИ.е по давност са били оставени без обсъждане от
първоинстанционния съд, като преклудирани. Освен това е налице явно
6
несъответствие между твърденията на ищците за налични в процесния имот с
идентификатор четири сгради, и представената с исковата молба скица, от
която е видно, че сградите са пет.
Дадени са указания при новото разглеждане на спора исковата молба
да бъде оставена без движение, като на ищците се дадат указания подробно да
изложат колко сгради са построени в процесния имот и на какво придобивно
основание се позовават Г.и по отношение на всяка сграда (без тези, за които
такова основание е посочено в исковата молба). След вземане становището на
ответниците по иска по направеното уточнение, съдът следва да процедира
съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 от ТР №
1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В изпълнение на тези указания исковата молба е оставена без движение
от въззивния съд.
Вдадения от съда срок ищците ,чрез процесуалния си представител са
подали молба в изпълнение на дадените указания.
В молбата сочат, че според приложената към исковата молба скица на
поземлен имот №15-631855-17.07.2020 г. в имота ,предмет на иска застроени
пет броя сгради.
1.Жилищна сграда-двуетажна-еднофамилна с идентификатор
23008.8.527.1 със застроена площ от 84 кв. м.
2.Плевня -двуетажна с идентификатор- 23008.8.527.4 със застроена
площ-22 кв.м.
Тези две сгради били предмет на сделката по нот. акт № №
19/11.12.1997 год.
Според скицата в имота се намирала и " еднофамилна жилищна сграда"
на един етаж с идентификатор -23008.8.527.2 със застроена площ -12 кв.м.
Твърдят , че в действителност такава жилищна сграда не съществува.
Още пред първоинстанционния съд пояснили, че в действителност се касае за
пристройка към жилищната сграда с идентификатор 23008.8.527.1
представляваща баня и тоалетна - функционално свързана с жилищната
сграда , който факт бил установен със заключението на техническата
експертиза.
Останалите две сгради в имота , посочени и в скицата представляват:
Гараж с идентификатор 23008.8.527.3 със застроена площ 28 кв.м. и
Селскостопанска сграда -навес с идентификатор - 23008.8.527.5 -със
застроена площ-41 кв.м.
Всички сгради- описани по горе - находящи се в поземления имот
предмет на иска за делба били изградени от бащата на ищцата -А.М. след
7
28.12.1978 год. и от ищците- с които е живял в едно домакинство , когато
съсобственият парцел ІІ-796 в кв.47 по плана на с. Д. -на двамата братя И.М. -
/ баща на ответницата М. Й. / и А.М. - /баща на ищцата Н. Г. / - е претърпял
регулационно изменение , като със заповед на Окр. Народен съвет- гр.
Пазарджик е бил разделен на два парцела - 11-796 и XIII -796 - кв.47 с
идентификатори по действащата КККР - съответно - 23008.8.526 и
23008.8.527. Тези поземлени имоти братята И. и А.М.и са си поделили
НЕФОРМАЛНО / 11-796 за И. и XIII-796 -за Асен / , И ВСЕКИ Е
ЗАПОЧНАЛ ДА ЗАСТРОЯВА „Своя парцел" с нови жилищни сгради и други
постройки.
Тъй като не са си учредявали взаимно право на строеж, но са владяли
само за себе си тези нови постройки, за периоди много по дълги от
изискуемия по чл. 79/1/ от ЗС срок, - те са придобили на първично основание
собствеността върху тях.
На ответниците е дадена възможност да изразят становището си по
направеното уточнение.
Те са оспорили изложените обстоятелства.
В решението си ВКС приел,че нередовността на исковата молба се
изразява в липсата на изложение на обстоятелства за изключителна
собственост по отношение на гаража и селскостопанската сграда с площ от 41
кв. м, както и че е налице явно несъответствие между твърденията на ищците
за налични в процесния имот четири сгради, и представената с исковата
молба скица, от която е видно, че сградите са пет.
Чрез отстраняване на нередовности по указания на въззивната
инстанция не следвало да се достига до недопустимо изменение на иска или
до предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 214 и
чл. 228 ГПК.
Недопустимо било позоваването на придобивна давност по отношение
на останалите две сгради – предмет на сделката.
Оспорват твърденията, че тези сгради са еднолична собственост на
ищците, както и че са изградени само от А.М. и че между него и праводателя
на ответниците е имало неформална делба по отношение на двата поземлени
имоти. Подържали оспорване, като изрично, още в първото по делото съдебно
заседание проведено на 16.02.2021г., във връзка с допълването на доклада
били заявили, че сме оспорили изцяло твърденията на ищците, по отношение
собствеността на сградите, като изрично заявили, че считат жилищната сграда
и другите за съсобствени. Сградата на основно застрояване, гаража и тези на
допълващо застрояване били изградени в съсобствения имот, без някой от
съсобствениците на дворното място да е учредил право на строеж за това и са
станали собственост на съсобствениците на поземления имот при същото
съотношение на дяловете, което те имат по отношение на него, по силата на
приращението.
8
При тези действия на страните , съдът докладва следното:
За жилищната сграда и гаража в исковата молба се изложени твърдения
,че са собственост на ищците по силата на сделка.За другите две сгради е
изложено твърдение че са построени от ищците ,като не е изведено докрай
подържаното ,че ищците се позовават на придобивна давност.
В писмения отговор не е оспорена собствеността на ищците върху двете
сгради , предмет на сделката и не са изложени никакви доводи.
Оспорени са правата върху останалите три сгради ,като се твърди,че
селскостопанската сграда е изключителна собственост на ответниците,като
изградена от М. Й. и съпруга и.
Във връзка с направеното оспорване ищците са допълнили
обстоятелствата ,като са посочили това ,което са посочили и в резултат на
указанията на въззивната инстанция по отношение на сградите ,
собствеността върху които е оспорена – гараж на 28 кв.м. и селскостопанска
сграда на 41 кв.м.Изложени са доводи и по отношение на сградата от 12 кв.м.
В проведеното първо редовно заседание ответниците са променили
позицията си ,като са заявили ,че оспорват изключителната собственост на
ищците върху всички сгради.
Действията на ищците са в съответствие с разпоредбата на чл.146 ал.2
от ГПК. Ответниците пък от своя страна надлежно са оспорили само
изключителните права на ищците върху гаража от 28 кв.м., стопанската
сграда на 41 кв. м. и съответно върху сградата от 12 кв.м.
И двете страни с оглед тези си становища са ангажирали доказателства
Доклада на първоинстанционния съд е обективиран в определение от
19.01.2022 година.
В него са дадени указания общо ,като не са направени допълнение след
изслушването на страните в откритото съдебно заседание и , съответно след
допълването и пояснението на исковата молба.
При тези данни въззивният съд намира ,че ищецът следва да докаже
твърденията си , относно характеристиката на сградата от 12 кв.м./има
приета експертиза по този въпрос/ ,както и твърденията ,че гаража и сградата
от 41 кв.м. са строени от праводателя на ищците и от тях самите и са владяни
от тях като свои ,съответно придобити на оригинерно основание.
Ответниците пък от своя страна следва да докажат твърденията си
,състоящи се в своевременно направено оспорване правата на ищците върху
гаража и стопанската сграда, В допълнителна молба те са посочили ,че
сградите/гаража и стопанската сграда на 41 кв.м. / са строени от А.М. и М. Й.
и съпруга и и са ползвани от ищците със съгласието на ответниците,което им
становище се отличава от изразеното в писмения отговор , в който по
отношение на гаража , те се позовават само на приращение.
По отношение на жилищната сграда /оновна,без пристройката/ и по
9
отношение на стопанската сграда от 22 кв.м. ищците са се позовали на
деривативно основание и ответниците не са оспорили своевременно и
надлежно придоибивното основание.
Въпреки ,че е изпълнил указанията на ВКС и въпреки,че намира ,че
страните са ангажирали доказателства именно за сочените по горе
обстоятелств,за да съобрази напълно чл.294 от ГПК , съдът намира ,че следва
да укаже на страните при условията на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК как се
разпределя доказателствената тежест – според изложеното в мотивите на
настоящото определение.
Поради изложеното ,на основание чл.267,140 и 146 от ГПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Указва на страните как се разпределяя доказателствената тежест ,като
ищците следва да докаже твърденията си , относно характеристиката на
сградата от 12 кв.м./има приета експертиза по този въпрос/ ,както и
твърденията ,че гаража и сградата от 41 кв.м. са строени от праводателя на
ищците и от тях самите и са владяни от тях като свои ,съответно придобити
на оригинерно основание.
Ответниците пък от своя страна следва да докажат твърденията си
,състоящи се в своевременно направено оспорване правата на ищците върху
гаража и стопанската сграда, В допълнителна молба те са посочили ,че
сградите/гаража и стопанската сграда на 41 кв.м. / са строени от А.М. и М. Й.
и съпруга и и са ползвани от ищците със съгласието на ответниците, което им
становище се отличава от изразеното в писмения отговор , в който по
отношение на гаража , те се позовават само на приращение.
По отношение на жилищната сграда /основна, без пристройката/ и по
отношение на стопанската сграда от 22 кв.м. ищците са се позовали на
деривативно основание и ответниците не са оспорили своевременно и
надлежно придоибивното основание, поради което и съдът не предприема
дествия по чл.146 ал.1 т.5 от ГПК.
Дава едноседмичен срок от връчване на определението с писмена молба
страните да направят доказателствени искания, ако имат такива .
Насрочва делото за 1.02.2023 година – 9,45 часа, за която дата и час да
се призоват страните ,като им се връчи препис от определението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11