Р
Е Ш Е Н И Е
№261396/25.11.2020г.
гр. Варна,25.11.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на шести ноември
, през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 6268 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявена искова молба, заведена във ВРС под рег. № 36615
/12.06.2020 год., уточнена с писмена молба от 22.06.2020 г. /л. 12-ти от делото
/от ищцата Д.А.Д.,ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Й.А. от ВАК,
със съдебен адрес:***, *срещу ответното дружество: ЗАД „Е.” ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А. Й. П.и Й. Ц. Х.. Предявеният
иск е с цена 20,00 лева – частичен
от основен в размер на 470,36 лв., с
правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ
(НОВ ) – (аналог на чл. 208, ал. 1 КЗ (отменен), вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата
основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: На 21.02.2019 год. Д. Д. твърди в
исковата си молба, че сключила застраховка КАСКО ПЪРВИ РИСК на л.а. марка *, с
рег.№ *с ответника – застраховател ЗАД Е. със срок на действие от 22.02.2019 г.
до 21.02.2020 г. Автомобилът бил застрахован за 4 500 лева, като
застрахователната премия, която трябвало ищцата да заплати съгласно
застрахователна полица № 10500100004507 от 21.02.2019 г. възлизала на 172,38
лв. Застрахователната премия, сочи ищцата, че заплатила при сключване на
застраховката.На 29.01.2020 г., около 17,45 часа, управлявайки л.а. в гр.
Варна, заявява ищцата, в местност „*“ претърпяла ПТП. ПТП–то настъпило при
следните обстоятелства: Управлявайки автомобила в местност „*“ изведнъж пред
ищцата излязъл бързо движещ се автомобил .Пътят в тази част бил тесен и ищцата
за да предотврати ПТП, предприела отклоняване на л.а. в дясно, но не могла да
спре и ударила л.а. в бетонна част на ограда. На 30.01.2020 г. бил уведомен застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие, като същият извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис на увредени детайли, в
които описал следните увредени детайли: предна броня, декоративна лайсна на
предна броня и преден капак. За претърпените вреди,сочи ищцата, че ответното
дружество й било изплатило застрахователно обезщетение в размер на 333,00 лв.
Размерът на това обезщетение: „много изненадал“ ищцата, т.к. сумата била крайно
недостатъчна да покрие щетите поради което ищцата направила проучване в няколко
сервиза колко ще й струва ремонта. От проучването ищцата установила, че сумата,
необходима за възстановяване на автомобила й е в размер на 803,36 лева. От тази
сума след приспадане на платената от 333 лв., се получавала сума която
ответникът следвало да заплати на ищцата в размер на 470,36 лв. Във връзка с
горните твърдения ищцата е обобщила, че за нея е налице правен интерес от
водене на настоящия иск. Искът е предявен като частичен с цена от 20 лева от
общо 470,36 лв., като е обоснована и изборната местна подсъдност дерогираща
правилата на общата местна подсъдност.
В изпълнение на дадените от ВРС
указания, в писмена уточнителна молба от дата 22.06.2020 г. ищцата е навела
следните допълнителни твърдения: Стойността необходима за възстановяване на
л.а. в размер на 470,36 лв. се формирала както следва: 1. предна броня – труд
150,36 лв., боя и материали 60,00 лв., 2. декоративна лайсна на предна броня
–труд 10,00 лв., боя и материали 10,00 лв., 3. Преден капак – труд 150 лв., боя
и материали – 60 лв., 4.камера и тониране 30,00 лв. Цената на частичния иск от
20,00 лв. сочи ищцата че е формирана по
следния начин: 1.предна броня – труд 2,00 лв., боя и материали 2,00 лв.,
2.декоративна лайсна на предна броня –труд 2,00 лв., боя и материали 2,00 лв.,
3. преден капак – труд 2,00 лв., боя и материали – 2 лв., 4.камера и тониране
8,00 лв.
Съобразно
наведените фактически твърдения в искова и уточнителна молба, ищцата е отправил
следното искане по см. на чл.127 ал.1 т.5 ГПК до ВРС а именно:Да бъде
постановено Решение по силата на което да бъде осъдено ответното дружество да
ЗАПЛАТИ на ищцата
сумата от 20,00 лева /двадесет лева/ представляваща
частичен иск от общо 470,36 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, от
които за увреждане на предна броня 4,00 лв., декоративна лайсна на предна броня
4,00 лв., преден капак 4,00 лв., камера и тониране 8,00 лв., причинени в
резултат на настъпило на 29.01.2020 г. в гр. Варна, местност „*“,
застрахователно събитие по договор № 10500100004507 от 21.02.2019 г. за
застраховка „Каско –Първи риск“, на л.а. марка *, с ДКН *, ведно със законната лихва /върху главницата/
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.Обективирано е
искане и за присъждане на сторените по делото съдебно –деловодни разноски. В
подкрепа на твърденията си ищцата е направила доказателствени искания за събиране на доказателства.
Ответникът от своя страна, депозирания в срока по
чл. 131 ГПК отговор на искова молба,
чрез юрисконсулт Й.С. изразява
следното становище по предявената искова молба:Ответникът оспорва изцяло
предявените искове и по основание и размер.Същите
намира за недоказани и неоснователни, поради което счита,че следва да бъдат
отхвърлени изцяло.Възразява се, че ответникът не дължи на ищцата претендираните
от нея суми. По наведените фактически твърдения от ищцата е застъпено следното
становище: 1. Не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение обективирано в полица №
105001000004507 по застраховка Каско Първи риск за л.а. *, модел *, с ДКН *,със
срок на покритие от 22.02.2019 г. до 21.02.2020 г. Не се оспорва и обстоятелството, че на 30.01.2020 г. ищцата е
завела искане за заплащане на застрахователно обезщетение.Във връзка с искането
била образувана щета № ********** по която било изплатено обезщетение в размер
на 333 лева. Не се оспорва и механизма
на ПТП. С изключение на горните обстоятелства ,обаче ответникът оспорва всички
останали фактически твърдения, на които се основават исковете. При огледа при
сключване на полицата били направени снимки от които, твърди ответникът, че
било видно че част от детайлите били увредени – предна броня и преден капак.
Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 3 от ОУ, застраховката не покривала вреди по
застрахованото МПС, ставали преди началото на застрахователното покритие.
Следователно, обобщава ответникът щетите по посочените детайли не влизали в
покритието и застрахователят не носел отговорност за тях. Въпреки това, обаче,
отново посочва ответника, на ищцата било изплатено обезщетение, което било
достатъчно да покрие разходите необходими да отстраняване на повредите.
При така изложеното ответникът желае ВРС
да отхвърли исковете като недоказани и неоснователни и на ответника да бъдат
присъдени сторените по делото разноски.В подкрепа на възраженията ответникът е
направил искания за приобщаване на писмени доказателства /представени на
хартиен носител/ и на магнитен носител –за
съда, както и искане за допълване на въпросите към САТЕ .Изразено е
противопоставяне относно допускане на въпроса към САТЕ относно механизма на ПТП
и задача за вземане на цени от сервизи притежаващи сертификат за качество ISO
9000:2008, като са наведени съответните доводи за това.
В проведеното по делото второ и последно открито съдебно заседание
ищцата по делото не се явява,представлявана от адв.Й.А. от ВАК моли съда да
уважи предявения иск и да бъде осъден ответника да плати претендираната сума
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сума. Моли и за присъждане на сторените по делото разноски.Ответникът,
представляван от юрисконсулт С. моли
съда да отхвърли изцяло предявените искове, като доказани и неоснователни.
Повече от очевидно, твърди ответникът чрез юрисконсулт С., че в случай, че
претенцията на ищеца бъде уважена това би означавало, че ще се покрият щетите,
които процесният автомобил е имал към момента на сключване на полицата, тъй
като увредените детайли са едни и същи, те съвпадат, при това положение той ще
се обогати неоснователно за сметка на застрахователя. Именно това,подчертава
процесуалния представител на ответника, била и целта на изключване на
увредените детайли – докато повредите по тях не бъдат отстранени застрахователят
не носел отговорност за въпросните детайли по отношение на боята, защото в
случая ставало въпрос за боя. От своя страна и ответникът претендира присъждане
на сторените разноски съгласно представяния списък, като е направил бланкетно
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Приобщени по делото са писмени доказателства по надлежния ред а
именно : представените
с исковата молба заверени копия на следните писмени доказателства:
застрахователна полица № 10500100004507/21.02.2019 г.; сметка № 40210000719547/21.02.2019
г. за внесена сума; опис на увредени детайли от 30.01.2020 г. и представените с
отговора на исковата молба заверени копия на следните писмени доказателства:
искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС”, „Гражданска отговорност
на автомобилистите” и „Застраховка на МПС срещу ПТП, посетено на място от
органите на полицията” от 30.01.2020 г.; декларация от 30.01.2020 г.; Общи
условия за застраховка Каско на МПС срещу първи риск (в сила от 05.08.2013 г.).
Така цитираните писмени доказателства не са оспорени
от страните.
Отделно от представените
писмени доказателства, с оглед изясняване на фактическата страна на спора в
пълнота по делото е допусната необходимата съдебна
авто–техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Хр.К.. При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен
материал се налага извода, че по делото е изяснена и установена следната
фактическа обстановка :
На първо място следва да
бъде съобразено, че с проекта за доклад по делото,обявен за окончателен, съдът
е приел за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между
страните: съществуването на валидно застрахователно правоотношение обективирано
в полица № 105001000004507 по
застраховка „Каско Първи риск“ за л.а. *,
модел *, с ДКН *, със срок на покритие от 22.02.2019 г. до 21.02.2020 г.; че
на 30.01.2020 г. ищцата е завела искане
за заплащане на застрахователно обезщетение и че във връзка с искането била
образувана щета № ********** по
която било изплатено обезщетение в размер
на 333 лева, на основание чл.146 ал.1
т.4 и т. 5 ГПК.С окончателния доклад по делото съдът е обявил на страните,че ответникът
не оспорва механизма на ПТП и че
спорът се свежда до това налице ли е основание на иска и какъв е размерът на
иска.Обявено е било с окончателния
доклад по делото още за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, че не е спорен механизмът на
настъпване на ПТП; че се касае за покрит риск; че при сключване на
застрахователната полица е имало увреждания по двата детайла, но е заявена щета
за други увреждания на детайлите.
Т.е. от гореизложеното се
налага от фактическа страна извода,че се спори относно основанието и размера на
иска при релевирани възражения от ответника, че още към датата на сключване на
застрахователната полица е имало увреждания на същите детайли за които е
изплатено застрахователното обезщетение от 333 лева ,респ.спорът се свежда
между страните до това дължи ответникът –застраховател допълнително обезщетение
на ищца по повод покрития риск при отчитане на извършено заплащане и наличие на
увреждания върху същите детайли при сключване на застрахователната полица .
Отговорите на спорните по
делото въпроси следва да бъдат дадени на база събрания по делото доказателствен
материал .
Анализа на цитираните
писмени доказателства и на заключението на вещото лице инж.Хр.К. по допуснатата и приобщена по делото САТЕ,мотивира съда да
приеме за установено от фактическа страна следното :
На 29.1.2020 г. около
17,45 ч. ищцата Д.Д.,управлявайки л.а. марка * с рег.№ *, движейки се в гр.Варна, местност „* „ забелязвайки
излезлия бързо движещ се друг автомобил отклонила л.а. надясно и предприела
спиране, но не успяла да спре безопасно и се блъснала в бетонна ограда .За
настъпилото застрахователно събитие бил уведомен застрахователя –ответник, като
от страна на негови служители бил направен оглед на автомобила,изготвен снимков
материал и съставен опис на увредените детайли . За претърпените щети по л.а.
ответникът – застраховател изплатил на ищцата Д.Д. застрахователно обезщетение
в размер на 333,00 лева .
Вещото лице инж.Хр.К. подробно
е описало увредените детайли - предна броня, преден капак, декоративна
лайсна на предна броня ,като в табличен вид на л. 52 и л. 53 от делото сочи
брой елементи,които следва да се ремонтират, цената на труда и необходимото
количество и стойност на боята за отремонтиране на детайлите , за да изведе
заключението, че стойността която следва да бъде заплатена за отремонтиране на
увредените детайли при сервизи притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001 : 2008
възлиза
на 725,15 лв. с ДДС и 516,88 лв. с ЗДС в сервиза,предлагащ най –ниската цена на
труда .Според в.л. Хр.К. в случая от
изследваните сервизи /посочени на л. 51 –ви / няма сервиз, в който да се
извърши ремонта за сумата от 333 лева. Съгласно последната т.3 от заключението
на в.л.К., в конкретния случай за поправяне на увредените детайли е необходимо
боядисване на целия детайл .
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените по делото
искове намират правното си основание в чл. 405, ал.
1 от КЗ (НОВ) – (аналог на чл. 208 ал.1 КЗ (отменен), вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Исковите претенции са
допустими и по тях съдът дължи произнасяне по същество.Както бе посочено и по
горе с доклада по делото съдът е отделил безспорните факти и обстоятелства,
които се нуждаят от доказване и е разпределил тежестта на доказване между
страните както следва : В съответствие с разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът е указал на
страните по спора,че всяка една от страните следва да установи и докаже фактите
и обстоятелствата, от които черпи за себе си положителни права.В тежест
на ищцата съдът е възложил да установи и докаже: 1. Настъпването на
процесното застрахователно събитие; 2. Изпълнение от страна на ищцата на
установените с ОУ, към момента на сключване на застрахователния договор,
задължения във връзка с настъпването на застрахователно събитие; 3. Основанието
и размера на претенцията си. В тежест на ответната страна съдът е възложил
да установи и да докаже: Възведените в отговора Възражения за
неоснователност на иска а именно твърденията си, че причинените по л.а. на
ищеца имуществени щети вече са покрити чрез плащане на сумата от 333 лева,
както и възражението си, че част от щетите са съществували още към датата на
сключване на договора. В тежест на ответната страна е било и да докаже
възражението си и за завишеност на размера на претенцията.
С
оглед квалификация
на исковите претенции и доклада по делото следва да бъде отчетено на първо
място от правна страна, че предявените искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ (НОВ) – (аналог на чл. 208, ал. 1 КЗ (отменен), вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл. 208,
ал.1 от КЗ ( отменен ) при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг
от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3, които съответно се
изразяват в това, че при настъпване на застрахователното събитие застрахованият
е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в
договора е предвиден друг подходящ срок, който не може да бъде по-кратък от три
дни от узнаването. При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е
длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество
и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с
установяването на събитието и на размера на вредите.
По делото не е спорно, че
е настъпило на 29.01.2020 г. застрахователно събитие по повод на което
застрахователят – ответник е платил на ищцата сумата от 333,00 лева
застрахователно обезщетение./ л. 19, 20/.
Според настоящия съдебен
състав заплатеното застрахователно обезщетение от ответника на ищцата не
покрива в пълен размер причинените по л.а. на ищцата щети, които би следвало да
се покрият от застраховката“Каско Първи риск „/ застрахователна полица
№10500100004507 ,приложена на л. 4-ти по делото / .При предявен частичен иск от
20 лева и размерът и основанието на частичния иск за настоящия състав са
напълно доказани.Вярно е, че ищцата е посочила общ размер на вземането от 470,36 лв., но независимо от кой от
двата варианта на заключението на вещото лице ще бъде прието, че се дължи
обезщетение, частичния иск е напълно доказан и по основание и по размер.Това е
така, т.к. според в.л.К. за отремонтирането на увредените детайли по л.а на ищцата
следва да бъде заплатена сума от 725,15 лв. с ДДС или 516,88 лв. в случай че се
ползват услугите на сервиз с най-ниска цена на труда.Или разликата която се
получава до достигане на пълния размер на застрахователното обезщетение, след
приспадане на заплатената сума от 333 лв. в първия вариант е 392,15 лв. а във втория 183,88 лв. В който и от двата варианта
да бъде прието заключението на в.л. К. ,частичният иск от 20 лева се явява
напълно доказан и по основание и по размер.
Настоящият състав намира
възраженията на ответника за недължимост на допълнително застрахователно
обезщетение за неоснователни, т.к. на първо място самият застраховател с
плащането на застрахователното обезщетение е приел, че е налице покрит риск. Отделно
от горното в общите условия представени от застрахователя / л.23 / чл. 14, ал.
9 , при изплатено вече обезщетение е видно, че самият застраховател е приложил
изречение последно на аления 9 а не изречение първо, поради което отново се
налага идентичния извод за основателност на иска.И на последно място съдът
намира,че въз основа на обективно и компетентно даденото заключение на в.л. Хр.К.,
кредитирано напълно от съда, се налага и от фактическа и от правна страна
извода,че за сумата от 333 лева нито един сервиз във Варна не би могъл да
отремонтира увредените детайли по л.а. на ищцата. Самото боядисване на
детайлите при наличие на стари щети по същите детайли, за настоящия състав като
част от процеса по възстановяване на щетите, не би обогатило ищцата а би
отстранило имуществените щети, щети които обективно няма как да бъдат
отстранени без да бъдат боядисани и съществувалите към датата на сключване на
застрахователния договор други щети по същите детайли .Наличието на вече
съществували към датата на сключване на застрахователния договор на увредени детайли по л.а.
има отношение към сключването на двустранния договор, определяне размера на
застрахователната премия, но не освобождава в конкретния случай застрахователя
да плати пълно обезщетение по покрит от застраховката „Каско –първи риск „
обективирана в полица № 10500100004507.
За пълнота на мотивите настоящият състав намира за необходимо да
посочи,че въпросът за определяне на размера на застрахователното
обезщетение и че същият е равен на действителната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие е разрешен еднозначно с нормата на чл.208 КЗ (отм.) , както и с трайната съдебна
практика, поради което съдът не намира за основателни възраженията на
ответника за тясното приложение на иначе императивните разпоредби на Общите
условия към застрахователния договор. В същия смисъл са и мотивите в решенията
постановени по реда на чл.290 ГПК :
Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Боян Балевски; Решение
№ 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Емилия Василева,
които са задължителни за съда.Съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно
част от трайната практика на ВКС, цитирана по-горе, ВКС приема, че обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.В решение № 235/27.12.13 г. на ВКС ІІ т.о. постановено
по т.д.1586/13 е даден отговор на релевантния за спора въпрос как следва да се определи размера на
обезщетението, като е посочено,че принципният отговор намира своята
законова опора в нормата на чл.208, ал.3 КЗ вр. с чл. 203, ал.2 КЗ вр. с ал.4,
като последната изрично урежда, че когато между страните по застрахователния
договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната
стойност на увреденото имущество като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго
със същото качество (ал.2), т.е.
по пазарната му стойност. В тази насока съдията докладчик Б.Балевски е цитирал
и други решения на ВКС а именно: Решение № 115/9.7.2009 на ВКС по т.д.
627/2008 на ІІ т.о., Т.К . и Решение
№ 209 /30.1.2012 г. на ВКС по т.д. 1069/2010 ІІ т.о. , ТК , постановени
също по реда на чл.290 ГПК.
По изложените мотиви и
съобразно практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, настоящият съдебен състав намира предявеният ЧАСТИЧЕН иск с цена 20,00 лева с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ /нов / - аналог на чл.208, ал.1 от КЗ отм. за основателен изцяло и напълно доказан по
размер /като частичен/, поради което следва да бъде уважен .
Предвид акцесорния
характер на претенцията за законна лихва ВРС присъжда и законната лихва върху сумата от 20,00 лева считано от датата на
подаване на исковата молба в съда и до окончателното изплащане на вземането.
Предвид основателността на
исковата претенция и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът
присъжда в полза на ищцата сторените разноски по делото, за които са
представени доказателства за реалното им извършване.Видно от списъка по чл.
80 ГПК/ л. 54/ ищцата претендира следните разноски : 50 лв. за платена държавна
такса , 150 лева депозит за САТЕ и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС – общо сумата от 560,00 лева (петстотин
и шестдесет лева).
Тези
разноски като доказани и по основание и размер съдът присъжда изцяло в полза на
ищцата като отчита, че възнаграждението за процесуално представителство съответства
на Наредба №1/ 2004 г. и е в минимума поради което и бланкетното възражение на
ответника по чл. 78, ал.5 ГПК се явява неоснователно .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАД
„Е.” ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. Й.
П.и Й. Ц. Х. ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата Д.А.Д.,ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 20,00 лева (двадесет лева) представляваща ЧАСТИЧЕН ИСК от общо
заявения 470,36 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, от които
за увреждане на предна броня 4,00 лв., декоративна лайсна на предна броня 4,00
лв., преден капак 4,00 лв., камера и тониране 8,00 лв., причинени в резултат на
настъпило на 29.01.2020 г. в гр. Варна, местност „*“, застрахователно събитие
по договор № 10500100004507 от 21.02.2019 г. за застраховка „Каско –Първи
риск“, на л.а. марка *, с ДКН *, ведно със законната
лихва /върху главницата от 20,00 лева / считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.06.2020 г.,
до окончателното изплащане на сумата,на
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ (НОВ ) – (аналог на чл. 208, ал. 1 КЗ (отменен), вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАД
„Е.” ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. Й.
П.и Й. Ц. Х. ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата Д.А.Д.,ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 560,00 лева (петстотин
и шестдесет лева) сторените от ищцата пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски,вкл. и за защита от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
Плащането
на присъдените суми може да бъде извършено по банков път по посочената от
ищцата банкова сметка № *.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ