ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 114
гр. Благоевград , 01.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на първи март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600175 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, във вр. чл. 249, ал. 3, във вр. чл. 248, ал. 1,
т. 3 от НПК и е инициирано по частен протест на Районна прокуратура – Б. срещу
протоколно определение № 909303 от 01.12.2020 г. по НОХД № 1518/2020 г. по описа на
Районен съд – Б. в частта, с която съдебното производство е прекратено на основание чл.
249, ал. 4, т. 1, във вр. ал. 1, във вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и делото е върнато на
прокуратурата за изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение.
В протеста се твърди, че определението е незаконосъобразно, като се навеждат
подробни съображения, според които не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в досъдебното производство, довело до ограничаване на правата на
подсъдимия. Според прокуратурата в обстоятелствената част на обвинителния акт и в
диспозитив са включени всички изискуеми от закона елементи, като начинът на извършване
на деянието е описан подробно, с посочване на съставомерните признаци на
престъплението. Излагат се доводи, че е допустимо, освен деянието, по повод на което е
повдигнато обвинението, да бъдат описани и други неправомерни прояви на подсъдимия,
предхождащи и последващие престъплението, които прояви имат отношение към
обвинението.
Препис от частния протест е връчен на подсъдимия, като същият не е депозирал
писмено възражение.
Частният протест е допустим – изхожда от страна в процеса, която има правен
интерес от него, насочен е срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е подаден в
срок. Понеже не се налага събиране на доказателствен материал по настоящото въззивно
частно наказателно дело, същото следва да бъде разгледано в закрито съдебно заседание.
За да се произнесе по съществото на протеста, въззивния съдебен състав съобрази
следното:
С внесения в съда обвинителен акт по отношение на К. И. Л. е повдигнато обвинение
по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК, за това, че на 16.01.2020 г., около 11:00 чада, в гр. Б., по
време на разговор по мобилния си телефон е отправил закана с убийство спрямо Е. В. Ш.,
1
изричайки думите „ако не се вразумиш и не си оправим отношенията до края на месеца ще
те убия“, като това заканване е възбудило основателен страх за реално осъществяване на
заканата.
Според районния съд между обстоятелствената част на обвинителния акт и
диспозитива на същия съществуват съществени противоречия. Първоинстанционният
съдебен състав е приел, че в диспозитива е посочена едно единствено деяние, извършено на
конкретна дата, а в обстоятелствената частта няколкократно се споменава не за конкретна
дата, на която е извършено деяние, а за инкриминиран период, в който са включени и други
дати. Също така в мотивите на протестираното определение е отразено, че обсъждайки
експертизата прокурорът говори как върху психиката на пострадалата е оказало отражение
не една единствена закана, а множество такива. Поради тези съображения съдът е приел, че
обвинението не е формулирано ясно и конкретно, съдебното производство е прекратено, а
делото е върнато на прокурора за отстраняване на подлежащо на отстраняване съществено
процесуално нарушение.
Въззивният съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, намира, че
частният протест е неоснователен, а аргументите за това са следните:
Основното предназначение на обвинителния акт е да формулира по такъв начин
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните
рамки на процеса в съдебната му фаза, а подсъдимият да е наясно срещу кои конкретно
факти следва да се защитава. Именно поради тези съображения в обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително следва да присъстват фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като част
от тези факти са времето, начинът и мястото на извършване на престъплението и пълните
данни за личността на обвиняемия. В този смисъл са мотивите към т. 4.2. от Тълкувателно
решение № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК. Винаги описаното в
обстоятелствената част на обвинителния акт престъпно деяние следва да отговоря на това
деяние, което е посочено и в неговия диспозитив. Допустимо е, разбира се, в
обстоятелствената част на обвинителния акт да бъдат посочени и други действия или
бездействия на подсъдимия, включително неправомерни такива, които макар и да не са част
от съставомерния състав на престъплението, предхождат, съпътстват или последват
извършването му, тъй като те могат да имат значение за изясняване на мотивите на дееца, за
определяне на обществената му опасност и тази на неговото деяние, за наличието на
смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. При всички положения, обаче,
престъпното деяние следва да бъде ясно отграничено /включително и с използването на
подходящи изрази и термини/ от останалите деяния на подсъдимия, които не са част от
престъпния състав, във връзка с който е повдигнато конкретното обвинение.
В настоящия случай в диспозитива на обвинителния акт е посочено, се спрямо К. И.
Л. се повдига обвинение по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК, за това, че на 16.01.2020 г.,
около 11:00 чада, в гр. Б., по време на разговор по мобилния си телефон е отправил закана с
убийство спрямо Е. В. Ш., изричайки думите „ако не се вразумиш и не си оправим
отношенията до края на месеца ще те убия“, като това заканване е възбудило основателен
страх за реално осъществяване на заканата.
Така формулираният диспозитив предполага едно изпълнително деяние, извършено
на една дата. Въпреки това в обстоятелствената частта на обвинението няколкократно се
споменава не за конкретна дата, на която е извършено съставомерното деяние, а за
„инкриминиран период“, в който, освен деянието от 16.01.2020 г., са включени и други дати
и деяния и който период обхваща времеви интервал от 11.12.2019 г. до 20.02.2020 г. Част от
тези други деяния също са описани подробно от прокурора в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Така например на стр. 2-ра е отразено, че на 11.12.2019 г. обвиняемият е
отправил конкретна заплаха срещу живота на пострадалата Е. Ш. Също така в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът обсъжда назначена в хода на
досъдебното производство експертиза, според която върху психиката на пострадалата е
2
оказало отражение не една единствена закана, а повече такива. На следващо място е
обсъдена и експертиза, установяваща психическата годност на подсъдимия, като по повод
на същата прокурорът е приел, че „към инкриминирания период – 11.12.2019 г. – 20.02.2020
г. К. И. Л. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си“.
Изложеното дотук води до извод, че между обстоятелствената част и диспозитива на
обвинителния акт действително съществува съществено разминава относно това кое е
конкретното деяние/деяния, по повод на което/които се повдига обвинението и на коя/кои
конкретно дата/дати е извършено престъплението. Тази неяснота е довела до накърняване
на правата на подсъдимия, в това число и възможността му да се защитава адекватно в
процеса, понеже последният не е наясно за какви точно деяния или деяние му се повдига
обвинение, с правна квалификация чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК. Така допуснатото
нарушение на процесуалните правила в досъдебното производство е отстранимо, поради
което правилно районният съдебен състав, констатирайки същото, е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на прокурора с указания за отстраняване на нередовностите.
Предвид горното, частният протест се явява неоснователен, което налага
потвърждаване на протестираното определение.
Така мотивиран, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 909303 от 01.12.2020 г., постановено
по НОХД № 1518/2020 г. по описа на Районен съд – Б. в частта, с която съдебното
производство е прекратено на основание чл. 249, във вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и делото
е върнато на прокурора за изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Определението на въззивния съд е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3