Решение по дело №4805/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260126
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20191720104805
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Перник, 16.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 4805 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу Б.П.Ц., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 660.20 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 10, находящ се в ****, от които главница в размер на 600.20 лева за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 60 лева – обезщетение за забава за периода от 08.01.2018 г. до 19.02.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В хода на делото са представени писмо от Община Перник от 07.07.2020 г. с приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ относно имот с адрес: **** и писмо от Община Перник от 18.08.2020 г.

Препис от исковата молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен представител – адв. А.С.. Последната е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. В тази връзка на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответницата. Посочва се, че от ищцовото дружество не са представени никакви доказателства ответницата да е собственик или ползвател на процесния имот. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството.

На следващо място се твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по доставка и продажба на топлинна енергия. Поддържа се, че в исковата молба не е уточнено какви суми се претендират, нито на какво основание са начислени. Твърди се и че посочените стойности са прогнозни. Оспорва се представеното по делото извлечение от сметка, както и редовността на счетоводството, водено от ищеца. Твърди се и че претендираните суми са завишени. С тези аргументи се иска предявените искове да бъде отхвърлени.

В съдебно заседание, проведено на 08.06.2020 г., процесуалният представител на ответника адв. С. заявява, че оспорва единствено собствеността върху процесния имот като поддържа, че ответницата не е собственик нито ползвател на същия, поради което и няма качеството на потребител на топлинна енергия през процесния период. Заявява изрично, че не оспорва обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално е била доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно, както и не оспорва размера на претендираните вземания. В тази връзка съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните, присъстващи в съдебното заседание, не са възразили.

В съдебно заседание, проведено на 24.08.2020 г. процесуалният представител на ищеца иска постановяване на решение съобразно всички събрани по делото доказателства.

Особеният представител на ответника изразява писмено становище, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени, доколкото по делото не се установява ответницата да е собственик на имота.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1336/08.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1724/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото извлечение от сметка се установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: ****, ап. 10 е лицето Б.П.Ц..

От представено по делото писмо от Община Перник, дирекция „МПТ” от 18.08.2020 г. се установява, че за имот с адрес: ****, ап. 10 в информационния масив на дирекция „МПТ” не е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

Писмо от Община Перник, дирекция „МПТ” от 07.07.2020 г. и приложена към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ, са неотносими към делото, доколкото касаят имот, различен от процесния, а именно имот с адрес: ****.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 1336/08.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1724/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право на ползване върху имота.

В конкретния случай по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи, че ответницата е собственик на процесния имот или ползвател на същия на вещноправно или облигационноправно основание. Твърдения ответницата да е ползвател на имота на вещноправно или облигационноправно основание не са и въведени по делото. В този смисъл и извлечението от сметка, като изходящ от ищеца документ, само по себе си не е достатъчно да обоснове извод, че щом ответницата е титуляр на партидата, същата е и собственик/ползвател на имота.

Както се отбеляза и по-горе представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ касае имот, различен от процесния, което се признава дори от процесуалния представител на ищеца.

По тези съображения и предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен. Доколкото главният иск е неоснователен, то за неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.

Предвид извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите наведени по делото доводи.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски е направила само ищцовата страна. Предвид изхода на делото такива не й се дължат нито в производството по ч.гр.д. № 1724/2019 г. по описа на РС Перник /заповедно производство/, нито в настоящото исково производство.

Ответната страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.  

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, срещу Б.П.Ц., с ЕГН: ********** и адрес: ***, установителни искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 660.20 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 10, находящ се в ****, от които главница в размер на 600.20 лева за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 60 лева – обезщетение за забава за периода от 08.01.2018 г. до 19.02.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1724/2019 г. по описа на Пернишкия РС. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 1724 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.