Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1693 Година
2019,06.08. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 10.07.2019 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 224 по описа за 2019 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Настоящото производство е повторно, образувано е във
връзка с Решение №913/22.01.2019г. по адм. дело № 12271/2018г.
по описа на ВАС, Осмо
отделение, с което е отменено Решение №1343/14.06.2018г., постановено по адм. дело №2754/2017г. на Административен съд – Пловдив и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания по
доказателствата и приложението на закона.
Първоначално производство е образувано по жалба на „ПЕТИ“ЕООД
със седалище гр.Пловдив, бул.“Цариградско шосе“№53 срещу Ревизионен акт /РА/
№Р-16001616008022-091-001 от 22.06.2017г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП-Пловдив, в потвърдената и изменена с Решение №531/11.09. 2017г. на
Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, част досежно допълнително
начислен корпоративен данък: за 2012г. в размер на 6 484,77 лв., ведно с
начислените лихви в размер на 2 785,38 лв. и за 2015г. в размер на 1959,73 лв.,
ведно с начислените лихви в размер на 243,95 лв., както и в частта относно
допълнително установен ДДС за периода 01.03.2015г. – 31.12.2015г. в размер на
3919,46 лв., ведно с начислените лихви в размер на 571,83 лв.
Твърди се незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената част, като се
сочи, че констатациите на приходната администрация не се подкрепят от извършените
в хода на ревизията процесуални действия и установените факти и обстоятелства,
респ. доказателства за тях. Иска се неговата отмяна и присъждане на сторените
разноски. Подробни съображения са изложени в депозирани в хода на
първоначалното разглеждане на делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив намира
подадената жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и, като подробни
мотиви са изложени в представената при първоначалното разглеждане на делото
писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно
и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес,
след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по
административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът
намира същата за ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения.
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на
ревизия/ЗВР/ №Р-16001616008022-020-001 от 16.11.2016г., издадена от В.И.И. – Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с обхват
определяне на задължения за корпоративен данък и ДДС за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г., като е определен срок за
приключване на производството до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 17.11.2016г. След издаване на Заповед за
изменение на ЗВР №Р-16001616008022-020-002/16.02.2017г. и Заповед за изменение
на ЗВР №Р-16001616008022-020-003/17.03.2017г. на същия орган по приходите, е
определен срок за приключване на ревизията до 17.04.2017г. Заповедите са
надлежно връчени на ревизираното лице по електронен път. Извършени са
процесуални действия и са събрани доказателства, които са допустими по ДОПК и
са осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са и основните принципи на
ДОПК.
Въз основа на събраните доказателства е съставен
Ревизионен доклад /РД/ №Р-16001616008022-092-001/02.05.2017г. Срещу същия е
депозирано възражение, с което са представени Спогодба за погасителен план на
дължими плащания от 02.11.2005г. между „Пети“ЕООД и „Мормакс
21-21“ЕООД, 2 бр. ПКО от 01.11.2005г. и 02.11.2005г. са извършени плащания по
фактура №249/ 28.10.2005г., Договор за възлагане на управление от 05.01.2015г.
между „ПЕТИ“ ЕООД и П.М.В., 4 бр. заповеди за изнасяне на работно място,
Решение от 01.04.2015г. на едноличния собственик на капитала на „ПЕТИ“ЕООД,
Отчетна справка за извършени строителни работи, ведно с таблица.
Впоследствие, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и като е
прието за неоснователно подаденото възражение, а представените доказателства са
приети като такива, изготвени за целите на ревизията, е издаден и оспореният РА
№Р-16001616008022-091-001/22.06.2017г. от В.И.И. на
длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Т.И.Б.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи по
смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК, във връзка с чл.7 ал.1, т.4 ЗНАП (в редакцията към
момента на издаването им), в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават
ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията
(определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и
ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).
С оглед компетентността на органите, издали обжалвания
РА, по делото е приложено заверено копие на Заповед №РД-09-456/04.04.2016г. на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив
на НАП, с която е делегирал правомощието си за възлагане на ревизии на редица
длъжностни лица от ТД на НАП – Пловдив. Следва
да се констатира също така, че от приобщените по делото доказателства се установява,
че ЗВР, Заповедите за изменение на ЗВР и РА са подписани с валидни електронни
подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и
електронния подпис към момента на подписването на електронните
документи.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е
обжалван пред Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в
срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение №531/11.09.2017г., с
което РА е потвърден и изменен в обжалваната в настоящото производство част.
При така установеното, съдът намира, че ревизионният
акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното.
В хода на ревизията е извършено увеличение на
счетоводния финансов резултат на дружеството за 2012г. по реда на чл.34 във
връзка с чл.37 т.1 ЗКПО със сумата в размер на 64 847,75 лв., вследствие
на което допълнително е начислен корпоративен данък в размер на 6 484,77 лв. и
са определени прилежащи лихви в размер на 2 785,38 лв.
За да сторят това, органите по приходите са установили,
че в подадената ГДД за финансовата 2012г. от страна на „ПЕТИ“ЕООД е отчетен
разход в размер на 64 847,75 лв. с посочено основание „отписани вземания
от клиента Мормаракс“.
В тази връзка на дружеството-жалбоподател са изпратени
ИПДПОЗЛ, в отговор на които са представени изисканите документи и писмени
обяснения, присъединен към ревизионното производство е и протокол от извършена
ПУФО.
От представената хронологична ведомост на счетоводна
сметка 493 (разчети със собственици) на 01.01.2012г.
е установено осчетоводяване на фактура от 24.10.2005г., издадена на „Мормакс 21-21“ЕООД (неплатена) с кредитно салдо
64 847,75 лв. От представена хронологична ведомост на клиента „Мормакс“ЕООД за периода 01.01.2012г.
– 31.12.2012г. се установява, че на 01.01.2012г.
дружеството е завело фактура от 24.10.2005г. (неплатена) и след това е отписало
това вземане по кредита на 609 (други разходи).
Съгласно представените писмени обяснения от управителя
на дружеството-жалбоподател, начислените вземания по цитираната фактура са
некоректно закрити в 2005г. и през 2012г. са отписани по давност.
Не са представени други доказателства за извършените
счетоводни записвания, освен представено копие на фактура №248/24.10.2005г.,
издадена на „Мормакс 21-21“ЕООД на стойност
64 847,75 лв., като във фактурата е констатирано, че липсва вписана
банкова сметка ***.
При извършена проверка в ИМ на НАП е установено, че за
данъчен период 01.01.2005г. – 31.10.2005г.
доставчикът „ПЕТИ“ЕООД е декларирал продажби само по две фактури към „Мормакс 21-21“ЕООД. Въпросната фактура е декларирана в
Дневник продажби за данъчен период м.12.2005г. №248/ 01.12.2005г. на стойност
64 847,75 лв. с предмет „скрап“, декларирана е също така и фактура
№249/01.12.2005г. на стойност 33 117,32 лв. с предмет „скрап“.
При така представените в хода на ревизията
доказателства, органите по приходите са приели за установено, че вземанията по
фактура №248/24.10.05г., издадена на „Мормакс
21-21“ЕООД на стойност 64 847,75 лв., са били изискуеми от 24.10.2005г., а
съгласно декларираните продажби, вземанията са станали изискуеми от
01.12.2005г., с оглед на което и описването на вземането в размер на
64 847,75 лв. през 2012г./а не през 2010г., когато е възникнало
основанието за това/ е прието, че не следва да бъде признато за данъчни цели на
основание чл.34, във връзка с чл.37 ал.1 ЗКПО.
Представената с възражението срещу РД Спогодба за
погасителен план на дължими плащания, е прието, че представлява ново
представено в хода на административното обжалване, с оглед на това и доколкото
до издаване на РД не са представени никакви доказателства за извършените
счетоводни записвания, освен представеното копие на фактура №248/24.10.2005г.,
е счетено, че същата е съставена за целите на ревизията. В тази връзка и на
дружеството допълнително е начислен корпоративен данък в размер на 6 484,77 лв.
и са определени прилежащи лихви в размер на 2 785,38 лв.
В хода на ревизията е извършено също така и увеличение
на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2015г. по реда на чл.26 т.1 ЗКПО в размер на 10 763,97 лв. и на основание чл.54 ал.1 ЗКПО в размер на
8 833,31 лв., вследствие на което допълнително е начислен корпоративен данък в
размер на 1 959,73 лв. и са определени прилежащи лихви в размер на 243,95 лв.
За да сторят това, органите по приходите са установили,
че през 2015г. дружеството-жалбоподател
е осчетоводило разходи по експлоатацията, поддръжката и ремонта на МПС в общ
размер на 10 763,97 лв. за периода 01.04. 2015г. – 30.12.2015г., както и
за амортизации в размер на 8 833,31 лв. за 2015г.
На „ПЕТИ“ЕООД са изпратени ИПДПОЗЛ, в отговор на които
са представени изисканите документи и писмени обяснения, присъединен към
ревизионното производство е и протокол от извършена ПУФО.
Съгласно дадените писмени обяснения в отговор на
ИПДПОЗЛ от 10.02. 2017г., автомобил БМВ Х5 с рег.№РВ****КН се използва във
връзка със строителните дейности по обект – хотел в гр. Банско, който още е в
етап на довършителни работи, които се извършват от собственика, хотелът се
продава и собственикът пътува до Банско за среща с потенциални клиенти.
Приложени са към отговора фактури, издадени от „АР БИ ЛИЗИНГ“ЕАД, Талон от КАТ
и Договор за лизинг, фактура за отдаване под наем на автомобила на физическото
лице П.В.за 2016г., както и фактури за закупено дизелово гориво за периода 2015г.
– 2016г., счетоводни справки за закупуване на автомобила и горивото, както и
счетоводен амортизационен план за 2015г. и 2016г.
Допълнително с Протокол №0474973 от 21.05.2017г. са
присъединени пътни листове за 2015г., пътна книжка за 2016г. и командировъчни
заповеди за 2016г.
В отговор на ИПДПОЗЛ от 21.03.2017г. са представени
НА, Разрешително за строеж, Акт обр. 14, Справка за
разходвано гориво за 2015г. Дадени са и обяснения, че с въпросното МПС са
закупувани материали за довършителни работи от гр.Пловдив и са превозвани до
гр.Банско, отделно от това са извършвани разходи и във връзка с транспорт от
гр.Пловдив до гр.Банско, свързани със срещи с потенциални клиенти – купувачи за
хотела, а така също и собственикът П.В.се е придвижвал с цел извършване на
довършителни работи, за които притежава диплом за завършено образование –
строителен инженер и притежава всички строителни разряди, които довършителни
работи са извършвани с лицето М.Д.Д., назначен на
трудов договор като общ работник с изнесено работно място гр.Банско, обект –
хотел.
Въз основа на представените документи и писмени
обяснения, ревизиращите са достигнали до извод, че дружеството е осчетоводило
разходи по експлоатация, поддръжката и ремонтът на МПС, предназначението на което
не е доказано по безспорен начин, че е свързано с дейността на ревизираното
дружество, по идентичен начин стои въпросът и с осчетоводените разходи за
амортизация – липсват доказателства, от които да бъде безспорно установено, че
МПС се ползва за целите на дейността на дружеството, поради което и е увеличен
СФР с разходите, приети като такива несвързани с дейността на основание чл.26
т.1 ЗКПО в размер на 10 763,97 лв. и съответно разходи за амортизации,
несвързани с дейността на основание чл.54 ал.1 ЗКПО в размер на 8833,31 лв. за
2015г.
Представените с възражението срещу РД Договор за
възлагане на управление от 05.01.2015г., 4 бр. заповеди за изнасяне на
работното място, решение от 01.04.2015г. на едноличния собственик на капитала и
отчетна справка за извършени СМР за процесния период
е констатирано, че не са представени нито в хода на ПУФО, нито в хода на
ревизията, поради което и е счетено, че същите са съставени за целите на
ревизията.
В тази връзка, с оглед увеличения СФР на дружеството
допълнително е начислен корпоративен данък в размер на 1 959,73 лв. и са
определени прилежащи лихви в размер на 243,95 лв.
На следващо място, предмет на разглеждане в настоящото
производство, с оглед решението на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, е и
допълнително начисления ДДС в размер на 3 919,46 лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 571,83 лв., начислен на основание чл.82 ал.1 ЗДДС върху данъчна
основа в размер на 19 597,28 лв./10 763,97+8 833,31/, определена по реда
на чл.27 ал.2 ЗДДС.
Установено е от органите по приходите, че за МПС – БМВ
Х5 е ползван данъчен кредит в размер на 23 1789,76 лв. в данъчен период
м.03.2015г. по фактури №217902/27.03.2015г. и №217944/31.03.2015г., издадени от
„И АР БИ ЛИЗИНГ“ЕАД.
За 2015г. от дружеството-жалбоподател са направени и
осчетоводени преки разходи за експлоатация, поддръжка и ремонт в размер на
10 763,97 лв., както и разходи за амортизации в размер на 8 833,31 лв. Или
иначе казано, отчетени са разходи за употреба на МПС за което, с оглед
констатациите в частта по ЗКПО, е установено, че не са представени безспорни
доказателства, че е използвано във връзка с икономическата дейност на
„ПЕТИ“ЕООД. В тази връзка и на основание чл.82 ал.1 ЗДДС допълнително е
определен ДДС в размер на 3919,46 лв. върху данъчна основа, определена по реда
на чл.27 ал.2 ЗДДС. Определени са и прилежащите лихви в размер на 571,83 лв.
Изводите си ревизиращите са обосновали с представените
в отговор на отправените ИПДПОЗЛ, както в хода на ПУФО, така и в хода на
ревизията доказателства, респ. с липсата на представени такива, в т.ч. и новопредставените с възражението срещу РД.
За да потвърди РА в обжалваната в настоящото
производство част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия
екип, като е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид
отношения.
В хода на първоначалното съдебното производство е
изслушано и прието заключение по ССЕ, оспорено от процесуалния представител на
ответника, вещото лице по което, след извършена проверка на наличните по делото
доказателства, в табличен вид е извършило съпоставка на представените фактури
за закупено гориво и строителни материали с пътните листове, издадени за процесното МПС и е установило, че в три от случаите датите
на двата документа/пътен лист и фактура/ са от един и същи ден, като в
основната част от случаите, датата на закупено гориво е от предходния ден
спрямо датата на пътния лист, има и такива, в които датата на фактурата за
гориво предхожда датата на пътния лист с два или повече дни. Всички пътни
листове за процесния период касаят изминато
разстояние от 12 398 км., закупеното дизелово гориво за същия период е в
общо в размер на 1 367,192 л за 2 479,95 лв. без ДДС, или среден разход на
гориво 11 литра на 100 км. С оглед липсата на компетентност, вещото лице не е
изчислило колко километра средно могат да се изминат с този автомобил със
закупеното гориво.
Отново в хода на първоначалното производство са
разпитани свидетелите Г.М.П./сестра на управителя на „ПЕТИ“ЕООД и специалист по
търговията в дружеството/ и П.Л.Л./бивш строителен
работник в „ПЕТИ“ЕООД/.
Свидетелката П. заявява, че автомобилът БМВ Х5 се е
използвал за пренасянето на материали/плочки, материали за лепенето на плочки,
строителни материали/ за довършителните работи по хотел в град Банско/, както и
за превоз на работници до там. Сочи, че тъй като материалите са били по-скъпи в
Банско, са се закупували от Пловдив и се транспортирали до обекта, като се е
ходело 4-5 в месеца. Заявява, че автомобилът не е ползван за лични нужди на
управителя, тъй като той си е ползвал личните „Мерцедес“, а след това и
„Хюндай“, а камионите и бусовете, които притежава
дружеството, са ползвани „…само за такива тежки неща, това са големи камиони, с
контейнери и няма как да излизат“.
По отношение вземанията от „Мормакс“ЕООД
свидетелката е наясно с проблема, както и това, че в началото са плащали, а
след това плащанията били прекратени, поради което се е стигнало до посещение в
офиса на дружеството-клиент, където е бил подписан анекс, в който било уговорено да бъдат платени
задълженията до 2007г., но и след тази дата, пари не са получавани, не са завеждани
и дела, не е наясно дали са били предприети други действия за търсене на
вземането.
Свидетелят Л. твърди, че автомобилът БМВ Х5 се е
ползвал за превоз на строителни материали/ВиК
материали, това което може да влиза в автомобила, огънати ВиК
тръби, дюбели/ от Пловдив до Банско, като лично свидетелят е ходил там, както и
други работници в седмицата по 2-3 пъти. Дървените материали – за навес и
покрив, са закупувани от Банско, когато свидетелят е бил там. Свидетелят
заявява, че за друго автомобилът БВМ Х5 не е бил каран, тъй като управителя в
Пловдив си карал „Форд“.
Във връзка с доставките към „Мормакс“ЕООД
свидетелят си спомня, че е имало затруднение в изплащането на заплатите, което
управителят обяснил с липсата на плащане от страна на клиента, като лично
свидетелят е товарил вагони за Турция.
В хода на настоящото съдебно производство, с оглед
дадените от ВАС указания, е изслушано и прието допълнително заключение по ССЕ,
отново оспорено от процесуалния представител на ответника, вещото лице по което,
след извършена проверка на наличните по делото доказателства, счетоводните
регистри на „ПЕТИ“ЕООД, както и извършена проверка в счетоводството на
дружеството, е установило, че през 2005г. има издадени две фактури за продажба
на скрап към клиента „Мормакс 21-21“ЕООД: спорната
фактура №248/ 24.10.2005г. на стойност 64 847,75 лв. и фактура
№249/28.10.2005г. на стойност 33 117,32 лв. Тези две фактури са
осчетоводени от „ПЕТИ“ЕООД през същата 2005г., признати са приходите от
продажби, а вземанията за плащане са отразени по дебита на сметка 411-Клиенти
от клиента „Мормакс 21-21“ЕООД. Приложените по делото
2 бр. ПСО за общо 33 000 лв. (ПКО №34/01.11.2005г. за 20 000 лв. и
ПКО №36/02.11.2005г. за 13 000 лв.) са издадени от „ПЕТИ“ЕООД и са за
получени плащания в брой от „Мормакс 21-21“ЕООД по
втората издадена фактура №249/28.10.2005г. Тези два ПКО, както и още един от
30.11.2005г. за 117,32 лв. са отразени в счетоводството също през 2005г. и със
същите се закрива вземането от 33 117,32 лв. по втората фактура №249/28.10.2005г.
Установено е, че в Спогодбата от 02.11.2005г. между
„ПЕТИ“ЕООД и „Мормакс 21-21“ЕООД е вписано, че „Мормакс 21-21“ЕООД след като е издължило частично суми от
33 000 лв. към „ПЕТИ“ЕООД по издадена фактура от 28.10.2005г., се
задължава да изплати и останалата дължима сума от 64 847 лв. по другата
фактура от 24.10.2005г., като плащането ще се извърши в брой или по банков път,
с краен срок на издължаване 31.12.2007г. Към 31.12.2005г. (от представените
счетоводни данни) вещото лице е констатирало, че по дебита на сметка
411-Клиенти остава неплатено вземане от клиента „Мормакс
21-21“ЕООД по спорната фактура №248/24.10.2005г. за 64 847,75 лв. През
2008г. на 01.01.2008г. (според представения
счетоводен журнал), дружеството закрива вземането от 64 847,75 лв. по
сметка 411-Клиенти и сумата се отнася по дебита на кореспондираща сметка
493-Разчети със собственика, а за документ е вписано „спогодба“.
През 2012г. на 01.01.2012г.
вземането от 64 847,75 лв. по фактура от 24.10.2005г. (неплатена) отново е
установено, че се осчетоводява по дебита на сметка 411-Клиенти и съответно се
кредитира кореспондираща сметка 493-Разчети със собственика. През същата 2012г.
на 01.01.2012г. е отписано вземането от
64 847,75 лв. от клиента „Мормакс“ЕООД от сметка
411 и сумата е отнесена в разход по дебита на сметка 609-Други разходи, с което
е намален финансовият резултат на „ПЕТИ“ЕООД за 2012г.
Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява,
че преди 2012г. няма отписване на въпросното вземане в размер на 64 847,75 лв.
Това е направено за първи път 2012г., като през 2008г., когато вземането се
закрива в сметка 411 и се отнася в сметка 493, всъщност на самата операция е
записано, че е взета на основание спогодбата, а спогодбата е представена по
делото. Самата операция е извършена на 01.01.2008г.,
в спогодбата пише, че трябва да се издължи сумата до 31.12.2007г., и
задължението се маха от сметка 411 и се отнася към сметка 493-Разчети със
собственика. Вече в 2012г. се взима обратната операция, намаля се в сметка 493
и се отнася отново към сметка 411. Същата година става самото отписване и се
отнася на разход и се намалява финансовият резултат за 2012г.
При така събрания доказателствен материал и с
оглед дадените указания на ВАС, настоящият състав на Административен съд –
Пловдив намира следното от правна страна.
Както вече се посочи, процесният ревизионен акт е
издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това. Впрочем, спор
по отношение на тези факти, не се формира между страните.
С оглед на това, на първо място следва да се посочи, че според чл.110 ал.2 ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към
установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Принципът на „Законност”, установен в чл.2 ал.1 ДОПК изисква при осъществяване
на това производство, органите по приходите да действат в рамките на
правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво
спрямо всички лица. На следващо място, принципът за „Обективност”, възведен в
чл.3 ДОПК, безусловно налага задължението органите по приходите в
производствата по ДОПК да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата
от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като
административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на
действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява
по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Най-сетне, принципът на
служебното начало, възведен в чл.5 ДОПК, според който органите по приходите и
публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от
заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за
установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на
определените в закона облекчения, без съмнение възлага доказателствената
тежест в административното ревизионно производство на данъчните органи. Те са
органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими
правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота
от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респ. на
незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните
правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не разполага.
Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на данъчните
органи и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Когато
крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен
за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред контролния в
данъчната администрация орган. При положение, че резултатът е отново неблагоприятен,
за данъчния субект е налице вече право на съдебно обжалване.
От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на това
право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен
конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни -
данъчният субект и административният орган са равнопоставени.
Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени
към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно
фактите, релевантни за спорното право. Решаващо при разпределението на доказателствената тежест между данъчния субект –
жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата, е обстоятелството
каква правна последица страната претендира като настъпила, като относно факта,
обуславящ тази последица, страната носи доказателствената
тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се уточни също така
и че доказателствената тежест не е равнозначна на
задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно
този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени
служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената
тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената
тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази
правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича
от законоустановеното задължение за съда да реши
делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го
измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 ДОПК, независимо
от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви
доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда
означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом
юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които
съответната материалноправна норма свързва с неговото
проявление.
Относно увеличението
на СФР на дружеството за 2012г. със сумата в размер на 64 847,75 лв. и
допълнително начисления корпоративен данък в тази връзка в размер на 6 484,77
лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 2 785,38 лв.
Спорът се концентрира от една страна относно наличието на основания за
увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2012г. по реда на
чл.34, във връзка с чл.37 ал.1 ЗКПО, в размер на 64 847,75 лв. Същият е правен
и касае приложението на нормата на чл.37 ЗКПО.
Настоящият съдебен състав намира, че органите по приходите са достигнали до
единствения възможен извод, а именно, че процесните вземания/в размер на 64 847,75 лв. по фактура
№248/24.10.2005г., издадена на „Мормакс 21-21“ЕООД/ са отписани в нарушение на чл.34 ал.1 и чл.37 ЗКПО. Това е така, защото съгласно чл.34 ал.1 ЗКПО, разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на
вземания като несъбираеми, не се признават за данъчни цели в годината на
счетоводното им отчитане, при условие, че в същата или в предходна година не е
настъпило някое от обстоятелствата по чл.37 от с.з. Т.е., за да бъде отписано
конкретно вземане като несъбираемо, следва да е намерило проявление някое от
изрично изброените в чл.37 ЗКПО обстоятелства, а в процесния
случай обстоятелствата за отписване на вземанията, не са доказани по никакъв начин.
На първо място, съдът намира, че правилно и законосъобразно органите по
приходите са достигнали до извода, че вземанията по фактура №248/24.10. 2005г.
са изискуеми от 24.10.2005г., а съгласно декларираните продажби – от
01.12.2005г., съответно за тях давността е изтекла през 2010г., а не през
2012г., когато са били отписани и каквито са твърденията на жалбоподателя. До
извод в обратната насока не водят представените касови ордери за частични
плащания и спогодба за погасителен план на дължими плащания, доколкото по
отношение на тях съдът констатира, че не са били представени нито в хода на
извършената ревизия, нито в хода на предшестващата я ПУФО, по повод връчени
ИПДПОЗЛ на жалбоподателя, въпреки постановените решения за продължаване срока
за представяне на доказателства. Или в обобщение може да се направи извод, че
същите тези доказателства, са съставени за нуждите на ревизионното
производство, след запознаване с констатациите в ревизионния доклад, в които се
приема, че давностният срок за вземането е изтекъл
през 2010г., а не през 2012г.
Действително, твърди се от страна на жалбоподателя, че: „…тези документи/касови ордери и спогодба/
бяха намерени по-късно и съвсем случайно, въпреки усилията, които направихме
във фирмата по-рано…“, но пък нито в хода на ПУФО, нито в хода на ревизията
са изложени каквито и да било твърдения в тази насока и по-точно, че такава
спогодба изобщо е била сключвана, че е продължен срокът за погасяване на
задължението и др.под., единствените дадени обяснения са, че: „…начислените вземания по цитираната фактура
са некоректно закрити в 2005г. и през 2012г. са отписани по давност.“, т.е.
навеждат се единствено твърдения за по-скоро извършена счетоводна грешка.
С оглед горното, представянето на касови ордери за частични плащания /които освен всичко друго се констатира, че
касаят плащания по друга фактура, а не по процесната/ и спогодба за погасителен план на дължими
плащания и то в хода на административното обжалване, които са частни документи
и нямат обвързваща съда материална доказателствена
сила, а следва да бъдат ценени съвкупно с останалите доказателства по делото,
не доказва безспорно извършените плащания, съответно уговарянето на друг срок
за изпълнение на възникналото задължение. Последното обстоятелство не се
установява и от дадените пред съда свидетелски показания от лицата Г.М.П. и П.Л.Л.. Отделно от това, от представената спогодба, не могат да
бъдат установени и конкретните лица, които са я подписали, доколкото и за двете
страни са положени само парафи.
На следващо място, съдът констатира, че не са ангажирани каквито и да било
доказателства и за второто твърдяно основание, а именно – заличаване на
длъжника, както и кога е сторено това. Това от своя страна е съществено,
доколкото разпоредбата на чл.37 ЗКПО/в приложимата редакция – ДВ, бр.160 от
2008г., в сила от 01.01.2009г./ се прилага за първото
настъпило обстоятелство от изчерпателно изброените в т.1 до т.6 и пропускът от
страна на дружеството да се възползва от него, го лишава от възможността да се
възползва от някое от другите изброени обстоятелства, настъпили в следващата
година. Или иначе казано, за жалбоподателя съществува възможност да се
възползва от едно от посочените основания – или, че вземанията са погасени по
давност, или, че е заличен длъжникът и то от това обстоятелство, което е
възникнало първо. Едва с редакцията на
чл.37 ЗКПО, в сила от 01.01.2014г., която обаче не е
приложима в настоящия случай, се дава възможност за признаването на формиране
по реда на чл.34 ЗКПО временни разлики от непризнати разходи от обезценки и отписване на вземания да се признават за
данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от шестте обстоятелства,
посочени в чл.37 ЗКПО. От посоченото става ясно, че вече е предвидена възможност
тези временни разлики да могат да бъдат отлагани и за по-късен период.
При това положение на нещата, съдът намира, че посочените вземания са
отписани, без да са били налице обективни причини и доказателства за това, че
същите са несъбираеми, респ., че е настъпило някое от обстоятелствата по чл.37 ЗКПО. До извод в обратната насока не води и заключението по допуснатата в хода
на настоящото производство ССЕ, доколкото същото касае единствено и само
извършеното счетоводно отразяване, което по същество не влиза в противоречие с установяванията в хода на самото ревизионно производство.
За пълнота на изложеното, във връзка с дадените от жалбоподателя обяснения,
че: „…начислените вземания по цитираната
фактура са некоректно закрити в 2005г. и през 2012г. са отписани по давност.“,
съдът намира за необходимо да посочи, че в случая, дори и да се касае за допусната
счетоводна грешка, то съгласно разпоредбата на чл.75 ал.7 ЗКПО като счетоводен
разход, отчетен през 2012г., във връзка с открита счетоводна грешка от минали
години/2005г./, не се признава за данъчни цели.
С оглед на изложеното, съдът приема възраженията на жалбоподателя за
неоснователни, а РА за законосъобразен в тази му част, в т.ч. и относно
допълнително установения корпоративен данък за 2012г. в размер на 6 484,77 лв.,
вкл. и по отношение на начислените лихви съобразно чл.175 ДОПК в размер на 2 785,38
лв., доколкото органите по приходите са определили математически вярно
задълженията и начислените лихви за забава.
Относно увеличението
на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2015г. по реда на чл.26 т.1 ЗКПО в размер на 10 763,97 лв.
Приходните органи приемат, че сумата в размер на 10 763,97 лв. представлява
начислени от дружеството разходи за експлоатация, поддръжка и ремонт на БМВ Х5
с рег.№РВ*****КН за 2015г., които разходи обаче, са несвързани с дейността на
дружеството. За да достигнат до тези изводи, приемат, че не са представени
пътни книжки и други документи, доказващи експлоатацията на автомобила във
връзка с дейността на „ПЕТИ“ЕООД. Действително, представени са пътни листове, в
които обаче, е констатирано, че са попълнени дата, пробег, маршрут, но липсва
информация за гориво, няма данни каква работа е извършена конкретно на
определената дата и дали същата е свързана с осъществяваната от дружеството
дейност, доколкото при съпоставка между датите на издаване на пътните листове и
закупуване на стоки и горива, ревизиращите са установили, че не е налице
съвпадение между извършените доставки със съставените пътни листове, покупки на
стоки (вложени и осчетоводени в актива – хотел гр. Банско) и зареждане на
горива. Ето защо и счетоводният финансов резултат на дружеството-жалбоподател е
увеличен по реда на чл.26 т.1 ЗКПО.
В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че съгласно разпоредбата
на чл.26 т.1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи,
несвързани с дейността.
От събраните писмени доказателства по делото се установи, че изводите на
органите по приходите са правилни и законосъобразни, тъй като жалбоподателят не
доказа, че разходите по процесните фактури, са свързани с неговата дейност. Това
е така, тъй като от една страна в справката за собствени/наети пътни превозни
средства от 19.12.2016г. /л.671 от адм. дело
№2754/2017г./ са декларирани 7 бр. МПС – 6 бр. товарни наети, които се
използват за превоз на метали от собственика, 1 бр. лек автомобил Форд Таунус – също нает, използван от собственика и 1 бр. БМВ Х5
– на лизинг, за който обаче, липсва отбелязване както за какво се използва,
така и име и длъжност на лицето, което ползва ППС. Само обстоятелството, че
автомобилът е лизингован на името на „ПЕТИ“ЕООД,
предвид приложените по делото доказателства в тази връзка, не доказва, че той е
използван за икономическата дейност на това дружество.
До извод в обратната насока не води и заключението по допуснатата в хода на
първоначалното съдебно производство ССЕ, доколкото вещото лице е съпоставило
представените по делото първични счетоводни документи, които от своя страна
удостоверяват счетоводно разходите, но не и връзката им с дейността на
дружеството.
Отделно от това се констатират редица несъответствия в представените и
коментирани от вещото лице фактури за закупено гориво, пътни листове и фактури
за закупени строителни материали. Т.напр. е направена обвръзка
на фактурата за закупено гориво от 25.04.2015г. с пътен лист от 27.04.2017г.
/л.411 от адм. дело №2754/2017г./ и 2 бр. фактури за
закупени материали на дата 24.04.2015г./л.59 и л.60 от адм.
дело №2754/2017г./. Съдът констатира обаче, че фактура №243, издадена от „За
Всички“ЕООД касае закупуване на стоки от гр.Стара Загора, същевременно, в
приложения пътен лист е посочен маршрут Пловдив – Банско, Банско
– града и Банско – Пловдив, като липсва отбелязване да е извършван транспорт до
гр.Стара Загора, откъдето би следвало да е закупено лепило неопреново, предмет
на посочената по-горе фактура.
По идентичен начин стои въпросът и със следващите, посочени в заключението
на вещото лице фактура за закупено гориво от 01.05.2015г., пътен лист от
07.05.2015г./л.417 и л.418 от адм. дело №2754/2017г./
и 11 бр. фактури, издадени в периода 28.04.2015г. – 05.05.2015г./л.61
и сл. от адм. дело №2754/ 2017г./, където се
констатира, че отново има 2 бр. фактури, издадени от доставчик в гр.Стара
Загора на 28.04.2015г. и 29.04.2015г., но за тези дати няма пътни листове,
липсва и такова отбелязване в представения към тези фактури пътен лист, в който
е отразен маршрут Пети – Банско, Банско – града,
Банско – Пети, отделно от това, 4 бр. фактури, касаят закупена стока от Банско
на дати 02.05.2015г., 03.05.2015г. и 05.05.2015г.,
когато за въпросното МПС няма данни да е било в гр.Банско.
Прави впечатление също така, че не само тези 4 бр. фактури, а и по-голяма
част от описаните от вещото лице фактури, са за доставки, извършени в
гр.Банско, като стоката по тях от произволно избрани такива касае единични
бройки на материали и/или консумативи за строителни инструменти. Т.напр.
фактура №41335/10.05.2015г./л.75 от адм. дело
№2754/2017г./ с предмет 2 пакета винт за дърво с различни размери; фактура
№41594/18.05.2015г./л.81 от адм. дело №2754/2017г./ с
предмет 4 бр. лепило по 600 мл., 1 бр. хартиена лента, 2 пакета винт за метал и
2 бр. силикон; фактура №42395/13.06.2015г. /л.116 от адм.
дело №2754/2017г./ с предмет 1 бр. шпилка с резба, 2
бр. шкурка с различни размери и др.под., за доставянето на които е икономически
необосновано разходването на средства за транспорт от Пловдив до Банско и
обратно.Няма как и всички фактури да бъдат обвързани с посочения маршрут Банско
– града, доколкото например фактура №43130/07.07.2015г./л.133
от адм. дело №2754/2017г./ е за закупена стока от
Банско, но пътният лист, както и фактурата за гориво са с дата 08.07.2015г.,
т.е. невъзможно е зареждането на гориво и пътуването до Банско да са на
08.07.2015г., за да се закупи стока на 07.07. 2015г.,
т.е. предния ден, която стока освен всичко друго представлява 2 бр. ръкавици, 2
бр. фолио покривно и 5 л. грунд бороконтакт, които
стоки е по-вероятно да са били закупени и доставени до обекта от работниците на
дружеството-жалбоподател, които се твърди, че са били на обекта, съгласно
представените заповеди за изнесено работно място, а че такива работници са били
на обекта в град Банско, се сочи и в показанията на разпитаните по делото свидетели.
Така дадените свидетелски показания обаче, се констатира, че не
съответстват в пълна степен на представените по делото писмени доказателства.
Това е така, защото, свидетелката П. заявява, че са превозвани плочки за баните
на 42 апартамента, но след преглед на фактурите за закупени стоки, съдът
констатира, че липсват представени такива за закупени плочки. Отделно от това,
същата свидетелката заявява, че по-рядко са се закупували стоки от Банско, тъй
като същите са били по-скъпи, но сред представените фактури се констатира, че
преобладаващи са тези за закупени стоки именно от град Банско.
Или иначе казано, съдът намира, че жалбоподателят не е представил годни
доказателства, от които по безспорен начин да бъде установено използването на
въпросния автомобил БМВ Х5 за дейността на дружеството.
До извод в обратната насока не водят и представените отново с възражението
срещу РД доказателства. Правилни са изводите на органите по приходите, че
представените документи са изготвени за целите на ревизионното производство.
Достатъчно в тази връзка е да бъде посочено представеното Решение от
01.04.2015г. на едноличния собственик на капитала на „ПЕТИ“ ЕООД/л.258 от адм. дело №2754/2017г./, с което в т.3 е уредено следното: „Във връзка с осъществяването на строителството
по стопански начин от дружеството и за извозване на строителни материали,
необходими за конкретните строително монтажни работи да се използва за
транспорта автомобил БМВ Х5 с рег.№РД*****РК,
като се попълват съответно пътни листове, други необходими документи и се
извършват в тази връзка необходимите счетоводни операции за автомобила и
използването му за дейността и целите на дружеството.“ Тук съдът намира за
необходимо да посочи, че няма как управителят на дружеството-жалбоподател към
01.04.2015г. да е бил наясно, че автомобил БМВ Х5 с рег.№****КН ще претърпи промяна в регистрационния номер няколко
месеца по-късно, а още по-малко, че ще получи нов регистрационен номер – РВ*****РК,
за да го посочи в уж взетото към 01.04. 2015г. свое решение/справка 2 бр.
Свидетелство за регистрация, част ІІ – л.36 и л. 791 от адм.
дело №2754/2017г./. Този факт сам по себе си обуславя извода, че представените документи
с възражението срещу РД са съставени за целите на ревизионното производство.
С оглед на гореизложеното, се налага извод, че са налице обстоятелствата по
чл.26 т.1 ЗКПО – жалбоподателят е отчел разходи за процесния
период, несвързани с дейността на дружеството, които не се признават за данъчни
цели, поради което правилно органите по приходите са увеличили счетоводния
финансов резултат за 2015г. със сумата в размер на 10 763,97 лв.
Относно увеличението
на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2015г. по реда на чл.54 ал.1 ЗКПО в размер на 8 833,31 лв.
Приходните органи приемат, че счетоводният финансов резултат на дружеството
е коригиран с данъчните амортизации за притежавания от него автомобил БМВ Х5
със сумата в размер на 8 833,31 лв. през 2015г., който автомобил обаче, е
установено, че не е използван за целите на дейността на дружеството – не са
представени пътни книжки и други документи, доказващи експлоатацията на
автомобила във връзка с дейността на „ПЕТИ“ЕООД. Ето защо и е извършена
корекция на декларираните намаления на счетоводния финансов резултат по реда на
чл.54 ал.1 ЗКПО.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че съгласно чл.54 ал.1 ЗКПО при
определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни
амортизации, определени по реда на тази глава.
От събраните писмени доказателства по делото и от приетата ССЕ в хода на
първоначалното съдебно производство се установи, че изводите на органите по
приходите, са правилни и законосъобразни, тъй като жалбоподателят не доказа
автомобилът БМВ Х5 да е използван за целите на дейността на „ПЕТИ“ЕООД. Това е
така, тъй като макар това МПС да е осчетоводено в сметка 205 „Транспортни
средства“ и да е отразено в данъчните амортизационни планове, липсват
доказателства да е използвано в икономическата дейност на дружеството. Установено
е по делото, че процесният автомобил е въведен в
експлоатация от дружеството, като са начислявани амортизации. Спорният въпрос
между страните е дали действително е експлоатиран, т.е. дали е използван за
икономическата дейност на дружеството-жалбоподател, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.59 ал.1 ЗКПО се преустановява начисляване на амортизация,
когато активът временно не се използва. Това е така, защото амортизацията се
начислява само, ако активът носи икономическа изгода. Затова не е достатъчно
той да бъде счетоводно заприходен като актив, а да се
използва като такъв за икономическата дейност на собственика му, в случая „ПЕТИ“ЕООД.
В разпоредбата на чл.48 т.1 ЗКПО данъчните дълготрайни материални активи са
определени като амортизируеми активи. Дефиницията,
която препраща към Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни
предприятия за данъчните дълготрайни материални активи, е дадена в чл.50 от
същия закон. За целите на счетоводното отчитане понятието „актив“ е определено
в чл.4.1. от общите разпоредби на Националните стандарти за финансови отчети за
малки и средни предприятия като „ресурс, контролиран от предприятието в
резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода.“ СС
4 – „Отчитане на амортизациите“ също определя амортизируемия
актив /дълготраен материален или нематериален/ като актив, който: а) се очаква
да бъде използван през повече от един отчетен период; б) има ограничен срок на
годност; в) се държи от предприятието за целите на производството или
доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за
административни цели.
С други думи, за да може за целите на корпоративното облагане едно
предприятие - търговец да намали данъчния си резултат с разходи за годишни
амортизации на дълготрайни материални активи, последните следва да бъдат
държани „за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за
отдаване под наем на други лица или за административни цели“. Именно наличието
на тези обстоятелства подлежи на доказване от страна на жалбоподателя в
настоящото производство, но съдът установи, че това доказване не бе проведено
успешно. Представените от жалбоподателя доказателства не установяват по
безспорен и несъмнен начин, че автомобилът БМВ Х5 е бил използвани за целите,
очертани в СС - 4. Както вече се посочи, възраженията на жалбоподателя в
обратната насока, са неоснователни.
След като иска да бъдат признати процесните данъчни амортизации, в тежест
на дружеството е да докаже, че спорното транспортно средство, е свързано с
дейността и по отношение на него са спазени изискванията на ЗСч. и ЗКПО. От
събраните при ревизията доказателства е видно, че през ревизирания период
дружеството не е извършвало стопанска дейност с това транспортно средство, с
оглед на което може да се направи извод, че дружеството е изготвило своя
данъчен амортизационен план за проверяваните отчетни периоди, без да спази
изискванията на чл.50, чл.52, чл.58 и чл.59 от ЗКПО, тъй като в него са
включени активи, които не отговарят на счетоводните изисквания за амортизируем актив. Затова правилно органите по приходите
са приели, че при формиране на данъчната основа за 2015г., не следва да се
вземе предвид процесната сума. След като активът не
се използва за осъществяваната дейност, то при определяне на данъчния финансов
резултат, не следва да се признаят данъчни амортизации за този актив.
С оглед на гореизложеното, се налага извод, че правилно и законосъобразно
органите по приходите са извършили корекция на декларираните намаления на
счетоводния финансов резултат по реда на чл.54 ал.1 ЗКПО със сумата в размер на
8833,31 лв. през 2015г.
При това положение, съдът приема възраженията на жалбоподателя за
неоснователни, а РА за законосъобразен в тази му част, в т.ч. и относно
допълнително установения корпоративен данък за 2015г. в размер общо на 1959,73
лв., вкл. и по отношение на начислените лихви съобразно чл.175 ДОПК в размер на
243,95 лв., доколкото органите по
приходите са определили математически вярно задълженията и начислените лихви за
забава.
Относно допълнително
определения ДДС в общ размер на 3 919,46 лв. за периода 01.03.2015г. –
31.12.2015г., ведно с прилежащите лихви в размер на 571,83 лв.
В случая, обстоятелствата, че за МПС БМВ Х5 жалбоподателят е ползвал
данъчен кредит в размер на 23 189,76 лв. в данъчен период м.03.2015г. по
фактури №217902/27.03.2015г. и №217944/31.03.2015г. от „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД, не
са спорни между страните и се потвърждават от приетите по делото доказателства.
Обстоятелствата, че процесният автомобил е заприходен счетоводно от страна на жалбоподателя и за него
през 2015г. са начислявани амортизации, също не са спорни между страните и се
явяват установени от приетите по делото доказателства. Не е спорно и
обстоятелството, че автомобилът е ползван, предвид промяната в показателите на
километража му, както и че е управляван от управителя на търговското дружество
– П.В.Спорно е използването обаче, на автомобила БМВ Х5, включен в стопанските
активи на дружеството, за независимата му икономическа дейност.
В конкретния случай, предвид констатациите в частта по ЗКПО, съдът приема,
че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, от които
безспорно да се установи употребата на въпросното МПС за икономическата дейност
на дружеството. Доказателства, които
да подложат на съмнение така възприетите факти и обстоятелства и формираните
въз основа на тях правни изводи, не се ангажираха от страна на жалбоподателя.
При твърдение на жалбоподателя за предоставяне на услугите за целите на
независимата му икономическа дейност – негова е тежестта да установи този факт
с аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, като с това разколебае убедителността на
доказването на другата страна за различни от тези цели. Такова доказване, както
вече се посочи, не бе проведено нито в хода на първоначалното, нито в хода на
настоящото съдебно производство.
В този смисъл и за разрешаването на настоящия правен спор, следва да бъде
съобразено, че според разпоредбата на чл.9 ал.3, т.1 ЗДДС, за възмездна доставка
на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно
задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели,
различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при
извършването на която се използва стока, при производството, вноса или
придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
Според разпоредбите на чл.25 ал.4 ЗДДС (в приложимата редакция - ДВ, бр.94
от 2012г., в сила от 1.01.2013г.), при доставка с периодично, поетапно или
непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6 ал.2, всеки период
или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и
данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало
дължимо, като в ал.5 на същия член се предвижда, че алинея 4 не се прилага при
доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от
една година, за които не е налице дължимост за
плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че
данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за
календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на
датата на прекратяване на доставките.
И най-сетне, според чл.27 ал.2 ЗДДС (в приложимата редакция – ДВ, бр.101 от
2013г., в сила от 1.01.2014г.), данъчната основа на доставка на услуги по чл.9
ал.3, т.1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването и.
Данъчната основа на доставка на услуги по чл.9 ал.3, т.3 е сумата от
направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване
предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се
установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.
На следващо място, настоящият състав на съда намира, че за разрешаване на
спора следва да се вземе предвид даденото разрешение по тълкуването и
прилагането на закона в Решение на Съда (втори състав) от 16 февруари 2012
година по дело C-118/11 („ЕОН Асет Мениджмънт”ООД
срещу Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, гр.Варна,
при Централно управление на Националната агенция за приходите), чийто диспозитив гласи:
1) Член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се
тълкува в следния смисъл:
- счита се, че нает автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на
данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между
използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото
лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който
се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид
наличието на такава връзка,
- счита се, че автомобил, който е нает по договор за лизинг и се счита за
дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако
данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва
изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването
данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при
което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице
или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от
икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на
услуги.
2) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 допускат национална правна
уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги,
които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като
дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието.
Както вече се посочи, процесният автомобил е
включен изцяло в предприятието на търговското дружество, в случая е доказано
използване му ревизирания период, но не е доказано използването му за
получаване на приходи от дружеството, поради което правилно органът по
приходите е приел, че са налице безвъзмездни доставки на услуги, които законът приравнява
на облагаеми по чл.9 ал.3, т.2 ЗДДС и законосъобразно е определена данъчната
основа по чл.27 ал.2 ЗДДС в размер на направените преки разходи.
На датата на възникване на данъчното събитие, определена съответно по
правилата на чл.25 ал.5 ЗДДС до края на 2015г., е настъпила изискуемостта на
данъка и е възникнало задължението на данъчно задълженото лице по чл.86 ал.1 ЗДДС да го начисли.
Или иначе казано, безвъзмездната услуга за лични нужди се приравнява на
възмездна услуга, която е с непрекъснато изпълнение и по аналогия е приложима
разпоредбата на чл.25 ал.5 ЗДДС, следователно начисленият ДДС в размер на 3 919,46
лв. е изискуем за данъчен период м.12.2015г. с прилежащи лихви в размер на
571,83 лв.
При това положение, съдът приема възраженията на жалбоподателя за
неоснователни, а РА за законосъобразен и в тази му част, в т.ч. и относно размера
на допълнително начисления ДДС и прилежащите лихви.
Настоящият състав на съда кредитира изводите на вещото лице по допуснатите
както в хода на първоначалното, така и в хода на настоящото съдебно
производство ССЕ, но същите не водят до промяна на фактическата обстановка при
ревизията и не променят изводите на ревизиращия екип.
Тук е мястото и да се посочи, че съдебното решение не може да почива на
предположения, а само и единствено на безпротиворечиви
изводи, основани на несъмнено установени в производството факти и
обстоятелства. Както вече се посочи, в хода на съдебното производство,
дружеството-жалбоподател разполагаше с пълната възможност да докаже
поддържаното от него твърдение. Въпреки оказаното от съда съдействие и дадените
нееднократно възможности, това не е сторено.
На основание изложените мотиви, жалбата като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена, като с оглед този изход на процеса и претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, в полза на ответната страна следва да бъдат
присъдени такива, които се констатираха в размер на 3 026,85 лева за всички съдебни инстанции.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав :
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПЕТИ“ЕООД със седалище гр.Пловдив, бул. “Цариградско
шосе“№53 срещу Ревизионен акт №Р-16001616008022-091-001 от 22.06.2017г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в потвърдената и изменена
с Решение №531/11.09.2017г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, част досежно
допълнително начислен корпоративен данък: за 2012г. в размер на 6 484,77 лв.,
ведно с начислените лихви в размер на 2 785,38 лв. и за 2015г. в размер на 1
959, 73 лв., ведно с начислените лихви в размер на 243,95 лв., както и в частта
относно допълнително установен ДДС за периода 01.03.2015г. – 31.12.2015г. в
размер на 3 919,46 лв., ведно с начислените лихви в размер на 571,83 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ПЕТИ“ЕООД със седалище гр.Пловдив,
бул.“Цариградско шосе“№53 да
заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 3 026,85/три
хиляди двадесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/ разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :