РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Варна, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500303 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 303/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Ц. Ц. Ц. и Р. Ц. В.,
подадена чрез адв. Б., против решение № 260002 от 04.04.2022 г., постановено
по гр.д. № 50/2021 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което са
отхвърлени предявените от тях против Х. Ц. Ц. искове за обявяване
нищожност на договор за продажба на земеделска земя по нот. акт № 117, том
VI, дело 599/ 2019 г., от 04.11. 2019 г., на нотариус П. Н. – № 680, от гр.
Попово, извършена между Ц. Ц. К. и Х. Ц. Ц., на основание противоречие с
добрите нрави и евентуално поради привидност на сделката, която прикрива
дарение и Ц. Ц. Ц. и Р. Ц. В. са осъдени солидарно да заплатят на Х. Ц. Ц.
сумата от 3500 лв., направени по делото разноски.
Въззивниците са навели оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила,
на материалния закон и необоснованост, като са молили за отмяната му и за
уважаване на иска за нищожност, поради накърняване на добрите нрави
заради нееквивалентност на престациите, евентуално поради нищожност -
привидност на сделката като прикриваща дарение и за присъждане на
сторените по делото разноски. Изложили са, че необосновано, при приетата
по делото съдебно –оценителна експертиза за изповядване на сделката при
1
цена поне десет пъти по-ниска от пазарната, съдът достигнал до извод за
липса на нравствена недопустимост на същата и липса на противоречие с
добрите нрави, както и за погрешен извод на окръжния съд, че родителят не
бил морално задължен да оставя на наследниците си имущество, както и че и
без процесната сделка ответникът е щял да получи имотите по универсалното
завещание. Неправилно, по иска за симулативност на сделката окръжният съд
не отчел, че още в същия ден, веднага след постъпването й по банковата
сметка, наследодателя върнал сумата от 30 000 лв. на ответника (преведена с
още 219 000 лв. от продажба на земеделски земи от трети лица) като заем по
сметка на „Ц. К.“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Х.
Ц.. Това опровергавало извода, че волята на страните била за продажба при
цена равна на данъчната оценка.
Ответникът Х. Ц. Ц., чрез адв. В.Д., е подал писмен отговор, с който е
оспорил въззивната жалба и по съображения за липсата на относими към
въззивното производство доводи, както и такива по правилността на
обжалваното решение, е молил за потвърждаването му.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните,
чрез своя процесуален представител, е поддържала съответно въззивната
жалба и отговора и е настоявала за присъждане на разноските по приложени
списъци, като въззивниците са депозирали и писмени бележки.
Варненският апелативен съд като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По правилността му, с оглед
оплакванията на въззивниците и доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените пред окръжния съд искове, предмет на настоящото
въззивно производство, са от Ц. Ц. Ц. и Р. Ц. В. против Х. Ц. Ц. за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, сключен с нот. акт № 117/04.11. 2019 г., том VI, дело 599/ 2019 г. на
нотариус П. Н. – № 680 на НК, между Ц. Ц. К. и Х. Ц. Ц., с който Ц. Ц. К. е
продал на Х. Ц. Ц. 76 поземлени имоти, респ. ид.части от такива, находящи се
в землището на с. Горско Абланово, община Опака, област Търговище за
общата сума от 30 758,21 лв.: - на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради
нарушаване на добрите нрави при твърдения за липса на еквивалентност на
насрещните престации и цена многократно по-ниска от пазарната стойност на
имотите, евентуално на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД поради
привидност и относителна симулативност на договора за продажба като такъв
прикриващ действителен договор за дарение.
Ответникът е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им.
Поддържал е, че договорът е действителен, за продажба на земеделски земи и
е сключен между баща и син, което и предвид специфичните отношения
между страните , включително и между продавача и останалите му две деца –
ищците по делото е обосновало и договорената, по-ниска от пазарната цена
2
равна на данъчната оценка на имотите, което не съставлява противоречие на
добрите нрави, а плащането на цената по банков път от купувача – на
продавача опровергава твърдението за относителна симулация и прикриване
на дарение.
Установено е по делото, че страните по делото - ищците и ответникът
са деца от различни бракове и наследници на прехвърлителя Ц. Ц. К., поч. на
18.02.2020 г. Приживе, на 04.11.2019 г., Ц. К. е сключил с най-малкия си син
и дете от втория му брак – ответникът Х. Ц. договор за покупко-продажба на
76 поземлени имоти, респ. ид.части от такива, находящи се в землището на с.
Горско Абланово, община Опака, област Търговище за общата сума от
30 758,21 лв, като договорът е обективиран в нот. акт № 117/04.11. 2019 г.,
том VI, дело 599/ 2019 г. на нотариус П. Н. – № 680 на НК. Договорът е
сключен при цена равна на общата данъчна оценка на имотите.
Със заключението на вещото лице Н. по повторната съдебно-
техническа експертиза, което е изготвено от специалист в изследваната
област и като пълно, ясно и обосновано съдът напълно кредитира се
установява, че пазарната стойност на имотите към датата на сделката
04.11.2019 г. се равнява на 362 716 лв. -11,79 пъти по-висока от данъчната
оценка и продажна цена по сделката. Близка до тази стойност е и оценката на
вещото лице Д. по първоначалната експертиза – 331 272,13 лв. - 10,77 пъти
по-висока стойност на имотите от тази по нотариалния акт. Т.е. продажбата е
изповядана между страните по сделката – баща и син при цена равна на
данъчната оценка и около 11 пъти по-ниска от пазарната оценка на имотите.
Според правната доктрина и непротиворечивата практика на ВКС,
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Според ТР № 1 от 15.6.2010 г по т. дело № 1/2009 г на ОСГК на ВКС добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общоустановените нравствено-
етични правила на морала.
В решение № 156 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е посочено, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД е налице винаги,
когато се нарушава правен принцип, като принципа на справедливостта и на
добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на
даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и
злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се
преценява с оглед конкретния случай. ВКС в практиката си приема, че не
всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е
основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната
от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева
3
стойност. При преценката дали една сделка е недействителна поради
нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и
само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност
на имота, предмет на сделката. Продажбата на вещ на цена, по ниска от
пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и
добросъвестност. Още повече Законът за местните данъци и такси и Закона за
нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки
да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея.
Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда
възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от
нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация,
водеща до абсолютна, изначална, непоправимо нищожност поради
накърняване на добрите нрави. В този смисъл е и безпротиворечивата
практика на ВКС, обективирана в решение № 452 от 25.6.2010 г по гр. дело №
4277/2008 г на ВКС, Първо гражданско отделение, решение № 119/22.3.2011 г
по гр. дело № 485/11 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 29 от 22.3.2017 г
по гр. дело № 2955/2016 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 24 от 9.2.2016 г
по гр. дело № 2419/2015 г на ВКС, ГК, Трето ГО и решение № 65 от 21.3.2017
г по гр. дело № 639/2016 г на ВКС, Четвърто ГО.
С оглед гореизложеното, в настоящия казус при който продажбата е
изповядана между близки лица (страните са баща и син) и цената е равна на
данъчната оценка, което е изрично предвидена от закона възможност
(договаряне на цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея) не се
касае до значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до
абсолютна, изначална, непоправима нищожност поради накърняване на
добрите нрави и сделката не е нищожна. В този смисъл неоснователни са
оплакванията на въззивниците в жалбата им, като искът по за прогласяване
нищожността поради накърняване на добрите нрави е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗЗД нищожни са всички
привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля
да бъдат обвързани така, както постановява договорът. Когато волята на
страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни
последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а
когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от
посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. Ако
страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17,
ал.1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията
за неговата валидност. При относителната симулация волеизявлението на
страните съдържа две части: изявява се желание за сключване на сделката,
при спазване на предписаната форма, която сделка става достояние на третите
лица, от друга страна – страните са постигнали съгласие, че не целят правните
последици на обективираната пред третите лица сделки, а действителната им
воля е различна от външно изявената. В доказателствена тежест на ищците е
4
да проведат пълно и главно доказване и установят, че действителната воля на
страните, сключили договора не е за прехвърляне на имота срещу заплащане
на цена, а с дарствено намерение.
В насока на симулативността на договора за продажба и прикриването
на дарение ищците са твърдели, че ответникът не е заплатил нито вписаната в
нотариалния акт цена, нито действителната такава, като действителната воля
на прехвърлителя, заявявана и пред свидетели, била ответникът да бъде
надарен. Доколкото ищците са наследници на починалия прехвърлител и се
твърди сделката да е насочена срещу тях, те могат да доказват с всички
доказателствени средства симулацията. В случая, обаче симулацията на
договора за продажба не е доказана от ищците. Видно от събраните по делото
доказателства е, че на 07.11.2019 г. по банковата сметка на продавача Ц. Ц.
К. е постъпила сумата от 30 758,21 лв., преведена от купувача Х. Ц. Ц. с
основание „покупка на земя“. Т.е. платена е цена по договора. Същата не е
била върната на купувача (сочен като косвен факт за прикрито дарение), в
каквато насока са твърденията на ищците, защото видно от извлечението на
банковата му сметка, Ц. Ц. К. е превел сума в размер на 249 000 лв. на ЕООД
„Ц. Ц. К.“ с основание „заем“. Търговското дружество е различен правен
субект от физическото лице – собственик на капитала, което и заедно с
вписаното основание за превода като заем, опровергават твърдението, че
сумата от продажната цена е била върната от бащата – продавач на сина –
купувач по сделката. Затова и оплакванията на въззивниците в тази насока са
неоснователни. Евентуалният иск за нищожност поради относителна
симулативност на договора за продажба с прикриване на дарение, е
неоснователен и също подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до идентичен резултат в обжалваното решение,
окръжният съд е постановил правилен съделен акт, който не страда от
визираните във въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърден.
Следва да бъде посочено, че с исковата си молба ищците не са
предявили искове за унищожение на сделката, основани на твърдения за
влошеното здравословно състояние на прехвърлителя към датата на сделката
или въвеждането му в заблуждение, такива не са били предмет на
първоинстанционното производство, не са разглеждани от окръжния съд и
няма произнасяне в решението, поради което наведените едва с писмената
защита нови оплаквания (които са и преклудирани) в тази насока, поради
неотносимостта им към производството, не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изхода от спора, разноските за първата инстанция не се
променят, а за въззивното производство Ц. Ц. Ц. и Р. Ц. В. дължат на Х. Ц. Ц.
сумата от 3 000 лв., представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение на адв. Д. за процесуално представителство в това
производство.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002 от 04.04.2022 г., постановено по
гр.д. № 50/2021 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** и Р. Ц. В. с ЕГН ********** да
заплатят на Х. Ц. Ц. с ЕГН ********** сумата от 3 000 лв., представляваща
сторените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6