Решение по дело №3409/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 643
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 11 януари 2022 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20212120203409
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. Бургас, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120203409 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на Д. СТ. СТ. против
Наказателно постановление № 21-0769-001658/17.06.2021 г. на Началник
група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 120 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от два месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност
на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят
претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, като не
оспорва, че е извършил нарушенията, но изразява несъгласие с наказанието
лишаване от правоуправление.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
1
След като обсъди направените в жалбата и в с. з. оплаквания,
писменото становище на въззиваемата страна, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Срещу Д. СТ. СТ. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 812185/05.04.2021 г. за това, че на 05.04.2021 г.,
около 16,45 часа, в гр. Бургас, по бул. „Генерал Владимир Вазов“ по посока
ул. „Чаталджа“ управлява лек автомобил „Пежо“ с рег. № А *** ВК, като
няма включени светлини през деня /къси/, по който начин виновно е нарушил
чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и при подаден сигнал за спиране със стоп палка по
образец – МВР от униформен служител не спира и продължава движението
си по ул. „Чаталджа“, като по-късно е спрян и установен на ул. „Мургаш“, по
който начин виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган е възприел
изцяло фактическите констатации по акта и нарушените разпоредби на
закона, поради което на основание чл. 185 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 20 лева за
първото нарушение и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
административни наказания глоба в размер на 120 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от два месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
08.07.2021 г., а жалбата му е депозирана на 12.07.2020 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приложените към делото писмени доказателства, както и от гласните такива.
Установените в АУАН факти се потвърждават от разпитаните по делото
свидетели-очевидци – полицейските служители ХР. ИВ. ХР. и Д. АСП. АСП.,
чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като са обективни, логични и
напълно кореспондират помежду си. Показанията на тези двама свидетели са
относими към фактите и обстоятелствата, релевантни за вменените на С. от
административно-наказващия орган нарушения и ги доказват.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
2
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна по следните съображения:
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта,
реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. В НП
нарушението е индивидуализирано по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. Фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които
имат отношение към извършеното нарушение, са описани в наказателното
постановление по недвусмислен и достатъчен начин. АУАН е съставен от мл.
автоконтрольор на обслужвана територия в гр. Бургас, на основание
регламентираната от закона компетентност, а НП е издадено от компетентен
орган – от Началника на група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр. Бургас, в съответствие с
разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи, издадена на основание регламентиращите
компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12
от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Относно нарушението по т. 1 от НП:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на
предписанието на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба въвежда изискване
за моторните превозни средства да се движат с включени светлини за
движение през деня или с къси светлини. Дадено е от актосъставителя и от
административно-наказващия орган точно фактическо описание на
нарушението, чието извършване не се оспорва от жалбоподателя и се
установява от гласните доказателства. Санкциониращата нарушението обща
разпоредба на чл. 185 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба
в абсолютен размер от 20 лева. Административно-наказващият орган е
наложил наказанието в посочения размер, с което е спазил разпоредбата на
3
чл. 27, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление в тази част следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Относно нарушението по т. 2 от НП:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Текстът на закона предписва на водача на МПС конкретно
определено поведение. При подаден сигнал той е длъжен да спре плавно, като
законът предвижда две алтернативни /еднакво допустими/ възможности за
изпълнение на задължението: 1. водачът да спре в най-дясната част на
платното за движение или 2. водачът да спре на посоченото от представителя
на службата за контрол място. В края на нормата е предвидено и последващо
кумулативно задължение на водача – да изпълнява указанията на
представителя на службата за контрол. В конкретния случай С. не е изпълнил
задължението си да спре, след подаден сигнал, по нито един от двата
възможни начина, предвидени в ЗДвП, а е продължил движението си.
Водачът е длъжен да забележи и съобрази надлежно подадения сигнал със
стоп палка от униформен полицейски служител, да се възприеме като негов
адресат, след което е длъжен да спре и да изпълни указанията на
представителя на службата по контрол при осъществяване на проверката на
документи, лица и МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
АУАН серия АА № 812185/05.04.2021 г. отговаря на всички законови
изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и
обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. В
производството пред настоящата инстанция жалбоподателят не обори тази
доказателствена сила на акта чрез ангажиране на доказателства, които биха
обосновали становище на съда за различни констатации от тези, отразени в
акта, а оттам и за различни изводи от тези на административно-наказващия
орган, поради което следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и
в наказателното постановление административно нарушение действително е
4
осъществено от страна на С.. Показанията на свидетелите-очевидци ХР. ИВ.
ХР. – актосъставител и Д. АСП. АСП. са относими към фактите и
обстоятелствата, релевантни за вмененото на С. от административно-
наказващия орган нарушение и го доказват. Липсват фактори, създаващи
съмнение относно добросъвестността на длъжностните лица от Сектор
„Пътна полиция“ с оглед на което съдът възприема фактическите данни в
показанията на тези свидетели, а именно, че са подали надлежен сигнал за
спиране на МПС по начин, който да бъде възприет от водача – със стоп палка.
Освен това полицейските служители са били в униформа, което
обстоятелство в достатъчна степен индивидуализира качеството им на
контролен орган.
Жалбоподателят следва да носи административно-наказателна
отговорност за реализираното нарушение, за което административно-
наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда
кумулативно наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до
6 месеца и глоба в размер от 50 лева до 200 лева. Административно-
наказващият орган е наложил наказанията към минималните размери. По
делото е представено доказателство – справка, че жалбоподателят е имал и
множество други нарушения по ЗДвП, което се явява отегчаващо
обстоятелство, налагащо по-висок от минималния размер наказания. Не без
значение са и данните в показанията на свидетелите, че водачът и друг път е
демонстрирал рисково поведение на пътя пред контролните органи.
Административно-наказващият орган е наложил кумулативно предвидените
наказания в целесъобразни размер и срок, и е спазил разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН. Наказателното постановление и в тази част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-
001658/17.06.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ – Бургас, с което на Д. СТ. СТ., с ЕГН **********, от ***, на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
5
размер на 20 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 120 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6