Определение по дело №378/2020 на Окръжен съд - Шумен

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 260049

                                      гр. Шумен, 02.10.2020  г.

 

Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян                                                                                               

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова

                                                                                     2. Т. Димитрова                                                                                                                                                                                     

като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 378 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано по въззивна жалба на Я.К.Й.  срещу  решение  № 153/03.07.2020 г. по гр.д. № 449/2020 г. по описа на НПРС.

          Жалбоподателят намира решението за неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени.

          В срока по чл.17,  ал.4  от ЗЗДН, въззиваемият К.Й.Г. не е депозирал отговор на жалбата.

          Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от и срещу надлежно легитимирано лице,  редовна и допустима.

           Във връзка с наведените в жалбата доводи и при проверка допустимостта на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че, в мотивите към постановения от него съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че адекватни на извършеното от жалбоподателя биха били мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, която е безсрочна, както и мярката по т.3, забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице на по-малко от 50 м., за срок от три месеца. Същевременно, в диспозитива на решението по отношение на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН е постановено следното: „ Забранява, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Я.К.Й. *** с ЕГН ********** *** да К.Й.Г. с ЕГН ********** ***, на по-малко от 50 м. / петдесет метра /, както и на обществени места за срок до постановяване на окончателно решение по делото, но не повече от 3 / три / месеца.  

          Като съобрази горното, настоящата инстанция намира, че при постановяване на обжалвания съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка при обективиране в диспозитива на решението  действителната воля на решаващия орган  относно съдържанието на предприетата мярка за защита по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН и срокът на действието й, който пропуск подлежи на отстраняване по реда на чл.247 от ГПК.

          Предвид изложеното и, че визираната нередност препятства произнасянето по въззивната жалба, счита, че въззивното производство следва да бъде прекратено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за иницииране на процедура по чл.247 от ГПК по отстраняване на допуснатата в решението му очевидна фактическа грешка, след приключване на която делото да бъде върнато на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия.  

          Водим от горното, съдът        

 

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 378/2020 г. по описа на ШОС. 

          ИЗПРАЩА делото на НПРС за иницииране на процедура по чл.247 от ГПК за отстраняване на допуснатата в решението  очевидна фактическа грешка, като след произнасяне, делото бъде върнато незабавно на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Определението не подлежи на обжалване. 

 

 

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:  1.                 2.