Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ 1192
гр. Пловдив, 10.04.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав, в публично заседание на осми март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Радка Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
3683 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по с иск с правна
квалификация чл. 59 от ЗЗД, предявен от В.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
против Б.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди в депозираната по
делото уточнителна молба /приложена на л. 94/, че е собственик на имот, находящ
се в с. Б.п., с административен адрес: ул. „***, общ. Р., обл. Пловдив,
представляващ ½ ид. ч. от УПИ І-131 от кв. 16 целия с площ от 670 кв.м., заедно с цялата
построена в югозападната част на имота едноетажна жилищна сграда, със застроена
площ от 66 кв. м. и изба с площ от 15 кв. м., както и стопанска постройка с
площ от 15 кв. м., без другите постройки в имота, при граници на гореописания
имот: от двете страни улици, УПИ Х-130, УПИ ІІІ-133, УПИ ІІ-132, който имот е
собственост на ищеца по силата на влезлите в сила съдебни решения, а именно:
Решение № ***/05.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2495/2014 г. по описа на
ПРС, VІІ граждански състав и Решение № ***/15.05.2015 г. по в. гр. д. №
358/2015 г. по описа на ПОС, ХІV гр. с., считано от дата 11.07.2015 г., с които
е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
20.12.2012 г., обективиран в Нотариален акт № *** по описа на Нотариус ***с
рег. № ***по регистъра на НК. С цитирания нотариален акт ищецът, в качеството
си на собственик, прехвърлил на ответника посочения по-горе имот. Твърди, че
към момента, въпреки прогласената нищожност на сделката, посоченият имот се
владее и ползва без правно основание от ответника, за което последният му дължи
обезщетение за ползване без правно основание за периода от 20.12.2012 г. –
датата на която е сключен договора за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в НА № ***, обявен за нищожен с посочените по-горе решения, до
датата на подаване на настоящата искова молба – 16.03.2017г., или сума в общ
размер на 3991 лева /съобразно
изменението на иска, допуснато в съдебно заседание на 08.02.2018г./.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3991 лева – главница, представляваща
обезщетение за ползването без правно основание за периода 20.12.2012 г. –
16.03.2017 г., на недвижим имот, представляващ ½ ид. ч. от УПИ І -131 от
кв. 16, целия с площ от 670 кв.м., с административен адрес: ул. „***, село Б.п.,
общ. Р., обл. Пловдив, ведно с цялата построена в югозападната част на имота
едноетажна с изба жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м. и изба с площ
от 15 кв.м., както и стопанска постройка с площ от 15 кв.м., без другите
постройки в имота, при граници на горепосочения имот: от двете страни улици,
УПИ Х-130, УПИ ІІІ-133, УПИ ІІ-132, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и направените в настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва същия като неоснователен.
Не се оспорва обстоятелството, че между страните е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ½
ид. ч. от УПИ І -131 от кв. 16 от целия, с площ от 670 кв.м., ведно с
построената в югозападната част на имота едноетажна с изба жилищна сграда, със
застроена площ от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м., както и стопанската
постройка в двора с площ от 15 кв.м., като по-късно с влязло в сила Решение е
прогласена нищожността на сделката, обективирана в НА ***по описа на Нотариус ***.
Твърди, че ответникът не владее и не ползва
описания в исковата молба поземлен имот, ведно с построените в същия едноетажна
с изба жилищна сграда, със застроена площ от 66 кв. м. и изба с площ от 15
кв.м., както и стопанската постройка с площ от 15 кв.м. Заявява, че входната
врата към дворното място не е заключена, като ответникът никога не е ползвал
дворното място. В него били изградени две жилищни сгради и ако някой ползва дворното
място, това може да е единствено собственикът на жилищната сграда принадлежаща
на трето за спора лице. Стопанската постройка ответникът никога не е ползвал,
като за нея няма входна врата, нито е заключена. Твърди, че посочените от ищеца
сгради са негодни за обитаване и изобщо за ползване по какъвто и да било начин,
включително същите не подлежат на отдаване под наем, така че от тях да може да
бъде реализиран ежемесечен доход. За жилищната сграда твърди, че не е осигурен
достъп до ВиК мрежата, т.е. няма захранване с питейна вода необходима за
ползването й по предназначение. Счита, че за жилищната сграда не е издаден
административен акт, който да позволява ползването й. Твърди, че ответникът разполага
с ключ за жилищната сграда от 27.02.2014 г. , когато е извършен въвод във
владение по изп. д. № ***по описа на ЧСИ ***с район на действие ПОС. След
посочената дата, ответникът действително признава, че разполагал с ключ за
имота, но тъй като същият е негоден за употреба по предназначение, то и не го
ползвал. Твърди, че преди 27.02.2014 г. ответникът не е държал имота, нито
жилищната сграда, поземления имот или стопанската постройка. Твърди, че с
влязло в сила съдебно решение № ***/28.11.2016 г., постановено по в. гр. д. №
2322/2016 г. по описа на ПОС, във връзка с решение по гр. д. № 12192/2015 г. по
описа на ПРС в полза на ответника е признато право на задържане на недвижим
имот, представляващ ½ ид. ч. от УПИ І -131 от кв. 16 по плана на с. Б.п.,
находящ се на адрес: с. Б.п., ул. „***, целия с площ от 670 кв.м., ведно с
построената в югозападната част на имота едноетажна с изба жилищна сграда, със
застроена площ от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м., както и стопанската
постройка в двора с площ от 15 кв.м. по отношение на В.С.Н. до заплащане на
сумата 2 740 лева, представляваща увеличената стойност на имота вследствие
на извършени в него от страна на ответника подобрения, като от 28.11.2016 г.
ответникът упражнява признатото му от съда право на задържане на процесния имот
по отношение на ищеца.
При условията на евентуалност прави възражение за
прихващане до размера на по-малкото от двете насрещни изискуеми парични
вземания. Твърди, че на 20.12.2012 г. страните са сключили помежду си договор
за покупко-продажба на описания по-горе
недвижим имот. На същата дата страните подписали и споразумение, според което
ответникът дал на Т.С.Н. /впоследствие със сменено лично име на В./ сумата от
17 250 лева, която сума последният се задължил да върне на ответника в
срок до 20.06.2013 г. По силата на същото споразумение страните постигнали
договорка, според която вземането на ответника е обезпечено със собствения на В.Н.
недвижим имот, представляващ ½ ид. ч. от УПИ І -131 от кв. 16 по плана
на с. Б.п., находящ се на адрес: с. Б.п., ул. „***, целия с площ от 670 кв.м.,
ведно с построената в югозападната част на имота едноетажна с изба жилищна
сграда, със застроена площ от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м., както и
стопанската постройка в двора с площ от 15 кв.м., като било уговорено, че ако
сумата не бъде върната в срок, продавачът Т./В./ С.Н. няма да има никакви
претенции към гореописания недвижим имот. Твърди, че сумата от 17 250 лева
не е върната от ищеца нито на падежната дата, нито към настоящия момент. С
влязло в сила Решение № ***/05.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2495/2014 г.
по описа на ПРС е прогласена нищожността на договора, обективиран в НА № ***по
описа на СВ – Пловдив, като прикриващ съглашение за удовлетворяване на
кредитора по начин, различен от предвидените в закона. В мотивите си съдът
приел, че подписаното на 20.12.2012 г. между страните споразумение е по
същността си договор за заем, изпълнението на който е обезпечено с прехвърляне
на собствеността върху недвижимия имот. Тоест към момента ищецът има
неизпълнено парично задължение към ответника в размер на 17 250 лева,
дължими по споразумение от 20.12.2012 г., обявено за договор за заем с влязло в
сила Решение № ***/05.11.2014 г. постановено по гр. д. № 2495/2014 г. по описа
на ПРС, с което се прави възражението за прихващане.
С оглед изложеното, счита предявения иск за
неоснователен и моли същия да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски, за
които представя списък. Подробни съображения се излагат от процесуалния
представител на ответника – адв. Г. в писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Между страните не е налице спор, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 20.12.2012г. са сключили
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ½ ид. ч. от
УПИ І -131 от кв. 16 от целия с площ от 670 кв.м., ведно с построената в
югозападната част на имота едноетажна с изба жилищна сграда, със застроена площ
от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м., както и стопанската постройка в двора с
площ от 15 кв.м., като по-късно с влязло в сила Решение е прогласена
нищожността на сделката, обективирана в НА ***по описа на Нотариус ***. На
същата дата страните са постигнали споразумение, по силата на което ответникът Б.Р.
е предоставил на ищеца в заем сумата от
17250 лева, която сума последния се задължил да върне в срок до 20.06.2013г.,
което вземане е обезпечено именно с процесния имот.
С влязло в сила на 11.07.2015г. Решение,
постановено по гр.д. 2495/2014г. по описа на ПРС, 8 – ми гр. състав е прогласена
на основание чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 152 от ЗЗД нищожността на цитирания
договор за покупко – продажба на недвижим имот от 2012.2012г., като прикриващ
съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в
закона.
Между страните няма спор, а и от приетия като
писмено доказателство по делото протокол се установява, че на 27.02.2014г. ответникът е въведен във
владение на този имот, извършено по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***,
с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
Установява се още от доказателствата по делото, че
с влязло в сила на 28.11.2016г. Решение, постановено по гр.д. №
12192/2015г. по описа на ПРС в полза на ответника Б.Ф.Р. е признато право на
задържане върху процесния недвижим имот, представляващ ½ ид. ч. от УПИ І
-131 от кв. 16 от целия с площ от 670 кв.м., ведно с построената в югозападната
част на имота едноетажна с изба жилищна сграда, със застроена площ от 66 кв.м.
и изба с площ от 15 кв.м., както и стопанската постройка в двора с площ от 15
кв.м., по отношение на ищеца В.С.Н. до заплащане на сумата от 2740 лева,
представляваща увеличената стойност на имота в следствие на извършени от
ответника подобрения, като от влизане на решението в сила, същият упражнява
признато от съда право на задържане.
От заключението на приетата по делото съдебно-
оценъчна експертиза, извършена от вещото лице В.И. се установява, че размерът
на средно пазарния месечен наем на порцесния имот, за периода посочен в
исковата молба – 20.12.2012г. – 16.03.2017г. възлиза на сумата от общо 3911
лева.
При извършения оглед вещото лице е установило, че е
невъзможно процесното жилище да се отдава под наем в състоянието, в което се
намира, тъй като е започнат ремонт на сградата, който не е завършен. Жилищната
сграда е с прекъснато електро и водоснабдяване. При устните си разяснения
вещото лице поясни, че определеният пазарен наем е за жилище, годно за
обитаване, докато процесния имот не е - сградата
е без вода и ток, липсват и прозорци.
Съдът кредитира заключението на съдебно –
оценъчната експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на
поставените въпроси и неоспорено от страните.
В хода на настоящото производство са ангажирани от ответника
гласни доказателства посредством показанията на св. С.А./обективирани в
протокол от проведено на 18.01.2018г. съдебно заседание/. В показанията си
същата твърди, че познава процесния имот, който се намира в един двор с къщата,
в която живее. Около къщата било обрасло с трева, а тя приличала на строителна
площадка, имало разхвърляни тухли, вар, керемиди и греди, като според нея не
бил годен за обитаване и никой не го ползвал. Преди около пет години имало
спукана тръба и лично съпругът на свидетелката спрял водата, но това се случило
още докато къщата била собственост на В.. Свидетелката сочи, че не е виждала Б.
да идва, но знае, че В. му продал имота и тогава започнали някакви ремонти.
Като цяло съдът кредитира показанията на цитираната
свидетелка, в частта им, в която касаят непосредствените й възприятия досежно
състоянието на имота, които кореспондират и със заключението на приетата по
делото експертиза.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск има за правно основание разпоредбата на
чл. 59 от ЗЗД и е на плоскостта на неоснователното обогатяване, която правна
квалификация е определена от съда с изготвения по делото доклад.
Фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД, от който произтича
претенцията на ищеца за обезщетение за ползване на недвижим имот без основание,
не включва покана до лицето, което ползва имота. Обезщетение е дължимо от
момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва имота и да
реализира доход от него. Поканата би имала значение единствено относно момента,
от който длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил, но в случая съдът не е
сезиран с искане за присъждане и на обезщетение за забава, а се претендира
единствено сумата, с която ищецът твърди да е обеднял.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с това
ползван ли е процесния имот от ответника и през кой период. Така, в депозирания
по делото отговор, ответникът твърди, че не е ползвал имота. В същото време
обаче от доказателствата по делото се установява, че на 27.02.2014г. същият е
въведен във владение на имота с Постановление на ЧСИ ***в рамките на
образуваното изп. дело № ***. Това е именно и началният момент, от който в
процесния казус би било дължимо обезщетение за ползването му, доколкото не се
установява от доказателствената съвкупност за периода от сключване на договора
за покупко – продажба 20.12.2012г., обявен в последствие за нищожен до
извършване на изпълнителното действие, ответникът да е ползвал имота. В същото
време, с влязло в сила на 28.11.2016г. Решение, постановено по гр.д. №
12192/2015г. по описа на ПРС е признато на ответника право на задържане на процесния недвижим имот по отношение на
ищеца в настоящото производство – В.Н., до заплащане от последния на сумата от
2740 лева, представляваща увеличената стойност на имота в следствие на
извършени от Р. подобрения. От влизане в сила на цитираното решение, ответникът
упражнява признато му от съда право на задържане върху имота и след тази дата –
28.11.2016г., за да се уважи иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД следва да
се установи при условията на пълно и главно доказване, че извън признатото му
право на задържане върху имота, ответникът е ползвал същия, с което да се е
обогатил за сметка на ищеца, по отношение на който да е налице обедняване, съставляващо
сумата, която би реализирал ако ползва собствеността си или я отдаде под наем.
Действително, като защитно средство, правото на задържане не включва в себе си
и възможността на субекта, на който е признато да го ползва и не съставлява
основание за това. В същото време обаче, при признато право на задържане срещу
собственика на имота, последния няма право да го получи докато не изпълни
насрещното си задължение, което само по себе си изключва възможността да се
позовава на невъзможността да реализира доход от имота. Независимо от тези
съждения, от доказателствената съвкупност по делото не се установи ответника да
е ползвал имота, за да е налице обогатяване, респективно – обедняване, още
повече, че както от заключението на съдебно – оценъчната експертиза, така и от
събраните гласни доказателства се установи,че същия не е годен за обитаване.
По гореизложените съображения съдът стигна до извод, че
предявеният иск е частично основателен единствено за периода от 27.02.2014г. до
28.11.2016г., за който дължимото обезщетение, съобразно посочените от вещото
лице цени за месечен наем възлиза на сумата от общо 2588 лева. При изчислението
на обезщетението съдът отчете, че вещото лице е определило два периода с
различен наем, през първия времеви период в размер на 84 лева месечно и през
втория – в размер на 76 лева месечно/. За периода от 20.12.2012г. до датата на
въвод във владение – 27.02.2014г. и от влизане в сила на решението, с което е
признато на ответника право на задържане –28.11.2016г. до подаване на исковата
молба в съда – 15.03.2017г. не се установи да е налице неоснователно
обогатяване от страна на ответника и искът е недоказан по основание за
посочените периоди, като за разликата над сумата от 2588 лева до пълния
претендиран размер на обезщетението от 3991 лева следва да се отхвърли, като
недоказан.
По възражението за съдебно прихващане:
Тъй като съдът
приема исковата претенция за частично доказана по основание и размер, са налице
процесуалните предпоставки за разглеждане на своевременно въведеното от
ответника и прието за съвместно разглеждане възражение за съдебно прихващане
със сумата от 17250 лева, дължима от
ищеца по споразумение от 20.12.2012г., представляващо договор за заем,
изпълнението на който е обезпечено чрез прехвърляне на собствеността върху
процесния недвижим имот, до размера, който съдът намира за доказан.
Между страните
няма спор, а в хода на водените между тях съдебни производства е установено, че
същите са сключили на 20.12.2017г. споразумение, по силата на което ищецът В.Н.
е получил от ответника Б.Р. сумата от 17250 лева, която първия се задължил да
му върне в срок до 20.06.2013г. и за обезпечаването му е сключен и договорът за покупко –продажба от
20.12.2012г., обявен за нищожен като прикриващ съглашение за удовлетворяване на
кредитора по начин, различен от предвидения в закона. В тежест на ищеца е да
установи погасяването на тази сума, а същият не е ангажира каквито и да е
доказателства за извършено плащане. Налице са насрещни, ликвидни и изискуеми
вземания, поради което и предявеният иск, в частта му в която е приет от съда
за доказан по основание и размер, а именно за сумата от 2558 лева за периода от
27.02.2014г. до 28.11.2016г. следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез
съдебно прихващане със сумата от 2558 лева, представляваща част от предоставен
заем по силата на споразумение между страните от 20.12.2012г., целия в размер
на 17250 лева.
За разликата
над този размер, до претендрания от ищеца размер от 3991 лева и за периода от
20.12.2012г. до 27.02.2014г. и за периода от 28.11.2016г. до 16.03.2017г. искът
ще се отхвърли, като недоказан по основание.
С оглед изхода от спора, доколкото на практика искът е
изцяло отхвърлен –в една част поради недоказаност, а в останалата като погасен
чрез извършено съдебно прихващане, то право на разноски има ответната страна и същите
се констатираха от съда в размер на 805 лева, от които – заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева и 5 лева внесена ДТ за съдебно
удостоверение, а заплащането им ще се възложи в тежест на ищеца.
Доколкото ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса за настоящото производство, то по аргумент от чл. 78, ал. 6 от ГПК и с
оглед изхода от спора, същият следва с решението на съда да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 156,44 лева по сметка на Пловдивския районен съд, в полза
на бюджета на съдебната власт
Мотивиран от горното, съдът
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.С.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** против Б.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правна
квалификация чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2588 лева две хиляди петстотин
осемдесет и осем лева/, представляваща обезщетение за ползването без правно
основание за периода 27.02.2014г. до
28.11.2016г., на недвижим имот, представляващ ½ ид. ч. от УПИ І -131
от кв. 16, целия с площ от 670 кв.м., с административен адрес: ул. „***, село Б.п.,
общ. Р., обл. Пловдив, ведно с цялата построена в югозападната част на имота
едноетажна с изба жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м. и изба с площ
от 15 кв.м., както и стопанска постройка с площ от 15 кв.м., без другите
постройки в имота, при граници на горепосочения имот: от двете страни улици,
УПИ Х-130, УПИ ІІІ-133, УПИ ІІ-132, като погасен чрез
прихващане
със
сумата от 2588 лева представляваща част от предоставен заем, целия в размер на 17250 лева по
силата на споразумение между страните от 20.12.2012г., като в останалата му
част, над отхвърления като погасен чрез прихващане, до пълната претендирана от ищеца сума в
размер на 3911 лева и за периода от 20.12.2012г. до 27.02.2014г. и за периода
от 28.11.2016г. до 16.03.2017г. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск, като недоказан по основание.
ОСЪЖДА В.С.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Б.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 805 лева /осемстотин и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски, от които – заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева и държавна такса за съдебно удостоверение в
размер на 5 лева.
ОСЪЖДА В.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 156,44 лева
/сто петдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
дължима по делото държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните за неговото
изготвяне.
Препис от Решението да се връчи на
страните.
Районен съдия: /п/
/Диляна
Славова/
Вярно с оригинала
РС