Решение по дело №4439/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260534
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20202120204439
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260534                                 03.12.2020 г.                            град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                       V-ти наказателен състав

На десети ноември                                   година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

          Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова  

като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 4439 по описа за 2020 година, и за се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от М.К.М. с ЕГН ********** *** против наказателно постановление №20-0769-002637 от 07.08.2020г. на Началника група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция – Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер от 50 (петдесет) лева на основание чл.183 ал.4 т.7 предложение първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.137а ал.1 предложение първо от ЗДвП и на основание на Наредба №Із-2539 на МВР на водача са отнети общо 6 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на горепосоченото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се   бланкетни съображения за неспазване разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Оспорва се авторството на деянието и че нарушението е доказано по несъмнен начин, както и компетентността на лицата установили нарушението.

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят  не се  явява, редовно призован. Не се сочат причини за неявяването. Изпратен е отговор в който се уточнява, че е нарушена нормата на чл.43 ал.1 и ал.5 от ЗАНН.

За административнонаказващия орган редовно призован представител не се явява. Съдът разпита в качеството на свидетел актосъставителя Х.Д.Х.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимиран субект, срещу годен за обжалване акт и пред надлежен съд. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред БРС е редовно образувано. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Бургаският районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение със серия АА и бланков № 777066 за това, че на 25.06.2020 г., около 15,30 часа, в гр.Б., по бул.“Я. К.“, до завод „Х.“,  жалбоподателят в качеството на водач управлявал лек автомобил марка Ауди АС с рег. № … негова собственост, като по време на управлението не използвал обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът.

Това направило впечатление на свидетеля Х.Х. който по това време, на посоченото място работел по СПО на бул.“Я. К.“ заедно с колегите си С. и С. Водачът на лекия автомобил марка Ауди АС с рег. № … бил спрян и се установило, че това е жалбоподателят. Същият управлявал автомобила си като не използвал обезопасителния колан, с какъвто е бил окомплектован автомобила. За това нарушение свидетелят Х. на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас в присъствието на свидетеля С. и С. съставил акт за установяване на административни нарушения. Правната квалификация в акта е по чл.137а ал.1 от ЗДвП Жалбоподателят задавал въпроси на свидетелят Х. дали за това нарушение се отнемат точки и други, поради което свидетелят се разсеял и пропуснал да укаже на М. да подпиша на съответното място АУАН. Връчил му екземпляр от него. Впоследствие свидетелят Х. установил този пропуск и се обадил на жалбоподателя по телефон и му указал да се яви в КАТ и да подпише акта. Жалбоподателя му отговорил, че му изтича давността на СУМПС и че ще отиде в КАТ да си го поднови. На 29.07.2020 г. жалбоподателят се явил в КАТ и свидетелят Х. му предявил за подпис акта. Тогава обаче жалбоподателят отказал да го подпише и за този негов отказ се подписал свидетеля Х. В. Х. (актосъставителят носи имената Х.Д.Х.). Бил иззет контролният талон на жалбоподателя, тъй като с това нарушение нямал повече контролни точки (виж лист 15 от делото).

 В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са направени писмени възражение по акта.

 Като е взел предвид съставения акт и писмените доказателствени средства, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление с идентично описание на фактическите констатации и правната квалификация на нарушението по чл.137а ал.1 предложение първо от ЗДвП.  Актът за нарушение замества контролния талон за срок от един месец от издаването му. На основание чл. 183 ал.4 т.7 предложение първо от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба от 50 лева. На основание наредба № Із-2539 на МВР на водача М. били отнети 6 контролни точки.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания на свидетеля Х.Д.Х. и от приетите по делото в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

 При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на тяхната компетентност, и в предвидените от закона срокове. От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и актовете съдържат изискуемите от закона реквизити. 

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по  чл.137а ал.1 от ЗДвП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до опорочаване на производството по налагане на административно наказание още при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление. Правилно и законосъобразно е определена и административнонаказателната норма на чл.183 ал.4 т.7 предложение първо от ЗДвП.  По несъмнен начин се доказа извършеното от жалбоподателя административно нарушение и неговата вина. Наказанието е определено в рамките на закона. Не е изтекла погасителната давност по отношение на наложеното наказание.  Възражението за нарушаване на нормите на чл.43 ал.1 и ал.5 ЗАНН съдът не приема. Видно от показанията на актосъставителя в действителност е забравил при предявяването на акт на жалбоподателя да го подкани да го подпише, но установявайки това в по-късен момент е сторил. Следователно не е била нарушена нормата на чл.43 ал.1 ЗАНН. При повторното предявяване на акта за подпис, но вече на 29.07.2020 г. жалбоподателят е отказал да го подпише и за този отказ на основание чл.43 ал.2 ЗАНН се е подписал свидетел посочен с трите си имена и адрес. Не е нарушена нормата на чл.43 ал.5 ЗАНН, тъй като препис от акта е бил връчен на жалбоподателя още в деня на неговото съставяне и предявяване за да се запознае. Аргумент в подкрепа на този факта е, че при подавана на жалбата е приложен и препис от акта (лист 6 от делото). След отказа да бъде подписан акта на жалбоподателя му е била дадена възможност да се защити по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, което обаче пропуснал и не е сторил. Наказателното постановление е издадено едва на 07.08.2020г, девет дни след отказа на жалбоподателя да подпише акта.   

 По отношение на отнетите контролни точки на водача:

 Съгласно чл.6 т.9 от Наредба № Із-2539 на МВР за неизпълнение на задължението на водача да използва обезопасителен колан (чл.183 ал.4 т.7 от ЗДВП) на водача се отнемат общо 6 (шест) контролни точки. Отнемането на контролни точки е законосъобразно.

Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

С оглед изхода на спора следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати в полза на ОДМВР–Бургас ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Мотивиран от горното, и на основание чл.63, ал.1, предл. първо и ал.5 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0769-002637 от 07.08.2020 г. на Началника група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция – Бургас, с което на М.К.М. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер от 50 (петдесет) лева на основание чл.183 ал.4 т.7 предложение първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.137а ал.1 предложение първо от ЗДвП и на основание на Наредба №Із-2539 на МВР на водача са отнети общо 6 контролни точки.

ОСЪЖДА М.К.М. с ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР-Бургас ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.