№ 105
гр. , 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М. Н. Н.а
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело №
20211860100579 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, вр.чл.60, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗС(в
редакции изм. и доп. ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм. и доп. ДВ. бр.8 от 29 Януари 1993г., изм. и
доп. ДВ. бр.48 от 26 Май 1995г.).
Образувано е по жалба (наименована „искова молба“) от К. М. Н. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.С., ул.„*******“ № 98, ет. 4, ап. 11 срещу Общинска служба
„Земеделие“ – К., с адрес: П.к.2077, гр.К.,ул. „************“№ 16, ет. 2. Ищецът твърди в
исковата молба, че със заявление с вх.№ 140/27.09.91 г. от покойната му баба Н.С.К., на
която той бил единствен наследник, видно от удостоверение за наследници
№1321/21.09.2021 г., издадено от С.о., р-н Т., била образувана преписка за възстановяване
на нейн земеделски имот с площ от 16 дка в м.“К.“, К. землище. Твърди се в
жалбата(исковата молба), че с решение №79 от 06.01.1993 г. /което прилага/ ПК К.
възстановила правото на собственост на Н.С.К. върху имот с площ от 16 дка в м.К. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Окончателното възстановяване на
имота станало с решение № 21/16.08.95 г. /което прилага/, като й било възстановен имот 085
038 по КВС, идентичен с имот 38558.12.103 по действащата към момента кадастрална карта.
Твърди се в жалбата(исковата молба), че към датата на постановяване на цитираното
решение № 79 от 06.01.1993 г. била в сила редакцията на чл. 60, ал. 4 и ал. 5 от ПП на
ЗСПЗЗ от бр. 34 на ДВ от 24.04.1992 г.
Чл. 60, ал. 4: Поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой
членове. Председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на
земеделието нейни членове задължително се назначават на щат. На останалите членове на
комисията се заплаща съгласно действащите нормативни актове.
1
Чл. 60, ал. 5: В комисиите задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист
или инженер-земеустроител и представител на ликвидационния съвет и частните стопани
Твърди се в жалбата(исковата молба), че състава на поземлената комисия постановил
решение № 79 от 06.01.1993 г. се състоял от председател, секретар и четен брой членове,
което било в нарушение на разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ПП на ЗСПЗЗ.
В състава на комисията влизали:
-Г.К.-агроном
-Д.Г.-завършил хран.-вкусова промишленост
-И.М.-юрист
-Ф.Д.-стр.техник със средно образование
-Т.С.-работил като старшина в поделението със средно образование
-В.О.-лесовъд
Твърди се в жалбата(исковата молба), че в състава нямало инженер-геодезист или
инженер-земеустроител и представител на ликвидационния съвет и частните стопани.
Последното било в нарушение чл. 60, ал. 5 от ПП на ЗСПЗЗ. Твърди се в жалбата(исковата
молба), че поради изложените аргументи съставът на ПК не отговарял на изикванията на чл.
60, ал. 4 и ал. 5 от ПП на ЗСПЗЗ, поради което се явявал незаконен, а постановеното
решение се явявало нищожно поради това,че било постановено от незаконен състав. Твърди
се в жалбата(исковата молба), че Решение № 21 /16.08.95 г. освен на останалите
основания,посочени в самото решение било постановено и на основание на нищожното
решение № 79 от 06.01.1993 г., което водело и до неговата нищожност. Твърди се в
жалбата(исковата молба), че със заявление с вх.№ 481/30.01.92 г. от покойната му баба
Н.С.К. била образувана преписка за възстановяване на земеделски имот с площ от 18 дка в
м.“К.“, К. землище, собственост на покойния й съпруг и негов дядо К. С.К.. Твърди, че към
настоящия момент бил единствен наследник на наследодателя К. С.К., видно от
удостоверение за наследници № 1516/23.09.2021 г., издадено от С.о., р-н Т.. Твърди се в
жалбата(исковата молба), че с решение № 382 от 06.01.1993 г. /което прилага/ ПК К.
възстановила правото на собственост на н-ци на К. С.К. върху имот с площ от 18 дка в м.К.
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Окончателното възстановяване на
имота станало с решение № 21/16.08.95 г. /което прилага/ като й бил възстановен имот
136019 по КВС, идентичен с имот 38558.15.3 по действащата към момента кадастрална
карта. Твърди се в жалбата(исковата молба), че към датата на постановяване на цитираното
решение № 382 от 06.01.1993 г. била в сила редакцията на чл. 60, ал. 5 от ПП на ЗСПЗЗ от
бр. 34 на ДВ от 24.04.1992 г.:
Чл. 60, ал. 5: В комисиите задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист
или инженер-земеустроител и представител на ликвидационния съвет и частните стопани
Твърди се в жалбата(исковата молба), че състава на поземлената комисия постановил
решение № 382 от 06.01.1993 г. бил в следния състав:
-Г.К.-агроном
-Д.Г.-завършил хран.-вкусова промишленост
-И.М.-юрист
2
-Ф.Д.-стр.техник със средно образование
-Т.С.-работил като старшина в поделението със средно образование
-В.О.-лесовъд
-Р.Х. -ветеринарен лекар
Твърди се в жалбата(исковата молба), че в състава нямало инженер-геодезист или
инженер-земеустроител и представител на ликвидационния съвет и частните стопани.
Последното било в нарушение чл. 60, ал. 5 от ПП на ЗСПЗЗ. Твърди се в жалбата(исковата
молба), че поради това съставът на ПК се явявал незаконен, а постановеното решение се
явявало нищожно поради това, че е постановено от незаконен състав. Твърди се в
жалбата(исковата молба), че Решение № 21/16.08.95 г. освен на останалите основания,
посочени в самото решение било постановено и на основание на нищожното решение №
382 от 06.01.1993 г., което водело и до неговата нищожност. Приложено е за сведение и
влязло в сила Решение № 27 от 05.02.2008 г. по адм.д. № 758/2007 г. на Административен
съд С.-област със абсолютно същия предмет като настоящето производство.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожни:
1. Решение № 79 от 06.01.1993 г.
2. Решение № 21/16.08.95 г.за имота в м.“К.“
3. Решение № 382 от 06.01.1993 г.
4. Решение № 21/16.08.95 г.за имота в м.“К.“
Въззиваемата страна Общинска служба по земеделие-К., ответник по жалбата, е дал
писмен отговор, представил е писмени доказателства и не е направил доказателствени
искания. Ответникът заявява в писмения отговор, че оспорваните Решение № 79/06.01.1993
г., Решение № 382/06.01.1993 г. и Решение № 21/16.08.1995 г. на поземлена комисия - К. са
законосъобразни и издадени при спазване на административно - процесуалните правила,
поради следните съображения: Ответникът твърди в писмения отговор, че във връзка с
образуваното гражданско дело е изискана информация от Министерство на земеделието с
писмо с изх. №РД-12-02-902-1/07.01.2022 г. относно състава на поземлената комисия - К.
към 06.01.1993 г. и всички налични документи, с които ще бъде удостоверено спазването на
изискванията на чл. 60, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ (действаща към бр. 34 от 28 декември
1999 г.). Ответникът твърди в писмения отговор, че в отговор постъпило писмо с вх. №РД-
12-01-88/17.01.2022 г. от Н.М.-Главен директор на ГД „Земеделие и регионална политика“
към Министерство на земеделието, с което са приложили наличните документи. От писмото
ставало ясно, че личните трудови досиета на служителите на общинските поземлени
комисии от 1991 г. до началото на 2003 г. се водели и съхранявали от общинска
администрация. В случая, за да се удостовери образователния ценз на всеки от членовете на
поземлената комисия било необходимо относимите писмени доказателства да бъдат
изискани от общинска администрация - К.. Ответникът твърди в писмения отговор, че
съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3, 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ (действаща към ДВ. бр.34 от 28
декември 1999 г.) членовете на поземлените комисии се назначават и уволняват от
министъра на земеделието. Председателят и секретарят на комисията и определените от
Министерството на земеделието нейни членове задължително се назначават на щат.
3
Ответникът твърди в писмения отговор, че към настоящия писмен отговор са приложени
заверени копия на допълнителните споразумения към трудовите договори на:
1. Г.Л.К. - председател на поземлена комисия- К.. От допълнителното споразумение е
видно, че служителят е агроном и е назначен на длъжността: председател.
2. Д.М.Г. - секретар на поземлена комисия- К.. От допълнителното споразумение е видно,
че служителят е инженер.
3. Н.С.С. - специалист в поземлена комисия -К.. От допълнителното споразумение е видно,
че служителят е икономист.
4. Х.Б.Д. - деловодител в поземлена комисия -К.. От допълнителното споразумение е
видно, че служителят е икономист - счетоводител.
Ответникът твърди в писмения отговор, че за останалите членове, подписали процесните
решения, е необходимо да бъде изискана информация и документи от общинска
администрация - К.. Ответникът твърди в писмения отговор, че разпоредбата на чл. 60, ал. 4
от ППЗСПЗЗ (действаща към ДВ. бр.34 от 28 декември 1999 г.) е посочено, че председателят
и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието нейни
членове задължително се назначават на щат. На останалите членове на комисията се заплаща
съгласно действащите нормативни актове. От цитираното става ясно, че по отношение на
останалите членове на поземлената комисия -И.М., Р.Х., Ф.Д., Т.С. и В.О. им се е заплащало,
а от предоставената информация от Министерство на земеделието, посочените лица не са
били назначени на щат. В писмения отговор ответникът моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отхвърли изцяло искова молба, подадена от К. М. Н. като неоснователна и да
обяви процесните решения на поземлена комисия - К. за законосъобразни и издадени при
спазване на административно -процесуалните правила.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени и приети следните писмени доказателства: Копие от Решение
№ 79/06.01.93 г. на ПК гр. К.; Копие от Решение № 21/16.08.95 г. на ПК гр. К.; Копие от
молби №№214 и 214-1/16.04.96 г. от г-н К. М.Н.; Копие от нот. акт за собственост №
136/1996 г.; Копие от Решение № 382/06.01.93 г. на ПК гр. К.;Копие от Решение №
21/16.08.95 г. на ПК гр. К.; Копия от молби №№ 215 и 215-1/18.04.96 г. от г-н К. М.
Н.;Копие от нот. акт за собственост № 153 1996 г.;Копие от писмо X 66-82/13.01.2022 г. на г-
н Н.М., главен директор на ГД ЗРП в МЗ; Удостоверение за наследници № 1516/23.09.2021
г,издадено от С.о.,р-н Т.;Удостоверение за наследници № 1321 /21.09.2021 г,издадено от
С.о.,р-н Т.; Влязло в сила Решение № 27 от 05.02.2008 г. по адм.д. № 758/2007 г.на
Административен съд С.-област; писмо с изх. №РД-12-02-902-1/07.01.2022 г.; писмо с вх.
№РД-12-01-88/17.01.2022 г. от Н.М.- Главен директор на ГД "Земеделие и регионална
политика" към Министерство на земеделието, ведно с приложенията.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, водим от нормата на чл. 149,
ал. 5 от АПК, която прогласява, че административните актове могат да се оспорят с искане
за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Наличието на правен интерес
4
за жалбоподателите произтича от качеството му на наследник на общия наследодател
Н.С.К., за което са процесните преписки, образувани по заявления с вх. № 140/27.09.1991г. и
с вх. №481/30.09.1992г., по които се твърди, че са постановени атакуваните решения №№
Решение № 79 от 06.01.1993 г.; Решение № 21/16.08.95 г.за имота в м.“К.“; Решение № 382
от 06.01.1993 г. и Решение № 21/16.08.95 г.за имота в м.“К.“ на ПК гр. К..
В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов
текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е
унищожаем. Основното разграничение на порочните актове на администрацията е
взависимост от степента и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат актът.
Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се
дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се
третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни
последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се
преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да
предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за
това са следните: Решенията на общинските поземлени комисии по ЗСПЗЗ (сега - Общински
служби "Земеделие") са индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен
контрол за законосъобразност. Доколкото специалният нормативен акт - ЗСПЗЗ, не съдържа
особени разпоредби, като административни актове, тези решения следва да отговарят на
изискванията за законност, визирани в чл. 146 от АПК, съответно - чл. 41, ал. 3 от Закона за
административното производство (отм.), а именно - да са издадени от компетентен орган, в
съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните
разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта, която преследва законът.
Изискването за издаване на административния акт от компетентния орган е закрепено и в
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАП (отм.), действал към момента на постановяване на
обжалваното решение, според която актът се издава от овластения за това орган съобразно
предоставената му компетентност. "Овластен орган" е този, чиято компетентност произтича
от нарочна законова регламентация. ЗСПЗЗ, в редакцията му, действаща към датата на
постановяване на обжалваното пред районния съд решение, сочи като орган на поземлената
собственост, компетентен да се произнася по заявленията за възстановяване правата върху
земеделски земи, поземлените комисии (чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ). Поземлените комисии, като
колективен орган, действат в установен от закона състав, само в който могат валидно да се
произнасят по исканията, с които са сезирани. Доколкото основните доводи, с които се
оспорват двете решения от страна на жалбоподателя, е липсата на валидни административни
актове поради незаконен състав, съобразно чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, на Поземлената
комисия към момента на издаване на решенията, за което е приобщена като доказателство
по делото справка от писмо с вх. №РД-12-01-88/17.01.2022 г. от Н.М.- Главен директор на
ГД "Земеделие и регионална политика" към Министерство на земеделието. Настоящият
съдебен състав намира, че постановената практика на ВКС, който е имал повод да се
5
произнесе по подобен случай в Решение № 759 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2009
г., I г. о., ГК, се указва, във връзка с идентичен казус на настоящия (касае се за решение на
ПК от 07.04.1995 г. при същата действаща редакция на нормата на чл. 60, ал. 5 ППЗСПЗЗ, с
което е признато право на възстановяване на имот в стари реални граници) върховните
съдии посочват: "Записването в нормата на, ал. 5 на чл. 60 ППЗСПЗЗ, сега отменен, че в
комисията се включват юрист, агроном, инженер-геодезист, представител на
ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани няма императивен характер, а само
препоръчителен". Очевидно е, че макар и правилникът да използва думата задължително, то
не такъв е бил замисълът на законодателя - да въведе като императивно това изискване.
Нещо повече - членовете на поземлените комисии се назначават и уволняват от министъра
на земеделието, съгласно чл. 60, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Изначално е трудно мислимо при
подобно "императивно" изискване, министърът да назначава лица, които не отговарят на
него. Очевидно именно в тази насока и е последвалото изменение на нормата, с което
просто правното положение се е съобразило с фактическото такова. Иначе казано,
изоставена е практиката, приемаща, че нормата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията,
действаща към момента на постановяване на решението, има императивен характер и че
липсата на доказателства, че членовете на поземлените комисия имат съответното
образование или специалност, посочени в разпоредбата това е достатъчно основание за
прогласяване на издаваните от този колективен орган актове за нищожни. След като при
формиране на състава на поземлената комисия са изпълнени законовите изисквания относно
начина на назначаване на членовете на поземлената комисия, с акт на компетентния за това
министър, то издаваните от поземлената комисия актове са законосъобразни, издавани са от
компетентен орган и не е налице твърдяния от жалбоподателя особено съществен порок
касаещ компетентността на Поземлената комисия до степен постановяваните решения да са
нищожни поради липса на компетентност. Съдът счита за необходимо изрично да посочи, че
подобен порок, касаещ образованието или специалността на членовете на поземлената
комисия не представлява особено съществен порок, имащ за последица негодност на
издадения административен акт да породи целените правни последици. Категорично не
може да бъде споделена тезата, че именно поради липсата на образование и специалност на
членовете на колективен орган, издаденият административен акт, в рамките на
предоставената на този колективен орган териториална и материална компетентност, при
спазване на изискванията за форма на акта и при правилно приложение на материалния
закон представлява правно нищо и следва да бъде прогласен за нищожен само на това
основание. Според настоящия съдебен състав, обстоятелството, че в конкретния случай
Поземлена комисия-гр. К. е действала в посочения състав и че в състава на комисията не са
включени освен председател и секретар задължително юрист, агроном, инженер-геодезист
или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните
земеделски стопани, съобразно нормата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията на
правната норма /ДВ бр. 34 от 1992 г. / няма и не може да има за резултат нищожност на
издадените решения №№ Решение № 79 от 06.01.1993 г.; Решение № 21/16.08.95 г.за имота
в м.“К.“; Решение № 382 от 06.01.1993 г. и Решение № 21/16.08.95 г.за имота в м.“К.“ на ПК
6
гр. К. по заявления с вх. № 140/27.09.1991г. и с вх. №481/30.09.1992г.. Това е така, защото от
представените по делото и приети от настоящата съдебна инстанция доказателства
безспорно се установява, че въпросната поземлена комисия е назначена по съответния
законов ред от министъра на земеделието, в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 3 от
ППЗСПЗЗ, има председател и секретар и нечетен брой членове, съобразно чл. 60, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ. Следователно ПК-Копривкица е създадена, съгласно закона, има необходимия
брой членове, включително председател и секретар, постановила е оспорваното решение при
упражняване на правомощията си, при спазване на законовите изисквания за форма на акта.
След като съставът на комисията, взела процесните решения, е назначен по съответния
законов ред, изпълнява възложените му законови функции, то няма как да се приеме, че
Поземлена комисия - К. е некомпетентна да се произнесе по подадените заявления, нещо,
което комисията е сторила с процесното решение, само защото членовете на поземлената
комисия не са юрист, агроном, геодезист, представител на ликвидационния съвет и на
частните земеделски стопани. Константно е разбирането, наложено в теорията и съдебната
практика, че един административен акт е нищожен, представлява правно нищо само тогава,
когато при издаването му е налице толкова съществено нарушаване на компетентността на
издателя на акта, че се приравнява на липса на компетентност въобще. В случая, издателят
на акта-Поземлена комисия - К. - има председател, секретар и редови членове, като в този
състав, при стриктно изпълнение на законовите изисквания на чл. 60, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ,
е постановила оспорените решения. Несъмнено в качеството си на административен
колективен орган по поземлената собственост Поземлена комисия-К. осъществява своите
правомощия и постановява законосъобразни актове само когато действа в съответния
състав, назначен от овластения по силата на закона за това орган. Установява се по
несъмнен начин, че въпросните решенияса постановени от комисията в състава, назначен от
министъра на земеделието, като е е налице валидно формирана воля, както и че е налице
персонална компетентност на колективния административен орган, издал процесния акт,
като оспорваното решение е представлява валидно волеизявление на материално и
териториално компетентен колективен орган, конституиран по установения в закона ред и
не е допуснато твърдяното особено съществено нарушение досежно компетентността на
издателя на акта до степен, че издаденият акт да е нищожен. Процесните решения на
Поземлена комисия-К. представляват законосъобразни актове, тъй като е подписано от
всички членове, с което са изпълнени изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП (отм.) е
действал към момента на постановяване на атакуваните решения, съобразно която правна
норма административният акт се издава в писмена форма и съдържа дата на издаване и
подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, а когато органът е
колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган, като се установи,
че процесните решения са подписано от всички членове на ПК-К., т.е. спазени са
изискванията за форма на акта и за подписването му от всички членове на комисията.
Настоящият състав намира за неоснователни останалите доводи за нищожност на решението
на поземлената комисия, аргументирани от касатора с твърдения за незаконен състав на
същата. Действително, по силата на чл. 60, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, действал към момента
7
на постановяване на решението, Поземлените комисии се съставят от председател, секретар
и нечетен брой членове и в комисиите задължително се включват: юрист, агроном, инженер-
геодезист или инженер - земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на
частните земеделски стопани, като по делото не са представени доказателства, сочещи
съблюдаване на цитираните разпоредби. Независимо от това, колебанията в съдебната
практика относно последиците от решение на поземлена комисия, подписано от състав,
различен от този, посочен в чл. 60, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм.) са преодолени с
постановените в производства по чл. 290 - 293 от ГПК Решение № 820/27.05.2010 г. по гр. д.
№ 768/2009 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 750/04.11.2010 г. по гр. д. № 1794/2009 г. на ВКС, І
г.о. и Решение № 912/18.01.2011 г. по гр. д. № 1753/2009 г. на ВКС, І г.о., в които се приема,
че когато е формирано мнозинство, решението е валидно, независимо от това дали е взето
при участие на четен или нечетен брой членове, както и че нормата на чл. 60, ал. 5 от
ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия, но нито този текст, нито друга
норма от ЗСПЗЗ и правилника определят в какъв състав поземлената комисия следва да
постановява решенията си. Настоящият състав споделя изцяло това становище(водим и от
актуалната практика на АССО), поради което намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя в обратна насока.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. М. Н. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С., ул.
„*******“ № 98, ет. 4, ап. 11 с която се иска съдът да прогласи нищожността на: Решение №
79 от 06.01.1993 г.; Решение № 21/16.08.95 г.за имота в м.“К.“; Решение № 382 от 06.01.1993
г. и Решение № 21/16.08.95 г.за имота в м.“К.“, на Поземлена комисия - гр. К.(Общинска
служба по земеделие – К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - С. област с касационна
жалба в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
8