МОТИВИ: Срещу подсъдимия Д.С.С. *** е внесен обвинителен с който е повдигнато обвинение за това, че на 03.06.2016 г. между 03,00
ч. – 05,00 ч. в къща, находяша се на ул** в с.Б. общ.Севлиево, при условията на опасен
рецидив, направил опит умишлено да умъртви Д.Ц.Г. от с.Б., като опитът останал
недовършен по независещи от дееца причини чрез палеж - запалил в непосредствена
близост до лежащата Д.Ц.Г. дрехи, хартии, заляти с ракия и слънчогледово олио и след като ги възпламенил с кибрит,
притворил вратата на помещението, представляващо особено мъчителен начин
за пострадалата и с цел да бъдат прикрити други престъпления - грабеж с
причинена средна телесна повреда, извършен при условията на опасен рецидив -
чл. 199 ал.1 т.З предл. второ и т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б."А" от НК, опит за съвкупление представляващо особено тежък случай,
извършен при условията на опасен рецидив - чл.152 ал.4 т.4 вр. с ал.З т.5 вр. с ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б."А" вр.
чл.18 ал.1 от НК, блудство без съвкупление, като деянието
представлява особено тежък случай - чл.150 ал.З предл. второ вр. ал.1 от НК - престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ,
т.8 предл. второ и т.12 предл. първо вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1
б."А" вр. чл.18 ал.1 от НК
Повдигнато е обвинение на
подсъдимия Д.С.С. за това, че на 03.06.2016
г. между 03,00 ч. – 05,00 ч. в къща, находяша се на ул** в с.Б.
общ.Севлиево, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ -
телевизор марка ,LG" на стойност 260.00
лв от владението на Д.Ц.Г. от с.Б. с намерение противозаконно да го
присвои, като употребил за това сила - хванал я за ръцете, душил я с найлонова торба, довело до кратковременна загуба на
съзнание на пострадалата и дихателна недостатъчност,
представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота /средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2
от НК/ - престъпление по чл.199 ал.1 т.З предл. второ и т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."А"
от НК
Повдигнато е обвинение на
подсъдимия Д.С.С. за това, че на 03.06.2016
г. между 03,00 ч. – 05,00 ч. в къща, находяша се на ул** в с.Б.
общ.Севлиево, при условията на опасен рецидив, представляващо особено тежък
случай, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол Д.Ц.Г., като я
принудил към това със сила - хванал я за
ръцете, душил я е найлонова торба, с ръце и с тяло силно притискал пострадалата в областта на гръдния кош -
престъпление по чл.152 ал.4 т.4 вр.
с ал.З т.5 вр. с ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б."А" вр. чл.18 ал.1 от НК
Повдигнато е обвинение подсъдимия Д.С.С. на за това, че
на 03.06.2016 г. между 03,00 ч. – 05,00 ч. в къща, находяша се на ул** в
с. Б. общ.Севлиево с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на Д.Ц.Г. ЕГН *** ***, чрез употреба на сила - хванал
я за ръцете, душил я е найлонова торба, с ръце
и с тяло силно притискал пострадалата в областта на гръдния кош, като деянието представлява особено тежък
случай - престъпление по чл.150 ал.З предл. второ вр. с ал.1 от НК.
Повдигнато е обвинение подсъдимия
Д.С.С. на за това, че на 03.06.2016 г. между 03,00 ч. - 05.00 ч., чрез
струпване на дрехи и хартии, които залял с бутилки ракия и слънчогледово
олио и възпламенил с кибрит, запалил сграда – къща, находяща се на ул** в с.Б.
общ.Севлиево, собственост на Д.Ц.Г. на стойност 24 100,00 лв. - имущество
със значителна стойност, като причинените щети са в размер на 5610,00 лв.
- престъпление по чл.330 ал.1 от НК
Като страна в процеса в качеството на граждански ищец и частен обвинител е
конституирана пострадалата Д.Ц.Г.. Приети са за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански искове за претърпени неимуществени вреди от
престъпленията, за които е предаден на съд подсъдимия, както следва: за
престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ, т.8 предл. второ и
т.12 предл. първо вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б."А" вр. чл.18
ал.1 от НК в размер на
60 000 лева, за престъплението по
чл.152 ал.4 т.4 вр. с ал.З т.5 вр. с ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1
б."А" вр. чл.18 ал.1 от НК в размер на 30 000 лева, за престъплението по чл.150 ал.З предл. второ вр. с
ал.1 от НК в размер на 30000 лева и за престъплението по чл.199 ал.1
т.З предл.
второ и т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б."А" от НК в размер на 10000 лева, както и
за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл.330 в размер на 5610
лева. Гражданският ищец претендира обезщетенията ведно със законната лихва от
датата на деликта, както и направените по делото разноски.
В
съдебно заседание подсъдимият Д.С. заявява, че е получил препис от обвинителния
акт и от разпореждането за предаване на съд,
и разбира характера и смисъла на
предявените му обвинения. Признава, че е извършил грабеж, блудство и палеж, но
категорично отрича да се е опитвал да изнасили пострадалата и да я убие, чрез палеж.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа всички
повдигнати обвинения и ги намира за доказани по несъмнен начин. Представителят
на обвинението анализира събраните по делото доказателства и прави искане Д.С.
да бъде признат за виновен по всички повдигнати обвинение, като за всяко от тях
да му се наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а за
най-тежкото по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ, т.8 предл. второ и
т.12 предл. първо вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б."А" вр. чл.18
ал.1 от НК да му се наложи наказание доживотен затвор.
Гражданският
ищец и частен обвинител Д.Г. и нейния повереник адв. Т. поддържат всички
повдигнати обвинения от прокуратурата по отношение на подсъдимия Д.С. и правят искане да бъде признат за виновен,
като по най-тежкото от тях да му се наложи наказание – доживотен затвор.
Поддържат и правят искане да се уважат изцяло предявените граждански искове,
ведно със законните последици.
Адвокат Б., в качеството си на служебен защитник на
подсъдимия С., не се спира на фактическата обстановка. Прави анализ на
произволно избрани законови разпоредби и на част от извършените
процесуално-следствени действия на досъдебното производство, като не става ясно
каква е връзката им с изразената защитна позиция. Счита, че обвиненията по
отношение на подсъдимия в опит за изнасилване и опит за убийство, както и за
причиняване на средна телесна повреда на пострадалата при извършения грабеж, не
са доказани и апелира за тях подзащитният му да бъде оправдан, а за останалите
престъпления да бъде осъден на лишаване от свобода под средния размер,
предвиден в закона за конкретното престъпление. Оспорва предявените граждански
искове по размер.
Подсъдимият
не изразява становище в своя защита, както и не се възползва от правото си на
последна дума.
Въз основа на събраните по
делото писмени, гласни и веществени доказателства, заключенията на съдебните
експертизи, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Д.С. с влязла в
сила присъда на 27.03.2012 г. по НОХД № 442/2011 г. на РС - Севлиево за
извършено престъпление по чл.131а пр.второ във вр. с чл.131 ал.1 т.12 пр.1-во
във вр. с чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 б.А и Б от НК е осъден на две години и
девет месеца лишаване от свобода, което наказание е изтърпял на 21.02.2014 г. в
затвор при първоначален строг режим. Инкриминираните деяния по настоящото дело са
извършени на 03.06.2016 г., след като С. е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода за срок не по-малко от една година и
следователно са извършени при условията на опасния рецидив по чл.29 ал.1 б”а”
от НК.
От
месец юни 2016 г. С. заживял на семейни
начала с В.М. ***. Същите имали малолетно дете, което отглеждали в едно
домакинство с родителите на М.. Подсъдимият и съжителката му смятали да пътуват
за Франция, където евентуално да си намерят работа. Имали нужда от средства за
пътуването и С. смятал да ги придобие
чрез кражба. За целта на 02.06.2016 г. Д.С.
решил да открадне нафта, която да продаде. Към 17.30 часа взел лекият автомобил на бащата на М., марка
„Рено 19” с ***, червен на цвят и тръгнал за гр. Д.. След това, решил да отиде
до гр.Севлиево и около 21.30-22.00 часа спрял на разклона за с.Б.,
общ.Севлиево, на няколко километра от селото. Знаел, че до намиращата се
наблизо стопанска сграда има паркирани товарни автомобили. Взел намиращите се в автомобила пластмасова
туба и маркуч и се отправил към стопанската сграда за да открадне гориво. За да
не бъде разпознат от случайни очевидци си сложил подготвените предварително
черна плетена маска с отвори за очите и гумирани ръкавици, /веществени
доказателства по делото/. Достигайки до сградата към 3.00 часа на 03.06.2016 г.,
видял, че има пазач и се отказал да извърши кражба на нафта. Забелязал, че в
близост има къща и решил да влезе вътре и да види какво има. Приближил се до
прозорец и в този момент лампата в кухнята светнала. През прозореца видял св. Д.Г.,
която се придвижвала с патерици. Подсъдимият блъснал силно прозореца, отворил
го и проникнал в кухнята. Веднага се хвърлил върху пострадалата и тя паднала по
гръб на земята, на прага между кухнята и спалнята. Д.С. я прекрачил, седнал
върху нея и силно я притиснал в областта на гърдите. След това
запушил с ръка устата на Г. и извикал два пъти: „Давай парите”. Свидетелката му
казала, че е инвалид и няма пари. Тогава подсъдимият я взел на ръце и я сложил
по гръб върху леглото в спалнята, като с ръка, върху която имало поставени
гумени ръкавици, затиснал устата и носа й, като пострадалата не можела да диша
и на моменти се задушавала. С другата ръка, подсъдимият извадил чекмеджето от
намиращия се в близост шкаф и започнал да рови в документите, за да търси пари.
Светел си с мобилния телефон, тъй като в спалнята лампата не била светната.
След това взел поставена върху шкафа найлонова торба с дрехи и я изсипал на
земята, прекрачил пострадалата и седнал върху нея, като с торбата започнал да
притиска устата и. Тя трудно дишала и започнала да издава хрипове. Д.Г. била
силно изплашена и се опитвала с ръка да отмести пръстите му, за да може да
диша. Тогава подсъдимият станал, разкопчал панталона си и с една ръка държал
пострадалата за ръцете, а с другата ръка ***. След това С. вдигнал полата
на свидетелката Г., събул й долното
бельо и се опитал с ръка да вдигне и да и разтвори краката й. Тези действия не
били успешни, тъй като пострадалата страдала от ревматичен полиартрит и
остеопороза. Подсъдимият се опитал да проникне с пениса си във влагалището на
пострадалата, за да осъществи полов акт, но поради заболяването й не успял.
След това, възползвайки се от състоянието на пострадалата, която от уплаха не
смеела да мръдне и стискала затворени очите си, подсъдимият я обърнал по лице и
се опитал ***, за да осъществи анален полов акт. Успял да проникне съвсем
малко. В този момент Г., която била абсолютно неподвижна, се размърдала.
Подсъдимият се уплашил, станал от леглото, видял, че пострадалата е жива и диша.
В този момент той взел решение да умъртви пострадалата, чрез палеж, за да заличи
следите си. За целта отишъл в кухнята, намокрил една хавлиена кърпа и избърсал
възрастната жена в областта на входа на влагалището, по бедрата и ануса, след
което хвърлил кърпата на земята до леглото. Вдигнал долното й бельо и спуснал
полата й в нормално положение, като тя се намирала в легнало положение на
леглото. След това взел намиращ се в стаята 26 инчов телевизор марка „LG” и го изнесъл.
Върнал се при Г., която продължавала да лежи на леглото, силно изплашена. Подсъдимият
поставил патериците й до таблата на леглото и започнал да вади от чекмеджетата
книги и документи и да ги къса и трупа на земята върху хвърлените преди това
дрехи и хавлиена кърпа. Образувала се купчина между леглото и вратата на
стаята. В показанията си св. Г. заявява, че е имала два мобилни телефона, като
единия е държала под възглавницата си, а другия в малка чантичка на шкафа.
Свидетелката обяснява, че е видяла как подсъдимия взема и двата й телефона,
като не знае какво точно е направил с тях. След това подсъдимият влязъл в
кухнята, взел намиращите се там шишета с олио и ракия и ги излял върху камарата с хартия и дрехи.
Запалил с кибрит вещите и огънят се разгорял в непосредствена близост до
главата на Г.. Подсъдимият, след като се убедил, че огънят се е разгорял, излязъл
от стаята и притворил вратата, водеща към кухнята. След това напуснал къщата
през същото място от където е бил влязъл. Огънят в стаята бързо се разгорял и
достигнал до около един метър от земята. Пламъците му опарили пострадалата и тя
скрила ръката си под възглавницата. Г. се ослушвала да разбере дали подсъдимият
си е тръгнал. Вследствие отделените газове дишала трудно, но се опитала да
стане, като се подпирала на намиращите се в близост маса и шкаф. Видяла, че няма
възможност да вземе патериците си, да премине през огъня и да достигне до
вратата, за да излезе. Разбирала, че ако не успее да достигне до прозореца ще
загине. Придържайки се към шкафа, Г. достигнала до прозорец, разположен в
ниската част на стаята, успяла да издиша и да си поеме въздух, усещала, че
огънят я достига и със сетни сили изпълзяла през прозореца. От там пълзейки
по тревата достигнала до къщата на съседката си С.Н. Успяла да я събуди
с викове и чукане. Н. излязла, помогнала на Г. да стане, завила я с одеяло и я
оставила в намиращо се наблизо помещение, след което се обадила на тел.112 и на
дъщерята на пострадалата – св. Ц.Д.. На място пристигнали екипи на РЗПАБ, РУ
Севлиево и ЦСМП-Севлиево. Пострадалата веднага била откарана в МБАЛ-Севлиево.
Тъй като същата още в линейката се оплаквала, че не може да диша и изпитвала
болка в гърдите при дишане, медицинските лица й поставили кислородна маска с
цел обдишване. Още същият ден, пострадалата била освидетелствана по реда на
чл.158 от НПК./ Стр.10-14 от ДП/
Подсъдимият,
след като напуснал дома на св. Г., заедно с отнетия телевизор, взел оставените
от него до оградата на къщата туба и маркуч и достигнал до лекия автомобил, с
който пристигнал на мястото. Хвърлил в близост маркуча и натоварил в автомобила
телевизора и тубата. Пристигнал в дома си, в с. К., към 10.00 часа на
03.06.2016 г. Хвърлил маската и ръкавиците, които носел в затревен участък до
кирпичена къща, намираща се в близост до къщата до която живеел. Около 14.00
часа на същия ден, заедно със съжителката си В.М. отишъл в заложна къща в гр. Д.
и продал телевизора на св. Т.. След
разкриване на деянието телевизорът бил върнат от св. Т. и предаден на св. Г.
По
делото бе изслушана съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р Я.К.
– началник отделение по Съдебна медицина при МБАЛ - Габрово /стр.85-94от ДП/. От
заключението се установява, че пострадалата Г. е получила следните увреждания:
кръвонасядане и повърхностно охлузване на върха на носа, кръвонасядане и
разкъсно-контузна раничка от вътрешната страна на долната устна, слабо
кръвонасядане на лявата скула, петнисто кръвонасядане отпред, горе в в ляво на
гръдния кош, линейно охлузване в долната лява част на гърба, множество
кръвонасядания по предмишниците и по гърба на дланите на двете ръце, и на левия
лакът, кръвонасядане и оток на втори пръст на лявата ръка, кръвонасядане по
предната повърхност на лявата подбедрица, кръвонасядане и охлузване на предната
повърхност на дясната подбедрица, разкъсване на лигавицата в предверието на
влагалището, ръзкъсване на епидермиса на границата на аналния пръстен и
болезненост в същата област, кръвонасядания по шията като следи от пръсти на
ръка, счупване на 8-мо ребро вдясно и на 11-то ребро вляво на гръдния кош и
обгазяване. Според експерта получените увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, придружено с болки и страдания и
с период на възстановяване два месеца и същите отговарят да са получени по
механизма описан от пострадалата. Вещото лице сочи, че увреждането на долната
устна и върха на носа отговарят да са причинени при силно притискане в същата
област. Уврежданията в областта на половите органи отговарят да са причинени
при натиск и триене, което може да е в
резултат на опит за проникване, а по отношение на уврежданията на ръба на
аналния пръстен – при извършен анален полов акт. Според вещото лице
оплакванията на пострадалата свързани със затруднено дишане след инцидента и вследствие
престоя и в помещение с голямо количество изгорели газове и сажди, сочат на
обгазяване на същата, като престоят в такава среда сам по себе си създава
опасност за живота на пострадалата. В експертизата се сочи, че пострадалата Д.Г.
страда от тежко заболяване - ревматичен полиартрит и остеопороза с предимно
засягане на тазобедрените и коленни стави, които са обездвижени в значителна
степен. Движението на долните крайници е със значително намален обем и
придвижването е силно ограничено и възможно единствено с помощни средства. Г. е
с първа група инвалидност с чужда помощ /96,2% нетрудоспособност/. В съдебно
заседание д-р К. допълни заключението си, като посочи, че счупването на ребрата
на пострадалата може да е вследствие на притискане върху гръдния кош или сядане
върху него. Допълни също, че притискането на носа и устата води до липсата на
приток на въздух, което създава чувство на задух и причинява психическа и
емоционална паника във всеки човек. При обгазяване се поглъщат токсични газове, които могат да
доведат до усещане за задух, почти винаги се получава спазъм на дихателния път
и това е болезнена компонента.
Съдът
прие и изготвената на досъдебното производство пожаротехническа експертиза от
вещото лице И.Г. /стр. 100-102 от ДП/. Експертът е дал заключение, че от
момента на запалването на огъня в дома на св. Г., същият се е развил за 5
минути до степен да обхване обзавеждането в цялото помещение, а токсичните
задушливи вещества СО, СО2 и HNC отделени при горенето, са могли да доведат до
летален изход. В съдебно заседание вещото лице Г. допълни заключението си, като
поясни, че отделените газове са опасни за живота и здравето на хората, влияят
върху човека, като намаляват двигателните способности, чувството за ориентация
и водят до световъртеж. С оглед възражение на защитата, вещото лице допълни, че
в случай, че вратата на стаята е била притворена, това би довело до по-бързо
разгоряване на огъня, поради навлизане на по-голямо количество кислород.
На
досъдебното производство е изготвена съдебно психиатрична и съдебно
психологична експертиза от вещите лица Д-р П.Г. и д-р Т.Н.- психиатри и И.И. –
психолог / стр.106-137 от ДП/. Поради заболяване на вещото лице И., същата с
определение на съда бе заменена с вещото лице М.В. - психолог, който след
запознаване със заключението и повторно извършени психологични изследвания на Д.С.
потвърди заключението на изготвената на досъдебното производство експертиза. От
заключението на същата се установява, че личността на С. се характеризира с
поведенчески отклонения в основата на които е дисхармоничното развитие на
характера, което представлява трайно и сравнително резистентно на корекции
състояние и не налага медикаментозно лечение. Към момента на деянието С. е бил
със запазена психична годност да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи действията си. Експертите не кредитират като верни твърденията на
подсъдимия, че деянието е извършено под въздействие на стимуланти- амфетамин,
тъй като нито едно от действията му не
може да се отъждестви с постъпка предизвикана от въздействието на стимулант, по която причина действията му да
заобикалят личностния контрол. При изследването е установено, че при С. няма клинични белези на системна употреба или злоупотреба на амфетамин,
което да доведе до зависимост към тях.
На
досъдебното производство е изготвена съдебно икономическа експертиза /стр.148-149/,
която бе приета след изслушване на вещото лице Д.Д.. В заключението средната пазарна цена на телевизор марка „LG”
е определена на 260.00 лева.
По
делото бе изслушана и строително-оценъчна експертиза от вещото лице Ц.Х..
Експертката е определила средна пазарна цена на къщата на св. Г. *** в размер
на 24 100 лева, а размера на нанесените щети от пожара по недвижимото
имущество в размер на 5610.00 лева.
Заключенията на описаните по-горе
експертизи са логични, задълбочени и мотивирани и съдът ги цени като правилни и
законосъобразни. Изводите на вещите лица са изградени въз основа
на анализ, на събраните надлежно доказателства по делото, въз основа и на
собствени изследвания и на базата на придобити специални знания в съответните
области на изследванията. Заключенията кореспондират с останалия доказателствен
материал от една страна, а от друга го допълват.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от фактическа страна въз основа
на надлежно събраните и неоспорени от страните писмени доказателства: протокол
за оглед на местопроизшествие от 03.06.2016 г. / стр.17-32 от ДП/, протокол за
оглед на местност и албум към него /стр.33-37 от ДП/, протоколи за претърсване
и изземване и албуми към тях /стр.39-45 от ДП и стр. 48-55 от ДП/ с фотоалбум
към него, протокол за освидетелстване на подсъдимата, протоколи за доброволно
предаване, от обясненията на подсъдимия и от показанията на разпитаните
свидетели в съдебно заседание: пострадалата Д.Г. и нейната дъщеря Ц.Д., И.А. и С.К.
- полицейски служители от гр. Д., свидетелите С.Н. и Т. ***, както и от заключенията на съдебните експертизи и от веществените доказателства по делото.
Съдът
подложи на внимателен анализ
депозираните от подсъдимия обяснения в хода на съдебното следствие и
тези на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане, на основание чл.279
ал.2 т.3 от НПК. Тези обяснения, освен защитна позиция на подсъдимия са и
доказателства, които следва да бъдат анализирани във връзка с останалите
събрани по делото такива. В обясненията си подсъдимият фактически не оспорва така установената фактическа
обстановка. Отрича единствено да е запушвал устата на пострадалата с найлонов
плик, да е хвърлял телефоните й в запаления от него огън и да се е опитвал да
извърши вагинален полов акт. Твърди, че е запалил само балатума в стаята на
пострадалата, за да не го открият по калните стъпки. Категорично отрича да е
имал намерение да умъртви пострадалата и дори да е предполагал, че огънят ще се
разгори и тя може да загине в него. В обясненията си подсъдимият заявява, че
преди деянието употребил един грам амфетамин. Съдът цени като, изключително
подробни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото
обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство в присъствието на
защитник / стр.58 и 59 от ДП/ след като е привлечен като обвиняем за
престъпления по чл.199 от НК, по чл.152 от НК и по чл.150 от НК със съответните
квалификации. В тях подсъдимият последователно описва действията на физическо
насилие, които е предприел в процесната нощ по отношение на Г., намеренията си
първоначално да отнеме пари или други вещи от пострадалата, впоследствие да
възбуди и удовлетвори полово желание чрез съвкупление или по друг начин и
стремежа му да прикрие следите, като ги избърше по тялото на пострадалата и
като запали балатума в стаята. Тук подсъдимият развива защитната си теза, че не
е имал намерение да умъртви Г., че се е убедил, че е в съзнание и не смятал, че
нещо може да и се случи. Развива и втората си защитна теза, а именно, че е бил
под влияние на наркотици, които употребявал ежедневно и, че не съзнавал какво
прави, както и, че по време на сексуалния контакт с пострадалата не бил в
ерекция и се отказал, защото разбрал, че прави нещо гадно.
Защитната
теза на подсъдимия се опровергава по безспорен и категоричен начин от всички
събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Основен
свидетел по делото е пострадалата Д.Г.. Същата има ясен спомен за всичко
случило се в дома й през нощта на
03.06.2016 г. и подробно и логично го
възпроизвежда пред съда. Г. не може да разпознае нападателя си, но разпознава
плетената маска с отвори за очите и гумираните ръкавици, с които същият е бил по
време на нахлуването в дома и. Тези веществени доказателства са разпознати и от
И.А., полицейския служите от РУ-Д., същите са открити от него при обход около
къщата в с. К., в която до задържането му е живял подсъдимия. Подсъдимият
признава, че именно той е влязъл в дома на пострадалата и е носил маска и
ръкавици с гумено покритие на дланите. Показанията на св. Д.Г. изцяло
кореспондират с тези на нейната дъщеря Ц.Д., пред която, непосредствено след
инцидента и по-късно в болницата, е разказала за случилото се в процесната нощ.
Пред съда свидетелката Г. подробно и
детайлно описва действията на насилие от подсъдимия спрямо нея. Показанията й
кореспондират с установените физически увреждания по тялото на пострадалата при
извършеното освидетелстване на същата по реда на чл.158 от НК, както и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Я.К..
Освидетелстването на Д.Г. е извършено непосредствено след като е приета в ЦСМП
- Севлиево и при спазване на всички процесуални изисквания, разписани в закона.
При огледа на Г. в присъствието на лекар и поемни лица са описани обективно
установени травми по тялото й. Констатациите в протокола не се оспорват от
защитата. Защитникът атакува единствено процедурата по която е извършено
освидетелстването. С оглед на това възражение, пред съда бяха изслушани като
свидетели поемните лица Б.Н. и П.И.. Свидетелките са медицински лица и същите
потвърдиха, че са присъствали при освидетелстването на св. Г., като поемното
лице Н. е излизало еднократно с оглед нуждата да зареди системата на
пострадалата. Това обаче не опорочава извършеното процесуално-следствено
действие, още повече, че констатациите в протокол за освидетелстване, които са
отразени и в изготвения фотоалбум не са предмет на оспорване. В изготвената от вещото лице д-р К. съдебно
медицинска експертиза са отразени всички физически травми, които пострадалата е
получила в дома си в процесната нощ, като вещото лице дава заключение, че
механизмът на получаване на травмите съответства на описания от пострадалата, а
именно: травмите в областта на носа и устата са получени вследствие на натиск в
тази област на лицето, а не при падане, охлузванията в областта на половите
органи са получени при опит да се осъществи вагинален или анален полов акт, а
синините и охлузванията по тялото на пострадалата и счупените ребра вследствие
на натиск върху тялото и. Показанията на пострадалата Г. кореспондират и с
установеното от извършения оглед на местопроизшествие и отразено в изготвения
при това процесуално - следствено действие протокол и албум към него, както и
със заключението на пожаротехническата експертиза. Видно от констатациите в
протокола за оглед на къщата на пострадалата и на снимковия материал към него и
в частност на снимки с номера - 19, 20 и 21, местоположението на вещите в
стаята на пострадалата съответства на описаното от нея. Показанията на св. Г.
кореспондират с обясненията на подсъдимия, че е взел от дома и телевизор марка
„LG”. Телевизорът, след самопризнания от
страна на Д.С., е открит от полицейските служители в заложна къща в гр. Д. и е
предаден от собственика на къщата св. Т.Т.. Свидетелят С.Н. - служител в заложната
къща, разпознава подсъдимия, като лицето
донесло за продажба телевизор.
Защитната
теза на подсъдимия, че е извършил деянията под въздействие на наркотично
вещество и че системно употребява такива се опровергава категорично от
заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза. Вещите лица са
извършили задълбочен анализ на поведението на С. в процесната нощ, на фактите
изложени в обясненията му, на останалите гласни доказателства по делото и на
фактите изложени при проведените от тях интервюта и в заключението си /стр.132-134
от ДП/ са достигнали до извода, че при С. липсват основни, задължителни
симптоми, системно да употребява амфетамини. Експертите са констатирали, че С.
не е в състояние да опише дори бегло въздействието на стимулантите върху него,
а след задържането му под стража същият, въпреки твърденията му за зависимост,
не изпада в абстиненция.
При така възприетата и цитирана
фактическа обстановка, съдът прие за
установено от правна страна следното:
По отношение на престъплението чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."А"
от НК.
По
делото, се доказа по безспорен и категоричен начин, че от обективна страна подсъдимият
С. на 03.06.2016 г. между 03,00 ч. – 05,00 ч., през
тъмната част на денонощието, влязъл в дома на пострадалата Г. *** и взел
без нейно съгласие, намиращия се в стаята й телевизор марка ,LG" на стойност 260.00 лв. Безспорно се установи от показанията
на пострадалата, че подсъдимият държал ръцете и, като я душил с найлонов плик. Пострадалата
силно се изплашила, не помръдвала и дори не давала признаци на живот и това
дало възможност на подсъдимия да търси в чекмеджетата на шкафовете пари и да
вземе намиращия се в стаята телевизор. Механизмът на осъществяване на деянието
се установява от показанията на св. Г. и от обясненията на подсъдимия дадени на
досъдебното производство. Деянието е извършено при условията на опасния рецидив
по чл.29 ал.1 , б.А” от НК.
От
субективна страна е налице пряк умисъл в действията на подсъдимия при извършване на деянието. Цялостното му
поведение е било насочено към противоправно материално обогатяване.
Установявайки, че в къщата, в която нахлул има човек, той употребил сила за да
сломи съпротивата на Г. и след като не открил пари, взел телевизора на
пострадалата. Подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на своето
поведение, предвиждал е неговите общественоопасни последици за пострадалата и е
искал тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът
прие, че повдигнатото обвинение на подсъдимия Д.С. по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."А"
от НК е доказано както от обективна така и от субективна страна по безспорен и
несъмнен начин и му наложи наказание от десет
години лишаване от свобода.
Съдът като прецени показанията на
св.Г., която категорично заяви в съдебно заседание, че в моментите, в които
подсъдимият е притискал силно лицето и в областта на носа и устата, тя
била изплашена, не можела да диша, но
имала ясно съзнание за случващото се, както и становището на вещото лице д-р К.
изразено в съдебно заседание, че не поддържа даденото от него заключение в
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, че Г. е губила съзнание, намира,
че по делото не се доказа по безспорен и категоричен начин, в резултат на
употребената сила по отношение на Г., подсъдимият да е причинил средна телесна
повреда на същата, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за
живота в резултат на кратковременна загуба на съзнанието и дихателна
недостатъчност. Поради изложеното, съдът призна подсъдимия С. за невинен в това
да е извършил престъплението по чл.199 ал.1
т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б."А" от НК, причинявайки на пострадалата Д.Г. телесно увреждане, довело до кратковременна загуба на съзнание и
дихателна недостатъчност,
представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота /средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2
от НК/ и го оправда по предявеното му обвинение по чл.199 ал.1, т.3 от НК.
При
определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът отчете всички
обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия С.. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието, при което подсъдимият чрез физическо насилие, насочено
към беззащитна с оглед възрастта и здравословното и състояние жена е придобил
имотна облага. Тук следва да се отчете и факта, че в резултат на употребената
сила от страна на дееца, пострадалата е претърпяла болки и страдания свързани с
охлузвания в лицевата част на главата. Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът отчете високата степен на обществена опасност на дееца, който многократно
е осъждан за тежки умишлени престъпления
извън присъдата определяща квалификацията на деянието му и е търпял
наказания лишаване от свобода.
Наложените му наказания очевидно не са довели до поправянето и превъзпитанието
му. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направените самопризнания
от подсъдимия, сравнително ниската стойност на предмета на престъплението,
както и че същият е възстановен на пострадалата. Преценявайки тези
обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че е налице баланс
на същите, с оглед на което определи наказанието към средния размер на
предвиденото в закона, а именно от десет години лишаване от свобода.
Съдът не
налага алтернативно предвиденото в закона наказание „конфискация”, поради това,
че подсъдимият не притежава имущество.
По отношение на престъплението по чл.152 ал.З т.5 вр. с ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1
б."А" вр. чл.18 ал.1 от НК.
Съдът намира, че по делото по
безспорен и положителен начин се доказа, че от обективна страна подсъдимият С. на 03.06.2016 г. между 03,00 ч. – 05,00 ч. в къщата,
в която живеела Д.Г. ***,
направил опит да се съвъкупи с нея, като я принудил към това със сила -
държал и ръцете, душил я с
найлонов плик и силно я притискал в областта на гръдния кош. Влизайки в дома на
пострадалата, цялостното поведение на подсъдимия било насочено към противозаконно
материално обогатяване и принуда над възрастната жена да му даде парите си.
Извършения по-късно опит да изнасили Г. е осъществен при внезапно възникнал
умисъл. При опитите да проникне във влагалището на Г., С. й причинил разкъсване
на лигавицата в предверието на влагалището. Опитът му останала недовършен,
поради независещи от него причини, а именно поради заболяването на Г., което не
позволявало краката й да бъдат разтворени така, че подсъдимият да проникне с
пениса си във влагалището и. Деянието
е извършено при условията на опасния рецидив по чл.29 ал.1 , б.А” от НК.
От
субективна страна е налице пряк умисъл в поведението и действията на
подсъдимия, при извършване на деянието.
Същият желаел да се съвъкупи с пострадалата, съзнавал и се опитал със сила да я принуди за това.
Подсъдимият С. съзнавал общественоопасния характер на своето поведение,
предвиждал е неговите общественоопасни последици за пострадалата и е искал
тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът
прие, че повдигнатото обвинение на подсъдимия Д.С. по чл.152 ал.З т.5 вр. с ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1
б."А" вр. чл.18 ал.1 от НК е
доказано по безспорен и несъмнен начин, както от обективна така и от субективна
страна и му наложи наказание от осем
години лишаване от свобода. При определяне
вида и размера на наложеното наказание, съдът отчете обстоятелствата,
обосноваващи наказателната отговорност на подсъдимия. Като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието,
при което подсъдимият, който е млад човек, чрез физическо насилие, насочено към
беззащитна, самотно живееща, болна възрастна жена се е опитал да задоволи
сексуалните си желания. В стремежа си да задоволи сексуалния си нагон С. дори
пренебрегнал факта, че Д.Г. е инвалид. Високата степен на обществена опасност
на деянието се обосновава от факта, че в
резултат на употребената сила от страна на дееца пострадалата е претърпяла
болки и страдания, свързани с охлузвания в лицевата част на главата и счупени
ребра в резултат на притискането на гърдите, както и разкъсване на лигавицата
на входа на влагалището. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете
високата степен на обществена опасност на дееца, който многократно е осъждан за
тежки умишлени престъпления, извън присъдата определяща квалификацията на деянието
му и очевидно наложените му ефективни наказания лишаване от свобода не са въздействали
възпитателно и възпиращо. Подсъдимият е с трайно установени криминални навици и
склонност да нарушава нормите на обществото, както моралните така и законовите.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направените частично самопризнания от подсъдимия. Обсъждайки
тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, както и отчитайки факта,
че деянието е приключило във фазата на опита, съдът определи наказанието малко
под средния размер на предвиденото в закона, а именно в размер на осем години лишаване от свобода.
Съдът прие,
че деянието на подсъдимия не съставлява особено тежък случай и го оправда по така повдигнатото му
по-тежко обвинение по чл.152 ал.4 т.4 от НК. За да се квалифицира случая като
"особено тежък", е необходимо извършеното деяние с оглед обективните
си свойства и елементи да надхвърля обикновения случай от същото престъпление,
тоест да е с изключително висока степен на обществена опасност, да е извършено
и от деец с висока степен на обществена опасност, като всички тези
обстоятелства следва да се преценяват в тяхната взаимовръзка. В конкретния
случай, деянието на подсъдимия не се отличава с изключителност и не надхвърля
обикновения случай за този вид престъпления и съдът счита, че не са налице
характеристиките на чл.93.т.8 от НК.
По
отношение на престъплението по чл.150 ал.1 от НК.
Съдът намира, че по делото по
безспорен и положителен начин се доказа, че подсъдимият С. от обективна страна на 03.06.2016 г. между 03,00 ч. – 05,00 ч. в дома
на пострадалата в с. Б.
общ.Севлиево, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление ***,
като употребил за това сила - хванал я за ръцете, душил я е найлонова торба, с
ръце и с тяло силно я притискал в областта на
гръдния кош.
Блудството е осъществено при
внезапно възникнал умисъл на дееца. Първоначално поведението на подсъдимия било
насочено към противозаконно материално обогатяване чрез принуда, при внезапно
възникнал умисъл същият извършил опит да изнасили Г. и тъй като не успял по
независещи от него причини, той с цел да удовлетвори полово желание извършил блудствени действия, като проникнал с
половия си член в ануса на пострадалата.
Подсъдимият
С. е съзнавал, че пострадалата не
желае да осъществи сексуален акт с нея, съзнавал, че е силно изплашена и с
оглед възрастта и здравословните и проблеми не е в състояние реално да се
съпротивлява. Подсъдимият е действал при пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на своето
поведение, предвиждал е неговите общественоопасни последици за пострадалата и е
искал тяхното настъпване.
Съдът прие дадената от прокурора квалификацията
на действията на подсъдимия Д.С. против половата неприкосновеност на
пострадалата, като две самостоятелни престъпления - по чл.152 от НК и по чл.150
от НК извършени от подсъдимия при условията на реална съвкупност. Двете престъпления
имат за обект защитата на едни и същи обществени отношения, и двете се
извършват чрез употреба на принуда от страна на дееца, като разграничителният
критерии между тях е крайната цел и степента на засягане на непосредствения
обект на защита. Когато действията на дееца са обединени и подчинени на конкретно
решение да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление наказателната
отговорност ще бъде за блудство по чл. 150 НК. Когато обаче извършените
действия са насочени към осъществяване на полов акт и деецът е направил опит да
проникне с половия си орган във влагалището на пострадалата, отговорността ще
бъде за опит по чл.152 от НК. В
конкретният случай не се касае за едно престъпление, тъй като опита за
изнасилване не поглъща блудствените действия. Подсъдимият обаче е извършил
самостоятелни действия, всяко от които осъществяващо състав на самостоятелно
престъпление. С опита да проникне във влагалището на пострадалата
изпълнителното деяние на опит към изнасилване е осъществено. Самостоятелно
извършените действия, изразили се в *** осъществяват състава на престъплението
блудство
По изложените съображения съдът
прие, че повдигнатото обвинение на подсъдимия Д.С. по чл.150 ал.1 от НК е
доказано по безспорен и несъмнен начин, както от обективна така и от субективна
страна и му наложи наказание от осем
години лишаване от свобода. При определяне
вида и размера на наложеното наказание, съдът отчете значителен превес на
отегчаващите вината обстоятелства. Като такива съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието, при
което подсъдимият, който е млад човек, чрез физическо насилие, насочено към
беззащитен, самотно живеещ възрастен човек е предприел действия по възбуждане и
удовлетворяване на полово желание. Тук следва да се отчете и факта, че в
резултата употребената сила от страна на дееца пострадалата е претърпяла болки
и страдания свързани с охлузвания в лицевата част на главата и счупени ребра в
резултат на притискането на гърдите, както и разкъсване на епидермиса на
границата на аналния пръстен. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете
високата степен на обществена опасност на дееца, който многократно е осъждан за
тежки умишлени престъпления, извън присъдата определяща квалификацията на деянието
му, включително и за престъпления против половата неприкосновеност. Значителният
превес на отегчаващите вината обстоятелства мотивира съда да наложи на Д.С.
наказание към максималното, предвидено в закона, а именно от осем години лишаване
от свобода.
Съдът прие,
че деянието на подсъдимия не съставлява особено тежък случай и го оправда по така повдигнатото му
по-тежко обвинение по чл.150 ал.3 от НК. За да се квалифицира случая като
"особено тежък", е необходимо извършеното деяние с оглед обективните
си свойства и елементи да надхвърля обикновения случай от същото престъпление,
тоест да е с изключително висока степен на обществена опасност, да е извършено
от деец с такава степен на обществена опасност, като всички тези обстоятелства
следва да се преценяват в тяхната взаимовръзка. В конкретния случай, деянието
на подсъдимия не се отличава с изключителност и не надхвърля обикновения случай
за този вид престъпления и съдът счита, че не са налице характеристиките на
чл.93.т.8 от НК.
По
отношение престъплението по чл.330 ал.1 от НК
Съдът намира, че по делото по
безспорен и положителен начин се доказа, че като на 03.06.2016 г. между 03,00
ч.-05.00 ч., чрез струпване на дрехи и хартии, които залял с бутилки
ракия и слънчогледово олио и възпламенил с кибрит, запалил къща, находяща се на
ул** в с.Б. общ.Севлиево, собственост на Д.Ц.Г. на стойност 24 100,00лв. -
имущество със значителна стойност, като причинените щети са в размер на 5610,00
лв., подсъдимият С. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на чл.330, ал.1 от НК, за което го призна за виновен.
От обективна страна безспорно се
установява от показанията на св. Д.Г., че С. е запалил в стаята и дрехи и
хартии, което е довело до възпламеняване на къщата и само бързата реакция на
РЗПАБ е довела до ограничаване на пожара и изгаряне само на част от имуществото
на Г., на стойност 5610.00 лева. При анализ на диспозицията на нормата на чл.
330, ал. 1 НК следва, че "значителна стойност" по смисъла на този
текст има имуществен критерий, кореспондиращ със съставомерното обстоятелство
"значителни вреди", посочено от законодателя в нормата на чл. 343,
ал. 1, б. "а" НК. Имущественият критерий за тези съставомерни
признаци е свързан с размера на минималната работна заплата в страната и той е
равен на стойността на четиринадесет минимални работни заплати или 5880.00 лева
(към момента на осъществяване на деянието минималната работна заплата за
страната е 420 лева - ПМС № 375/28.12.2015г). От материалите по делото е
очевидно, че стойността на инкриминирания имот е на стойност над посочената
по-горе, т.е. предметът на престъплението е годен да обоснове наказателната
отговорност за подсъдимия С..
От
субективна страна е налице пряк умисъл в поведението и действията на
подсъдимия при извършване на деянието.
Същият е достигнал житейска зрялост, на възраст на която е знаел, че
предизвикания от него пожар ще доведе до изгаряне на голяма част от помещението,
в което е запален, а вероятно и до изпепеляване на къщата. Нелогично и житейски
неправдоподобно е твърдението на С., че е целял единствено да изгори балатума,
тъй като по него бил оставил кални следи. Съдът приема, че подсъдимият е имал
намерение да заличи следите си, но изгаряйки цялата къща. Подсъдимият съзнавал
общественоопасния характер на своето поведение, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът
прие, че повдигнатото обвинение на подсъдимия Д.С. по чл.330 ал.1 от НК е
доказано по безспорен и несъмнен начин. При определяне
вида и размера на наложеното наказание, съдът отчете значителен превес на
отегчаващите вината обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчете високата степен на обществена опасност на деянието, при което предизвикания пожар от подсъдимия е
имало вероятно да се разпростре и към намиращите се в близост жилищни сгради и
така да застраши живота и здравето на живущите там. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът отчете високата степен на обществена опасност на дееца,
който многократно е осъждан за тежки умишлени престъпления, извън присъдата
определяща квалификацията на деянието му и е търпял наказания лишаване от
свобода без същите да въздействат върху него
и да доведат до промяна на поведението му. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчете направеното частично самопризнание от подсъдимия.
Обсъждайки тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че е
налице превес на отегчаващите, поради което определи наказанието над средния
размер на предвиденото в закона, а именно от шест години лишаване от свобода.
По отношение на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ, т.8 предл. второ и т.12 предл. първо вр. чл.115
вр. чл.29 ал.1 б."А" вр. чл.18
ал.1 от НК.
Съдът намира, че от
доказателствата по делото безспорно се установява, че от обективна страна подсъдимият
С., влизайки с взлом в дома на св. Г. ***, в тъмната част на денонощието на 03.06.2016 г. между 03,00 ч. – 05,00 ч.
употребявайки сила, отнел без съгласието на пострадалата намиращия се там
телевизор, и отново без нейно съгласие опитал да осъществи полов акт и
блудствал с нея. След актовете на сексуално насилие Д.С. избърсал краката и
половите органи на пострадалата с цел да заличи оставените от него следи. За да
прикрие следите си, подсъдимият струпал дрехи и вестници до леглото на Г. и ги запалил. След като запалил огън, Д.С.
оставил възрастната жена да лежи на леглото в стаята съзнавайки, че същата
поради това, че е инвалид и се придвижва с патерици няма физическа възможност
да стане и да излезе от горящата стая, още повече, че патериците, с които се
придвижвала, били сложени до главата й в непосредствена близост до огъня и тя
нямало как да ги ползва, за да излезе. Подсъдимият, след като се убедил, че
огънят се е разгорял, напуснал стаята. Безспорно действията му изцяло са били
насочени към умъртвяване на пострадалата чрез палеж и с цел да бъдат прикрити
следите от извършените от него престъпления. От обективна страна С. е направил
това което обикновено е необходимо, за да се причини резултатът, но в
конкретния случай деянието му се оказало неуспешно. Подсъдимият е довършил
изпълнителното деяние, но то не е успяло да породи целения престъпен резултат
по независещи от него причини, а именно действията на пострадалата, която
въпреки здравословното си състояние е успяла да напусне помещението.
Деянието е извършено по особено
мъчителен начин за пострадалата, който се определя от въздействието върху нея
на отделените газове при горенето. От една страна пред съда св. Д.Г. споделя, че
след разгарянето на огъня не можела да
диша. От заключението на пожаротехническата
експертиза се установява, че при горенето в стаята на пострадалата на платове,
дюшек, завивки, дрехи и дървесина са се отделяли токсини, които имат следното
действие върху организма: въглероден окис, който е коварно токсичен газ и при
вдишване не се усеща, но се свързва с хемоглобина в кръвта и води до световъртеж,
отпадналост или припадък при опит за интензивно движение; отделя се също
въглероден двуокис, който е нетоксичен газ с определен мирис и в по-голяма
концентрация предизвиква учестяване на дишането и действа задушливо; отделя се
и циановодород, който е с характерна миризма и вкус и предизвиква дразнене в
гърлото, световъртеж и отпадналост, впоследствие се наблюдава мъчително
издишване, забавяне на пулса и загуба на съзнание и пълно спиране на дишането. Очевидно е, че
ако пострадалата беше останала повече от пет минути в описаната токсична среда
същата щеше да загине, по един мъчителен за нея начин свързан с невъзможността
да диша, да контролира движенията си, да се придвижи и съзнавайки безизходицата
на положението в което е изпаднала.
Деянието е
извършено при условията на опасния рецидив по чл.29 ал.1 , б.А” от НК.
От
субективна страна подсъдимият съзнавал, че пострадалата не може да стане от
леглото и да се спаси, и съзнавал, че ще изгори в пламъците на бързо
разрастващия се огън. Подсъдимият, виждайки състоянието, в което се намирала
пострадалата - уплашена и безпомощна дори не допускал, че ще прояви нечовешки
сили, за да достигне до прозореца над леглото и да вдиша чист въздух, а
по-късно и да излезе. Д.С. при форма на вина – пряк умисъл целял
пострадалата да бъде умъртвена, за да прикрие извършените преди това
престъпления, но деянието му останало във фазата на опита по независещи от него
причини. Подсъдимият съзнавал общественоопасния
характер на своето поведение, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал тяхното настъпване.
Защитната теза на подсъдимия, че
имал намерение чрез запалване на огъня да прикрие само калните си следи по
балатума се опровергава категорично от събраните по делото доказателства. На
първо място в показанията си пострадалата сочи на едно целенасочено поведение
на подсъдимия да натрупа дрехи и хартии на камара в непосредствена близост до
леглото й и на място намиращо се между леглото и вратата водеща към кухнята,
респективно към изхода на къщата, както и да постави патериците й
непосредствено до главата й, но на място близо до запаления огън, което е
направило невъзможно използването им. От друга страна видно от изготвените
снимки при огледа на помещението, лежейки на леглото пострадалата не е имала възможност
да прескочи огъня и да излезе дори и здравословното и състояние да го е
позволявало. Подсъдимият е бил наясно, че пострадалата е била в тежко
здравословно състояние, трудноподвижна, тъй като е извършвала това с патерици и
че при това състояние, тя няма как да се спаси от огъня. Видно от заключението
на пожаротехническата експертиза огънят се е разгорял в рамките на пет минути и
отделените газове са били въглероден окис, въглероден двуокис и циановодород и
вдишването на тези газове за кратко време би довело до летален изход за
пострадалата.
По изложените съображения съдът
прие, че повдигнатото обвинение на подсъдимия Д.С. по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ, т.8 предл. второ и т.12 предл. първо вр. чл.115
вр. чл.29 ал.1 б."А" вр. чл.18
ал.1 от НК е доказано по безспорен и несъмнен начин, както от обективна така и
от субективна страна и му наложи наказание доживотен
затвор. Съдът прие това
наказание за подходящо, справедливо и съответно на извършеното престъпление.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание съдът отчете, като отегчаващи
вината обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието и на
дееца. Високата степен на обществена опасност на деянието се определя от
изключителната безчовечност и арогантност с която е извършено. Пострадалата е
трудно подвижна възрастна жена и е поставена от подсъдимия в състояние да
съзнава, че в огъня запален от него, който бързо обхваща помещението ще изгори
жива. От друга страна подсъдимият, чрез престъпното деянието се е опитал да прикрие повече от едно
престъпления, извършени от него преди палежа. Високата степен на обществена
опасност на деянието се определя и от факта, че убийството е било насочено към
самотно живееща възрастна жена, която в тази част на денонощието не е имала
възможност да потърси помощ от близки и съседи. Безспорно в обществото ни
зачестяват именно такива нападения на възрастни и самотни хора, с цел грабеж,
който често пъти е последван от умъртвяване на жертвите. Високата степен на
обществена опасност на подсъдимия Д.С. като деец се определя от това, че същият
е осъждан повече от петнадесет пъти за тежки умишлени престъпления насочени
против собствеността и физическата неприкосновеност на гражданите между които
има и такива за блудство и грабеж /извън престъплението определящо квалификацията
на престъплението/. Въпреки наложените му наказания лишаване от свобода, които
подсъдимият е изтърпял ефективно, той не е преосмислил и поправил поведението си. Установил е трайно
престъпен начин на живот, не е полагал обществено полезен труд и си е набавял
средства чрез престъпления, както е смятал да направи и през процесната нощ. Смекчаващи вината обстоятелства няма.
Обсъждайки тези обстоятелства в тяхната съвкупност съдът прие, че е налице изключителен
превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като с оглед
на това определи наказанието по второто предложение на закона, а именно доживотен затвор. Наложените до момента наказания лишаване от
свобода не са постигнали възпиращ и превъзпитаващ ефект по отношение на
подсъдимия. В подкрепа на този извод са и показанията на брат му – свидетеля Н.С.,
който пред съда заяви, че „ След като излезе от затвора нямаше абсолютно
никаква промяна. Мисля, че около 7 или 8 години беше последно в затвора. Моето
лично мнение е, че и дори доживотна да му дадете няма да се промени, трябва да
премине на някакво сериозно лечение да се лекува, щото след десет години ако
излезе и ако заколи някой друг, ще се върне на това положение.” От друга страна
от заключението на психолого-психиатричната експертиза се установява, че Д.С. е
с дисоциално личностово разстройство, което се характеризира с „грубо
безразличие към чувствата на другите, изразена и постоянна безотговорност и
неглижиране на социалните норми, правила и задължения, крайно ниска поносимост
на фрустрация и нисък праг на отключване на агресия, неспособност за изживяване
на вина и за извличане на поука от миналия опит, особено от наложени наказания
...........”. Всичко това безспорно сочи, че подсъдимият Д.С. трудно се поддава
на превъзпитание, има изразена склонност
към незачитане на човешката личност и установените правила, поради което единствено трайното му изолиране от обществото,
за да му бъде отнета възможността да върши други престъпления и да бъде
превъзпитан чрез вграждането му в среда
със строги порядки и правила, и
формиране на трудови навици. Именно с това наказание ще се постигнат по
най- ефективен начин целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК.
Искането на защитника на
подсъдимия да се отчете като смекчаващо обстоятелство неговото семейно
положение и преди всичко факта, че има малолетно дете съдът намери за
неоснователно. От показанията на брата на подсъдимия се установи, че за детето
са се грижили предимно близки и роднини на подсъдимия и съжителката му. Освен
това самото социално положение на подсъдимия, на което се набляга датира от
времето преди извършване на деянията, като то не се е оказало достатъчно да го
мотивира към поведение съобразено с нормите на закона.
На осн. чл. 23 ал.1 от НК по правилата на съвкупността съдът определи на
подсъдимия Д.С. общо наказание за
изтърпяване в размер на най-тежкото, а именно – ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което наказание постанови да
изтърпи при
първоначален СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ, на
осн. чл.61, т.1 от ЗИНЗС.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
Съвместно в наказателния
процес съдът е приел за разглеждане
предявените от Д.Г. против подсъдимия Д.С. граждански искове за претърпени
неимуществени и имуществени вреди за престъпленията за които е предаден на съд С..
Безспорно се установи в
наказателната част на присъдата, че подсъдимият е извършил всички престъпления за
които е предаден на съд с известна промяна в квалификацията дадена от
представителя на обвинението и следователно Д.С. следва да отговаря за
нанесените вреди на гражданските ищци, които са пряка и непосредствена
последица от тях.
Съдът
намира, че предявеният граждански иск за претърпени неимуществени вреди от Г. в
резултата на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ, т.8
предл. второ и т.12 предл. първо вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б."А" вр. чл.18 ал.1 от НК е основателен и доказан в пълния си размер, по
следните съображения: Претендира се гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесното
деяние неимуществени вреди. В случая става дума за нарушаване на общото правило
да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Всеки носи отговорност ако създава опасност
и пречки за здравето и живота на хората. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици
настъпили за пострадалата при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в
резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна
връзка с определена обективирана, съзнателна човешка
проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да възмезди пострадалата за всички отрицателни последици,
които са настъпили в резултат на деянието. Подсъдимият се е опитал да отнеме
живота на Г. по един изключително мъчителен начин за жертвата. Оставяйки я да
лежи в безпомощно състояние на леглото от което не може да достигне до вратата,
поради разгорилия се огън и съзнавайки, че скоро ще изгори жива. В показанията
както на пострадалата, така и на нейната дъщеря - Ц.Д. се съдържат данни за
физическите и психически болки и страдания на Д.Г.. Пострадалата споделя за
силната болка в гърдите при дишане, която е изпитвала при пристигането на линейката, както и за психическата
травма от деянието, превърнала я в затворник, който след деянието не смее да
излезе от дома си поради страх, както и запечаталите и се в главата спомени от
случилото се, които ежедневно и напомнят за ужаса, който е изживяла. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението, а именно – начинът на извършването, обстоятелствата
при които е извършено деянието, причинените морални страдания. Именно
съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо
предявения иск да бъде уважен изцяло.
По
изложените съображения съдът уважи до размера на 60 000 лева предявения граждански иск, като осъди
подсъдимия да заплати на пострадалата Г. обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.116
ал.1 т.6 предл. второ, т.8 предл. второ и т.12 предл. първо вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1
б."А" вр. чл.18 ал.1 от НК ,
ведно със законната лихва считано от 03.06.2016г.
Съдът намира, че предявеният граждански иск за претърпени
неимуществени вреди от Г. в резултата на престъплението по чл.152 ал.3 т.5 във
вр. с ал.1 т.2 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” във вр. с чл.18 ал.1 от НК е основателен и доказан
до размера на 10 000 лева, по следните съображения: Пострадалата е възрастна
жена, трудно подвижна и действията на подсъдимия насочени към засягане на
физическата неприкосновеност на същата и удовлетворяване на полово желание чрез
съвкупление безспорно са довели до емоционална и психическа травма. От друга
страна подсъдимият я принудил със сила към съвкупление, като я душил с найлонов
плик и силно я притискал в гърдите. Тези действия са довели до силна уплаха при
пострадалата, тя не можела да мръдне от ужас и страх и се опитвала да отмести
пръстите на подсъдимия, за да диша. Съдът намира, че преживените болки и
страдания, както физически така и психически от Г., представляващи пряка и
непосредствена последица от опита да бъде изнасилена следва да бъдат овъзмездени. По изложените съображения съдът уважи до
размера на 10 000 лева предявения
граждански иск, като осъди подсъдимия да заплати на пострадалата Г. обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.152 ал.3 т.5 във вр. с ал.1
т.2 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” във вр. с чл.18 ал.1 от НК, ведно със законната лихва
считано от 03.06.2016 г.
Съдът намира, че предявеният граждански иск за претърпени
неимуществени вреди от Г. в резултата на престъплението по чл.150 ал.1 от НК е основателен и доказан до
размера на 10 000 лева, по следните съображения: Освен търпените
физически болки при пострадалата, които съдът овъзмезди с обезщетението за
извършеното от С. престъпление по чл.152 от НК, пострадалата е търпяла в
резултат на противоправното поведение на подсъдимия изключително негативни
изживявания в резултат на престъплението по чл.150 от НК. Пострадалата е
възрастна жена и осъществяването спрямо нея на действия с цел удовлетворяване
на полово желание по начин различен от нормално приетите и е причинил от една страна физическа болка
при проникването в ануса и, а от друга емоционално страдание тъй като е
изтърпяла действия в противоречие с нейния морал и ценностна система. Ужасът е
преживяното и срамът, който Г. е изпитвала и изпитва от престъпното деяние на С.
мотивира съда да уважи предявения иск до размера на 10 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на деяние, като прие, че до този размер същият е
основателен и доказан.
Съдът прие, че предявените граждански искове
от Д.Г. срещу подсъдимия С. за претърпени неимуществени вреди от престъпленията
по чл.152 ал.3 т.5 във вр. с ал.1 т.2 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” във вр. с
чл.18 ал.1 от НК и по чл.150 ал.1 от НК над уважения размер от 10000 лева за
всяко престъпление и до размера на 30000 лева са неоснователни и недоказани и
съдът отхвърли исковете в тази им част.
Съдът
намира, че предявеният граждански иск за претърпени неимуществени вреди от Г. в
резултат на престъплението по чл.330 ал.1 от НК е основателен и доказан до
размера на 5610 лева, по следните съображения: Претендира се
гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното
деяние имуществени вреди изразяващи се в причинени щети върху имота на
пострадалата в с.Б., общ.Севлиево при извършения палеж. Съдът намира, че по
делото се доказа по безспорен и положителен начин, че причинените щети на имота
на Г. са на стойност 5610.00 лева, същите са пряка и непосредствена последица
от деянието на С. и следва да бъдат обезщетени. По изложените съображения съдът
уважи изцяло предявения граждански иск и присъди на Г. сумата от 5610 лева,
ведно със законната лихва считано от датата на деянието 03.06.2016г.
Съдът прие, че предявения граждански
иск от пострадалата Г. срещу Д.С. за претърпени неимуществени вреди изразяващи
се в търпени болки и страдания в резултат на
причинена средна телесна повреда от престъплението по чл.199 ал.1 т.З предл. второ и т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."А"
от НК се явява неоснователен и недоказан и съдът го отхвърли изцяло. Съдът при постановяване
на присъдата прие, че по делото не се събраха доказателства за това подсъдимият
да е причинил на пострадалата Г. средна телесна повреда изразяваща се в загуба
на съзнание и дихателна недостатъчно, поради което го оправда в тази част на
предявеното му обвинение по чл.199 ал.2 от НК. По изложените съображения съдът
прие, че не са настъпили за Г. сочените от нея
отрицателни последици, които да следва да бъдат обезщетени.
На
подсъдимия бяха възложени дължимите държавни такси върху размера на уважените
граждански искове от 3424,40лв /три хиляди четиристотин двадесет и четири лева
и 0,40 стотинки/ и тези за издаване на изпълнителен лист.
Подсъдимият
беше осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 546.64 лева /петстотин
четиридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ по сметка на Окръжен съд
- Габрово и в размер на 1534.76 лева /хиляда петстотин тридесет и четири лева и
седемдесет и шест стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Габрово, на основание
чл.189, ал.3 НПК.
С присъдата
съдът постанови веществените доказателства: 1 бр.пола, 1 бр.долно бельо, 1 бр.тениска,
секрети и изрязани нокти от Д.Г., 2 бр.фискални бона, 2 бр. угарки от цигари, 1
бр. мобилен апарат „Нокиа 100” с поставена в него СИМ карта, чифт мъжки черни
кожени маратонки №43, чифт ръкавици, 1бр. черна плетена маска с отвори за очите
и устата ДА СЕ УНИЩОЖАТ, след влизане в сила на присъдата.
В този
смисъл е и произнесената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕН-СЪДИЯ: