ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1516
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502579 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 423 от ГПК.
Делото е образувано по подадено възражение по чл. 423 ГПК от Ч. А. Ч., чрез
адв. Р.Д., АК Пловдив, срещу издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 4186 от 08.06.2016 г. по ч.гр.дело № 7336/2016 г. на РС Пловдив.
Длъжникът Ч. твърди, че за издадената заповед за изпълнение и образуваното
срещу него заповедно производство е разбрал от работодателя си при връчване на
запорно съобщение на 14.07.2021 г. с изх. № 7988/09.07.2021 г. по изп.дело № 537/2017
г. на ЧСИ Бойка Андреева, с район на действие ПОС. Твърди, че заповедта за
изпълнение не му е била връчена редовно от съда, поради което не е имал възможност
да узнае за нея. Освен това, при връчване на заповедта е бил в чужбина, поради което
не е могъл да узнае своевременно за издадената заповед и да възрази срещу нея.
Сочи се във възражението, че при връчване на заповедта за изпълнение не са
спазени минималните изискванията на закона за положени усилия за лично връчване
на заповедта, тъй като връчителят не е посетил адреса не по-малко от три пъти, в
продължение на повече от един месец, по различно време на деня, включително и в
обичайното време за пребиваване на адреса и в часовете извън стандартното работно
време. От приложените доказателства по делото било видно, че посещенията са били в
интервал от десет дни, като не били спазени изискванията на чл. 47 от ГПК за интервал
от поне една седмица между всяко посещение. Твърди, че липсва информация как
връчителят е направил констатация, че лицето не пребивава на адреса, както и, че са
1
изпълнени задълженията му за залепване на уведомление на вратата и да е пуснал
такова и в пощенската кутия на адресата. Към месец юни 2016 г., когато е било
извършено връчването, длъжникът бил извън страната за месец, поради което не бил в
състояние да узнае за заповедта, за което иска допускане на свидетел.
Моли да бъде прието депозираното възражение, поради извършени нарушения
при връчването и наличие на обстоятелства по чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Моли
да бъде спряно изпълнението на заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 7334/2016 г. по
описа на РС Пловдив, като делото се върне на РС Пловдив за даване на указания до
заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна заявител в заповедното производство „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД изразява становище за недопустимост на възражението, като
подадено извън установения в закона едномесечен срок от узнаване на заповедта,
който счита, че е започнал да тече от налагане на запор върху притежаваните от
длъжника МПС, получено от КАТ - трето задължено лице, на 17.07.2017 г., за което
иска прилагане на изпълнителното дело. Счита възражението и неоснователно, тъй
като към датата на връчване на заповедта, с приложение на фикцията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, законът не е изисквал връчителят да прави определен брой посещения на адреса
през определено време, за да е налице редовно връчване. Счита, че са спазени
изискванията на закона, като е посочено името и качеството на лицето, дало сведение,
че адресата не пребивава на адреса повече от десет години, а доколкото не е посочено
друго, следва да се приеме, че уведомлението е било залепено на входната врата на
жилището. Счита, че отсъствието на длъжника от адреса, поради чести служебни
пътувания, не може да се установи с гласни доказателства.
Моли да бъде оставено без разглеждане подаденото възражение по чл. 432 от
ГПК, евентуално да бъде оставено без уважение, като неоснователно, претендира
присъждане на разноски в размер на 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
При проверка на подаденото възражение се установи, че същото е процесуално
допустимо, като подадено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес.
Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането,
може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е
връчена надлежно или когато заповедта е била връчена надлежно, но поради
изложените в нормата обстоятелства за длъжника не е било възможно да узнае
своевременно за връчването, или не е могъл да подаде възражението си поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Съгласно чл. 423,
ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице
предпоставките по посочената алинея първа на нормата, и съответно прилага
останалите последици, уредени в следващите изречения на чл. 423, ал. 3 ГПК.
2
За наличието на общата предпоставка за приемане на възражението от
въззивния съд - длъжникът да е спазил 1-месечния срок от узнаване на заповедта за
изпълнение, са представени доказателства – приложено е образуваното изпълнително
дело № 537/2017 г. на ЧСИ Бойка Андреева, с район на действие ПОС. От същото е
видно, че съобщение за образуваното изпълнително производство е получено от
длъжника чрез работодател „Ревюел“ ООД на 12.07.2021 г., ведно със запорно
съобщение за наложен запор на трудово възнаграждение. Момента на узнаване на
заповедта за изпълнение е фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната,
която го твърди в свой интерес. В настоящия случай длъжникът установява, че е
получил съобщение за образуваното изпълнително производство, ведно със запорното
съобщение, получено от работодателя на 12.07.21 г., а възражението е подадено в
месечен срок от тази дата, на 27.07.21 г. Съдът приема, че това е датата на узнаване от
страна на длъжника за издадената заповед за изпълнение, тъй като от приложеното
изпълнително производство не се установява длъжникът да е бил уведомен за наложен
запор върху притежавани от него МПС. Това, че запорното съобщение е получено от
третото задължено лице не може да се приравни на узнаване от страна на длъжника за
издадената заповед за изпълнение. Ето защо съдът приема, че е доказано наличието на
общата предпоставка на закона – възражението на длъжника да е подадено в месечен
срок от узнаване на заповедта за изпълнение, с оглед което следва да бъде обсъдено
наличие на специалните предпоставки за приемане на възражението.
Не се доказва наличието и на някоя от специалните предпоставки на закона за
приемане на възражението на длъжника по чл. 432 от ГПК. Същият твърди, че
заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, тъй като съдът не е спазил
изискванията на закона за редовно връчване на съобщението по реда на чл. 47, ал. 1 от
ГПК.
Видно от материалите по приложеното ч. гр. д. № 7334 от 2016 г. на Районен съд
Пловдив, производството е било образувано по Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от “Фронтекс интернешънъл” ЕАД, за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ч. А.. Ч., от гр. П., ул.
„***“ *, за сумата от 2058,85 лв., представляваща главница и лихви по цедиран договор
за стоков кредит. Заявлението е уважено изцяло и е издадена Заповед № 4186 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.06.2016 г., по ч.гр.дело №
7334 от 2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, с която е осъден длъжника да
заплати претендираните суми, ведно с разноските в производството.
Заповедта за изпълнение е била изпратена за връчване на длъжника на
посочения в заявлението адрес, който, съгласно направена служебна справка НБД,
съвпада с регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника.
Заповедта не е била връчена, а се е върнала с отбелязване на връчителя от
3
16.06.2016 г., че по сведение на С. Н., живущ на адреса, лицето е било наемател и не
живее на адреса повече от десет години. Разпоредено е връчване по реда на чл. 47 от
ГПК. Указанията са изпълнени, лицето отново не е било намерено на регистрирания
адрес, като, видно от приложените към заповедното производство разписки, е
удостоверено от длъжностното лице залепване на уведомление на 23.06.2016 г. на
входната врата на адреса, както и пускане на екземпляр от уведомлението в
пощенската кутия, на която не е имало отбелязани имена. След изтичане на срока за
получаване на заповедта, както и срока за възражение, е разпоредено издаване на
изпълнителен лист. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано и
приложеното към настоящото изп.дело № 537/2017 г. на ЧСИ Бойка Андреева, с район
на действие ПОС.
Актуалната редакция на чл. 47, ал. 1 от ГПК е приета с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017
г., или след осъществяване на връчването на заповедта за изпълнение на длъжника.
Към момента на връчване на заповедта е действала редакцията на чл. 47, ал. 1 от ГПК
към ДВ, бр. 42 от 05.06.2009 г. Съгласно същата когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а
когато до тях не е осигурен достъп-на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
Законът не поставя условия за брой посещения на адреса и времеви период между
всяко от тях, но такива са били изведени от съдебната практика, като действително се
приема, че ако връчителят намери сведения, че адресатът живее на адреса, той трябва
да положи усилия да узнае по кое време може да бъде намерен там, за да направи
следващото посещение тогава, като, ако и при второто посещение не може да се
осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение,
като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. В
конкретния случай обаче тези правила не са относими, защото длъжникът не е
пребивавал на адреса, като това е удостоверено редовно от връчителя, с посочване на
името на лицето, дало сведенията, живущо на адреса, което е заявило, че адресата не
пребивава на адреса, където е бил наемател, от преди повече от десет години. Същият
адрес е бил регистриран настоящ и постоянен такъв на длъжника. При получени
сведения, че адресатът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава
повече. Поради това и съдът приема, че не е било нужно да бъде издирван получателя,
а е било налице законово основание за залепване на уведомление на адреса,
регистриран като постоянен и настоящ такъв на длъжника. При оформяне на
уведомлението не са допуснати твърдените нарушения на процесуалните правила, тъй
като е видно, че уведомлението е било залепено на входната врата на адреса (няма
данни да има повече от едно жилище на този адрес), като е пуснато и в пощенската
кутия, на която не е имало посочени имена, с което са били изпълнени изискванията на
4
закона, действал към датата на връчването.
От разпитания по делото свидетел З., незаинтересован от изхода на делото, се
установява, че длъжникът към 2016 г. е живял на адрес на ул. Т., гр. П., където
свидетелят заявява, че длъжникът винаги е живял. Твърди, че към 2016 г. длъжникът Ч.
го помолил да помага на жена му, защото пътувал извън страната от десети юни до
края на месеца. Регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника е в гр. П., ул.
„З., където, с оглед установената служебно адресна регистрация, е осъществено и
връчването на заповедта, чрез залепване на уведомление, по реда на чл. 47 от ГПК.
Длъжникът не е изпълнил задължението си да заяви промяната на настоящия си адрес,
съгласно чл. 99 от ЗГР и изобщо не е пребивавал на регистрирания от него настоящ и
постоянен адрес, на който е извършено връчването, по правилата на закона, поради
което и отсъствието му от страната не е причината за неузнаване на заповедта. Ето
защо съдът намира, че отсъствието на длъжника от страната за посочения от него
период през месец юни 2016 г., не може да се счете за особено непредвидено
обстоятелство, поради което длъжникът не е могъл да узнае своевременно за
връчването.
Поради изложеното настоящият състав на ПОС приема, че при постановяване на
връчване на заповедта за изпълнение чрез залепване на уведомление, заповедния съд е
спазил процедурата, указана в разпоредбите на чл. 47, ал.1, т. 1-5 от ГПК, към които
препраща чл. 47, ал.7 от ГПК, касаеща връчване на заповед за изпълнение. Направена е
служебна справка за адреса на длъжника, при образуване на производството, като
същият съвпада с този, на който е залепено уведомлението. Удостоверено е залепване
на уведомлението на входната врата на жилището. Удостоверено е и пускане на копие
от уведомлението в пощенската кутия. Осъществено е редовно връчване на заповедта
за изпълнение, чрез залепване на уведомление, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Не се доказват особени непредвидени обстоятелства, поради които длъжникът
да не е могъл да узнае за връчването на заповедта.
Ето защо не е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Законът, при
наличие на надлежно връчване, не лично, обвързва лишаването от възможност за
своевременно узнаване на връчването на заповедта от длъжника с особени
непредвидени обстоятелства, каквито в настоящото производство не се доказаха,
поради което и не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК.
След като се констатира, че не са налице предпоставките на закона, то
подаденото възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение, на осн. чл. 423 от
ГПК, не следва да бъде приемано.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от заявителя,
съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени, с оглед изхода от делото, в размер
на 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
5
във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП.
Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал.1 ГПК с вх. № 284708/ 27.07.2021 г. на
ПРС, депозирано от Ч. А.. Ч., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. П., ул. „***, чрез
адв. Р.Д., АК Пловдив, против Заповед № 4186 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, от 08.06.2016 г., издадена по ч.гр.дело № 7334/2016 г. по описа на
РС Пловдив.
Осъжда Ч. А. Ч., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. П., ул. „*** чрез адв.
Р.Д., АК Пловдив, да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, гр.
София, ул. „****, сумата от 50 лева (петдесет лева) възнаграждение за юрисконсулт, на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6