О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
542
гр.
Кюстендил, 15.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на петнадесети октомври
през две хиляди и
деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при секретаря Мая Стойнева
с участието на прокурора от
КнОП А. Байрактарски
като разгледа докладваното от
съдия Братанова ЧНД № 459
по описа за 2019 г. на КнОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на
наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на А.Д.Ш., понастоящем в Затвора- Бобов дол за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година, определено по ЧНД №
520/2019 г. на Районен съд- Дупница.
Представителят на затворническата администрация- юрисконсулт Г.,
упълномощена със заповед
№685А/02.07.2018 г., изразява становище за неоснователност на молбата и иска
отхвърлянето й.
Прокурорът изразява становище за
неоснователност на предявената молба за допускане на УПО.
Служебният защитник на лишения от свобода-
адв. М.М. изразява становище за основателност на молбата за УПО.
Лишеният от свобода А.Д.Ш. поддържа молбата.
Кюстендилският окръжен съд, след като събра
доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и
след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:
Лишеният от свобода А.Д.Ш. понастоящем изтърпява наказание ЛС
в размер на 1година по по ЧНД № 520/2019 г. на Районен съд Дупница,
определено измежду наказания, наложени с влезли в законна сила присъди по НОХД
№ 937/2018 г. на ДнРС, с което е осъден на ЛС в размер на 1 година за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1,
вр. чл. 194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, в сила от 02.05.2019 г.
и по НОХД № 381/2019 г. на ДнРС, с която
е осъден на ЛС в размер на 1 година за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 във
вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ във вр. с чл. 20, ал.2 от НК,в сила от 07.05.2019 г.
На основание чл. 59, ал.1 от НК е приспадато времето през което е бил
задържан с МН „ЗС“, считано от 09.01.2019 г.
Протоколното определение е влязло в законна сила на 07.05.2019 г.
Начало на наказанието: 09.01.2019 г.
Постъпил в затвора на 02.04.2019 г.
Към
датата на произнасяне от КнОС- 15.10.2019 г. е изтърпял фактически – 9 месеца и
6 дни; от работа – 12 дни; всичко – 9 месеца и 18 дни; остатък – 2 месеца и 12 дни.
От затворническото досие на лишения от
свобода се установява, че при постъпване в затвора е определен скрининг за риск
от вреди -75 точки, като е изготвена схема за оценяване на вероятността от ново
осъждане и профил на нуждите. Изготвен е и план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и първоначален доклад. Ресурсите са младата му възраст и добро
здраве. Очертани са проблемните му зони- криминално минало, отношение към
правонарушението, управление на финанси и доходи, емоционални проблеми,
междуличностни проблеми и умения за мислене. В плана
за изпълнение на присъдата като главна цел
са поставени недопускане на режимни
и дисциплинарни нарушения, спазване на реда и правилата в затвора,
смислено ангажиране на свободното време, здравословното състояние и интересите.
По делото са представени заповеди на Началника
на затвора, от които се установява, че на същия са възлагани функции на общ
строителен работник в затвора и че същият е полагал доброволен труд.
Депозирано е и мнение от ИСДВР, в което е
посочено, че в резултат от положените усилия лишеният от свобода няма
постигнати трайни резултати. Посочено е, че не е конфликтен, но действа
импулсивно и прибързано, коалира се успешно с лишени от свобода, от които
получава лична изгода, често използва обидни думи по адрес на лишени от
свобода, трудно разбира възгледите на останалите. Отношението му към плана за
изпълнение на присъдата не е задоволително предвид утвърдените криминални
нагласи и омаловажаване на стореното от него; риска от рецидив за самия него
остава висок, а спрямо останалите е среден.
Не е наказван, но не е и
награждаван.
Становището
на Началника на Затвора е, че липсват категорични данни за поправяне и
превъзпитание, поради което не следва да се уважава молбата му.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е
неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице
не са налице. Действително Ш. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното
му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.2 НК е налице. Не е
изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата
му за допускане на УПО.
Съгласно разп. на чл.70, ал.1 НК
лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна
дефиниция за тях в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Посочената законова
разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по
време на престоя му в затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че
поправянето на осъдения не е завършено,
респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието,
като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е липсата на
отчетена промяна при изпълнение на
набелязаните цели и задачи при изпълнение на присъдата, наличието на утвърдени
трайни криминални нагласи и модел на поведение, както и липсата на напредък в
областта на констатираните дефицитни зони. Поправянето
на осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати целите и задачите на
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на
поведението и мисленето на лишения от свобода.
Видно от справката от
затворническата администрация е, че при престоя си в мястото за лишаване от
свобода, Ш. няма наказания, но няма и награди; същевременно са забелязани
нагласи за отричане отговорността за
престъпленията и омаловажаване причините
за извършването им. Тези обстоятелства не представляват индикация за
наличие на добро поведение по смисъла на закона. От друга
страна несъмнено е налице стремеж за
поправяне, израз на което е включването
му в трудова дейност, който процес обаче не е продължителен и липсват данни за
проследяване на поведението му в
условията на трудов процес. Тези
обстоятелства, съчетани с риска от
рецидив, който остава във високите граници на средните стойности и преценени в
съвкупност сочат, че превъзпитателния ефект на наказанието не е постигнат.
Изминалият фактически период от време в затвора е недостатъчен, за да се счита, че
е постигната генералната превенция на наказателната репресия. Липсата на снижаване на риска от рецидив,
както и неизпълнение на поставените цели и задачи в първоначалния план за
изпълнение на присъдата, обосновават извода на съда, че процесът на
поправително въздействие в насока промяна на мисленето му, повишаване на
уменията за адекватно решаване на проблемите и недопускане на нарушения следва
да продължи. Необходимо е процеса на превъзпитание да продължи с необходимата
степен на интензитет с цел постигане на съществен положителен напредък по
изпълнение на плана на изпълнение на присъдата, по посока повишаване мотивацията
за промяна и преосмисляне на криминалното поведение.
В този аспект не може да се мотивира
извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното
му наказание. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика -
ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От
значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в
личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което
е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи
работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в
съзнанието на осъдения, характер и
поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.
По тези съображения, съдът намира, че молбата
на осъдения А.Д.Ш. за допускане на
условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода А.Д.Ш.,
роден на *** ***, с
постоянен адрес:***, българин, с българско гражданство, с ** образование, ****,
*** /***/, осъждан, с ЕГН ********** за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част
от наложеното му наказание ЛС в размер на 1 година по ЧНД № 520/19 г.на
ДнРС /включващо НОХД № 937/2018 г. на ДнРС и НОХД № 381/19 г. на ДнРС/ за остатък към датата на произнасяне на
КнОС- 15.10.2019г. в размер на 2 месеца и 12 дни.
Предложения или нова молба
по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на
определението.
Определението може да се обжалва или
протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на
глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението
затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора гр.Бобов
дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: