№ 10832
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110162516 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. О. Ю. срещу „Джи *********“ ЕАД, с която е
предявен конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна
на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 3023/26.08.2024 г. на работодателя, с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Ищецът твърди, че по силата на Трудов договор № 149HR/23.10.2023 г. заемал
длъжността „видеонаблюдение/оператор сигурност“ при ответника. С допълнително
споразумение от 28.12.2023 г. длъжността му била променена на „ръководител
видеонаблюдение“. Със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 3023/26.08.2024
г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Твърди, че със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 3055/10.10.2024 г.
трудовото му правоотношение с ответника било прекратено. Оспорва като
незаконосъобразна заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ с конкретни съображения, че същата е бланкетна и съдържа противоречия в
изложената фактическа обстановка, поради което не отговаряла на изискването за
мотивираност. Твърди, че не е извършил вменените му дисциплинарни простъпки. При
условията на евентуалност твърди, че наложеното му наказание не съответства на тежестта
на нарушението. Излага, че единствената причина за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност била свързана с желанието на работодателя да подготви формални основания за
прекратяване на трудовото му правоотношение. При така изложените фактически твърдения
отправя искане към съда за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба. В първото открито съдебно заседание по делото ответното дружество
оспорва предявения иск като неоснователен. Моли съда за отхвърлянето му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за
отмяна на наложеното на ищеца със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №
3023/26.08.2024 г. на работодателя дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи съществувалото между
страните трудово правоотношение. В тежест на ищеца е да обори презумпцията по чл. 8, ал.
2 КТ за добросъвестност при осъществяване на трудовите права от страна на работодателя.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
са спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на
ищеца, в т.ч., изискването на обяснения преди връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, че ищецът виновно е извършил твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина, както и че наложеното наказание се явява съответно.
Разпоредбата на чл. 186 КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина
виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или служителя.
Процедурата, по която се налага наказание за допуснато дисциплинарно нарушение,
представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми от процесуален характер,
които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното
наказание. Нарушаване на формалната процедура по налагане на дисциплинарното
наказание е достатъчно основание за неговата отмяна, при което спорът не се разглежда по
същество.
Безспорно се явява по делото, а и от приетия като писмено доказателство Трудов
договор № 149HR/23.10.2023 г. съдът приема за установено, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „видеонаблюдение/оператор сигурност“. По силата на Анекс № 1/28.12.2023 г.
към трудовия договор длъжността на ищеца е изменена, като считано от 29.12.2023 г.,
ищецът се задължил да изпълнява длъжността „ръководител видеонаблюдение“.
Не се спори по делото, че на 26.08.2024 г. със Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № 3023/26.08.2024 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ поради това, че на 07.08.2024 г. между 02:42 ч. и 03:05 ч. е
използвал служебен компютър и служебен интернет за сваляне на музика и файлове, като по
този начин сериозно е нарушил киберсигурността на компютърната мрежа на работодателя
„Джи *********“ ЕАД, което е квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 187, т. 3 КТ.
2
Съгласно трайната практика на ВКС съдът се произнася само по заявените от ищеца
в исковата молба доводи за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание,
тъй като няма задължението служебно да следи за факти, пораждащи правото на налагане на
дисциплинарно наказание или надлежното му упражняване. Съдът не може да основе
решението си по иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба /в този смисъл Решение № 135 от 08.06.2021 г. по гр. д. № 3135/2020 г. на IV
г.о, Решение № 258/01.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 909/2015 г., IV г.о., Решение №
459/27.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1532/2010 г., IV г.о, Решение № 6/06.02.2020 г. на ВКС
по гр.д. № 1912/2019 г., III г.о.; Решение № 159/07.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 563/2019 г.,
IV г.о.; Решение № 96/22.07.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2116/2018 г., III г.о.; Определение №
3/05.01.2017 г. по на ВКС гр.д. 3380/2016 г., III г.о. и др., постановени във връзка с иска по
чл. 344, т. 1 КТ, но приложими и към исковете по чл. 357, ал. 1 КТ/.
В конкретния случай твърденията на ищеца за незаконност на наложеното
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани със следните нарушения на
формалната процедура по налагане на процесното наказание, а именно, че процесната
заповед за налагане на наказанието е бланкетна и съдържа противоречия в изложената
фактическа обстановка, поради което не отговаря на изискването за мотивираност по чл.
195, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя и да приеме писмените му
обяснения. Съгласно практиката на ВКС както в искането на обяснения, така и в заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин - Решение №
209/02.05.2012 г. по гр. д. № 768/2011 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 857/25.01.2011 г. гр. д.
№ 1068/2009 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 182/07.10.2015 г. по гр. д. № 1284/2015 г. на ВКС,
III г. о. и др.). В практиката на ВКС е изтъкнато, че релевантна при преценката дали е
спазено изискването работодателят да даде възможност на работника или служителя да даде
обяснения е преценката на съдържанието на искането за даване на обяснения. Затова когато
работодателят уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура
по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които
иска предварително неговите обяснения. Достатъчно е по разбираем за работника или
служителя начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, т. е., последният да е
разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в
обстоятелствата, за които те му се искат.
Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна, но съдът не следи служебно за
спазването , без да има оплакване от уволнения работник или служител. Въпреки че в
случая не е налице заявен в исковата молба довод за нарушение на разпоредбата на чл. 193
3
ГПК, съдът намира за необходимо да посочи, че ответното дружество в изпълнение на
задълженията си е изискало писмени обяснения от ищеца, което се установява от приетите
по делото писмо-искане относно представяне на обяснения от 21.08.2024 г. и писмени
обяснения до ръководството на „Джи *********“ ЕАД от 21.08.2024 г. /лист 140-141/.
Следва да бъде обсъден доводът на ищеца за незаконност на наложеното му
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ поради това, че процесната
заповед за налагане на наказанието е бланкетна и съдържа противоречия в изложената
фактическа обстановка, поради което не отговаря на изискването за мотивираност по чл.
195, ал. 1 КТ.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ гласи, че дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно
константната съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение №
177/11.07.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г., ІV г. о. на ВКС; Решение № 849/2010/12.01.2011 г. по
гр. д. № 40/2010 г., ІV г. о.; Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., г. к., ІV г.
о. на ВКС; Решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о. на ВКС и др.,
изискванията за мотивираност на заповедта за уволнение са изпълнени, когато нарушението
на трудовата дисциплина е посочено по разбираем за работника или служителя начин чрез
фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено. Това не означава, че тя
трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние,
деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са
изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно
нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на
обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или
служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника или служителя
обстоятелства и документи, без да е необходимо удостоверяване на връчването на
документите. В този смисъл дисциплинарните нарушенията могат да бъдат
индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на
който е станало достояние на наказания работник или служител.
От съдържанието на процесната заповед следва, че дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“ е наложено на ищеца за описаното в нея нарушение на
трудовата дисциплина – използване на служебен компютър и служебен интернет за сваляне
на музика и файлове, с което е нарушена киберсигурността на компютърната мрежа на
работодателя. Посочени са точните дата и час на извършване на нарушението, както и че
същото е установено след постъпил писмен сигнал от директора на отдел „Информационни
технологии“ при ответното дружество. Описано е наложеното на ищеца наказание, както и
законният текст, въз основа на който е наложено, а именно поради неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила по смисъла на
чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. Отбелязано е в заповедта, че на 21.06.2024 г. на ищеца е връчена
4
покана за даване на обяснения, а на 03.08.2024 г. същият е дал такива в писмен вид.
Съдът намира, че изложеното в заповедта съдържание е достатъчно конкретно и ясно
и покрива предвиденото в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ изискване за мотивираност и за
детайлно описание на вмененото нарушение на трудовата дисциплина от обективна и
субективна страна, целта на което е осигуряване на възможността на работника или
служителя да узнае за какво нарушение е наказан, за да може да се защити пълноценно при
оспорване на наложеното му наказание. Обстоятелството, че посочената възможност
действително му е осигурена, се установява и от съдържанието на депозираните от ищеца
писмени обяснения в хода на дисциплинарната процедура, които не оставят съмнение, че
служителят е бил наясно какво е вмененото му нарушение на трудовата дисциплина и е дал
обяснения именно във връзка с него. Ирелевантно е грешното изписване в заповедта на
датата, на която на ищеца са поискани писмени обяснения, и на датата, на която същият е
депозирал такива, тъй като от относимите писмени доказателства ясно следва точният
момент, в който тези действия като част от формалната процедура по налагане на
дисциплинарното наказание са извършени. Няма съмнение, че на 21.08.2024 г. на ищеца са
поискани обяснения и той е дал такива в писмен вид още на същия ден. Грешното изписване
на сочените дати не обуславя извод за немотивираност и бланкетност на процесната заповед,
с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Предвид всичко изложено съдът намира, че не се установяват твърдените от ищеца в
исковата молба формални нарушения на дисциплинарната процедура, свързани с
осигуряване правото на служителя на защита, респ. съдът приема за установено, че
работодателят е провел производството по налагане на дисциплинарното наказание на
ищеца в съответствие с изискванията на закона.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване освен
законосъобразно провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и
извършването на вмененото на служителя нарушение на трудовата дисциплина.
Както се установи по-горе, в обстоятелствената част на заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание, е описано нарушението на трудовата дисциплина,
квалифицирано от работодателя като неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила - чл. 187, т. 3 КТ. По съществото си нормата на чл.
187, т. 3 КТ визира неизпълнение на задълженията, включени в длъжностната
характеристика и представляващи основният елемент на трудовото правоотношение –
престацията, дължима от работника или служителя. Това нарушение може да бъде
осъществено както чрез бездействие – неизпълнение на възложените трудови функции, така
и чрез действие – извършване на работа, която не е възложена на конкретния служител или
не следва от характера на определената работа. В текста на цитираната разпоредба като вид
нарушение на трудовата дисциплина е включено и неспазването на техническите и
технологичните правила относно изпълнението на работата, което представлява отклонение
от предписанията относно това с какви технически средства и при каква последователност
следва да се изпълняват трудовите задължения.
5
С оглед гореизложеното, за да се установи извършването от ищеца на вменената му
дисциплинарна простъпка, съдът намира, че следва да бъде съпоставено извършеното от
ищеца действие – използване на служебен компютър и служебен интернет за сваляне
файлове с музика, от една страна, и възложената му работа и необходимите за изпълнението
технически и технологични правила. За посочените обстоятелства по делото са
ангажирани писмени доказателства и гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели, поискани от всяка от страните.
От приетата по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност
„ръководител видеонаблюдение“, подписана на 28.12.2023 г. от служителя Д. О. Ю., се
установява, че основните две групи трудови задължения на ищеца включват 1/
осъществяване на защита на активите и поддържане на интегритета на компанията чрез
използване на CCTV и видеонаблюдение и 2/ съдействие за обучението, надзора, оценката и
управлението на членовете на екипа. Сред изискванията за заемане на процесната длъжност
е и умението за работа с цифрова система за видеонаблюдение, монитори, превключватели,
компютри, контролери, камери и друго електронно оборудване. Сред задълженията на
служителя, заемащ длъжността „ръководител видеонаблюдение“, е да извършва
видеонаблюдение и лично наблюдение на всички отдели и приложимите им работни
функции, за да се гарантира спазването на местните закони, разпоредби, политики,
процедури и вътрешен контрол в областта на хазарта. Задължение на служителя е да познава
и стриктно да спазва основните нормативни актове, уреждащи дейността на работодателя,
утвърдените от Националната агенция по приходите общи и индивидуални нормативни и
ненормативни актове за регулиране на хазарта, всички вътрешни актове на работодателя –
правилник за вътрешния трудов ред, правила за безопасни и здравословни условия на труд,
както и други правила, наредби, инструкции.
Приобщен като писмено доказателство по делото е и правилникът за вътрешния
трудов ред в „Джи *********“ ЕАД. Съгласно чл. 20, ал. 8 от правилника ползването на
интернет за игри, имейли, документи и други, както и използването на служебни /мобилни и
стационарни/ телефони, таблети, телевизори и друга техника на работодателя за лични
нужди е абсолютно забранено. По силата на чл. 86, ал. 2, т. 5 всички служители са длъжни
да не използват за лични цели информационните и техническите активи на компанията:
интернет сайтове, игри, външни носители на информация и други. Разпоредбата на чл. 86,
ал. 3 задължава всеки служител на компанията при постъпване на работа да премине
първоначално обучение по информационна сигурност, а след това и периодично обучение в
рамките на един до два пъти през всяка година. Представена по делото е декларация,
подписана от служителя Д. О. Ю., по силата на която служителят е декларирал, че е запознат
и ще спазва правилника за вътрешния трудов ред в ответното дружество.
Гореописаните документи, част от приобщеното по делото трудово досие на
служителя, опровергават твърденията на ищеца, че при постъпването му на работа при
ответното дружество не му е била връчена длъжностна характеристика, която да съдържа
описание на изискванията за заемане на длъжността „ръководител видеонаблюдение“, както
6
и че не са му били предоставени в писмен вид вътрешните правила за работа при
работодателя. Несъмнено се установява по делото, че на ищеца е връчена длъжностна
характеристика при подписването между страните по трудовото правоотношение на Анекс
№ 1/28.12.2023 г. към трудовия договор, по силата на който заеманата от ищеца длъжност е
изменена в процесната длъжност „ръководител видеонаблюдение“, извършвана от него към
момента на налагане на дисциплинарното наказание. Безспорно от събраните писмени
доказателства се явява и обстоятелство, че ищецът е бил запознат с актуалния към
23.10.2023 г. правилник за вътрешния трудов ред, за което обстоятелство изрично е
декларирал.
На следващо място, приети като писмени доказателства по делото, придружени с
превод на български език, са извадка от електронна кореспонденция относно доклад за
инцидент, свързан със сигурността в информационните технологии, ведно с приложени към
нея доклад за уеб одит от 08.02.2024 г. и доклад за най-тежко заразени устройства.
Установява се, че на 08.08.2024 г. директорът на отдел „Информационни технологии“
при ответното дружество е сигнализирал за инцидент, възникнал на 07.08.2024 г. между
02:42 ч. и 03:05 ч. След влизане в десктоп за видеонаблюдение GE-DT002002 Д. О. Ю. е
получил достъп до Google Chrome за незаконно изтегляне на музика. Докато е изтеглял
файловете с музика, софтуерът и екипът за сигурност на отдел „Информационни
технологии“ открили зловреден софтуер и т. нар. „троянски коне“ – вредни компютърни
програми, опитващи се да получат достъп до корпоративната мрежа на ответното дружество.
Сайтовете, опитали да пробият корпоративната мрежа, били блокирани. Сочената заплаха е
могла сериозно да компрометира корпоративните данни и данните на клиентите на
дружеството. Въпреки това киберзаплахата не е достигнала до корпоративната мрежа
благодарение на въведените от екипа на отдел „Информационни технологии“ мерки за
киберсигурност. От приложения към електронната кореспонденция доклад за уеб одит се
изяснява, че във времевия отрязък от 2:42 ч. до 03:05 ч. на 07.08.2024 г. от работно място
GE-DT002002 ищецът Д. О. Ю. е осъществил достъп от своя профил до уеб браузърът
Google Chrome, откъдето е изтеглил mp3 файлове с музика и е съхранил същите на
служебния компютър в хард диск „С:“ – „Изтегляния“. От приложения към електронната
кореспонденция доклад за най-тежко заразени устройства се установява, че на десктоп на
устройство GE-DT002002 е открит обект „HEUR: Троянски кон ScripLGeneric“.
Останалите събрани по делото писмени доказателства не се обсъждат от съда, тъй
като същите не установяват относими към предмета на доказване по делото обстоятелства.
Свидетелят Мехмед Назми Кюсе – служител на длъжност „оператор
видеонаблюдение“ в ответното дружество в периода от м.02.2024 г. до м.02.2025 г., разказва,
че се познава с ищеца от съвместната им работа като служители на ответното дружество,
заемащи длъжности в отдел „Видеонаблюдение“. Основата им работа като служители в
сочения отдел била да наблюдават да няма кражби и злоупотреби. Споделя, че
организацията на работа при ответното дружество се отличавала с динамика и постоянни
промени, като правилата зависели от конкретния мениджър на отдела. Случвало се при
7
смяна на мениджъра на отдела с нов правилата за организация на работното място да се
променят още от следващия ден. Също така длъжностните характеристики не съответствали
на трудовите задължения на служителите. Имало случаи, в които служителите на ответника
използвали не по предназначение служебните компютри като например за четене на статии
и търсене на информация, но не ги бил виждал да свалят музика и други файлове за лични
цели на предоставените им служебни компютри, нито му е известно дали на друг служител
му е налагано наказание за това, че вследствие употреба на служебен компютър е свалил
вирус. Самият той никога не е свалял музика и файлове на предоставения му служебен
компютър. Споделя, че към ищеца може би е била наложена репресия от страна на
мениджъра на отдела. Лично присъствал на случаи, в които ищецът използвал личния си
мобилен телефон в работно време и му била правена забележка. Същевременно, на други
служители, използващи телефоните си, когато било наложително, им било прощавано.
Свидетелства за масови съкращения и тенденциозно съкращаване на персонала при
ответника от лятото на 2024 г.
Свидетелят Надя Тенева Милева – служител на длъжност „специалист човешки
ресурси“ в дружество, свързано с ответното дружество, разказва, че отговаря за отдел
„Човешки ресурси“ и на ответното дружество, при което постъпила на работа в края на
лятото на 2024 г. Познава ищеца служебно от работа. Основната задача на отдела, в който
работел ищецът, била да осигурява видеонаблюдение на казиното и да следи за заплахи и
нередности. При постъпване на работа ищецът бил прочел, подписал, прегледал и се
запознал подробно с правилника за вътрешния трудов ред, Закона за защита на личните
данни и Закона за хазарта. Ищецът бил от проблемните служители, за които често
получавала доклади за неспазване на правилата за вътрешния трудов ред на дружеството.
Спрямо ищеца невинаги се инициирали дисциплинарни производства, тъй като прекият му
ръководител настоявал проблемите в работата да бъдат отстранявани по-меко, с разговори.
Накрая обаче се стигнало до налагането на ищеца на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, защото извършеното от него нарушение се квалифицирало
като грубо нарушение на правилата в казиното. За самото нарушение свидетелят Милева
разбрала, след като в отдел „Човешки ресурси“ получили сигнал от отдел „Информационни
технологии“ за наличие на инсталиран опасен софтуер, който би могъл да преустанови
функционирането на системите на цялото казино. Разказва, че при изискване на обяснения
ищецът споделил, че не е му е известно свалянето на файлове за лични цели от
предоставения му служебен компютър да е забранено. Не е известно други служители на
ответното дружество да са използвали служебен компютър за сваляне на файлове.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Милева като подробни, непротиворечиви,
логични и последователни и намира, че те представляват обективен разказ на възприетите от
нея правно значими факти. Макар да са дадени от заинтересовано в полза на ответното
дружество лице по смисъла на чл. 172 ГПК, съдът намира, че показанията на свидетеля
Милева са резултат на нейни преки и непосредствени впечатления и добросъвестно
възпроизвеждат пред съда осъществените пред нея факти, отнасящи се до поведението на
8
ищеца по време на изпълнението на трудовите му задължения при ответника. Следва да се
посочи и че същите не противоречат с приетите по делото писмени доказателства. От друга
страна, съдът не кредитира показанията на свидетеля Кюсе поради явното им противоречие
с разказаното от свидетеля Милева и с приетите по делото писмени доказателства. На първо
място, споделеното от свидетеля Кюсе, че организацията на работа при ответното дружество
се отличава с динамика и постоянни промени, като се случвало при смяна на мениджъра на
отдела с нов правилата за организация на работното място да се променят още от следващия
ден, е крайно несъстоятелно. Безспорно е в настоящия случай, че основният предмет на
дейност на ответното дружество е организиране на хазартни игри в игрално казино –
дейност, строго регулирана от българското законодателство, за извършването на която е
задължително прилагането на множество нормативни актове, ненормативни вътрешни
правила, игрални условия, правила за провеждане на игри и др., което ясно следва и от
разписаното в длъжностната характеристика към трудовия договор на ищеца. Описаният
подход към организаторите на хазартни игри и дейности сочи за необходимостта от ясни и
точни правила за организация на работата, които да са еднакви за всички служители,
заемащи длъжности в тези търговски дружества. Такъв е и случаят с ответното дружество
„Джи *********“ ЕАД, което успя да установи по делото, че е въвело надлежно и в
съответствие с трудовото и хазартното законодателство конкретни и ясни правила за
организация на извършваната от служителите в предприятието специфична работа. Съдът
намира, че на показанията на свидетеля Кюсе не следва да бъде давана вяра и поради това,
че са дадени по непоследователен начин и при очевидна липса на обективност. От една
страна, свидетелят Кюсе споделя, че основното трудово задължение на ищеца включва
наблюдение за кражби и злоупотреби, което напълно съответства както с посочените в
длъжностната характеристика изисквания и отговорности за длъжността, така и с
разказаното от свидетеля Милева, а от друга страна, твърди, че връчваните на служителите
длъжностни характеристики не съответствали на трудовите им задължения.
При съвкупния анализ и оценка на събраните по делото писмени доказателства, в
т.ч., докладите за инциденти, свързани със сигурността, както и гласни доказателства съдът
намира за безспорно установено по делото, че през посочения в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание времеви период от 02:42 ч. до 03:05 ч. на 07.08.2024 г. с
поведението си ищецът виновно е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т.
3 КТ – използвал е не по предназначение /т.е., не по повод възложената работа/
предоставеният му служебен компютър с цел получаване на достъп до служебен интернет,
за да изтегли файлове с музика за лично ползване. Извършената от ищеца дисциплинарна
простъпка представлява отклонение от предписанията, свързани с характера на работата и
основната дейност за заеманата от него длъжност „ръководител видеонаблюдение“.
Допуснатото нарушение на трудовата дисциплина се е изразило и в отклонение от правилата
за начина на изпълнение на работата, изчерпателно и ясно описани в длъжностната
характеристика и в правилника за вътрешния ред, с които – както се установи не само от
писмените доказателства, но и от разпита на свидетеля Милева, ищецът надлежно се е
запознал и се е задължил да спазва. Дисциплинарната простъпка на ищеца представлява
9
нарушение на въведената с правилника за вътрешния трудов ред абсолютна забрана за
ползването на интернет и на служебна техника на работодателя за лични нужди от
служителите, както и нарушение на поетото с правилника задължение от ищеца да не
използва за лични цели информационните и техническите активи на ответното дружество.
Ищецът е нарушил задължението си да познава и стриктно да спазва вътрешните актове на
работодателя, в т.ч., и правилника за вътрешния трудов ред. Че ищецът не познава
вътрешните актове на работодателя се доказа и от факта, че същият е признал този факт
пред свидетеля Милева, когато са му поискани писмени обяснения. Тук е мястото да се
посочи, че дадените от ищеца писмени обяснения също представляват своеобразно
извънсъдебно признание за този факт, което съдът цени по арг. от чл. 175 ГПК като
кореспондиращо си с останалите събрани по делото доказателства. В писмените си
обяснения от 21.08.2024 г. ищецът е заявил следното: „На 07.08.2024 г. по време на работа от
интернет страницата Youtube с помощта на друг сайт “YouTube to mp3 Converter“ и чрез сайт
“mp3indirdur” конвертирах и свалих 7 или 8 песни на работния компютър, без да осъзная, че
по този начин наруших фирмената политика и работната етика, за което съжалявам, и се
извинявам, че наруших киберсигурността.“ Разписаното от ищеца в обясненията му сочи за
неговото субективно отношение спрямо извършеното дисциплинарно нарушение, което на
още по-силно основание обуславя изводът на съда, че процесното нарушение на трудовата
дисциплина действително е извършено виновно.
Не на последно място, ищецът не успя да опровергае презумпцията за
добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ при осъществяване на трудовите права от страна на
работодателя. В случаите, когато ищецът твърди, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради злоупотреба с работодателска власт,
той трябва да обоснове твърденията си, като изложи в исковата молба конкретни факти и
обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи - в този смисъл Решение №
71/24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 232/13.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 871/2010 г., IV г. о., ГК. В настоящия случай от твърденията в исковата
молба следва, че колеги на ищеца били уволнени или принудени от ответника да прекратят
трудовото си правоотношение по взаимно съгласие, като работодателят обяснявал
необходимостта от прекратяването им с намаляване обема на работа в предприятието. От
събраните за установяване на това обстоятелство гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Кюсе следва единствено, че в края на лятото на 2024 г. е имало
„тенденциозно съкращаване на персонала“, без обаче свидетелят въобще да е наясно какъв е
бил броят на дисциплинарно уволнените към онзи момент служители, както и че единствено
на ищеца му била правена забележка, когато използвал личния си мобилен телефон в
работно време. Във връзка с последното е налице противоречие между споделеното от
свидетеля Кюсе, че върху ищеца била „наложена репресия от страна на мениджъра на
отдела“ и разказаното от свидетеля Милева, че прекият ръководител на ищеца настоявал
проблемите в работата да бъдат отстранявани по-меко, с разговори. Ето защо съдът не
кредитира показанията на свидетеля Кюсе и в частта им, отнасяща се до установяване на
10
твърдяната недобросъвестност при осъществяване от работодателя на трудовите му права.
Същите са неубедителни, неподкрепени от други доказателства по делото и опровергани от
показанията на другия свидетел, а в доказателствена тежест на служителя е да обори
презумпцията и да докаже наличието на недобросъвестност у работодателя при
прекратяване на трудовото правоотношение - Решение № 232/13.06.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 871/2010 г., IV г. о., ГК.
За прецизност, съдът намира за необходимо да подчертае и че дори и да се приеме, че
в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание извършеното нарушение на
трудовата дисциплина е подведено под невярна правна квалификация, то това не оказва
влияние върху законността на дисциплинарното наказание. Релевантни са само фактическите
твърдения за извършени действия и бездействия и тях съдът контролира, като проверява
съставляват ли дисциплинарни нарушения по смисъла на закона - Решение № 50003 от
03.02.2023 г. по гр. д. № 1645/2022 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 58 от 13.03.2012 г. по гр. д.
№ 304/2011 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1310/2009 г., ІV Г.
О., ВКС, Решение № 372 от 17.03.2014 г. Решение № 432 от 07.11.2011 г. по гр. д. №
3731/2013 г., ІV Г. О., ВКС, по гр. д. № 65/2011 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 436 от
01.12.2015 г. по гр. д. № 2666/2015 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 205 от 04.07.2011 г. д. №
236/2010 г., ІV Г. О., ВКС и др.
С оглед изложеното, доколкото се установи, че ищецът е извършил вмененото му с
процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина, съдът намира, че оспореното
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ се явява законосъобразно, поради
което Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 3023/26.08.2024 г. на работодателя
не следва да се отменя като незаконосъобразна.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
единствено ответникът в производството, който не претендира и не доказва извършването
на разноски, поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. О. Ю., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
бул. „Александър Стамболийски“ № 227, ет. 1, офис № 1, срещу „Джи *********“ ЕАД,
ЕИК *************, със седалище и адрес на управление с. Капитан Андреево 6530, извън
регулационните граници на селото, комплекс „Голдън Ай № 1“, със съдебен адрес гр. София,
бул. „Витоша“ № 19, ет. 3, конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т.
2 КТ за отмяна на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 3023/26.08.2024 г. на
работодателя, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
11
уволнение“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12