Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

10.04.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

16.03.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

401

по описа за

2022

година.

Производството е образувано по жалба на управителя на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, против Решение за налагане на финансова корекция № 09/311/00651/3/01/04/02, изх. № 01-26000/6544#13 от 11.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с което на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, е определена финансова корекция в размер на *** лв., представляващи 100% от получената субсидия.

Счита, че административният акт е неправилен и незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, неправилен, нобоснован и неоснователен.

Оспорва изцяло изводите на административния орган, изложени в мотивите на процесното Решение № 09/311/00651/3/01/04/02, с които е прието наличие на неизпълнение на сключения между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“ Договор за подпомагане № *** от *** г. и релевантния бизнес план, за което излага подробни съображения.

Въвежда довод, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до постановяването на незаконосъобразно РФК № 09/311/00651/3/01/04/02.

Сочи, че Върховният административен съд, в постановеното от него Решение № 2186 от 08.03.2022 г. по а.д. № 6243/2021 г., на първо място не е приел за доказани по предвидения в закона ред твърдините от Държавен фонд ,,Земеделие“(ДФЗ) факти и обстоятелства за установени достатъчно данни за наличие на нарушение, представляващо нередност, установена по реда на ЗУСЕФСУ и издадените по неговото прилагане подзаконови актове и на следващо място, на административнорешаващия орган не са давани задължителни указания за издаване на РФК. Предвид това счита, че в оспореното решение неправилно е посочено, че съдебният акт е основание за налагане на финансова корекция. В тази връзка намира за неправилни изводите на административнорешаващия орган сочи в РФК, че се касае за нарушения на договорни условия, поради това, че договорните нарушения не са предмет на правно регулиране на ЗУСЕФСУ и не следва да се дефинират като нарушения представляващи нередност. Нередностите, за които се налага финансова корекция били само лимитативно посочените в разпоредбата чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.

Оспорва като незаконосъобразен и необоснован изводът на административния орган, че е налице нарушение, което се квалифицира като нередност, за която се налага финансова корекция. Счита, че ДФЗ не е установил незаконосъобразност в действията на „Ранчото - 2012“ ЕООД, ЕИК *** и е направил необоснован извод, че е налице нередност, за която да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСФУ.

Твърди, че от изложеното в РФК № 09/311/00651/3/01/04/02 не можело да се направи извод какъв е видът на административния акт, който се издава - административна санкция или финансова корекция, определена до размера на степента на засягане на бюджета на ЕС, респ. националния бюджет. В този смисъл, на стр.1 от РФК се сочело, че се налага финансова корекция, а на стр.4, че се налага санкция в размер на 5% от цялата финансова помощ. Този подход представлявал нарушение на формата на административния акт и засяга правото на адресата да организира своята защита.

Излага съображения, че в РФК № 09/311/00651/3/01/04/02 не се сочели доводи за налагане на финансова корекция, по смисъла на ЗУСЕФСУ. До този извод се достигало поради това, че в РФК не се сочело и не се правели доводи коя конкретна императивна правна норма на закона е нарушена, какви са вредните последици за бюджета на ЕС, които са настъпили в следствие на конкретно посоченото нарушение и как е нарушен бюджета на ЕС, как е определен размерът на финансовата корекция и не на последно място в какво се състояло нарушението на получателя на безвъзмездна финансова помощ - фирма „Ранчото - 2012“ ЕООД, ЕИК ***, както и причинно - следствената връзка между нарушението и последиците от него за бюджета на ЕС.

Въвежда доводи, че финансовата корекция е административна мярка по смисъла на член 4 Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година за защитата на финансовите интереси на Европейските общности и тя се определяла по основание и размер съгласно приложимите разпоредби, действащи към момента на откриване на нарушението. Предвид това, неправилно, при определяне на основанието и размера на финансовата корекция били посочени Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, тъй като Правилата имали санкционен характер и били приети след датата на установяване на твърдяната нередност ( Решение № 10116 от 23.07.2020 г. по а. д. № 12171 / 2019 г. на Върховния административен съд). Отделно от факта, че посочените Правила били издадени на основание и по прилагане Закона за подпомагане на земеделските производители, поради което не можело да бъдат основание за определяне на финансови корекции.

Твърди, че в конкретния случай не бил отчетен фактът, че при договори за строителство(СМР), периодът бил десет години, което сочело на задължение да се отчете изпълнението на видовете индикатори по проекта към датата на издаване на РФК № 09/311/00651/3/01/04/02 и тежестта на всеки от тях върху цялостното изпълнение на проекта, което също не било извършено.

Счита, че приложимият подзаконов нормативен акт към относимия период е Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз и издадените Вътрешни правила за администриране на нередности във фонд „Земеделие”, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и мотивите за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ. Неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ЗУСЕФСУ бил определен размерът на финансовата корекция. Посочената разпоредба сочела, че финансовата корекция може да се наложи върху целия проект, отделен договор, отделна дейност или отделен разход, което в настоящия случай не било сторено. Административнорешаващия орган не бил посочил и не бил обосновал върху коя част налага финансовата корекция и как приема, че тази част представлява единствения индикатор по проекта, за който може да наложи 100% финансова корекция. Отделно от факта, че този индикатор бил динамичен и бележел видима тенденция на увеличение за всяка следваща година.

Излага възражения относно приложеният в РФК № 09/311/00651/3/01/04/02 пропорционалния подход при определяне на размера на финансовата корекция, при положение че административният орган е изчислил в абсолютни цифри и по години размера на твърдяното от него нарушение на конкретни левови стойности от бизнес плана.

Счита, че в противоречие с материалния закон, административният орган е приел, че единствено индикаторът за постигнати приходи/печалби е основание за регистриране на нередност и за налагане на финансова корекция в размер на цялата сума - 100% по предоставената финансова подкрепа.

Това разбиране противоречало на основните и специфичните цели на ПРСР и на житейската логика и основните принципи на правото. В тази връзка твърди, че показателите -бъдещите приходи/печалби не подлежали на оценка и контрол, тъй като нямали измерими параметри за разлика от активите и трудовата заетост и техните показатели, които били обективни, реални, предвидими и подлежащи на контрол (Решение № 3026 от 28.02.2019 г. по а. д. № 2082 / 2018 г. на Върховния административен съд). Съществено било и това, че този индикатор стоял извън волята и желанията на бенефициерите и логиката и правните принципи сочели, че това не подлежало на влияние на отделния субект - бенефициер. В подкрепа на това разбиране била и позицията на Европейската комисия по повод случаите на непостигане на определени индикатори, където изрично било посочено, че „Няма нарушение на разумното финансово управление и от гледна точка на Комисията не би трябвало да се налагат финансови корекции за непостигането на индикаторите, тъй като този резултат е породен от фактори извън контрола на бенефициерите”. В този смисъл счита, че едва ли било логично да се твърди, че броят на настанените туристи, пожелали да посетят определена дестинация и определен хотел/къща за гости е от категорията на индикаторите, които зависят от контрола на бенефициерите. Това се потвърждавало и от разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, която по категоричен начин сочела, че безвъзмездната финансова помощ не можело да има за цел или резултат реализирането на печалба.

Релевира доводи, че в настоящия случай, административнорешаващият орган не бил обсъдил в каква степен са изпълнени другите индикатори по договор № 09/311/0065 от 15.10.2014 г., които изрично били записани в договора, като предмет, цена, срок, регистриране на туристическия обект, пускане в експлоатация, използване по предназначение, устойчивост на предприятието, икономическа ефективност, заетост и др., поради което твърдението за извършено нарушение било немотивирано и незаконосъобразно. Административнорешаващият орган не бил и обсъдил каква е тежестта на този индикатор - „приход/печалба“ спрямо другите индикатори и върху цялостното изпълнение на инвестиционното начинание и по какъв начин така реализираната „печалба/приход“ влияе на генералните и специфични цели на ПРСР и на бюджета на общността, респ. на националния бюджет. Това разбиране кореспондирало и на понятието, че не всяко нарушение представлява нередност, а само тези, които комулативно изпълняват елементите на дефиницията за нередност, какъвто не бил настоящият случай.

От съществено значение за законосъобразността на РФК № 09/311/00651/3/01/04/02 било обстоятелството, че към датата на неговото издаване обективните данни сочели на безспорна тенденция на повишаване на резултатите от туристическата дейност, устойчивост и използване на обекта по предназначение.

Това обстоятелство било валидно, поради това, че за договори където е предвидено СМР сроковете бил десет годишни, а и процесния бизнес плана също бил за десет годишен срок.

Фактът за използване на туристическия обект по предназначение се подкрепял и от „Докладна записка изх. № 05-2-092/49 от 28.06.2019 г./ на директор дирекция “ТИ“ на ДФ „Земеделие“, с която е бил уведомен, че при извършената проверка на „Ранчото - 2012“ ЕООД се констатирало, че обекта функционира по предназначение”.

В оспореното решение изобщо не било посочено спазени ли са изискванията на Наредбата и Вътрешните правила, кога е извършена проверката, кога е извършено нарушението, кога е установена нередност и как е започнала процедурата, на какво основание и какви корективни действия са извършени от административнорешаващия орган, съгласно чл. 46, ал. 2, предл. последно от Наредба № 30/2014 г. Счита, че в конкретния случай не са спазени и сроковете, предвидени по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ и чл. 11 от Наредбата, предприетите действия, регистрирането им и докладването на административния орган. Всичко това обосновавало съществени нарушения на административнопроцедурните правила при налагане на финансова корекция.

На следващо място въвежда твърдения, че РФК № 09/311/00651/3/01/04/02 било издадено след изтичане на мониторинговия период по отношения на сключения Договор. Процесният Договор № 09/311/00651 бил сключен на 15.10.2014 г. и предвиденият пет годишен период за мониторинг бил изтекъл на 20.10.2019 г., а писмото за откриване на производство по налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6544#9 носело дата на съставяне 27.04.2022 г., т.е. повече от три години след изтичане на пет годишния срок за мониторинг. В случая не било спорно, че производството по налагане на административната мярка започва с писмо-уведомление за откриване на процедура по налагане на финансова корекция, което е от дата 27.04.2022 г. В подкрепа на това разбиране било и обстоятелството, че финансовата корекция не представлявала санкция, а административна мярка, последица по отмяна на договорена безвъзмездна финансова помощ изцяло или отчасти и в този смисъл с издаване на АУПДВ, какъвто е издаван и отменен от Върховния административен съд, давността не е била прекъсната. С оглед на това, доводите на ДФЗ, относно срока на мониторинг били неоснователни и неправилни.

Излага съображения, че разпоредбата на чл. 73 от Регламент/ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията предвиждала, че ако е извършено недължимо плащане, бенефициентът на помощта възстановявал получената сума плюс лихва. Административният орган обаче, следвало да установи факта на плащане и да обоснове и докаже неговата недължимост към момента на извършване на плащането. Към момента на плащане, не се твърдяло и не била налице недължимост на плащането, като то е било преценено от органа в съответствие с правомощията му по чл. 43 ЗПЗП и е извършено.

Към датата на окончателното плащане ДФЗ бил приел, че са изпълнени основните индикатори и е превел цялата сума по помощта. В конкретния случай бенефициентът бил спазил разписаната процедура и е усвоил одобрената му и изплатена субсидия, която използвал по предназначение. Нямало промяна на обстоятелствата, която последният да може да изведе по субективни съображения, като такава не се твърдяла и от административния орган. Предвид това, при добросъвестност на бенефициента, не можело да се прави извод, за недължимост на вече изплатените суми, при съобразяване на чл.73, т.4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. В случая, приложимостта на нормата на чл. 76, §.4 от Регламент №(ЕО)796/2004г. бил обоснована, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент(ЕО)1122/2009г., позоваванията на Регламент(ЕО)№796/2004г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат, съгласно таблицата на съответствието, на чл.80 от Регламент (ЕО) 1122/2009г., която съответства на чл.73 от Регламент ЕО) №796/2004 г.

Счита, че неоснователно административнорешаващият орган е посочил произволно избрани от него три последователни години за да обоснове неизпълнение на Бизнес плана, което противоречало на посоченото от административнорешаващият орган в РФК № 09/311/00651/3/01/04/02 по издаване на РФК и на обективираните в бизнес плана нулеви I и II финансови години по проекта. Доводите на ДФЗ в тази насока бил нелогични и неоснователни и не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Изводите на административния орган не намирали опора в обективната ситуация за изграждане на туристически обект в отдалечен селски регион и волята на страните при подписване на договор № 09/311/0065 от 15.10.2014 .г да се даде възможност на ползвателя на помощта да стартира туристическа дейност в един изключително обезлюден и отдалечен регион при облекчени условия.

С оглед това намира, че без да направи допълнителна преценка на конкретния бизнес план във фазата на издаване на РФК административнорешаващия орган е нарушил материалния закон и административнопроцедурните правила.

Твърди, че инвестицията е приключила през 2015 г., а обектът е въведен в експлоатация с удостоверение за въвеждане от 15.06.2015 г. и тогава е оторизирано плащането на субсидията по Договора, т.е. първата година, след въвеждане в експлоатация, се явявала 2016 г. Този факт бил обективиран и в РФК № 09/311/00651/3/01/04/02 на изп. директор на ДФЗ, където изрично било записано: „За първата година от бизнес плана, представляваща финансовата 2016 година" и съответно „За втората година от бизнес плана, представляваща финансовата 2017 година”(стр.2, т.1 РФК). Нямало как да се приеме, че административнорешаващият орган е искал да изрази нещо различно от посоченото в РФК № 09/311/00651/3/01/04/02 или да се възприемат евентуални разсъждения, как да се тълкува волята на административнорешаващия орган и на страните по договорното правоотношение.

Сочи, че за финансовата 2016 година, съгласно Бизнес плана била предвидена нулева прогноза за приходи от нощувки. Същата нулева база била предвидена и за финансовата 2017 година. Независимо от това, за този период били налице предоставени туристически услуги в размер на *** лв. от които: приходи от услуги /нощувки/ - *** лв. и приходи от продажби /заведение за хранене/ - *** лв. Данните за 2017 г. също сочели, че не е налице хипотезата на т. 30 от Правилата. Реализирани били приходи в размер на *** лв. от които приходи от услуги /нощувки/ - *** лв. и приходи от продажби /заведение за хранене/ - *** лв. Видно било, че и за тази финансова 2017 г. ДФЗ бил посочил неправилно размера на приходите и процентът на изпълнението на Бизнес плана, което се явявало съществено нарушение на административно процесуалните правила за определяне на размера на РФК.

Сочи реализирани в обекта приходи за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., което обосновавало тенденцията на повишаване на ефективността на инвестицията и безспорно постигане на генералната цел и на специфичните цели на ПРСР - „запазване на предназначението на инвестиционното начинание и осигуряване на трудова заетост”. Принципът на ефективност изисквал да се определи степента, в която се постигат поставените цели, посредством предприетите действия (Решение № 493 от 14.01.2021 г. по а. д. № 9585 / 2020 на Върховния административен съд).

Излага съображения относно това, че ефективността на проекта като цяло се оценявал, съгласно чл. 7 от Правилата и на база показателите посочени във формулата. Нетна настояща стойност (NPV), съгласно Приложение № 3 от Наредба № 30/2008 г. отразява ефекта на времето върху очаквания паричен поток през периода на инвестицията. Необходимо условие е NPV да бъде положително число, т.е. NPV>0, а не по-голямо от 20% както е посочено в РФК.

Посоченото сочело също, че Правилата са в противоречие с дефинираното в Приложение № 3 от Наредбата и в този случай приложение следвало да намери разписаното в Наредба № 30/2008 г., а не посоченото в т. 30 от правилата минимално ниво от 20%, под което се налага максималния размер на санкцията. Следвало да се има предвид, че Наредба № 30/2008 г. - първо - не е акт по прилагане на ЗУСЕФСУ, второ - тя е акт на министъра на земеделието по изпълнение на ПРСР, а Правилата са въведени с вътрешна заповед на изп. директор на ДФЗ и при противоречие се прилагал актът от по-висока степен, т.е Наредба № 30/2008. Последната, като подзаконов нормативен акт била издадена на основание § 35, ал. 3 ЗИД от ЗПЗП и не намирала приложение по реда на ЗУСЕФСУ.

На следващо място твърди, че никъде в бизнес плана, нито в Договора не се сочело, че приходите от нощувки са единствен критерий по който ще се финансира проекта, съответно ще бъде и основание за връщане на цялата сума по подпомагане.

Това стеснително разбиране не намирало опора в Основните цели на Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.

Оспорва изцяло доводите, изложени в т. 2 и т. 3 от РФК.

Счита за изцяло неоснователни твърденията за евентуални договорни нарушения на т. 4.4, 4.12 и 4.18, 8.1 и др. от договор № 09/311/0065 от 15.10.2014 г. Трайната практика на ВАС сочила, че по смисъла на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове можело да бъде отменена чрез определяне на финансова корекция само на някое от лимитативно посочените правни основания ( Решение № 9687 от 15.07.2020 г. по а. д. № 4035 / 2020 г. на Върховния административен съд). Именно законодателят, а не изп. директор на ДФЗ по всеки договор, определял нарушенията, представляващи нередности, за които се налагали финансови корекции (Решение № 11473 от 04.09.2020 г. по а. д. № 12247 / 2019 г. на Върховния административен съд), поради което позоваването на неизпълнение на различни разпоредби на договор № 09/311/0065 от 15.10.2014 г. било ирелевантно за РФК.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение за налагане на финансова корекция № 09/311/00651/3/01/04/02, изх. № 01-26000/6544#13 от 11.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с който на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, е определена финансова корекция в размер на *** лв., представляващи 100% от получената субсидия. Претендира деловодни разноски.

В хода на съдебното производство е издадено Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка № 09/311/00651/3/01/04/02 от 30.08.2022 г., с което е допусната поправка на ОФК в оспореното Решение за налагане на финансова корекция с № 01-2600/6544#13, допусната е промяна в стойността „остатък за възстановяване“, въведена в таблица 1 към решението, а именно от определената финансова корекция в размер на *** лв. е определен остатък за възстановяване в размер на *** лв. Решението а поправка на ОФК е надлежно обжалвано с жалба с вх. № 01-2600/6544 от 27.09.2022 г., изпратени от административния орган и приобщени по делото.

В съдебно заседание „Ранчото – 2012“ ЕООД се представлява от управителя М. Р. Ч. и пълномощникът адв. И.Ш., които поддържат процесната жалба по изложените в нея доводи. Представена е писмена защита, в която са въведени съображения за незаконосъобразност на оспореното Решение за налагане на финансова корекция с № 01-2600/6544#13, аналогични с тези, посочени в жалбата.

Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез пълномощниците юрисконсулт П. Г. и юрисконсулт К. М., оспорва изцяло жалбата по основание. Представена е писмена защита от юрисконсулт Г., в която се сочат подробни съображения в подкрепа на законосъобразността и обосноваността на оспореното РФК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.10.2014 г. между „Ранчото – 2012“ ЕООД, с ЕИК ***, УРН ***/ползвател/ и Държавен фонд „Земеделие“ гр.София е сключен Договор № 09/311/00651/л. 171 – л. 176 от приобщеното като доказателство а.д. № 308/2020 г. на Административен съд - Кърджали/ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно клаузите на договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 09/311/00651 от 13.05.2013 г. Първоначално одобрената помощ въз основа на представените документи е в размер на *** лв., съгласно Таблицата за одобрените разходи (Приложение 1). Ползвателят е поел задължението да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок до 15.09.2015 г. По силата на т. 4.18 от договора, „Ранчото – 2012 г.“ ЕООД е длъжно да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора.

Съгласно въведената в раздел IX, т. 9.1, б. „г“ от договора дефиниция, „одобрен проект“ е подаденото от ползвателя на етапа за кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба № 30 от 11.08.2008 г. документи (включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,

заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311;

Договорът е изменен с Анекс I от 11.12.2014 г., като е променен размерът на първоначално одобрената инвестиция от *** лв. на *** лв., изменен е т. 2.2, въведена е б. „г“ към т. 9.5. Неразделна част от анекса е и Таблица за одобрените инвестиционни разходи, Приложение 1;

Съгласно процесния бизнес – план/л. 139 – л. 179 от а.д. №308/2020 г. (л. 148 и сл. от настоящето дело), проектът на жалбоподателя: „Изграждане на Вилно селище – втори етап, ПИ ***, ПИ ***, в землището на ***“, предвижда създаването на вилно селище, състоящо се от три бунгала с общо 10 помещения за настаняване или обща леглова база от 20 бр. легла.

Един очакваните резултата и устойчива заетост чрез създаване на 4 постоянни работни места на пълен работен ден, подобряване на перспективите за заетост, социално сближаване в отговор на потребностите и изискванията на пазара на труда. Видно от наличната Таблица 2-производствена и търговска програма, за III, IV, V, и VI–та година са предвидени в приходи от продажба на продукция/услуги в обща размер на *** лв. за всяка една от годините, от които: *** лв., реализирани от нощувки; *** лв., реализирани от услуга „Планински водач“ и *** лв. от „Екскурзоводска услуга“;

На „Ранчото – 2012“ ЕООД са извършени плащания по договора, както следва: *** лв., оторизирана на 09.02.2015 г., изплатена на 19.02.2015 г./л. 957 – л. 958 от а.д. № 308/2020 г./ и *** лв., платена на 23.09.2015 г./л. 522 - л. 523 от а.д. 308/2020 г./, т.е. общо в размер на **** лв.;

Със Заповед № 373833/21.06.2019 г. е разпоредена проверка на място на кандидат с УРН *** („Ранчото – 2012“ ЕООД)/л. 515 от а.д.№ 308/2020 г./. С Докладна записка изх. № 05-2-092/49 от 28.06.2019 г./л.549 –а.д. №308/2020 г./, директор дирекция “ТИ“ на ДФ „Земеделие“ е бил уведомен, че при извършената проверка на „Ранчото – 2012“ ЕООД се констатирало, че обекта функционира по предназначение, но липсва един от активите, заложени в бизнес-плана/телевизор/, не се изпълнени заложените по бизнес-план показатели и услуги, броят на наетия персонал не съответства на заложения в бизнес-плана. Отправено е предложение за иницииране на екс-пост проверка. Със Заповед № 374418/11.07.2019 г. е разпоредена нова проверка на място на кандидат с УРН *** („Ранчото – 2012“ ЕООД)/л. 551 а.д. № 308/2020 г./.

Резултатите от проверката са материализирани в контролен лист от проверка/л. 553 – л. 581 от а.д. 30-8/2020 г./. Констатирано е, че ползвателят на помощта не е реализирал прогнозните стойности на приходи от продажби на продукция/услуги, заложени в бизнес-плана/БП/ и не е разкрил нови и/или не запазил броя работни места по БП – Докладна записка изх. 05-2-092/80 от 25.07.2019 г. – л. 582;

С Уведомително писмо изх. № 01-092-2600/62 от 25.07.2019 г. на ОД на Държавен фонд „Земеделие“ - Кърджали/л.583/ на „Ранчото – 2012“ ЕООД е съобщено, че при извършената проверка на място, са констатирани несъответствия, които са детайлно описани в приложения контролен лист.

Предоставена е възможност за представяне на възражения в 14-дневен срок от получаване на съобщението;

На 31.10.2019 г./л. 588/ на М. Р. Ч., в качеството му на управител на „Ранчото – 2012“ ЕООД, е връчено Съобщение/писмо с изх. № 01-2600/6544 от 28.10.2019 г./л. 584 – л. 587/, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с което е уведомен, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично задължение във връзка с констатации при проверка на изпълнението на задълженията по Договор № 09/311/00651 от 15.10.2014 г.

Изложени са мотиви, че при извършената проверка на място е констатирано неизпълнение на договора – т. 4.12 и т. 4.18 във вр. с т. 9.1, б. „г“ и § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г. Посочено е, че е установено средно аритметично изпълнение на бизнес плана за три пълни финансови години /2016, 2017 и 2018 г./ в размер на 10.68% от заложените приходи за посочените три години. Също така било констатирано липса на актив-телевизор, както и неизпълнение на задължението за разкриване на 4 работни места. Предвид това и на основание т. 4.4, б. „б“ и т. 8.1 от Договора във вр. с неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от същия, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. и публикуваните в ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г. Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП, следва да бъде наложена финансова санкция и издаден акт за установяване на публично държавно вземане.

Отразено е, че подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е 100% от предоставената финансова помощ по договора, поради което ще бъде издаден АУПДВ в размер на *** лв.;

Във връзка с откритото производство по издаване на АУПДВ жалбоподателят е подал възражение до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София/вх. № 01-2600/6544 от 13.11.2019 г. - л. 594 – л. 604/, в което са изложени доводи за липса на основание и необоснованост на издаване на АУПДВ за *** лв. Въведени са твърдения, че приложените Правила са влезли в сила след извършване на проверката на място, поради което не намирали приложение. Посочено е, че не ставало ясно, какъв е видът на административната мярка. Оспорени са изцяло констатациите за наличие на нарушение, тъй като одобрената инвестиция била извършена изцяло, неизпълнението на заложените приходи от нощувки се дължало на обективни причини, изпълнението в частта за разкриване на работни места било над 50% и не била отчетена икономическата жизнеспособност на обекта. Към възражението е представен снимков материал;

На 13.08.2020 г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ гр.София е издал Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/2600/6544 (л. 28 – л. 39), с който на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., представляващи 100% от получената субсидия по Договор за подпомагане № *** от *** г. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Актът е надлежно връчен на адресата на 18.08.2020 г. и обжалван пред Административен съд – Кърджали, който с Решение № 85/19.04.2020 г. е отхвърлил частично оспорването, отменяйки частично АУПДВ. Решението на административния съд, в частта с която е отхвърлил оспорването е отменено с Решение № 2196/08.03.2022 г. по а.д. № 6243/2021 г. на ВАС.

С Уведомително писмо № 09/311/00651/3/01/22/02 (изх. № 01-2600/6544#9 от 27.04.2022 г.), издадено от изпълнителния директора на Държавен фонд „Земеделие“ – София/л. 365 – л. 369 от делото/, „Ранчото-2012“ ЕООД *** е било уведомено, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и влязло в сила Решение № 2186/08.03.2022 г. по а.д. № 6243/2021 г. на ВАС, ДФ „Земеделие“ открива производство по налагане на финансови корекции. В писмото подробно са изложени данни за извършените проверки от фонда по проект № 09311/00651 и констатираното неспазване на договорни и нормативни задължения, свързани с неизпълнение на одобрения бизнес план. На адресата е указано, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях. Писмото е връчено на 09.05.2022 г. – л. 370 от делото. Жалбоподателят е депозирал възражение в предоставения му срок – вх. № 01-2600/6544#11 от 17.05.2022 г. – л. 373 и сл. от делото.

С Решение за налагане на финансова корекция № 09/311/00651/3/01/04/02, изх. № 01-26000/6544#13 от 11.08.2022 г./л. 137 – л. 145 от настоящето дело/, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, е определена финансова корекция в размер на *** лв., представляващи 100% от получената субсидия.

Решението е връчено на адресата на 16.08.2022 г. – л. 147.

За изясняване на делото и предвид въведените от страните искания е назначена съдебно-икономическа експертиза. От представените заключение с вх. № 208/18.01.2022 г./л. 557 – л. 566/, изготвено от вещото лице Л.С. се установява, следното:

1. Общо приходите на Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, за 2016 г. по месечни справки-декларации, са в размер на *** лв. като от тях *** лв. са приходи от доставки, облагаеми със ставка 9% по ЗДДС.

След отчитане на направените констатации за регистрирани продажби при проверката, приходите от нощувки възлизат на *** лв., ДДС - *** лв., общо ***лв.

След отчитане на направените констатации в хола на експертизата, общият установен размер на приходите от продажби за 2017 г. е *** лв. (без ДДС), като от тях приходи от нощувки на стойност *** лв. (допусната е техническа грешка при изписването на сумата), ДДС - *** лв., общо *** лв.

След отчитане на направените констатации при изпълнение на задачата, общият установен размер на приходите от продажби за 2018 г. е *** лв. (без ДДС), като от тях приходи от нощувки на стойност *** лв., ДДС - *** лв., общо *** лв.

Общият установен размер на приходите от продажби за 2019 г. е *** лв. (без ДДС), като от тях приходите от нощувки са на стойност *** лв., ДДС - *** лв., общо *** лв.

Общият установен размер на приходите от продажби за 2020 г. е *** лв. (без ДДС).

След отчитане на направените констатации при изпълнение на задачата, общият установен размер на нетните приходи от продажби за 2021 г. е *** лв. (без ДДС).

За периода 01.01.2022 - 11.08.2022 г. по представена от дружеството оборотна ведомост сс установява, че са реализирани следните приходи от продажби в общ размер на *** лв. Като други приходи от дейността са отчетени *** лв.;

II. Размерът на разходите на дружеството за оперативна дейност е установен но отчети за приходи и разходи са съответните финансови периоди. За 2022 г. данните са извлечени от салдата на счетоводните сметки по оборотна ведомост.

Установеният по години размер е както следва: 2016 г. – *** лв.; 2017 г. – *** лв.; 2018 г. - *** лв.; 2019 г. - *** лв.; 2020 г. – *** лв.; 2021 г. *** лв.; от 01.01.2022 г. до 11.08.2022 г. – *** лв.; III. Според вещото лице в бизнес плана не се съдържа информация, категорично посочваща кои от изброените по поредност години (I-ва, II-ра, III-та и т.н.) съответстват на 2016 г, 2017 г. и 2018 г., както и дали изброените са календарни години. Предвид това, експертизата представя изчисления в два варианта.

Вариант I - година I-ва съответства на календарната 2016 г., първата година след въвеждане в експлоатация на обекта с удостоверение за въвеждане в експлоатация от 15.06.2015 г.

Не са установени приходи от планински водач и екскурзоводска услуга.

Изчисленията от съпоставяне на установените в задача 1 приходи от нощувки със заложените по бизнес план приходи от продажба на продукция/услуги са представени в табл. 19.

Експертизата приема, че за 2016 г. и 2017 г. е налице 100% изпълнение, тъй като не са заложени приходи по бизнес план. За 2018 г. то е 10,46% на база приходи без ДДС и 11,40 % на база приходи с ДДС.

Средно аритметично за трите години изпълнението е 70% и на двете разглеждани бази - без ДДС и включително ДДС.

Вариант II - година I-ва съответства на годината на подписване на договора. Изчисленията от съпоставяне на приходите с планираните стойности са представени в табл. 20.

Изчисленото изпълнение по години е, както следва: 2016 г. - 6,62% на база приходи без ДДС / 7,21 % на база приходи с ДДС; 2017 г. - 16,54 % на база приходи без ДДС /18,03 % на база приходи с ДДС; 2018 г. - 10,46 % на база приходи без ДДС /11,40 % на база приходи с ДДС.

Средно аритметично за трите години изпълнението е 11% на база приходи без ДДС и 12% на база приходи включително ДДС;

IV. За констатираното неизпълнение по т.1 е определен размер на подлежаща за възстановяване безвъзмездна финансова помощ съгласно т.ЗО от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки те от ПРСР 2007 - 2013 г.

За констатираното неизпълнение по т.2 експертизата не може да даде заключение.

За констатираното неизпълнение по т. 3 е определен размер на подлежаща за възстановяване безвъзмездна финансова помощ съгласно т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г.

Определеният размер на финансова корекция е съобразен с Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27. ал. и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР 2-7 - 2013 г. при така приетото от административния орган нарушение; V. През 2016 г. в дейността на вилно селище „Ранчото“ са заети собственикът на дружеството като самоосигуряващо сс лице и две лица по трудов договор; През 2017 г. в дейността на „Ранчото-2012“ ЕООД са заети собственикът на дружеството и 4 лица по трудово правоотношение; През 2018 г. в дейността с зает собственикът на дружеството и 5 лица по трудов договор; През 2019 г. в дейността на дружеството е зает собственикът и 7 лица по трудов договор; През 2020 г. в дейността на дружеството е зает собственикът и 4 лица по трудов договор;

През 2021 г. в дейността на дружеството е зает собственикът и 4 лица по трудов договор; До 11.08.2022 г. по трудов договор е назначено 1 лице със сключен трудов договор от 2021 г.; VI. За периода от сключване на договора за подпомагане/15.10.2014 г. до 11.08.2022 г., туристическият обект на дружеството - „Къща за гости" - ***, ***, е използван в съответствие с конкретните цели на проекта; VII. Инвестицията, за която с кандидатствало за подпомагане по ПРСР „Ранчото- 2012“ ЕООД е в размер на *** лв. и представлява втори самостоятелен етап. Включва дейности/ описани на л.149 и л.165/, които следва да се извършат съгласно издаденото РС : изграждане на 3 броя бунгала от два различни типа - тип 1 и тип 2; изграждане на площадков водопровод; изграждане на площадков канал и обзавеждане на трите бунгала.

С удостоверение за въвеждане в експлоатация № 8 от 15.06.2015 г. е въведен в експлоатация обект „Вилно селище“ втори етап „Бунгало тип I и тип II с възложител „Ранчото-2012“ ЕООД.

С контролен лист за извънредни проверки /л.234-л.254/ на ДФ „Земеделие“ Дирекция „Технически инспекторат“, от 26.06.2019 г. е констатирано, че местоположението на сградите или помещенията и активите, които са трайно прикрепени към земята, е съгласно Договора за финансово подпомагане. Сградите и помещенията са изградени и са в експлоатация. Няма промяна във функционалността на обекта на инвестиция. Местоположението на финансираните движими активи е на територията на общината, в която се извършва инвестицията. Финансираните движими активи са налични и са в експлоатация. Предвид това, инвестиционното намерение по одобрения проект към Договор за подпомагане № *** от *** г. е изпълнено.

В съдебно заседание на 16.02.2023 г., вещото лице уточнява, че заключението си е дала в два варианта, тъй като въпросът за първата година, на коя точно съответства от бизнес-плана, е спорен между страните. Твърди, че категорично не е установила в бизнес-плана да е посочена коя е първата година, като календарна. При първият вариант, при положение, че първата година съответства на календарната 2016 г., е налице изпълнение на приходите по бизнес-плана. При вторият вариант, който съответства на първа година – година на подписване на договора, а това е 2014 г., няма изпълнение на приходите от нощувки по бизнес-план. Сочи, че инвестицията е приключила през 2015 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна, адресат на акта и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното:

Оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган. Видно от чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. По силата на чл. 9, ал. 5 изречение второ от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице.

Съгласно § 1, т. 13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.

Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 от ал. 5 от ЗПЗП регламентира правомощията на изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Административнопроцесуалния кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

Решението, чиято законосъобразност е предмет на проверка в настоящите производство е издадено от Николай Каварджиклиев – и.д.н.Д. фонд „З.“, който до 19.08.2022 г. е бил изпълнителен директор на Фонда, на която дата е освободен от длъжността с решение по протокол № 197 от заседание на Управителния съвет, състояло се на 19.08.2022 г. – л. 6 от делото.

Процесното решение е издадено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му, респ. при спазване на изискванията на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочени са правните основания за издаването му – разпоредбите чл. 70, ал. 1, т. 7 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, както и текстове от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., както и процентните показатели съгласно Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.

Предвид това съдът счита, че не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Според настоящия състав, актът е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила. В тази връзка, извършването на финансова корекция е регламентирано в чл. 71, ал. 1 - ал. 5 от ЗУСЕФСУ, чрез отмяна на предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи за целия проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход.

Наложената финансова корекция е основание за приключване на процедурата по администриране на нередността за същото нарушение. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаването на решението управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Решението се издава в едномесечен срок от депозиране на възраженията, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. В настоящия случай е спазена процедурата по издаване на оспореното решение, като „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, е бил надлежно уведомен за констатираните нарушения, за които предстои да му бъде наложена финансова корекция, включително са описани констатираните нарушения и размера на предвидената корекция. Предоставена му е възможност да депозира възражения в производството и представи доказателства.

Тази възможност е реализирана от дружеството, чрез депозиране на възражение до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София/ вх. № 01-2600/6544#11 от 17.05.2022 г./, което е било обсъдено от административния орган. Оспореният акт е постановен след изтичане на едномесечния срок по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ/възражението е депозирано на 17.05.2022 г., а решението е издадено на 11.08.2022 г./, което обаче не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Както вече бе посочено, на жалбоподателят е била осигурена възможност да представи възражения, като представеното възражение е било обсъдено от административния орган, при което са изложени, поради които не е приел доводите на жалбоподателя. Визираният срок в чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ не е преклузивен, а инструктивен, поради което неспазването му не обосновава нарушение, съставляващо основание за отмяна на атакувания административен акт само на това основание.

Относно материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът намира, че следва да изложи следните съображения:

Несъстоятелни се явяват и възраженията за незаконосъобразност на РФК, обосновани с твърденията, че писмото, с което жалбоподателят е уведомен за откриване на производство по налагане на финансова корекция е от 27.04.2022 г., т.е. след изтичане на 5-годишния мониторингов период. Безспорно е, че релевантния договор е сключен на 15.10.2014 г., а уведомителното писмо до дружеството - № 09/311/00651/3/01/22/02 (изх. № 01-2600/6544#9 от 27.04.2022 г.), издадено от изпълнителния директора на Държавен фонд „Земеделие“ – София, с което „Ранчото-2012“ ЕООД *** е било уведомено, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и влязло в сила Решение № 2186/08.03.2022 г. по а.д. № 6243/2021 г. на ВАС, ДФ „Земеделие“ открива производство по налагане на финансови корекции, е от 27.04.2022 г. Това обстоятелство обаче не води до незаконосъобразност на оспорения акт. В този смисъл, органът изрично е отразил, че производството по налагане на финансови корекции се открива във връзка с влязло в сила Решение № 2186/08.03.2022 г. по а. д. № 6243/2022 г. на ВАС, в което касационната инстанция е приела, че неизпълнението на показатели, заложени в бизнес плана, представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ и обуславя издаването на решение за налагане на финансова корекция по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. На следващо място органът е посочил, че неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели е констатирано при осъществени проверки на място, извършени от ДФЗ през месец юни и месец юли 2019 г., т.е. в 5-годишния срок за изпълнение на одобрения проект с договора, изтичащ на 15.10.2019 г. Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „а“ от Правила за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., мониторинговият период за договори, сключени преди 1.01.2015 г. е пет години, считано от датата на сключването им. Релевантният Договор № 09/311/00651 е сключен на 15.10.2014 г., поради което петгодишния мониторингов период изтича на 15.10.2019 г., а нарушенията са установени при извършени извънредни проверки на място за периода 24.06.2019 г. – 26.06.2019 г. и периода 15.07.2019 г. – 17.07.2019 г., т. е. преди изтичане на мониторинговия период, като нарушенията на договора за безвъзмездна финансова помощ и Наредба № 30/2008 г., касаят неизпълнение на одобрения проект (постигане нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за 2016, 2017 и 2018 г., т.е. при и по време на действието на договора между „Ранчото-2012“ ЕООД и ДФЗ.

На следващо място, както вече бе посочено по-горе, видно от съдържанието на Решение № 2196/08.03.2022 г. по а.д. № 6243/2021 г. на ВАС, което касационно производство е било образувано именно по депозирана касационна жалба на „Ранчото – 2012“ ЕООД ***, касационната инстанция изрично е посочила, че неизпълнението на показатели, заложени в бизнес плана, представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ и обуславя издаването на решение за налагане на финансова корекция по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. С други думи, независимо от липсата на постановено връщане на делото на административния орган за ново разглеждане, то няма пречка след отмяната на издадения АУПДВ, органът да извърши преценка за наличието на предпоставките за издаване на решение за финансова корекция и издаде такова, при спазване на нормативно установения ред за това.

Непостигането на заложените финансови показатели, каквито са констатирани от административния орган, представлява неизпълнение на одобрените индикатори, т.е. налице е основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ.

Поради това и съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да бъда установена установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ.

Във връзка с горното и съгласно чл. 63, §. 1 от Регламент /Е0/ 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично.

По силата на чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, денифинирана като, всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Предвид горното, при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ следва да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ.

По делото не е спорно, че на 15.10.2014 г. между „Ранчото – 2012“ ЕООД, с ЕИК ***, УРН ***/ползвател/ и Държавен фонд „Земеделие“ гр.София е сключен Договор № 09/311/00651/л. 171 – л. 176 от приобщеното като доказателство а.д. № 308/2020 г. на Административен съд - Кърджали/ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно клаузите на договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 09/311/00651 от 13.05.2013 г. Първоначално одобрената помощ въз основа на представените документи е в размер на *** лв., съгласно Таблицата за одобрените разходи (Приложение 1). Ползвателят е поел задължението да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок до 15.09.2015 г. По силата на т. 4.18 от договора, „Ранчото – 2012 г.“ ЕООД е длъжно да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора.

Договорът е сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Нарушението, във връзка с което изпълнителният директор на ДФ„Земеделие“ е издал оспореното РФК, е неизпълнение на задълженията по сключен договор за безвъзмездна финансова помощ при приложение разпоредбите на Наредба № 30/11.08.2008 г.

Посоченият подзаконов нормативен акт е издаден на основание § 35, ал. 3 ЗИД от ЗПЗП.

По смисъла на § 1, т. 19 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 30/2008 г., „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30 кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. По силата на чл. 16 от Наредба № 30, към заявлението кандидатите представят изготвен бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на СМР – за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредба № 30/2008. Легалната дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“ е дадена в § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30, а именно генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30 решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и с критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението.

Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност на проекта за съответния период.

В конкретния случай органът е обосновал издаването на оспореното на РФК с констатирано неизпълнение на бизнес плана, като е посочил, че за 3 (три) пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 10.68% от заложените приходи за посочените 3 финансови години. На следващо място е посочено, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 4 (четири) работни места, както следва - 1 бр. камериерка/рецепционист, 1 бр. общ работник поддръжка, 1 бр. планински водач/екскурзовод и 1 бр. управленски персонал, но при извършени административни проверки е установено, че за 2018 г. изчислено средноаритметично за годината дружеството е имало 3.25 човека персонал, което не отговаря на одобрения бизнес план. При така констатираното неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост е прието, че е налице нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 от договор № 09/311/00651 от 15.10.2014 г., във връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия“, т. 9.1, буква „г“ от същия договор и § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. В оспорения акт е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г., съгласно която: „Бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2“, като в чл. 2, т. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. е посочена основна цел на мярката, а именно: „Насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони“. Съгласно т. 4.2.3 от Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013 г. осигуряването на заетост чрез разкриване на нови работни места е генерална цел на програмата, за реализирането на която се предоставя финансова помощ.

Настоящият състав намира, че по делото се установява твърдяното от органа нарушение на посочената в административния акт т. 4.18 от Договор № 09/311/00651 от 15.10.2014 г., съгласно които ползвателят е поел задължението да изпълнява одобрения проект (неразделна част от който е и бизнес плана) за срок от 5 години от сключване на договора.

Безспорно е по делото, че „Ранчото-212“ ЕООД е следвало да извърши строително-монтажни работи /СМР/ за изграждането на три бунгала в ПИ *** и ПИ *** по КВС на землището на ***, за което му е отпусната финансовата помощ по релевантния договор за подпомагане. Липсва спор и относно това, че СМР са извършени, като изградените в съответствие с проекта бунгала са въведени в експлоатация на 15.06.2015 г. с Удостоверение за експлоатация № 8, издадено от гл.архитект на община Кирково – л. 408 от а.д. № 308/2020 г.. Със сключването на договора обаче, дружеството се е задължило и да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 311 за отпускане на финансова помощ са визирани в чл. 2 от Наредба № 30, а именно: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони и 3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони.

Както вече бе посочено по-горе, жалбоподателят е осъществил инвестиционното намерение по проекта: изграждането на „Вилно селище – втори етап“, но не е изпълнил предвидените в бизнес плана приходи от извършената инвестиция за 2016, 2017 и 2018 г., което обосновава извода за непостигане на нормативно заложената цел за повишаване на доходите в селските райони, разнообразие на възможностите за заетост в селските райони и развитието на интегриран туризъм в селските райони.

В конкретния случай, в процесния бизнес план, „Ранчото-2012“ ЕООД е определил съответните приходи и създаването на нови работни места, чрез които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. цели на предоставената финансова помощ, а именно: нулеви стойности за I и II години; за III-та, IV-та, V-та, VI-та, VII-та, VIII-та, IX-та и X-та години приходи в размер на *** лв. реализирани от нощувки – *** лв., услуга за планински водач – *** лв. и екскурзоводска услуга – *** лв. Тези финансови параметри на заложените приходи са онагледени в съдържащата се в проекта таблица /л. 169 от делото/. На следващо място в одобрения проект е заявено и постигане на устойчива заетост чрез създаване на нови работни места – 4 постоянни работни места на пълен работен ден (управител-1, екскурзовод/планински водач-1, камериерка/рецепционист-1 и общ работник-1) – л. 152 от делото, т. 2.1 „Устойчива заетост за периода на бизнес плана“. Именно на базата на тези показатели проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При извършените проверки от ДФЗ е констатирано, че изпълнението на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, изчислено средноаритметично за проверените години - 2016, 2017 и 2018 г., възлиза на 10.68 %.

Съдът намира за установено по делото, че „Ранчото-2012“ ЕООД не е изпълнило заложените в бизнес плана приходи от извършената инвестиция за 2016, 2017 и 2018 г., като изпълнението на заложените в бизнес плана приходи средноаритметично за релевантните години - 2016, 2017 и 2018 г., възлиза на 12 %. на база приходи с ДДС и 11% на база приходи без ДДС. Така посоченият процент на изпълнение се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза, в частта му относно Вариант II /стр. 18 от заключението - л. 565, стр. 2 от делото/, видно от което: Процентът на изпълнение на бизнес плана е: за 2016 г. - 6,62% на база приходи без ДДС / 7,21 % на база приходи с ДДС; 2017 г. - 16,54 % на база приходи без ДДС /18,03 % на база приходи с ДДС; 2018 г. - 10,46 % на база приходи без ДДС /11,40 % на база приходи с ДДС. Средно аритметично за трите години изпълнението е 11% на база приходи без ДДС и 12% на база приходи включително ДДС;

Във връзка с горното, настоящият състав не възприема Вариант I от заключението на вещото лице, респ. и твърденията на жалбоподателя, че на първа година от изпълнението на бизнес плана, респ. за I-ва II-ра и III-та съответстват 2016, 2017 и 2018 г., считайки този подход за неправилен и несъответен на волята на страните по договора и одобрения бизнес план. В тази връзка съдът намира, че посочените години, предмет на мониторинга, т.е. периода на констатираното неизпълнение на бизнес плана, не се явяват I-ва, II-ра и III-та години от бизнес плана и по-конкретно, посочените I-ва, II-ра и III-та години в горецитираната таблица, отразяваща планираните приходи. В тази връзка съдът приема, че посочените в бизнес плана III-та, IV-та и V-та години, се явяват именно 2016, 2017 и 2018 г. Безспорно е, че в бизнес плана срещу описаните с римски цифри години на изпълнение не е отразена съответната календарна година с арабски цифри, поради което съпоставката за съответната година на изпълнение, следва да се извърши при тълкуване на цялостното съдържание на одобрения проект и договора за подпомагане, включително датата на сключването му.

Цялостният анализ на договора за подпомагане и одобрения бизнес план, сочи на извода, че при посочване на I-ва година в наличната таблица, кандидатът за финансово подпомагане и Фондът са имали предвид календарната 2014 г., съответно за II-ра година календарната 2015 г., за III-та година календарната 2016 г. и т.н. В тази връзка следва да се отбележи, че релевантния договор за отпускане на финансова помощ e сключен на 15.10.2014 г., като видно от т. I, 1.1, проектът на ползвателя е регистриран с № 09/311/00651 от 13.05.2013 г.

С договора ползвателят е поел задължението да извърши инвестицията, предмет на договора, до 15.09.2015 г. – т. 3.1 от договора. Поетото от дружеството задължение за изпълнение на одобрения проект е за 5 години, считано от сключване на договора. Съгласно бизнес плана/етапи при изпълнение на инвестиционния проект – л. 166/, за дата на въвеждане в експлоатация на предвидените бунгала и водопровод, е посочена 01.01.2015 г.

В наличната към бизнес-плана таблица 4 „Разходи за суровини, материали и външни услуги“ – л. 173, такива са предвидени едва за III-та и сл. години. В таблица 2 „Производствена и търговска програма“ – л. 169, началния период е отбелязан като: „Предходна година/последен отчетен период“, след което следва I и сл. години. Всичко това обосновава единствения възможен извод, че I-ва и II-ра години в бизнес плана, за които има заложени нулеви стойности са съответно, годината на сключване на договора – календарната 2014 г. и годината за извършване на инвестицията - календарната 2015 г. Да се приеме, обратното, че през 2016 г. и 2017 г. кандидатът не е заложил приходи от извършената инвестиция, при задължение да поддържа икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за 5-годишен период от 15.10.2014 г. до 15.10.2019 г. и такъв бизнес-план е бил одобрен от ДФЗ, съответно изплатената финансова помощ, не намира опора в представените по делото доказателства и се явява в противоречие с целите на приложимата Наредба № 30/11.08.2008 г. В тази връзка съдът намира необходимо да посочи, че ако се приемат доводите на жалбоподателя и вещото лице по вариант I, то би следвало за първите 4 години от срока на договора, респ. мониторинговия период, получилият финансово подпомагане да няма задължения да поддържа жизнеспособност, респ. да генерира приходи от инвестицията, за която е получил финансиране, както и да не създава работни места, което освен, че в противоречие с целите на финансовото подпомагане по приложимата нормативна уредба, а и крайно нелогично и в разрез с принципите на финансирането. Очевидно е, че финансовото подпомагане е предоставено за инвестиционно намерение, посочено по-горе, като задължението за генериране на приходи и създаване на устойчива заетост е пряко обвързано с изграждането на процесните три бунгала, които след това биха били източник на доходи -приходи от нощувки, във връзка с което ще бъдат и реализирани посочените в проекта услуги и наети лица от дружеството. Предвид това нулеви приходи са заложени за 2014 г. и 2015 г., явяващи се I-ва и II-ра година в бизнес плана, тъй като кандидатът не би имал пряко възможността да осъществи приходи от подпомаганата дейност и да наеме лица, до извършването/изграждането на процесното вилно селище. Противното, т.е. да се приеме, че след изграждането и въвеждането в експлоатация на бунгалата са предвидени за нулеви години 2016 г. и 2017 г., би означавало, че за ползвателя на финансовата помощ не са въведени задължения за реализиране на приходи и задължения за създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони, както и развитие на интегриран туризъм в селските райони за посочените години, което от една страна не намира опора в доказателствата по делото по гореизложените съображения, а от друга би било в явно противоречие с целите на мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., визирани в чл. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г.

Съдът не възприема доводите в жалбата/стр. 12 от същата/, че тъй като в РФК изрично било записано: „за първата година от бизнес плана, представляваща финансовата 2016 г.“, то било очевидно, че за първата година от плана, която е 2016 г. било изрично предвидено да е нулева, респ. нулева и втората 2017 г. В този смисъл следва да се посочи, че в РФК действително е посочено за първа година от бизнес плана финансовата 2016 г., но същевременно с това органът изрично е отразил, че за тази 2016 г. са предвидени приходи от *** лв. съгласно бизнес плана, т.е. при посочването на 2016 г. като първа година от бизнес плана, органът е имал първата година от плана, за която в бизнес плана са предвидени приходи.

Във връзка с горното, съдът намира, че законосъобразно при преценката за процентното изпълнение на бизнес-плана относно генерираните приходи, административният орган е взел предвид единствено получените такива в съответствие със заложените в бизнес-плана. В одобрения проект и представения към него и одобрен бизнес план не са посочени други приходи освен такива от нощувки, услуги за планински водач и екскурзоводски услуги. Предвид това доводите на жалбоподателя за реализирани приходи от заведение за хранене и такива от транспортни услуги, са ирелевантни за настоящия спор, тъй като приходи от такива източници не са предмет на бизнес-плана и тяхното наличие или не, респ. без значение за изпълнението на договора за подпомагане, респ. на одобрения с него проект.

Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. предвижда, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като съгласно ал. 2 на нормата, размерът на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, са определят съобразно вида, степента и продължителността на неизпълнението.

Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото неизпълнение на задълженията на „Ранчото-2012“ ЕООД по Договор № 09/311/00651 от 14.10.2014 г. за реализиране на предвидените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност. С други думи, налице са материалноправните предпоставки на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. във вр. с т. 4. 18 от договора. В случая е доказано неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и не покрива целите, заложени в чл. 2 от Наредбата.

Отново следва да се отбележи, че изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като на отразените в него отразените в него данни, информация и предвиждания, се основава преценката на административния орган при произнасяне по проектите за финансиране, а именно: да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост.

По аргумент от чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително преминава през анализ на тези два фактора и е основание за вземане на решение за одобряване на решението за подпомагане по смисъла на чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредбата.

Безспорно приходите като част от бизнес плана, са носители на информация за съответствието със задължителните условия по чл. 16, ал. 2 от Наредбата и са съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани приходи.

Предвид това, обосновано и законосъобразно, в мотивите на оспореното РФК, административният орган е посочил и нарушение на чл. 16, ал. 2 от Наредбата.

Наредба № 30/11.08.2008 г. е издадена на основание § 35, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно която норма, Министърът на земеделието и продоволствието издава наредби по прилагане на Регламент (EO) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001, и на Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители.

Съдът намира, че правилата на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ/ (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), са приложими към установената по делото и описаната в оспореното РФК нередност във връзка с проект по програмен период 2007 г. -2013 г. Законът не е времево ограничен само до програмен период 2014-2020 г., а установява общи правила за поведение и като такъв е приложим за всички заварени правоотношения с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Съгласно § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕФСУ, приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществените отношения, предмет на закона, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007-2013 г., а съгласно ал. 3, нормативните актове по ал. 2 се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2014-2020 г., доколкото не противоречат на този закон.

На следващо място, неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част обоснована извода, че предоставените средства по договора за финансово подпомагане не са разходвани ефективно от дружеството, което е в противоречие с чл. 30, § 2 от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и по-конкретно на принципа на ефикасност, изискващ постигането на най-добро съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати, както и принципа за ефективност, изискващ осъществяването на набелязаните конкретни цели и постигането на планираните резултати от подпомаганата дейност.

Настоящият съдебен състав намира за доказано в процеса и визираната процесното РФК нередност, произтичаща от неизпълнение на бизнес плана в частта относно заложеното разкриване на 4 (четири) работни места, от които 1бр. камериерка/рецепционист, 1бр. общ работник поддръжка, 1 бр. планински водач/екскурзовод и 1бр. управленски персонал. В тази връзка, видно от заключението на вещото лице/табл. 21 – л. 563 от делото/, трудови договори с дружеството са били сключени за три лица, като управителят е самоосигуряващо се лице. Това обстоятелство се установява и от Справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г./л. 1012 от а.д. № 308/2020 г./. Съпоставката между датата на сключване и датата на прекратяване на всеки един от договорите, установява, че всяко едно трудово правоотношение обхваща част от календарната 2016 г., като общата заетост на лицата за годината е 15 месеца. При това следно месечната заетост на лицата по трудово правоотношение е 1.25 % (15:12=1.25). Данните за 2017 г./табл. 22 от заключението, ведно с разясненията към нея и справка по а.д. № 308/2020 г./ показват, че за календарната година по трудово правоотношение в дружеството са работили 4 лица (управителят отново като самоосигуряващо се лице, т.е. без трудов договор), съответно с продължителност 11 м., 6 м., 2 м. и 1 м., т.е общо 20 месеца, което води до средно месечна заетост от 1.66 %. За 2018 г. данните обосновават показват наети по трудово правоотношение общо 5 лица, при което общата месечна заетост на същите за годината – 27 месеца обосновава 2.25 % месечна заетост, към която прибавена и заетостта на управителя на дружеството за 12 месеца, води до 3.25 % месечна заетост, респ. средно аритметично за годината 3.25 души персонал.

Горното обосновава извода, че е налице неизпълнение на бизнес плана по отношение устойчива заетост. Именно чрез създаването на постоянни 4 нови работни места, посочени в бизнес-плана/л. 152 от делото/, като: „(създават се общо 4 постоянни работни места на пълен работен ден)“, като планираните такива са: 1бр. управител, 1бр. планински водач/екскурзовод, 1бр. камериерка/рецепционист и 1бр. общ работник, кандидатът е обосновал устойчива заетост на проекта за съответния период. Такава очевидно не е постигната в случая, като за периода 2016, 2017, 2018 г. за процесния обект на дружеството няма нито едно лице, което да е било на трудов договор за целия период.

Предвид това съдът намира за доказано посоченото в РФК, че средно аритметично за 2018 г. в дружеството е имало нает 3.25 човека персонал, включително и управителя М. Ч.

На следващо място, доказана се явява и констатацията за липса на актив – телевизор. В тази връзка видно от таблица към контролен лист за проверка от 26.06.2019 г. – л. 533 от а.д. № 308/2020 г., при извършената проверка е констатирана липса на актив – телевизор ***, за който управителят на дружеството е заявил, че е в сервиз. Такава е констатацията и при осъществената проверка на място през месец юли 2019 г., при която отново не е открит 1бр. актив – телевизор. При осъществяване на проверката са взети предвид представените сервизен протокол № 26 от 25.06.2018 г. и кореспонденция със застрахователя с изх. № L-2020 от 03.07.2019 г., при което е посочено, че от визираните в сервизния протокол 3бр. телевизори са открити 2бр. като и 1бр. липсва. Тези констатации са изрично отразени в КЛ – л. 659 от а.д. № 308/2020 г. С други думи, намиращите се в административната преписка и приети по делото - Сервизен протокол № 26 от 25.06.2018 г./л. 48 от а.д. № 308/2020г./ и Писмо на ЗК „***“ с изх. № № L-2020 от 03.07.2019 г./л. 49/, са били взети предвид от извършилите проверката служители на ДФЗ. Следва да се отбележи, че ЗК „***“ е заплатила обезщетение на „Ранчото-2012“ ЕООД по застрахователна полица, в размер на *** лв., преведено по банкова сметка на 30.08.2018 г. /преводно нареждане на л. 53 от а.д. 308/2020 г./. В тази връзка в горецитираното писмо е налице техническа грешка при посочване на годината, през която е изплатено обезщетението.

За прецизност следва да се отбележи, че в случая не са налице и доказателства за настъпването на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на Наредба №30/11.08.2008 г., а именно: „а) смърт на ползвателя на помощта; б) продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ; г) тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; д) разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; е) епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител.“

В този смисъл, не са налице основания за неизпълнение на заложеното в договора, с което ползвателят се е задължил и което е било основание за отпускане на средствата по договора.

Липсват данни жалбоподателят да е заявил пред фонда, че са налице затруднения в изпълнението на бизнес плана му, които са вследствие на независещи от него причини.

В заключение, следва да се отбележи, че относно констатациите за неизпълнение на процесния бизнес план, в Решение № 2186 от 08.03.2022 г. по а.д. № 6243/2021 г. на ВАС/стр. 3-та/ касационният състав изрично е приел за правилни изводите на първостепенния съд, че административният орган е доказал неизпълнение на поетото от дружеството бенефициер в т. 4. 12 и т. 4. 18 от договора задължение да изпълнява одобрения проект /приходната част на бизнес плана и откриването на работни места/ за срок от 5 години от сключването на договора, а това неизпълнение след изплащане на финансовата помощ е основание по чл. 46 от Наредба № 30/11.08.2008 г. фондът да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. С други думи, с влязло в сила Решение № 2186/08.03.2022 г., постановено по а. д. № 6243/2021 г. по описа на ВАС, което се ползва със сила на присъдено нещо, са установени фактите на неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от извършваната дейност за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и неизпълнение на заложените в него показатели за заетост чрез разкриване на 4 работни места. Според състава на ВАС обаче, неправилно това връщане на изплатените суми е поискано чрез издаването на АУПДВ, а не чрез решение за финансова корекция, поради което и е отменен съдебният акт и АУПДВ.

Предвид това необосновани се явяват и въведените в процесната жалба твърдения/стр. 2 от жалбата – л. 8 от делото/, че с цитираното решение ВАС не е приел за доказани твърдените от ДФЗ факти и обстоятелства, за установени достатъчно данни за наличие на нарушение, представляващи нередност по смисъла на ЗУСЕФСУ.

Съгласно действащата и непротиворечива съдебна практика, неизпълнението на установените в бизнес плана показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ от ПРСР представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – решение № 2009 от 23.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10248/2022 г., IV о.; решение № 2853 от 20.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10301/2022 г., IV о.; решение № 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о.; решение № 10409 от 16.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11231/2021 г.; Решение № 8453 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10986/2021 г., I о.; решение № 13796/06.11.2020 г. на ВАС по адм. дело № 12488/2019 г.; решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 4307/2018 г. и др.). В този смисъл, по силата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ въвежда като основание за определяне на корекция при неизпълнение на одобрените индикатори, респ. съгласно посочената норма, финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при неизпълнение на одобрени индикатори. Индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект - качествено и количествено. Индикатор може да бъде заложеният в инвестиционното намерение обем или стойност на продукцията, реализиране на определени по размер приходи, може да бъде придобиването на определени активи, брой работни часове на активите или друга мярна единица за тяхното използване, параметри на устойчива заетост и др., но самият факт на неизползването на активите по предназначение не може да бъде индикатор. В конкретния случай, заложените в бизнес плана на „Ранчото-2012“ ЕООД финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ. Такива индикатори се явяват и заложените в бизнес плана конкретни параметри по отношение на предвидените за откриване постоянни работни места по трудово правоотношение, гарантиращи устойчива заетост.

Така констатираните от органа, издал РФК и установени по делото нарушения на договорни задължения по бизнес плана съставляват и нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета.

Съгласно цитираната норма, нередност е налице когато са осъществени кумулативно три предпоставки:

1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове;

2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право;

3.) и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

Безспорно е, че „Ранчото-2012“ ЕООД е икономически оператор, който участва в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което обстоятелство е обусловено от факта, че дружеството е ползвател по Договор № 09/311/00651 от 15.10.2014 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, т.е. явява се „икономически оператор“ по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент 1303/2013 г. и може да бъде субект на извършена нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 г.

Както вече бе посочено по-горе, налице е нарушение на залегналите в бизнес плана финансови показатели, на базата на които, проектът е определен като допустим и е изплатена безвъзмездната финансова помощ. Нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ – „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който смисъл е и константната практика на ВАС.

Основанията, поради които може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, финансова подкрепа със средствата от ЕСФ са посочени именно в чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕФСУ.

Съдът намира, че размерът на подлежащата на финансова корекция безвъзмездна финансова помощ по релевантния договор е определен правилно и законосъобразно, в съответствие с Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Правилата са одобрени от изпълнителния директор на ДФЗ в съответствие със законовата делегация с чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП и са обнародвани в ДВ бр. 69/2019 г., с оглед на което са валиден подзаконов нормативен акт. Правилата нямат обратно действие и не преуреждат развилите се вече правоотношения, а се прилагат спрямо юридически факти настъпили преди влизането им в сила, за да им се предаде нова правна оценка. Във всяка една от приетите наредби по прилагане на мерките от програмите за развитие на селските райони се съдържат разпоредби указващи конкретни правила за поведение на ползвателите на съответната помощ и правните последици при установяване на неизпълнение договорни и нормативни задължения, а именно правомощието на РА да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение при издаването на РФК, обосновани с твърдения за неприложимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.

С Правилата се определя единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, но не и видовете неспазвания на нормативни и договорни отношения. Правилата не са материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване сума. Същите имат за цел да създадат ясни и прозрачни правила при определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, в случаите, при които ДФЗ-РА упражни правото си да иска възстановяване на неправомерно изплатена помощ, респективно задължението на ДФЗ-РА е да гарантира правилно и законосъобразно разходване на средствата от бюджета на ЕС. С подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответната мярка от ПРСР ползвателят на помощта се е задължил да изпълнява критериите за допустимост, ангажименти или други поети от него задължения, произтичащи от подпомагането. Задължението за изпълнение е пряко следствие на изпълнението на предмета на договора и не е резултат от „обратното действие“ на Правилата. Одобрените от компетентния орган Правила не извършват преценка на юридически факти - нарушения на задължения на ползвателите по мерките от ПРСР, и не променят техните правни последици - отказ за изплащане на поискана сума и възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. правилата са изготвени в съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Съгласно чл. 43 от Регламент 640/2014 г., Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 г. Регламент 640/2014, с който е отменен Р 65/2011 се прилага за заявления за помощи или искания за плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи считано от 1 януари 2015 г., поради което се налага извода, че Регламент 65/2011 урежда секторните правила за намаляване и изключване на помощи по заявления, подадени преди 01.01.2015 г. и е материалноправната уредба от правото на ЕС, относима към мерките от ПРСР 2007-2013 г. Регламентът е бил в сила към момента на предоставяне на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013 г., а това означава, че правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта са възникнали при неговото действие и продължават към датата на приемане на Правилата.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

По силата на ал. 2 от нормата, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. В конкретния случай, относно неизпълнението на задължението за генерирането на заложените в плана приходи, органът законосъобразно е приложил т. 30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ на Правилата, тъй като нарушението се изразява в неизпълнение на одобрения проект (не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана) – в.т.см. и Решение № 11767 от 19.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5834/2022 г., IV о.

При средноаритметично изчислен процент на реализираните приходи за проверяваните три пълни финансови години, който е под 20%, както и времетраенето на нарушението, което е над две финансови години, а именно: процентното изпълнение на заложените в бизнес плана приходи е, както следва: за 2016 г. – 6.62% без ДДС и 7.21 % с ДДС; за 2017 г. – 16.54 % без ДДС и 18.03% с ДДС и за 2018 г. – 10.46% без ДДС и 11.40% с ДДС, в който смисъл е заключението на вещото лице, то приложимо е правило на т. 30 от Правилата, което въвежда размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ от 100% от предоставената финансова помощ или в случая – *** лв., посочено в таблица 1 на оспореното РФК. Процентните стойности на изпълнение за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. се различават от приетите такива от административния орган в процесното решение за финансова корекция, която разлика е незначителна и не влияе на законосъобразността на размера на финансовата корекция, респ. подлежащата за възстановяване помощ, тъй като, както за всяка една от годините, така и средноаритметично за трите години процентът на изпълнение е под 20%.

Така констатирането неизпълнение е установено в края на мониторинговия период, поради което същото обективно не е възможно да бъде отстранено. Следва да се отбележи, че от заключението на вещото лице се установява че и за следващите 2019 г., 2020 г., 2021 г. жалбоподателят не е реализирал размерът на предвидените приходи от нощувки съгласно одобрения проект.

С оглед установеното изпълнение на одобрения бизнес план в частта му относно устойчивата заетост, което нарушение също представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, а именно при предвидено в бизнес плана разкриването на 4 работни места, то процентното изпълнение на плана за 2018 г. от 81.25 % (при заложени съгласно бизнес плана 4 работни места и установени такива 3.25 души персонал), то правилно се явява приложението на т. 18 от Правилата.

Цитираната хипотеза предвижда частично възстановяване в размер на 5 % от предоставената помощ при установено неизпълнение равно или по-малко от 50% от заложените в плана параметри на устойчива заетост.

Незаконосъобразно се явява постановеното за възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., представляващо получена субсидия за 1бр. телевизор ***, който актив не е установен при извършената проверка. В тази връзка в РФК.

Независимо от горното, с оглед окончателно определеният размер на финансова корекция от *** лв., представляваща 100% от получената субсидия, то оспореното РФК се явява законосъобразно.

В настоящия случай органът е приложил хипотезата на чл. 3, ал. 1 от Правилата, съгласно който: „когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1. 01/януари/ 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ“.

Съдът намира, че неизпълнението на предвижданията в бизнес плана (както по отношение на финансовите показатели, касаещи заложените приходи, така и по отношение на устойчивата заетост) безспорно уврежда бюджета на Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, свързани с насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. В този смисъл Решение № 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 4752 от 22.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1583/2019 г. на ВАС - IV о.

Неоснователни са въведените в жалбата доводи, че тъй като изпълнението на предвидените в бизнес плана приходи не зависели изцяло от волята на бенифециера, то не следвало неизпълнението им да бъде основен. индикатор за изпълнението на проекта. Бизнес планът и заложените в него стойности се изготвят от самия кандидат, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестициите е било основание и да бъде одобрен проекта му за подпомагане, т.е същите са относими за постигане целите на конкретната мярка, като заложените в него показатели са индикатор за изпълнение на проекта.

Неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри и показатели относно заетостта при всички случаи обуславя нежизнеспособност и непостигане на целите, за които е отпусната помощта. В този смисъл: Решение № 133 от 6.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3674/2022 г., IV о; Решение № 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о.

В заключение, настоящият състав намира, че оспореното Решение № 09/311/00651/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6544#13/11.08.2022 г. е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, т.е. при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК, като депозираната против него жалба е неоснователна.

Процесното решение е издадено именно с цел да се коригират последиците от едно неправомерно бездействие на жалбоподателя, като се възстановят незаконосъобразно предоставените му средства. По силата на чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което бъде отхвърлено оспорването по жалба на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, срещу Решение за налагане на финансова корекция № 09/311/00651/3/01/04/02, изх. № 01-26000/6544#13 от 11.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с което на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, е определена финансова корекция в размер на *** лв., представляващи 100% от получената субсидия, по отношение на което е издадено Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка № 09/311/00651/3/01/04/02 от 30.08.2022 г., с което е допусната поправка на ОФК в оспореното Решение за налагане на финансова корекция с № 01-2600/6544#13, в частта на стойността „остатък за възстановяване“, въведена в таблица 1 към решението, а именно от определената финансова корекция в размер на *** лв. е определен остатък за възстановяване в размер на *** лв.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ДФ „Земеделие“ – София следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв., от които 300 лв. внесен депозит за вещо лице и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Ранчото-2012“ ЕООД, ***, ЕИК ***, срещу Решение за налагане на финансова корекция № 09/311/00651/3/01/04/02, изх. № 01-26000/6544#13 от 11.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с което на „Ранчото-2012“ ЕООД ***, ЕИК ***, е определена финансова корекция в размер на 156 897.95 лв., представляващи 100% от получената субсидия, по отношение на което е издадено Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка № 09/311/00651/3/01/04/02 от 30.08.2022 г., с което е допусната поправка на ОФК в оспореното Решение за налагане на финансова корекция с № 01-2600/6544#13, в частта на стойността „остатък за възстановяване“, въведена в таблица 1 към решението, а именно от определената финансова корекция в размер на 156 897.95 лв. е определен остатък за възстановяване в размер на 154 973.03 лв.

ОСЪЖДА „Ранчото-2012“ ЕООД, ***, ЕИК ***, да заплати на ДФ „Земеделие – София, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 500 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Председател:

Номер на акта:	154
Дата:	10 април 2023 г.
Съдия:	Ангел Маврев Момчилов

Дело:	20227120700401
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	15 септември 2022 г.

Решение по дело №401/2022 на Административен съд - Кърджали

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА