Р
Е Ш Е Н И Е №260978
гр.
Пловдив, 11.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ -ри състав в открито заседание на единадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния
секретар Мария Пеева разгледа докладваното от съдията гр. дело № 484 по описа
на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищецът Г.Р.Г., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв. М.Н., със съдебен адрес ***, моли съда да постанови решение, с
което да осъди „СТАРОСЕЛ ТУРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Старосел, община Хисаря, област Пловдив, представлявано от Д.В. Д.,
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26500 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 09.03.2019г.,
до окончателното изплащане на сумата, както и на сумата от 5703,59 лв.,
обезщетение за претърпени имуществени вреди. Претендира разноски за
производството.
Исковата претенция се основа на
твърденията, че на 09.03.2019г. ищецът, като гост на Комплекс за винен
и спа туризъм „Старосел" в с. Старосел, който хотелски комплекс се
управлява и стопанисва от ответника, при ползване на Спа центъра на Комплекса -
при придвижване към вратата за излизане от турската /парна баня/, се е
подхлъзнал и е паднал, като е получил фрактура на дясната си ръка. Твърди, че
причината за инцидента е нерегламентирано и в противоречие със строителните
норми и условията за безопасно ползване на обекта задържане на вода около
сифона на помещението, която от застояването и насъбраната мърсотия образувала
слой на хлъзгава емулсия, при стъпване, в която се подхлъзнал и паднал ищецът.
Твърди, че в помещението или пред него не са били поставени табели, които да
предупреждават за опасността от подхлъзване. Ищецът твърди, че при извършен преглед в УМБАЛ „******“ ЕАД - **** и
рентгенография е диагностицирано сложно счупване на долния край на лъчевата
кост на дясна ръка - раздробена фрактура на дисталната метаепифиза на десен
радиус. Направена е мануална репозиция и временна гипсова имобилизация и е
дадена препоръка за оперативно лечение. Твърди, че на 11.03.2019г. е постъпил
за оперативно лечение в УМБАЛСМ „*******", където е потвърдена първоначалната диагноза - фрактура радии и а
ин партис дисталис дексгра /закрито счупване на долния край на лъчевата кост/ и
на 14 март е извършена оперативна процедура в областта на раменния пояс и
горния крайник: извършена е открита репозиция на фрактурата, костния дефект е
запълнен посредством остеопластика, вътрешна фиксация с плаки, винтове и една
К- игла; поставен е аспирационен дренаж, послоен шев, стерилна превръзка и е
наложена гипсов имобилизация. Твърди, че на 16.03.2019 г. е изписан от
болничното заведение за продължаващо домашно-амбулаторно лечение с препоръки за
сваляне на конците на 12- ти ден; сваляне на имобилизация на 21- ви ден и
повторна операция за изваждане на импланти след 35 - ден. След сваляне на
конците крайника е обездвижен с имобилизационна шина. Твърди, че за повече от
месец след инцидента е бил зависим от чужда помощ за елементарни битови и
хигиенни нужди: не е могъл да се храни, да се къпе, бръсне сам, да шофира и да
извършва елементарни дейност с ръцете си, като основна грижа за него през целия
този период е полагала съпругата му. Твърди, че от получените наранявания е
претърпял интензивни болки за период от повече от четири месеца, като му се е
налагало ежедневно да посещава физиотерапевтични процедури, че травмата му е
причинявала болки по целия десен крайник при елементарни движения. Твърди, че
на ръката са останали грозни оперативни белези.Твърди, че инцидентът е променил
начина му на живот, отразил се на емоционалното му и психическо състояние,
станал е нервен и сприхав, започнал да страда от безсъние, налагало се да приема
успокоителни, притеснявал се, че няма да може да възстанови функциите си на
ръката.Твърди, че към момента състоянието му не е възстановено в положението от
преди инцидента; при натоварване и влошаване на времето се проявяват тъпи болки с постоянен характер в
областта на китката на дясната ръка; налага му се непрекъснато да щади крайника
и да го пази, да посещава рехабилитациони процедури и масажи. Твърди, че породи
раздробяването на костите не се препоръчва изваждането на имплантирания
остеосинтезен материал.Твърди, че от получената травма търпи имуществени вреди,
изразяващи се в направени за лечението й разходи в общ размер на 5703,59 лева, както следва: за избор на екип - 900.00
лв.; за остеосинтезен материал - плака за дистален радиус, модел Variax DR-
комплект - 2800.00 лв.; за самостоятелна стая с придружител - 200.00 лв.; за
лонгета - 75.00 лв.; за чорап за гипс - 91.20 лв.; за медикаменти и консумативи
- 116.39 лв. ; потребителска такса - 29.00 лв.; за рехабилитация -1492.00.00
лева. Твърди, че на основание сключена между ответното дружество и „ДЗИ Общо
застраховане" АД полица за застраховка „Гражданска отговорност на
хотелиера и ресторантьора" с № *****, покриваща отговорността на хотелиера
към трети увредени лица - гости или посетители в туристическия обект, за
претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, включително пропуснати
ползи, които са пряка и непосредствена последица от настъпило през срока на
застраховката застрахователно събитие, ищецът е предявил застрахователна претенция
пред застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 40 000 лв. и за заплащане на направените от него разходи за лечението, като
е представил съответните медицински документи и фактури. Твърди, че по неговата
застрахователна претенция е образувана преписка по щета и застархователят „ДЗИ
- Общо застраховане" е изплатило обезщетение от 9500.00 лв. Ищецът счита
полученото от застрахователя обезщетение за недостатъчно за претърпените от
него неимуществени и имуществени вреди, поради което претендира процесните суми
от ответното дружество.
Ответникът „СТАРОСЕЛ ТУРС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Старосел, община Хисаря,
област Пловдив, представлявано от Д.В.Д., чрез пълномощник адв. И.Х., със
съдебен адрес ***, офис 5, в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва исковете като неоснователни, с искане същите да бъдат отхвърлени и претендира
разноски в производството. Ответникът не
оспорва следните твърдения на ищеца: че на 09.03.2019г. е бил гост в Комплекс
за винен и СПА туризъм Старосел, както и че комплексът се управлява и
стопанисва от ответното дружество; че ищецът е получил обезщетение от „ДЗИ-Общо
застраховане" АД в размер на 9500 лв. по образувана от застрахователя щета
във връзка с инцидента на основание сключена от ответното дружество полица за
застраховка „Гражданска отговорност на хотелиера и ресторантьора" с № ****,
покриваща отговорността на хотелиера към трети увредени лица - гости или
посетители в туристическия обект, за претърпените от тях имуществени и
неимуществени вреди, включително пропуснати ползи, които са пряка и
непосредствена последица от настъпило през срока на застраховката
застрахователно събитие. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба,
досежно изнесените факти около събитията на 09.03.2019 г., довели до нараняване
на дясната ръка на ищеца, вследствие на подхлъзване в парната баня на СПА
центъра на Комплекса. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, досежно
претърпените телесни увреждания от ищеца, причината за настъпването им, както и
твърденията, свързани с претърпени имуществени и неимуществени врели. Оспорва
твърденията, свързани със степента на настъпилото увреждане, възстановителния
период и извършените разходи. Оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка
досежно събитията на 09.03.2019г. Твърди, че настъпилите за ищеца вреди не са в
причинно-следствена връзка с виновно и противоправно поведение /действие или
бездействие/ на ответното дружество, респективно на негови служители или лица,
на които е възложило изпълнението на определена работа. Твърди, че помещението
от СПА центъра, представляващо Парна баня, към датата на инцидента е поддържано
и се е намирало в изрядно състояние; че находящите се в СПА центъра и в
частност в помещението Парна баня, канализационна система, повърхности,
съоръжения и оборудване, са поддържани в добро хигиенно състояние и технически
изправни и отговарят на всички нормативни изисквания и стандарти, че на входа
на СПА центъра има поставени указателни табели с цялата необходима информация
относно сигурността и предпазните мерки, която всички посетители трябва да имат
предвид и да спазват; че са налице
поставени на видно място писмени указания и препоръки за безопасност; че на
територията на СПА центъра ответното дружество е осигурило подходяща
организационна структура за нуждите на безопасността, здравето и техническата
безопасност като е въвело подходящи мерки. Ответникът твърди, че ищецът при
ползването на парната баня е бил употребил алкохол и не е спазил инструкциите
за ползване на помещенията от СПА центъра, в резултат на което се е стигнало до
падането му, респ. до телесното увреждане. В тази връзка релевира възражение,
че ищецът с поведението си е станал причина за настъпилото увреждане, съответно
че е допринесъл на настъпване на инцидента и причиняване на вредите. Оспорва
претенциите по размер, като счита, че претърпените вреди- неимуществени и
имуществени, се овъзмездени посредством изплатеното на ищеца обезщетение от
застрахователя по образуваната във връзка с инцидента щета. Оспорва претенцията
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по размер, като прекомерна и
несъответстваща на действително претърпените вреди. Оспорва претенцията за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди по размер – несъответстваща на
извършените разходи, както и че голяма част от представените разходи не са били
необходими и свързани с проведеното лечение и в тази връзка оспорва направените
разходи за избор на екип и за самостоятелна стая при болничния престой.
По същество ищецът чрез пълномощника си
адв. Н. пледира за уважаване на исковете като основателни и доказани и за
присъждане на разноските в производството.
По същество ответникът чрез пълномощника си адв. Х. пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, по съображения изложени в представена писмена защита. Претендира разноски в производството.
Пловдивският окръжен съд, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове и като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните намери за установено
следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
По делото не е спорно, че ищецът е бил гост на
Комплекс за винен и спа туризъм „Старосел“ в с. Старосел на 09.03.2019г.,
стопанисван и управляван от ответното дружество, както и че на тази дата –
09.03.2019г., ищецът е претърпял инцидент в парната баня на комплекса. Не е
спорно, че при придвижване към врата за излизане от парната баня ищецът се е
подхлъзнал и е паднал, при което е получил фрактура на дясната ръка. Получената
в резултат на падането травма – закрито счупване на долния край на лъчевата
кост на дясната ръка, се установява от събраните по делото доказателства – медицинска
документация /лист за преглед на пациент в КДБ/ СО в УМБАЛ „*****“ – гр. ******,
резултат от образно- диагностично изследване, история на заболяването и
епикриза, издадени от УМБАЛ „*****“- гр. *****/ и заключението по СМЕ,
изготвено от вещото лице д-р К.П.. Установява се, че ищецът е претърпял
оперативно лечение /извършено е открито наместване на фрактурата и вътрешна
фиксация с две плаки, винтове и една киршнерова спица/, следопреативно е
поставена имобилизация на ръката с лонгета, приемал е продължително време
аналгетици, лечебният период е продължил 93 дни, в който период ищецът е бил
нетрудоспособен, проведена е рехабилитация/физиотерапия и кинезитерапия/.
Установява се от събраните по делото гласни
доказателства, посредством показанията на допуснатите до разпит свидетели на
ищеца /св. Е. Д. и св. К. Г./, и от заключението на вещото лице д-р П., че в
резултат на травмата ищецът е изпитвал силни болки, възстановителният период е
продължил около три – четири месеца, през което време ищецът е имал нужда от
чужда помощ за обслужване в ежедневието /хранене, обличане, поддържане на лична
хигиена/, не е можел да шофира, както и отделно от това ищецът се е чувствал
подтиснат и силно притеснен дали ще може да се възстанови, да си върне пълния
обем на движения на ръката, да продължи да работи. Понастоящем според
заключението на вещото лице движенията в китката са ограничени, като е
необходимо ищецът да продължи рехабилитацията за подобряване функцията на
дясната ръка. От показанията на св. Г. се установява, че са настъпили промени в
емоционалното състояние на ищеца, същият е станал асоциален, страхува се да не
падне пак и да не се удари, поради което е преустановил в свободното си време
да е физически активен както преди инцидента /престанал е да кара АТВ, мотор,
да играе футбол, да ходи на разходки/. Установява се, че ищецът среща
затруднения при дейности, които изискват физическо натоварване на ръката.
Установява се от заключението по СМЕ и от събраните по
делото писмени доказателства – фактури и касови бележки, че във връзка с
проведеното лечение ищецът е извършил разходи за оперативната интервенция, медикаменти
и консумативи.
Спорните по делото въпроси се свеждат до наличието на
противоправно поведение – действие/ бездействие, на служители на ответното
дружество и причинната връзка с настъпилите вреди.
По делото е прието заключение по СТЕ, изготвено от вещото
лице инж. С.Ж.. Съгласно заключението в парната баня е предвиден и изпълнен на
място подов сифон, с четиристранен наклон на подовата настилка от гранитогрес
към него. Няма големи пространства по пода – пред вратата, около сифона или
другаде, където да се събира или остава големи количества вода. Доколкото
парната баня е съоръжение, в което има циркулация на горещи водни пари, като
има разлика в температурите между същата и тази на облицовки, настилки, седалки
и други, то по повърхностите се образуват известни водни количества, като
минимална част от тях остава и по пода при стичане по посока подовия сифон в
средата на помещението на парната баня. С оглед ползването на парната баня,
работния режим, изискващ поддържане на определена температура и влажност, не е
възможно постоянно да се почиства тази вода от пода. Съгласно заключението
използваните материали, вложени в пода на парната баня /плочки от гранитогрес/ са
подходящи за изпълнение на тяхната функция като подова настилка, т.е. да имат
повърхност с възможно най- ниска възможност за подхлъзване. Положената в
парната баня подова настилка е такава, каквато е по одобрения проект за
изграждане на съоръжението.
От показанията на свидетелите Г. Б. и Г. З.- служители
в ответното дружество, към датата на процесния инцидент, се установява, че към
датата на инцидента пред парната баня е имало поставени табели с указания, че
помещението е мокро и има опасност за подхлъзване. Установява се наличието на
табели, поставени на всяко едно от съоръженията в СПА центъра, в това число на
парната баня, които табели съдържат информация какво представлява съответното
съоръжение, показания и противопоказания и как да се ползва същото. Установява
се от показанията на свидетелите, че на парната баня има поставен стикер, че
трябва да се влиза задължително с джапанки. От показанията на св. З. се
установява, че през март 2019г. пред парната баня, вляво до вратата е имало
поставена табела: на височина около метър, жълта, с черни букви, среден шрифт,
на табелата има изобразено подхлъзващо се човече. Свидетелката твърди, че
табелата е подвижна и се мести само при почистване, отмества се два метра,
почиства се и след това се връща на мястото. Свидетелства, че на същия ден
/деня на инцидента/ е видяла, че пред парната баня е имало такава табела.
От показанията на св. З. се установява, че парната
баня се почиства редовно, по изготвен график, минимум на два часа се минава
редовно и се почиства с препарат и четка, канализационните части се третират
всяка сутрин при основното почистване, за да няма натоварвания по каналите и да
няма предпоставки за запушване. Свидетелката сочи, че през март 2019г. е
работила в СПА центъра като *****, че в задълженията й се включва да контролира
почистването на помещенията и съоръженията в СПА центъра от служителите-
хигиенисти. Свидетелката твърди, че има график относно извършване на
почистването, че има чек лист, в който контролиращите отбелязват, че са минали да проверят и се
подписват. Свидетелства, че има постоянно човек от рецепцията, който минава на
половин час и следи дали се почиства. Свидетелства, че в деня на инцидента е
видяла поне два пъти хигиенистката, която е била на смяна, да почиства парната
баня, като свидетелката не може да посочи в колко часа е било.
В подкрепа на показанията на свидетелката З.
са приетите по делото писмени доказателства – трудови договори, длъжностна
характеристика за длъжността „****“ /л.83- л.94/, заповед № 167/ 20.12.2018г.
на управителя на ответното дружество /л.74/, присъствена форма за отчитане
явяване и неявяване на работа през март 2019г. /л.73/, график за почистване и
дезинфекция- чек лист /л.72/. От същите се установява, че св. З. е работила в
деня на инцидента в СПА центъра, като в преките й задължения на ****** в СПА
центъра се включва да осъществява контрол по отношение на почистването на
съоръженията в СПА центъра, в това число и парната баня.
Така от събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира, че настъпилите
за ищеца вреди не са в причинно-следствена връзка с виновно и противоправно
поведение /действие или бездействие/ на ответното дружество, респективно на
негови служители или лица, на които е възложило изпълнението на определена
работа.
От заключението по СТЕ се установява безспорно, че към
датата на инцидента помещението парна баня, канализационната система,
повърхностите в помещението, съоръженията и оборудването са технически
изпълнени съгласно одобрения проект, същите отговарят на нормативните
изисквания и стандарти. Установява се, че с оглед работния режим на
съоръжението парна баня е нормално наличието на вода по пода, която не може да
бъде постоянно почиствана. От техническа страна няма предпоставки за събиране и
задържане на вода, над обичайното, около подовия сифон.
На следващо място се установява, че помещението е
поддържано в добро хигиенно състояние. Не се установява твърдението на ищеца,
че помещението не е било почистено, било е налице задържана вода и филм върху
повърхността, които са предизвикали падането. Показанията на св. Г. за
състоянието на пода са неубедителни. Св. Г. твърди, че помещението на парната
баня е тъмно, не е осветено, долу било „хлъзгаво, такова воднисто, мокро и така
като пяна, талк“, като свидетелката заявява, че не може да обясни точно. Но от
показанията на свидетелката не може да се направи безспорно заключение относно
състоянието на пода в парната баня, освен че е било мокро, което е напълно
нормално, предвид че става дума за „парна баня“.
На следващо място не се установява твърдението на
ищеца, че не е имало поставена предупредителна табела, че помещението е мокро и
има опасност от подхлъзване. Напротив от показанията на св. Б. и св. З., се
установява наличието на предупредителна табела, поставена пред входа на парната
баня, както и наличието на стикер на вратата на парната баня, указващ че влизането
в помещението е с джапанки /чехли/. Показанията на св. Г., че на входа на
помещението не е имало предупредителни табели, не се кредитират от съда като
достатъчно убедителни, тъй като това, че свидетелката не е видяла табела, не
означава, че не имало такава.
Ето защо предявените искове
се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
В частта за
разноските.
С оглед изхода от спора – неоснователност
на исковата претенция, своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски и представените по делото доказателства за тяхната направа, в тежест
на ищеца следва бъдат присъдени разноски в общ размер на 2704,80 лв., съгласно
представения списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Г.Р.Г., ЕГН **********,***,
срещу „СТАРОСЕЛ ТУРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. Старосел, община Хисаря, област Пловдив, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26500 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането - 09.03.2019г., до окончателното изплащане
на сумата, и за имуществени вреди в размер на 5703,59 лв., които имуществени и
неимуществени вреди са претърпени от ищеца във връзка с фрактура на дясната
ръка, получена следствие на падане на 09.03.2019г. в парната баня на Комплекс за винен и
спа туризъм „Старосел" в с. Старосел.
ОСЪЖДА Г.Р.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „СТАРОСЕЛ
ТУРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Старосел,
община Хисаря, област Пловдив, представлявано от Д.В.Д., сумата от 2704,80 лв. /две хиляди седемстотин и четири
лева и осемдесет стотинки/, разноски за производството по гр. дело № 484/ 2021г.
по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: