РЕШЕНИЕ
№ 681
гр. Бургас, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120106630 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба от К. Л. Ш., ЕГН **********, чрез
процесуалния представител адв. Р.Д., със съдебен адрес: гр. Б., ***, против "ГСИ -
БАЛКАНИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Южна
индустриална зона, площадка на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, административна сграда на
"ГСИ -Балкани" ЕООД, представлявано от Ю.Б.Б., за признаване на уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 52/02.08.2021 г. и прекратяване на трудовото правоотношение със
Заповед Кп-13/03.08.2021г. на управителя на "ГСИ - БАЛКАНИ" ЕООД за незаконно и
отмяната му, възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност
„***“, заплащане от ответника на обезщетение за оставането без работа, вследствие
уволнението, считано от 03.08.2021г. до 03.02.2022г. в общ размер на 11666,40 лева, ведно
със законна лихва, считано от предявяване на исковата молба - 24.09.2021г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен трудов договор №
66/28.03.2021г., по силата на който ищецът заемал длъжността „***“ в ответното дружество.
Със Заповед № 52/02.08.2021 год. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ вр.чл. 187, т.9 от КТ и чл.187, т.10, предл.
трето от КТ, във вр. с т.5.1.2.8 и т.5.3.9 от Правилника за вътрешния трудов ред на „ГСИ-
Балкани“ и със Заповед № Кп- 13/03.08.2021г. било прекратено трудовото правоотношение
на основание чл. 330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда.
Твърди, че не е извършил посоченото в т.1 от заповедта нарушение на трудовата
дисциплина. Счита, че разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от Закона за движението по
пътищата дерогира приложението на чл. 126, т. 2 от Кодекса на труда по отношение на
дисциплинарната отговорност на работника/служителя. Сочи, че границата за носене на
административно-наказателна отговорност е концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
промила, под която наказание не се налага. Предвид това, счита че изискването по Кодекса
на труда работникът да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява
възложените задачи, следва да се тълкува в съответствие с правилата на ЗДвП. В процесния
1
случай, посочената в заповедта концентрация от 0,23 промила е повече от два пъти по-ниска
от разрешената от закона граница. На следващо място твърди, че ответното дружество
осъществява дейността си по силата на договор с „Лукойл Нефтохим Бургас”АД, изцяло на
територията на „Лукойл Нефтохим Бургас”АД и като такова е обвързано от Инструкция за
дейността на длъжностните лица при отстраняване на работници в нетрезво състояние,
употребили алкохол при явяване на работа или през работно време в „Лукойл Нефтохим
Бургас“ АД. Според т.3 от Инструкцията „нетрезво състояние“ е налице при повече от 0,5
промила, а в т. 4.3.2.4 била разписана подробна процедура за начина на извършване на
проверката и нейното документиране, която не била спазена от ответното дружество. Счита
изследването за опорочено, което компрометирало и вписания в заповедта резултат от него.
Твърди, че не е употребявал алкохол, както и че не бил отстранен от работа, а продължил да
изпълнява задълженията си до края на работната смяна.
По отношение на нарушението по т.2 от заповедта - увреждане на имуществото на
работодателя и неизпълнение на трудови задължения и други тежки нарушения, твърди, че в
заповедта не било посочено кои други задължения са нарушени, освен тези по т.5.1.2.8 от
Правилника за вътрешния трудов ред, с който ищецът не бил запознат, нито какви други
тежки нарушения са извършени. Счита наложеното наказание за несъразмерно с твърдяното
нарушение. Твърди се още, че нанесените имуществени щети били вече удържани от
възнаграждението му съгласно т. 6 от заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, като същите биха могли да обосновават само имуществената, но не и
дисциплинарната отговорност. Освен това, щетите не били посочени в заповедта, нито
документирани по надлежния ред от органите на КАТ.
На следващо място се твърди, че при връчването на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение и на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ищецът
се е ползвал със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като ползвал отпуск поради
временна неработоспособност. Твърди, че липсва предварително разрешение на съответната
регионална структура на инспекцията по труда към датата на връчване на заповедите. Видно
от същите на дата 03.08.2021г., на която му били връчени при отказ, ищецът е бил в отпуск
поради временна неработоспособност.
Счита, че в случая обект на контрол са и двете заповеди - за налагане на наказанието
и за прекратяване на трудовото правоотношение. Позовава се на съдебна практика.
Постъпил е писмен отговор от дружеството - ответник, в който исковете се оспорват.
Излага подробни фактически твърдения за хронологията на ПТП и неговото документиране,
за проведеното дисциплинарно производство, както и за характера на задълженията на
ищеца и неговите отговорности, произтичащи от заеманата длъжност. Относно връчването
на заповедта твърди, че ищецът бил нощна смяна от 19ч. на 02.08 до 7ч. на 03.08.2021г. и
бил уведомен, че документите ще му бъдат връчени веднага след края на смяната. Въпреки
това, след като ръководителят го запознал обстойно с всички документи, отказал да ги
получи и да се подпише. В присъствието на двама от ръководителите му Г. и Д., ищецът
отново отказал да ги получи и те се разписали за това. Около обяд ищецът се обадил и го
уведомил, че е в болница, без да уточни подробности. Болничният лист получили повече от
месец след уволнението. От него за първи път узнали, че ищецът страда от психическо
разстройство. Твърди се още, че ищецът никога не е съобщавал на никого от ръководството
за здравословния си проблем и старателно е прикривал този факт.
Нито по време на връчването на искането за даване на информация за наличие или
липса на закрила по чл. 333 от КТ, нито в исковата си молба се съобщава за здравословния
проблем, поради което фактически ищецът се е отказал да търси защита по чл. 333, ал. 1, т. 3
от КТ.
Оспорват се твърденията на ищеца, че не е извършил процесните нарушения на
трудовата дисциплина. Излагат се подробни аргументи. Пояснява, че Ш. не е уволнен
заради шофиране в нетрезво състояние, а за това, че се е явил на работа в състояние, което
не му позволява да изпълнява своите задачи, след като е употребил (преди или по време на
работа) алкохол или други упойващи вещества, или и двете. Както и поради това, че е
пренебрегнал категоричната забрана, съдържаща с в т. 5.1.2.2. от ПрК-508 да не се явява и
да не употребява по време на работа алкохол (в концентрации равни или по - високи от 0.1
промила) или други упойващи вещества, което е изрично определено като тежко нарушение
в т.5.3.9.
Посочва, че ЗДвП може и да разрешава управлението на МПС с концентрация на
алкохол до 0.5 промила, но не съдържа и не може да съдържа разрешение, с подобна степен
2
на алкохолна наситеност в организма да се извършва оперативното управление на
енергийната система на нефтена рафинерия от командна зала. Още по-малко това би могло
да стане с посочената от ищеца инструкция. Оспорва твърденията, че нарушението не е
достатъчно тежко. Излага съображения за степените на алкохолно опиянение. Сочи, че
извършеното от К.Ш. нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 2 от КТ и т.
5.1.2.2. от Правилника за вътрешния трудов ред е изключително сериозно, абсолютно
недопустимо и попада под действието на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, тъй като комбинатът е
място с най-висока степен на пожарна и взривна опасност, а работата на ищеца е
изключително отговорна и свързана с големи рискове от аварии и злополуки и изискваща
бързи, точни и адекватни действия, под сериозно напрежение - все неща изключващи
замъглено съзнание, в следствие на употреба на алкохол. Утежняващо отговорността на
работника е обстоятелството, че той е *** и управлява и следи за изправността на цялата
енергийна система в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, по време на смяната си.
Оспорва твърденията, че процедурата по вземането на алкохолната проба е
опорочена и извършена в противоречие с императивни норми, съдържащи се в ИБ 102-
001. Излага подробни аргументи. Твърди, че ответното дружество няма никаква възможност
да влияе на процеса на взимане на алкохолни проби на територията на комбината, тъй като
съгласно регламентите на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД това се извършва от
охранителната компания „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД.
Оспорва и твърденията, че в т. 2 от заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не са посочени трудовите задължения, които той е нарушил и че не е ясно как са
определени щетите. Счита, че същите са подробно описани в заповедта. Сочи, че увреденото
имущество е предоставеният на ищеца лек автомобил „Фолксваген“, като нанесените щети
са документирани в бюлетин № 185, докладна записка, две фактури и потвърдени от
свидетели, както и в Заповед за налагане на имуществена отговорност № 51/02.08.2021г.,
която ищецът е приел и не е обжалвал.
Оспорва и твърденията, че ищецът не е запознат с Правилника за вътрешния трудов
ред ПрК-508. Твърди, че това е основополагащият документ в дружеството и всеки
работник се запознава с него още с постъпването си на работа. Включен е в списъка на
нормативните документи по здраве и безопасност, по които се провеждат инструктажите,
както и в трудовите договори и в длъжностните характеристики, като един от документите,
с които всеки работник е длъжен да се запознае, включително и в тези на ищеца, като
последният с подписа си е удостоверил, че познава същия. Твърди се още, ПрК-508 е част от
интегрираната система за управление (ИСУ) в дружеството и всички документи, включени в
нея и промените в тях, се разпространяват до всеки един от работниците, в съответствие с
ISO 9001:2015.
Относно тежестта на нарушението твърди, че от предоставения запис от
охранителните камери в комбината се установявало, че причината за инцидента не е
внезапно изскочило куче или друго животно. Ясно се виждало как автомобилът, управляван
от К.Ш., в един момент, без никаква причина започва плавно, равномерно и с еднаква
скорост, да се отклонява в ляво и след около 30-40 метра (отчитайки разрешената скорост за
движение от 40 км/ч), без да намаля скоростта и без да предприеме, каквото и да било
действие, се удря в бордюра от ляво на пътя. В този участък, пътят е широк не по-малко от
15 метра. Видно от записа, поведението на Ш. по време на инцидента било неадекватно. В
продължение на около половин минута, водачът буквално се бил изключил. Не забелязвал,
че автомобилът започвал бавно и равномерно да се отклонява на ляво. Не правел опит да
изправи посоката на движение и/или да спре. Не реагирал преди и по време на удара в
десния бордюр - колата с постоянната си скорост се ударила и чак тогава спряла. Данните от
охранителната камера показвали, че в момента на инцидента Ш. не е бил в състояние, което
да му позволява да изпълнява трудовите си задължения, като една от най-вероятните
причини е употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество, а ищецът умишлено
излъгал за причината. Същевременно било взето предвид и обстоятелството, че само по
случайност, автомобилът не се е забил в някоя от многобройните естакади или
тръбопроводи, които се намират край пътя и по които преминават лесно запалими и
взривоопасни суровини. Счита, че при извършването на дисциплинарното нарушение по чл.
187, т. 9 от КТ и чл. 187, т. 10, предложение трето от КТ във връзка с т. 5.1.2.8. от ПрК-508,
не е задължително работникът да действа с умисъл за самото увреждане, както и с цел
извличането на облага за себе си или другиго.
Оспорва твърдението, че при връчването на Заповед № 52/02.08.2021г. и Заповед №
3
Кп-13/03.08.2021г. ищецът се е ползвал със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Твърди, че
към момента на връчването - след приключване на работната му смяна до към 08:15ч. на
03.08.2021г. ищецът не е бил хоспитализиран и не е бил в отпуск по болест.
Възразява срещу размера на претендираното обезщетение, като посочва, че в
представения по делото фиш са включени и възнаграждения, които нямат постоянен
характер като това за нощен и извънреден труд. Счита, че след приспадането на посочените
суми, възнаграждението следва да бъде намалено, като в случай на уважаване на
претенциите моли да бъде намалено до размера на 11 422 лева. Представя доказателства.
Претендира разноски.
Предявени при условията на първоначално обективно съединяване са искове с
правно основание чл.357 и сл., вр.чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.225 от КТ.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства
и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от данните по делото, ищецът е работил в ответното дружество, като е заемал
длъжност „***” код по НКПД: ***, с място на работа – гр. Бургас, площадката на „Лукойл-
Нефтохим Бургас“ АД.
Със Заповед № 48/09.07.2021г. е образувано дисциплинарно производство срещу
К.Ш., във връзка с настъпилия инцидент на 04.07.2021г. Ищецът е получил препис от
същата, за което се е подписал собственоръчно.
По делото са представени писмени обяснения подписани от К.Ш., получени от
лицето Р. В. на 16.07.2021 г.
Представен е протокол от 27.07.2021г. от проведено задание на назначената със
Заповед № 48/09.07.2021 г. комисия, имаща за задача да събере всички доказателства и
изясни всички факти и обстоятелства, отнасящи се до извършените нарушения от К.Ш..
Със Заповед № 52/02.08.2021г. на управителя на дружеството – ответник е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на основание чл. 190, ал. 1, т.7 от КТ във
вр. с чл. 187, т. 9 от КТ и чл. 187, т. 10, предложение трето от КТ, във вр. с т. 5.1.2.8. от
Правилника за вътрешния трудов ред на „ГСИ-Балкани“ ЕООД и във вр. с т. 5.3.9. от
Правилника за вътрешния трудов ред на „ГСИ-Балкани“ ЕООД и на основание чл. 188, т. 3
от КТ- прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие, поради
дисциплинарно уволнение. На гърба на заповедта е записано, е заповедта е прочетена и
връчена на К.Ш. на 03.08.2021г., който е отказал да я получи, поради което лицата В.Г. и
Т.Д. са удостоверили с подписите си направения отказ.
Издадена е още една Заповед № Кп-13/03.08.2021 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение във връзка с горепосочената заповед.
Представен е протокол от 31.08.2021г., с който е удостоверено, че К.Ш. на тази дата е
получил документите, касаещи дисциплинарното му уволнение и съдържащи на гърба на
всеки документ, протоколите удостоверяващи отказа му да ги получи.
Представен е болничен лист за временна неработоспособност Е20210058391, издаден
от Център за психично здраве „Проф. д-р Иван Темков“ на К.Ш. за двадесет и девет
календарни дни, с диагноза ***, сегашен епизод – ***, режим на лечение – болничен.
По делото е представено копие на инструкция за дейността на длъжностните лица
при отстраняване на работниците в нетрезво състояние, употребили алкохол при явяване на
работа или през работно време в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД в сила от 29.06.2021 г.
От докладна записка на дружеството „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД с описание на
инцидента от 04.07.2021 г. става ясно, че не е представен констативен протокол за
нарушението.
Представен е Правилник за вътрешния трудов ред в „ГСИ-Балкани“ ЕООД.
По делото е постъпил отговор от „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД, от който става ясно, че
писмен доклад от охранителя не може да бъде предоставен, тъй като същият е докладвал за
случая устно (по телефона) на Ръководител смяна, след което е отразено в бюлетин № 185
от 04.07.2021 г., представен по делото. Посочено е още, че не може да бъде представен и
протокол от взимането на пробата за алкохол. Относно изискваните документи за
извършвани метрологични проверки на преносим апарат „Drager Alcotest 7410“ с фабричен
номер ARSJ 0189, установяващи годността и техническото му състояние към 04.07.2021 г. е
обяснено, че апарата е собственост на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, като предвид
4
подновяване на апаратурата, същият е предаден обратно на собственика му на 25.10.2021 г.,
за което е представен приемо-предавателен протокол.
В процеса по обжалване на незаконното уволнение работодателят, като субект на
дисциплинарна власт и титуляр на правото да уволни работника, следва да докаже, че
законосъобразно е упражнил това право. Уволнението е законосъобразно тогава, когато при
неговото извършване са осъществени всички от елементите на фактическия състав на
залегнало в закона материално - правно основание за уволнение и е спазена законно
регламентираната процедура.
В конкретния случай, касателно прекратяването на трудовото правоотношение
поради дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е на първо място да установи
удовлетворяване от негова страна, преди налагане на дисциплинарното наказание, на онези
императивни изисквания, залегнали в разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ.
Процедурата по налагане на дисциплинарни наказания е уредена с оглед да не се
накърнява неоправдано конституционно закрепеното право на труд на работниците и
служителите и да не се допуска произволно налагане на наказанията от работодателя. В тази
връзка в чл.193 от КТ са уредени задълженията на работодателя преди налагане на
дисциплинарното наказание. Съществен елемент на тази процедура е изслушването на
работника или приемане писмените му обяснения от работодателя, преди налагане на
дисциплинарното наказание. В настоящия случай са депозирани писмени обяснения на
ищеца, които са дадени именно в рамките на дисциплинарната процедура. При така
установеното, съдът намира, че работодателят е изпълнил задължението си да изиска и
приеме писмените обяснения на работника, преди налагане на дисциплинарното наказание,
поради което и не е налице формално основание за отмяна на атакуваната заповед за
уволнение.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат
не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението, в рамките на едногодишен срок от
извършването. От данните по делото може да се заключи, че нарушението, за което е
наложено най-тежкото дисицплинарно наказание, е извършено на 04.07.2021г. Заповедта за
уволнение е датирана към 02.08.2021 г. и е връчена на 03.08.2021 г., следователно
наказанието е наложено в предписания от правната норма срок.
Нарушенията на трудовата дисциплина, мотивирали налагането на дисциплинарното
наказание, са конкретизирани, квалифицирани са с обективните и субективните им
признаци. Към момента на налагане на наказанието, работникът е бил наясно както с
фактическите обстоятелства, аргументирали за работодателя извода, че е налице нарушение
на трудовата дисциплина от този работник, така и с момента, в който нарушенията са били
осъществени. Следователно, атакуваната в настоящото производство заповед за уволнение
отговаря на изискванията за мотивиране на същата, съгласно закона, продиктувани от
необходимостта за съблюдаване на принципите за равенство на страните в процеса и
състезателност. При връчване на заповедта са спазени изискванията на чл.195 от КТ. На
гърба на заповедта е записано, че заповедта е прочетена и връчена на К.Ш. на 03.08.2021г.,
който е отказал да я получи, поради което лицата В.Г.и Т.Д. са удостоверили с подписите си
направения отказ. Съдът намира, че следва да се приеме за доказано връчването на заповедта
за уволнение при условията на отказ от страна на работника.
Спорът подлежи на разглеждане по същество.
Анализирайки съдържанието на процесната заповед за уволнение, се установява, че
вменяваните на работника нарушения на трудовата дисциплина се изразяват в това, че на
04.07.2021 г., около 21.30 часа, по време на работа К.Ш., като водач на лек автомобил е
предизвикал пътно-транспортно произшествие на територията на комбината, поради което
му е взета проба за алкохол с преносим апарат „Drager Alcotest 7410“ с фабричен номер
ARSJ 0189. Пробата е отчела наличие на алкохол в размер на 0.23 промила. Освен това, във
връзка с ПТП, е увредил имуществото на дружеството (лек автомобил "Фолксваген" с ДК №
***), предоставено му за изпълнение на трудовите му задължения. С тези си действия
ищецът е нарушил т. 5.1.2.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството,
съгласно която работниците и служителите са длъжни да се явяват на работа в състояние,
което им позволява да изпълняват възложените задачи, като стриктно спазват следните
забрани: да не се явяват на работа след употреба на алкохол и/или под въздействието на
алкохол. За употребил и/или намиращ се под въздействието на алкохол се счита работник, за
когото след тестиране с алкотестер е установена алкохолна наситеност (концентрация) в
организма е размер на 0,1 промила и повече. Нарушил е още и т. 5.1.2.8., която гласи, че
5
работниците и служителите са длъжни да пазят грижливо имуществото, което им е поверено
или с което са в досег (машини, съоръжения, инструменти, МПС и др.) при изпълнение на
възложената им работа. Да пестят суровините, материалите, енергията, паричните и другите
средства, които им се предоставят за изпълнение на трудовите задължения. За неизпълнение
на тези задължения на работниците и служителите се търси имуществена отговорност по
съответните текстове на раздел II от глава X на Кодекса на труда, както и дисциплинарна
отговорност по чл. 188 от КТ.
Не се спори по делото, че е настъпил въпросният инцидент и колата се е ударила в
бордюра. Спорно е дали това се е случило, докато ищецът е бил под влияние на алкохол,
което е довело до основание за уволнението.
В производството е разпитан в качеството му на свидетел колега на ищеца – В.Г.,
който е *** в „ГСИ Балкани“. Свидетелства, че на 05.07 след проведена оперативка, старши
инженер химик на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е докладвал, че предната вечер на 04.07
около 21.30 часа е настъпило ПТП на територията на завода в близост на пресечната точка
между основния път на завода и жп линия, с участник К.Ш.. Пояснява, че има охранителна
фирма, която се нарича „Гард Ейч Ем Ес“ и има задължение в такива случаи да посети
мястото на инцидента. Служителите й имали прибори за алкохолна проба от издишания
въздух. В случая бил направен тест и било докладвано, че е показана стойност 0,23 промила.
Сочи още, че протокол за замерване не му е бил предоставен, тъй като в тяхната инструкция
протокол се издавал, ако показанието на теста е над 0,5 промила.
Свидетелят Р.Р., *** в „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД свидетелства, че е бил на работа нощна
смяна на 04 юли. Сочи, че винаги, когато има ПТП се тества и водачът за алкохол. Винаги се
правил два пъти теста в определен интервал на време и първия път ако е показал 0,24-0,25
промила обикновено се вписвал по-малкият процент промилите, а в случая - 0,23 промила.
Когато станел такъв инцидент на тях им разпореждал старшият началник. Техният началник
смяна бил длъжен да уведоми и старшия химик, така че счита, че той трябва да е присъствал
там, но за случая не може да си спомни. Първата проба била или 0,24 или 0,25 промила.
Спомня си, че е била малко по-висока от втората. Пробата била извършена с дрегер
алкотест, като и двете проби били извършени с един дрегер. Свидетелства, че дали ще се
състави протокол при промил от 0,5 зависило от ръководството. В случая не им разпоредили
да съставят протокол, но било записано като точка в бюлетина и там бил упоменат водача,
марката, промилите, в колко часа и къде. Въпросният бюлетин се съставял в тяхната
дежурна стая от началник смяната.
Свидетелят Г. Г., служител на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД - с***, т.нар. *** по
комбинат, свидетелства, че когато показанията на дрегера са 0,5 и над 0,5 промила, тогава се
съставя протокол и той е компетентен да го състави. Когато е под 0,5 промила ангажиментът
е на фирмата охранител. Когато е под 0,5 промила изобщо не го уведомяват, т.е. не разбира,
че има инцидент. В случая бил отишъл на мястото на ПТП, защото Ш. го повикал, за да му
окаже помощ с гумата на автомобила, а не заради констатацията на дрегера. Свидетелства,
че не се намесвал, когато пробата е под 0,5 и не е информиран за случая.
От събраните по делото доказателства и разпитаните свидетели съдът намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
В процесния случай не се събраха доказателства, установяващи по категоричен
начин как е извършена процедурата по вземане на пробата за алкохол на ищеца, като в тази
насока свидетелските показания са противоречиви. От представения протокол с дата
27.07.2021г. става ясно, че пробата за алкохол е направена от *** Г. Г. в присъствието на
Р.Д. Р.. В писмено становище от Г. Г., представено по делото, той е заявил, че не е взимал
проба за алкохол на К.Ш., а същата е направена от дежурния екип на „Гард Ейч Ем Ес“, че
не му е известно с какъв апарат е направена и не е информиран за отчетените показания. Не
е информиран за това дали Ш. е бил запознат с резултата от взетата му проба. Същият е
разпитан като свидетел по делото и потвърждава, че изобщо не е бил информиран за случая
във връзка със задълженията си, а е отишъл на място по други причини. Също така по
категоричен начин не е доказано по какъв ред е взета пробата, колко проби са били
извършени и какви са били резултатите от тях, като в тази насока са само свидетелските
показания, които не са категорични, а почиват на неясни спомени. За извършването на
действията по вземане на пробата не е съставен протокол, подписан поне от един свидетел, с
който да се удостовери надлежно процедурата. По делото не бяха събрани доказателства за
това дали уреда, с който са отчетени тези показания, е технически изправен и калибриран за
извършване на проверка за алкохол, че пробата е взета по указания от производителя на
6
уреда начин, че проверяваният е бил уведомен да изпълни изискванията на производителя за
правилното отчитане на пробата. При така събраните доказателства съдът приема, че
липсват доказателства какво е било действителното съдържание на алкохол и дали въобще
такова е имало. Липсата на данни за това каква е била степента на алкохолно опиянение на
ищеца и дали въобще е употребявал такъв прави невъзможна преценката за това дали е
нарушил установените трудови правила, още повече, че събраните гласни и писмени
доказателства не са категорични и от тях не може да се направи обоснован извод за това кой
е взел алкохолната проба и дали процедурата е била правилно проведена. Поради това
настоящият състав приема, че това нарушение на трудовата дисциплина не е доказано по
категоричен начин. Работодателят следваше да установи пред съда, с всички допустими по
закон доказателствени средства, при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е
извършил твърдяното нарушение. Не бяха ангажирани убедителни доказателства от
ответното дружество – носещо доказателствената тежест относно тези факти в процеса,
водещи до извода, че ищецът е извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина,
поради което издадената заповед за дисциплинарно наказание е незаконна и следва да бъде
отменена. Във връзка с извършеното нарушение - увреждане на имуществото на
работодателя, причинено в следствие на пътно-транспортното произшествие, следва да се
отбележи, че само по себе си то не съответства на тежестта на наложеното наказание
дисциплинарно уволнение и поради това съдът счита, че само въз основа на него налагането
на най-тежкото дисциплинарно наказание би било незаконосъобразно.
Последица от уважаването на главния иск е уважаването на акцесорния иск по чл.344,
ал.1, т. 2 от КТ - ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението
длъжност „***” в „ГСИ-Балкани“ ЕООД.
По отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ:
В настоящия случай, за уважаване на претенцията за заплащане на обезщетение за
времето, през което работникът е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, в
тежест на ищеца е да докаже, че вследствие незаконното уволнение същият е останал без
работа, т.е. незает по трудово правоотношение за сочения период, считано от уволнението, а
именно за времето от 03.08.2021г. до 03.02.2022г. В тази връзка, ищецът е представил по
делото копие от трудовата си книжка, от която се установява, че за процесния период след
уволнението до момента на постановяване на съдебното решение не е ангажиран по друго
трудово правоотношение. Представено е и копие на регистрационна карта, за това, че
ищецът е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ към Агенция по заетостта като
безработно лице. С оглед на горното, съдът намира, че исковата претенция по чл.344, ал.1,
т.3, вр. чл.225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което ищеца е
останал без работа е доказана по основание.
По отношение размера на дължимото обезщетение, същото следва да се определи на
базата на брутното трудово възнаграждение, получено от работника за месеца, предхождащ
уволнението му, респ. последното получено възнаграждение, съгласно разпоредбата на
чл.228, ал.1 от КТ. От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по
приетата съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира и възприема, става ясно,
че дължимото на ищеца обезщетение за оставането му без работа за периода от 03.08.2021г.
до 03.02.2022г. се изчислява на сумата от 11 044,80 лева, поради което предявеният иск
следва да се уважи в този размер.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане
на направените по делото разноски, поради което на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответника следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1100 лева. Направеното от
ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно с оглед
обема на извършените процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати държавна такса за настоящото производство в размер на 541,79
лева, платими по сметка на БРС /441,79 лева по иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и
по 50 лв. за всеки от двата неоценяеми искове/, както и сумата от 160 лева за извършена
съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя уволнението, извършено със заповед
Заповед № 52/02.08.2021г. на управителя на "ГСИ - БАЛКАНИ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас ул. Южна индустриална зона, площадка на
"Лукойл Нефтохим Бургас" АД, административна сграда на "ГСИ -Балкани" ЕООД,
представлявано от Б.Ю.Б., с която е прекратено трудовото правоотношение на К. Л. Ш.,
ЕГН **********, поради дисциплинарно уволнение.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. Л. Ш., ЕГН ********** на заеманата от него преди
уволнението длъжност „*** в "ГСИ - БАЛКАНИ" ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА "ГСИ - БАЛКАНИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас ул. Южна индустриална зона, площадка на "Лукойл Нефтохим
Бургас" АД, административна сграда на "ГСИ -Балкани" ЕООД, представлявано от
Б.Ю.Б. да заплати на К. Л. Ш., ЕГН **********, сумата от 11 044,80 лева /единадесет
хиляди и четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението в периода от 03.08.2021 г. до
03.02.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от датата на
подаването на исковата молба – 24.09.2021г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата над уважените 11044,80 лева до претендираните
11666,40 лева.
ОСЪЖДА "ГСИ - БАЛКАНИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас ул. Южна индустриална зона, площадка на "Лукойл Нефтохим
Бургас" АД, административна сграда на "ГСИ -Балкани" ЕООД, представлявано от
Б.Ю.Б. да заплати на К. Л. Ш., ЕГН **********, сумата от 1100 лева /хиляда и сто лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА "ГСИ - БАЛКАНИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас ул. Южна индустриална зона, площадка на "Лукойл Нефтохим
Бургас" АД, административна сграда на "ГСИ -Балкани" ЕООД, представлявано от Б.Ю.Б.,
да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 541,79 лева
/петстотин четиридесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/ и 160 лева /сто и
шестдесет лева/ разноски за експертиза.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъденото обезщетение за работа.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от 12.04.2022г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Решението, в частта му досежно допускането на предварително изпълнение,
имаща характер на определение по чл. 242, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 244 от ГПК, може да се обжалва от ответника с частна жалба пред Окръжен съд гр.
Бургас в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8