РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Плевен, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АдминистратИ. съд – Плевен, шести
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 408 по описа за
2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е образувано по жалба на „И.
-88“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, ул.
„Д.Дебелянов“ № 7 чрез представляващия И.В.И. , чрез адв Ц., съдебен адрес: ***
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0938-000207/05.04.2022 г. на началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, с която е прекратена регистрация
на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се посочва, че лицето, което е установено на
05.04.2022 г. да управлява автомобила – М.А.М.не е работило никога в
дружеството и е взело автомобила без знанието и съгласието на управителя.
Намира, че нарушението е маловажно и иска да бъде отменена заповедта като
издадена в нарушение на материалния закон и административно-производствените
правила.
В съдебно
заседание оспорващият – „И. -88“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Червен бряг, ул. „Д.Дебелянов“ № 7 чрез представляващия И.В.И.
, чрез адв Ц., който поддържа жалбата и намира заповедта за незаконосъобразна,
тъй като от събраните доказателства се установява, че лицето , управлявало
автомобила не е свързано с фирмата на оспорващия и е налице влязло в сила
споразумение по чл. 371 от НПК. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на
разноски.
В съдебно
заседание ответникът – началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен не се явява, не се представлява.
Административният съд - Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 05.04.3022 година е
съставен акт за установяване на административно нарушение, серия GА №565249 /лист 25 по делото/, тъй като на същата дата в
12.46 ч. М.А.М.в село Радомирци, ул. „Ракитска“ до номер 63 с посока на
движение към ул. „Г.Димитров“ управлява
лек автомобил Мицубиши Спейс Гиър с рег. № ****** без да притежава СУМПС
- неправоспособен водач и не притежава СУМПС и МПС не е представено на ГТП.
По делото е приложена и заповед № 316з-27/03.01.2018
г. на директор на ОД на МВР Плевен за компетентност на длъжностни лица от ОД на
МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1,
т.2, т.2а, т.5 от ЗДвП.
Представен е
протокол № 41 от 03.05.2022 г. от съдебно заседание на РС Червен бряг, първи наказателен
състав за сключено споразумение като Миладин Митков се признава за виновен, че на 05.04.2022
година в 12.45 часа в с.Радомирци управлява МПС – лек автомобил Марка
„Мицубиши“, модел „Спейс“ с рег. № ******* без свидетелство за управление на
МПС и е наложено наказание „ лишаване от
свобода“ в размер на 6 месеца с три годишен изпитател срок.
Със заповед № 22-0938-000207/05.04.2022 г. на началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Плевен на „И. -88“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Червен бряг, ул. „Д.Дебелянов“ № 7 чрез представляващия И.В.И. е наложена ПАМ –
прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица, и съгласно заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на директор на
ОД на МВР Плевен за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да
прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.5 от ЗДвП в т. 1.1 началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР -Плевен е оправомощен да издава заповеди за прилагане на
ПАМ.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената
форма, изложени са мотиви и в случая безспорно се установява с оглед описаната
фактическа обстановка в приложения АУАН и споразумение пред РС-Червен бряг, че М.
М. не притежава СУМПС и е управлявал МПС -
лек автомобил Марка „Мицубиши“, модел „Спейс“ с рег. № ******, собственост
на „И.-88“ ЕООД с оглед данни за регистрация на МПС.
Съдът намира, че актът е постановен и в съответствие с
материалния закон, тъй като съгласно чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или администратИ. ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Налице
е именно втората хипотеза , тъй като дружеството-оспорващ е собственик на
автомобила.
В случая
лицето, управлявало лекия автомобил не притежава свидетелство за управление на
МПС и не представя такова при проверката, а както се установява се е признало
за виновно, че управлява ППС без свидетелство за управление и е сключило
споразумение и правилно е приложена принудителната административна мярка.
Неоснователен е доводът на оспорващия, че
Митков не е служител на дружеството и без съгласие на управител и
представляващ дружеството е взел автомобила. Видно от посочената разпоредба,
тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно
превозно средство. По делото не се спори, че ППС на което е прекратена регистрацията
е собственост на „И.-88“ ЕООД, правилно същият е определен като адресат на
заповедта. Законодателят изрично в нормата на
чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага
на собственика на автомобила, без значение, дали той лично или друго лице е предоставило
управлението на МПС. Съответно за налагането на процесната ПАМ е ирелевантно
липсата на съгласие на представляващ дружеството да предостави автомобила, а и
липсват данни ППС да е отнето от собственика противозаконно, дали лицето е
служител на дружеството и незнанието на собственика, че автомобилът му е
предоставен за управление на неправоспособно лице, не води до отпадане на
основанията за налагане на процесната принудителна административна мярка, като
собственикът на автомобила има процесуални способи за предявяване на
претенцията си спрямо М. в производство, различно от настоящото. Представеното
споразумение от 03.05.2022 г. от РС Червен бряг установява обстоятелството на
управление на МПС без СУМПС, а не противозаконно отнемане на МПС и не може да
се възприеме в насока, че собственикът на МПС не го е предоставил на лицето, не
е знаел, че същият го управлява.
В случая са налице и основанията за налагане на
процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че
МПС е било управлявано от М., за който в заповедта се сочи, че е
неправоспособен, като от оспорващия не се твърди и не се установява
положителния факт този водач да е бил правоспособен да управлява МПС към датата
на установяване на нарушението и ПАМ е наложена на дружеството в качеството му
на собственик, чийто лек автомобил се управлява от неправоспособен водач.
Административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл. 171, т. 2а от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и действа в условията на задължителна
администрация, т. е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка
са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.
При определяне срока на наложената ПАМ,
административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е
определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца.
Наложената мярка е съобразена и с целта на закона, тъй
като нарушението е с висока степен на обществена опасност - засяга
безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за
техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба
административният орган е наложил принудителната административна мярка за срок
от 6 месеца т.е. в минимален размер именно с цел превенция за неизвършване на други
административни нарушения .
Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е
законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на изискването
за форма и административно-производствените правила, в съответствие с
материалния закон и целта на закона и
следва оспорването да бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 ,
предл. последно от АПК, АдминистратИ. съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на „И. -88“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, ул. „Д.Дебелянов“ № 7 чрез
представляващия И.В.И. , чрез адв Ц., съдебен адрес: *** срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0938-000207/05.04.2022 г.
на началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР Плевен, с която е прекратена регистрация на ППС за срок от 6 месеца.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/