Р Е
Ш Е Н
И Е № 1530
гр. Пловдив, 17.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2063 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е
сезиран с жалба с вх.№26053/04.09.2019г. депозирана от „НОРД РИВЪР” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Белите брези,
ул. „Царево село” № 3, чрез процесуалния представител адв. М.Ч., със съдебен
адрес:***, ***против Решение №3006 от 15.07.2019г. постановено по
гр.д.№20 179/2018г. по описа на ПРС, трети гр.с., с което се отхвърля предявения
от „НОРД РИВЪР” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Белите брези, ул. „Царево село” № 3 срещу „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 13 901,84 лв., представляваща дължима
сума, за начислена с фактура № **********/30.11.2018 г. електрическа енергия за
електромер № 04125883 за период 29.10.2018
г. – 27.11.2018 г., за обект с ИТН ***, находящ се в село Д. М., община К.,
обл. Пловдив. С постановеният съдебен акт се осъжда „НОРД РИВЪР” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Белите брези,
ул. „Царево село” № 3 на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 сумата от общо 882,40 лв. (осемстотин осемдесет и два лева и четиридесет стотинки)
– съдебно-деловодни разноски в производството .Решението се обжалва изцяло,
като неправилно, необосновано, постановено при неправилно, погрешно и напълно
превратно тълкуване на събраните
доказателства, в нарушение на
материалния закон.. Моли се
настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, като
вместо това постанови друг, с който
да уважи предявения иск като
основателен. Претендират се разноски пред двете съдебни инстации, съгласно
представения списък с направени такива.
Въззиваемият ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, чрез процесуалния представител юрисконсулт И.К. оспорва жалбата
като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и
законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността
на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата са подадена
в законния срок,
от страна имаща правен интерес да
обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК от „НОРД РИВЪР” ЕООД – гр. Пловдив срещу „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
13901,84 лв., начислена с фактура № **********/30.11.2018 г.
- електрическа енергия от електромер № *** за
период 29.10.2018 г. – 27.11.2018 г., за обект с ИТН ***, находящ се в
село Д. М., община К., обл. Пловдив.
Ищецът твърди, че е небитов клиент на ответното
дружество, в качеството му
на снабдител с електрическа енергия, като има клиентски № *** и получава
доставки на ел. енергия за стопански обект – сървърно помещение в село Д. М.,
общ. К., обл. Пловдив, регистриран с ИТН ***. Посочва, че за месец
ноември 2018 г., била начислена за
заплащане стойността на електрическа енергия в размер на 13 901,84 лв. по фактура №
**********/30.11.2018 г., с падеж 10.12.2018 г. Твърди, че не дължи посочена
сума на ответното дружество, доколкото това не е реално доставената и съответно
реално потребената електрическа енергия в имота. Оспорва техническата изправност
на средството за техническо измерване и правилността
на свързването му, като в тази връзка
твърди, че задължение на оператора на електроразпределителната мрежа е да
поставя изправни СТИ, преминали първоначална
и последваща проверка.
Ответното
дружество оспорва иска. Твърди, че сумата от 13901,84лв, представлявала
стойността на реално консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за процесния период от 29.10.2018 г. до 27.11.2018 г. Твърди, че монтираното СТИ било
годно, преминало всички метрологични проверки и измервания, а сумата по процесната фактура била основателно
начислена и дължима от ищеца.
Първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество е
доказало, че са налице предпоставките за
начисляване на електрическа енергия в имота на ищеца, като нейният размер се
установява, както и от заключението на СТЕ, така и от заключението на ССчЕ,
съгласно което стойността на доставената електрическа енергия в имота за
периода от 29.10.2018 г. до 27.11.2018 г. възлиза на сумата от 13901,84 лв., за
която е издадена процесната фактура. След цялостна преценка на събраните
доказателства съдът е направил извода, че ищецът има задължението да заплати
процесната сума, поради което предявеният отрицателен установителен иск за
признаване за установена на нейната недължимост се явява неоснователен..
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК, съдът
намира,
че същото е
валидно и допустимо.
Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението единствено по
изложените във възззивната
жалба доводи.
Пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт
си на базата на събраните такива пред първата инстанция. Доколкото фактическата
обстановка е правилно и пълно изяснена
от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо
подробно отново да я преповтаря, поради
което касаещо същата на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Жалбоподателят твърди, че процесният електромер не е бил
в годно техническо състояние и не е измервал точно количеството консумирана електроенергия, при
безспорно констатирана грешка от „-82.29%“ на 29.08.2018г.
Няма спор между страните, че сумата от 13901,84 лв., начислена с фактура № **********/30.11.2018
г. представлявала стойността на реално
консумираната от
потребителя електрическа енергия за
процесния период от 29.10.2018 г. до 27.11.2018 г, за обект с ИТН ***,
находящ се в село Д. М., община К., обл. Пловдив. В този смисъл е и
заключението на вещото лице инж Е. А.,
прието пред първоинстанционния съд, което съдът кредитира като безпристрастно и
компетентно изготвено.
Безспорно е, че при извършена проверка на 29.08.2018 г. на процесния електромер,
за което е съставен констативен протокол № 454563, е констатирано следното
състояние: шунтирани токови вериги в междинния клеморед за вторична комутация,
монтиран в таблото преди електромера, вследствие на което не се отчита цялата
консумирана електроенергия, като е констатирана грешка от „-82.29%“. Няма спор,
че служителите на електроразпределителното дружество са отстранили
неизправността и са възстановили правилната схема на свързване, както и че средството
за техническо измерване не е демонтирано при проверката и не е дадено за
експертиза.
Спорът се свежда до това дали констатациите, удостоверени
в протокола от 29.08.2018 г., водят до
засягане целостта на процесното СТИ и дали същото пред процесния период 29.10.2018
г. – 27.11.2018, е отчитало правилно стойността на реално консумираната от
потребителя електрическа енергия. Съгласно констативен протокол №
454563, шунтирани токови вериги в междинен клеморед за
вторична комутация, монтирани в таблото, са преди електромера и те не засягат цялостта
или функционалността на измервателната система. Констатациите в протокола се потвърждават и от заключението на вещото
лице инж.А. сочещо, че въздействието
върху схемата на измервателната група е извън конструкцията на електромера. Вещото
лице сочи, че няма основание да се направи заключение за „неизправност на електромера“ в
процесния период, както и че след възстановяване на правилната схема,
електромерът е бил в годно
техническо състояние.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира,
че доколкото констатираните нарушения - шунтирани
токови вериги в междинен клеморед за вторична комутация, монтирани в
таблото, са преди електромера, то същите
не са засегнали неговата цялост, поради което СТИ не е следвало да се демонтира
и предаде за метрологична експертиза на БИМ. Действително при безспорно констатирана грешка от „-82.29%“, следва да бъде направен
извода, че към онзи момент - август
2018г. процесният електромер не е
измервал точно потребеното количеството
консумирана електроенергия, но настоящият казус касае период след
възстановяване на правилната схема - 29.10.2018 г. – 27.11.2018. В
този период, електромерът е
бил в годно
техническо състояние, предвид на което и
с оглед липса на констатации за нарушения в техническата схема, настоящият съдебен състав приема, че измервателната система е функционирала
правилно, в резултат на което и правилно е отчела реално потребена електрическа енергия от
ищцовото дружество. Изводите на съда се
подкрепят и от основното, и допълнителното заключение на вещото лице инж. А.
Гореизложеното обосновава извода, че ищцовото дружество дължи сумата по процесната фактура, поради което предявения
иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и
законосъобразни изводи, поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна - оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат
разноски в размер на 300лв,
представляващи юрисконсултско възнаграждение..
С оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3006 от
15.07.2019г. постановено по гр.д.№20 179/2018г. по описа на ПРС, трети
гр.с.
ОСЪЖДА „НОРД РИВЪР” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Белите брези, ул.
„Царево село” № 3 да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37 направени по делото разноски в размер на 300.00лв/ триста лева/
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: