Р Е Ш
Е Н И Е №1596
гр. Пловдив,11 05 2015г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание
на 11 май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при
участието на секретаря Иванка Боева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №15573/2014г. по описа на ПРС, 3ти
бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 от СК.
Производството
е образувано по искова молба на С.А.Г. ЕГН ********** – като майка и
законен представител на м. Н.Н.М. ЕГН ********** , против Н.М.М. ЕГН ********** на основание чл. 143 вр чл 139 и по чл 149 от СК.
Твърди се, че страните са родители на м. Н. .От раздялата
през ****г детето се отглежда от майката и тя полага непосредствените грижи за
него .Ответникът се дезинтересирал от грижите за детето ,не давал и издръжка
,много рядко му закупувал дреха,не участвал и във възпитанието му .Понастоящем
ищцата живее със своя приятел ,който и помага да отглежда детето .Трудовото възнаграждение на ищцата е 410лв
,като няма други доходи .
Същевременно,
ответникът е млад ,здрав и работоспособен човек ,не дължи издръжка на други
деца .
От Съда се иска да
постанови решение , с което да осъди
ответника да заплаща издръжка в размер на
140 лв месечно, начиная от датата на предявяване на исковата молба,
както и за изминал период от време – от 03 11 2013г до предявяване на настоящия
иск в размер на по 120лв месечно . Претендира разноски по делото .
Предявеният
иск е с правна квалификация чл 143 ,149
от СК.
Прилагат се писмени доказателства.
На
ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията, като му е указана възможността в едномесечен срок да подаде писмен отговор,
указани са задължителното съдържание на отговора и последиците от неупражняване
на това право. В едномесечният срок не постъпил отговор от ответника.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между
страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че Н.Н.М. ЕГН ********** е син на Н.М.М. ЕГН ********** .
От
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на ищцовата страна – св.
Г. К. /без родство /, се установява, че понастоящем детето Н. е на **г , ученик
в * клас на уч-ще,,Д. М.,, .Детето са отглежда от майката ,като живеят в дома
на настоящия и партньор .В последната една година бащата не е вземал детето ,не
е давал средства за издръжката му .На детето предстои к. след * клас ,посещава
в тази връзка , уроци по математика и български език
От
показанията на св Т. се установява ,че
9-та година съжителства с ответника .Ищцата отказвала на ответника срещи с
детето .В момента ответникът не работи ,живее в жилището на свидетелката
.Разчита на помощта на свидетелката . В момента ответникът е на м. п.
От
заключението на приетия по делото социален доклад на ДСП – П., се установява,
че към настоящия момент базовите потребности на детето са подходящо посрещнати
от майката. Момчета има изграден дневен режим ,съобразен с възрастта му
,майката могивирано е заявила ,че желае да се грижи за детето,за неговото
отглеждане и възпитание
От
приетата по делото справка от ТД на НАП – гр П., се установява, че ищцата реализира месечно трудово
възнаграждение средно около 650лв
Ответникът
притежава свое жилище в гр П.,както и земя и сграда в с Б. общ К. ,няма
регистриран трудов договор и доходи по
трудово правоотношение
При
така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За
да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на
детето си в определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на
детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите
на детето,с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина
си.
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г. ,те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Задължението
за издръжка е семейноправно задължение ,в основата му лежи определена семейна
връзка – в случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя
условията,предпоставките ,при които се поражда ,променя или погасява , и е
строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения
Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално
задължение , като задължението за издръжка по чл.14 СК- при ненавършили
пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето
Същевременно от събраните
доказателства се установява ,че бащата е млад,здрав и работоспособен човек ,няма
други деца,на които да дължи издръжка . Установи се, че бащата работи без трудов договор , извършва ремонтни
дейности .Майката реализира над минималния за страната доход ,няма други деца
,на които да дължи издръжка.Н а
детето, което предстои постъпване в г. , посещава уроци във връзка с
кандидатстването му след * клас . Морално укоримо и несправедливо е всички
грижи да се поемат от майката на детето независимо дали същата има възможност
за това ,работи ли или не , и какво заплащане за труда си получава . Първо и
най-важно задължение на родителя е да се грижи за децата си ,да им осигури
условия да отраснат,да се образоват ,за да имат добра житейска реализация.
Поради
изложените съображения Съдът намира ,че искът на С.А.Г. ЕГН ********** за осъждане
на ответника да заплаща чрез нея, като майка и законен представител на
малолетното им дете, месечна издръжка в размер на 140лв е основателен и доказан до претендирания размер и като такъв следва да бъде уважен. Безспорно
детето има своите нужди ,които нарастват с възрастта му,предстои му постъпване
в * клас ,което е свързано със значителни разходи , а същевременно бащата е в състояние да му осигури издръжка в този размер ,тъй като е здрав и работоспособен ,притежава недвижимо
имущество и няма пречка да реализира средни за страната доходи , няма
задължения към други низходящи или възходящи
. Съдът намира ,че именно този размер на издръжката съответства на
доходите на родителя и на нуждите на детето.
Искът
за присъждане на издръжка за изминал период от време – от03 11 2013- 03 11
2014следва също да бъде уважен в посочения размер от 120лв месечно , тъй като от събрания доказателствен материал/свидет.показания/
се установява, че за този период ответникът
не е изпълнявал задължението си за
издръжка на детето ,срещите са им били
инцидентни ,както и инцидентно му е предавал суми от около 20лв
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.М.М. ЕГН **********
,да заплаща на сина си –м. Н.Н.М. ЕГН ********** ,чрез
неговата майка и законен представител -С.А.Г. ЕГН **********, издръжка в
размер на 140 (сто и четиридесет ) лева месечно, начиная от03 11 2014г , до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от
падежа до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Н.М.М. ЕГН **********,
да заплати на сина си-м. Н.Н.М. ЕГН ********** ,чрез
неговата майка и законен представител -С.А.Г. ЕГН **********,
издръжка за изминал период от време ,за
периода 03 11 2013- 03 11 2014 г ,в размер на по 120 (сто и двадесет ) лева
месечно.,ведно със законната лихва върху дължимата сума , от падежа ,до
окончателното и изплащане
ОСЪЖДА Н.М.М. ЕГН **********
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 201,60 лв ( двеста и един лв и шестдесет ст) –
държавна такса върху уважения размер на иска.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева
Вярно с оригинала.
И.Б.