Р
Е Ш Е
Н И Е
№
493
гр. Бургас, 18.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен съд,
наказателна колегия, ХLІV-ти наказателен състав в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при секретаря Снежана Петрова
като разгледа докладваното
от съдия НЕНКОВА НАХД № 151 по описа за
2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.193
ал.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) вр. чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба
от Б.С. ЕООД,ЕИК ****, адрес и седалище
на управление: гр.**********, представлявано от Р.Р.Х., с посочен в жалбата адрес
за съобщения: гр. ***********, против наказателно постановление №
К18_112-F390269/27.09.2018 г. на Директора на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП в гр.Бургас-
П.Ж., упълномощена със Заповед ЗЦУ-ОПР-17
от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, като с атакуваното НП
на жалбоподателя на основание чл.180а, ал.1 от Закона за данък добавена
стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер от 2258, 02 лв. за
нарушение на чл.86 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на
наказателно постановление като се навеждат доводи за материална некомпетентност
на органа издала атакуваното наказателно постановление, като и за незаконосъобразност
поради неспазване сроковете на чл.34 ал.1 ЗАНН, нарушение на чл. 42 т.3 от ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован не
се яви в съдебно заседание. Не се представлява.
Наказващият орган се представлява
от юрисконсулт. Не се представят нови
доказателства. Иска се от съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимирано лице, посочено в НП като нарушител и съдържа
изискуемите от закона реквизити. Подадена е срещу годен за обжалване акт и пред
материално и териториално компетентен съд. Производството пред БРС е редовно
образувано.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
На дружеството- жалбоподател-
от Б.С. ЕООД,ЕИК *****, адрес и
седалище на управление: гр.*******, представлявано от Р.Р.Х., е бил съставен
АУАН № F390269 от 19.6.2018 Г. от св. Т.С.Г., главен инспектор
по приходите в ТД на НАП - Бургас, като в акта е описано, че като регистрирано по ЗДДС лице, Дружеството не е начислило ДДС в предвидените
от закона срокове. ЗЛ не е включило в
дневника за продажбите за данъчен период м.11.2017г. издаден от него протокол
по чл.117 от ЗДДС № 1/20.11.2017г. с ДО 45 160.31лв. и начислен ДДС в размер на
9032.06лв. за извършено вътреобщностно придобиване на стоки от Германия.
Нарушението открито в хода на проверка за установяване на разминавания по данни
от системата VIES, при проверката е установено, че „Zeimex Protein GmbH“, с
валиден VIN DE233043399 е издало фактура № 045-2017/ 20.11.2017г., с данъчна
основа 23 090.10 EUR на “Б.С.“ ООД за покупката на биоразградими отпадъци
/СЖП-категория 3/ и е декларирало оставката като ВОД. В качеството си на
лице-платец на данъка при ВОП, съгласно разпоредбите на чл.84 от ЗДДС „Б.С.“-
ЕООД е издал Протокол по чл.117 от ЗДДС, но не е спазило разпоредбите на
чл.124, ал.2 от ЗДДС. При проверката е било установено, че ДДС а получената
стока по фактура № 045-2017/ 20.11.2017г. е начислен и Протокол №1/20.11.2017г.
е включен в дневника за продажбите за м.05.2018г., а не през данъчния период,
през който данъкът е станал изискуем, съгласно разпоредбите на чл.63 ал.3 от ЗДДС.
а именно мес.11/2017г. Дневникът за продажбите е подаден към СД по ЗДДС вх.№
**********/14.06.2018г. АУАН е БИЛ съставен в присъствието на нарушителя за
нарушение на чл.86 ал.1 и т.2 и т.3 от ЗДДС.
Свидетелката Т.С.Г., в
качеството си на инспектор по приходите към ТД на НАП – Бургас, разпитана в съдебно заседание отново описва посочените констатации в акта,
като посочва също, че в хода на проверката при установяване на данни за
несъответствия по системата VIES установила, че дружеството „Б.С.” ЕООД е
извършвало ВОП на стоки от Германия. Съответно немското дружество е декларирало
тази доставка като ВОП през месец ноември 2018 г. От това следвало „Б.С.” ЕООД
в качеството си на платец при данъка на ВОП да издаде протокол по чл. 117 от
ЗЗДС. Същият протокол, е бил издаден, но не е бил деклариран в дневниците за
продажба през месец ноември 2017 година, когато е настъпило и данъчното събитие
изискуемост на данъка. Протоколът по чл. 117 от ЗДДС е бил отразен в
справката-декларация и дневниците за продажби през месец май 2018 година.
Закъснението било с 5 месеца повече,
което е нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС. Актът е билвръчен лично на управителката на
Дружеството. Не са били вписани възражения, като в срока по чл.44 ЗАНН, също не
постъпили такива.
Сезиран с преписката, административнонаказващият
орган приел за доказано по несъмнен начин осъществяването на административно
нарушение и съставил НП (лист 14 от делото), с което за нарушение на чл.180а ал.1 ЗДДС и на същото основание на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер 2258, 02 лева. В НП изцяло и
дословно е възпроизведено съдържанието на акта.
Описаната фактическа обстановка безспорно се
установява от събраните в хода на настоящото производство доказателства,
обективирани в гласните доказателствени средства – безпротиворечивите и
незаинтересовани показания на свидетеля Т.С.Г., както и в писмените доказателства.
Съдът, с оглед така установената по делото фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като
съобрази задължението си за цялостна проверка за законосъобразността и
правилността на обжалваното НП, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, но по следните съображения:
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от инспектор по приходите, притежаващ правомощия да
констатира административни нарушения по ЗДДС. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, доколкото директор на Дирекция "Контрол" към ТД на НАП-гр.Бургас е бил надлежно оправомощен
от изп.директор на НАП, като възраженията в тази насока,
съдът намира за неоснователни.
Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено
нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:
Производството по установяване на административни
нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес,
който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба
- сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981
г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982
г. по н. д. № 96 / 82 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 44 от 29.XII.1983
г. по н. д. № 29 / 82 г., ОСНК на ВС). Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН съдът
трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателна
давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под
откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното
длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно
възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че
предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно
длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а
именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия
извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно
предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в
срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година (в
конкретния случай при данъчните нарушения – две години) от извършване на
нарушението, не следва да се образува административнонаказателно производство,
а образуваното се прекратява.
Видно от константната съдебна
практика /Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на
Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на
АдмС-София, и др./ щом даден орган или длъжностно лице са овластени да
установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да
следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането
на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на
определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със
задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни
лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за
административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова
реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде
оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират
кога да формират своите субективни представи за състава на административното
нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат
дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание.
Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове, които
както вече се спомена по-горе, имат за свой начален момент обективни, а не
субективни юридически факти т.е. те са длъжни
еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по
установяване на лицата осъществили състава на нарушението. Следователно,
компетентността се определя като система от правомощия, т.е. съвкупност от
права и задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване
на държавна власт, вкл. и административнонаказателна. Правата на органа са
права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е
задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е
органът да извърши „отказ от компетентност”. /”Коментар на АПК”, К.Л., Ем.К.,
Ал.Е., София 2007г., ЦОА ”Кр.Ц.”, стр.170 - стр.181/.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на
органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да
привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили
нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно
нарушенията и техните извършители. Ето защо и реализацията на
административнонаказателната отговорност на правните субекти не може да бъде
оставена на усмотрението на овластените администрации, така че те да решават
кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно съставите
на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да
предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 ЗАНН и съответното
им санкциониране по реда на чл. 52 - чл. 57 ЗАНН. Това те са длъжни да правят
по силата на закона /с предоставената им нормативна компетентност/ и в
пределите на законно установените срокове, които както стана въпрос по-горе
имат за свой начален момент обективни юридически факти.
В настоящия случай, в АУАН и
НП не е посочена датата на извършване на нарушението и крайният срок (като
дата) в който привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни задълженията
си по чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, тъй като фактическото описание на
нарушението според наказващият орган е извършено чрез бездействие. Както в акта
така и в наказателното постановление е посочено, че лицето не е начислило ДДС в предвидените от закона
срокове. ЗЛ не е включило в дневника за
продажбите за данъчен период м.11.2017г. издаден от него протокол по чл.117 от ЗДДС № 1/20.11.2017г. с ДО 45 160.31лв. и начислен ДДС в размер на 9032.06лв.
за извършено вътреобщностно придобиване на стоки от Германия. Нарушението
открито в хода на проверка за установяване на разминавания по данни от
системата VIES, при проверката е установено, че „Zeimex Protein GmbH“, с
валиден VIN DE233043399 е издало фактура № 045-2017/ 20.11.2017г., с данъчна
основа 23 090.10 EUR на “Б.С.“ ООД за покупката на биоразградими отпадъци
/СЖП-категория 3/ и е декларирало оставката като ВОД. В качеството си на
лице-платец на данъка при ВОП, съгласно разпоредбите на чл.84 от ЗДДС „Б.С.“-
ЕООД е издал Протокол по чл.117 от ЗДДС, но не е спазило разпоредбите на
чл.124, ал.2 от ЗДДС. При проверката е било установено, че ДДС а получената
стока по фактура № 045-2017/ 20.11.2017г. е начислен и Протокол №1/20.11.2017г.
е включен в дневника за продажбите за м.05.2018г., а не през данъчния период, през
който данъкът е станал изискуем, съгласно разпоредбите на чл.63 ал.3 от ЗДДС. а
именно мес.11/2017г. Дневникът за продажбите е подаден към СД по ЗДДС вх.№
**********/14.06.2018г. АУАН е БИЛ съставен в присъствието на нарушителя за
нарушение на чл.86 ал.1 и т.2 и т.3 от ЗДДС. Изпълнителното деяние по чл. 180а, ал.1 от ЗДДС е осъществимо чрез
бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни
задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо
той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни
норми. Посочването на точната дата на нарушението е основен признак от състава
на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и
НП видно от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Особено важно е да се посочи датата на
нарушението с оглед изчисляване на давностните срокове по 1881 чл. 34 ЗАНН. В
този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Решение № от
10.11.2017 г. по н. д. № 2567 / 2017 г. на XVI състав на Административен съд –
Бургас, Решение № 603 от 04.05.2015 г. по н. д. № 819 / 2015 г. на XIV състав
на Районен съд – Бургас, Решение № 1442 от 25.09.2017 г. по н. д. № 2657 / 2017
г. на XI състав на Районен съд – Бургас и др. Реквизит както на акта за установяване на
административно нарушение, така и на наказателното постановление е датата и
мястото на извършване на нарушението, съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН. Датата на нарушението има важно значение за законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, с оглед
теченето на предвидените в закона давностни срокове, квалификацията на
нарушението и съответно размера на санкцията в процесния казус. Ненадлежното
посочване на датата на извършване на нарушението е процесуално нарушение от
категорията на съществените. Недопустимо е същото да бъде отстранявано в
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление. Подобно
нарушение води до ограничаване правото на санкционираното лице да разбере за
какво нарушение е наказано и да организира ефективно защитата си. Видно от
приложимата нормативна база в процесния случай са налице различни възможности
за настъпването на данъчно събитие при вътреобщностни доставки и по отношение
на момента на изискуемост на данъка. Точният момент на който лицето е следвало
да декларира данъка и моментът, в който го е направило са от значение и за
правилното установяване на приложимата санкционна разпоредба от ЗДДС. С оглед
на горното, при наличието на съществено процесуално нарушение наказателното
постановление следва да бъде отменено на самостоятелно основание без
разглеждане на спора по същество.
Тук следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки
представлява доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на
регистриран по ЗЗДС доставчик или доставката на стоки, транспортирани от или за
сметка на получател, който е данъчно задължено лице или данъчно незадължено
юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В чл. 51
от ЗДДС е определен моментът, в който възниква данъчно събитие при
вътреобщностни доставки, като това може да бъде датата, на която е възникнало
данъчното събитие при доставка на територията на страната или датата, на която
започва транспортът на стоките от територията на страната. Съгласно чл. 51, ал.
3 от ЗДДС данъкът при вътреобщностната доставка става изискуем на 15-ия ден на
месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие или на датата
на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на
месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие. Последното не
се прилага в случай, че фактурата е издадена във връзка с получено плащане по
доставката преди датата на възникване на данъчното събитие, съгласно чл. 51,
ал. 5 от ЗДДС. В ал. 6 на същата разпоредба е предвидена правна уредба при
доставка с непрекъснато изпълнение на стоки с продължителност за период,
по-дълъг от един календарен месец, съгласно която данъчното събитие настъпва в
края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на
доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
Съгласно чл.13 ал.1 от ЗДДС
вътреобщностното придобиване (ВОП) се формира от сложен фактически състав ,
който изисква: 1. придобиване право на собственост върху стока; 2.същата да се
изпраща или транспортира до територията на страна от територията на друга
страна–членка на ЕС; 3. доставчикът да е данъчно задължено лице; 4. същото да е
регистрирано по ДДС в друга държава. По
отношение на стоката в процесната фактура съдът счита, че е осъществен този
състав. Възниква обаче въпросът кога е настъпило данъчното събитие. Основното
обстоятелство, което следва да се изясни при определяне дължимостта на ДДС в
режима на ВОП е данъчното събитие и в коя хипотеза ще попадне -общата по чл.63
ал.3 или особената по ал.4. Първата третира общ случай, който предвижда
изискуемостта на ДДС на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е
възникнало данъчното събитие, съгласно ал.1 и ал.2. Само специална хипотеза на
ал.4 урежда възникването на задължението на датата на издаване на фактурата,
когато тази фактура е издадена преди 15–ия ден на месеца, следващ месеца, през
който е настъпило данъчното събитие, както е в наказателното постановление. В
конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗДДС, която
обвързва изискуемостта на данъка с датата на издаване на фактурата за извършено
ВОП, с изключение на случаите когато същата е издадена за авансово плащане,
каквото в случая не е налице, и като
специална изключва приложението на общите ал.1, ал.2 и ал.3 от същата норма. В
случая на дружеството е издадена фактура от доставчика, поради което в срока по
чл.117 ал.1 т.3 и ал.3 от ЗДДС дружеството е следвало да издаде Протокол в срок
от 15 дни от дата на издаване на фактурата. Нито в АУАН, нито в НП са посочени датите, до края на които е
следвало да се издаде протокола по чл.117 ал.1 и ал.2 и дължимия ДДС да бъде
начислен, като съставения протокол да се отрази в дневника на продажбите в СД
за ДДС в съответния данъчен период, като в НП е описана само датата на
протокола и датата на фактурата, без да се посочи, какво правно значение имат
те. Освен изложеното, начисляване на ДДС
е сложен фактически състав изискващ кумулативното изпълнение на три условия,
като първото е издаване на документ, в който да се посочи данъкът на отделен
ред, второто е да се включи този документ в дневника на продажбите за
съответния данъчен период и на трето място, включване размерът на данъка в справката-декларация за съответния период,
като тогава данъкът се счита за начислен, по който начин и самото дружество се
задължава към бюджета в размера на начисления ДДС. Нормите на чл.86 ал.1/ и
ал.2/ ЗДДС указват императивно как се изпълнява задължението начисляване на ДДС
–чрез извършване на няколко последователни действия, всяко с определен срок.
Това от своя страна означава, че да съответства описанието на нарушението на
изискването на пълнота, следва както в АУАН, така и в НП изрично да се посочи
–до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко едно от
действията (до кога да издаде протокол по чл.117 ЗДДС, докога е следвало да
включи в дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в
справката за съответния период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва,
поради което и настоящият състав счита, че в случая е налице самостоятелно
процесуално нарушение засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява“ .
В чл. 86 от ЗДДС са посочени
задълженията за регистрирано лице по ЗДДС, за което данъкът е станал изискуем
за начисляването му, които са да издаде данъчен документ, в който да посочи
данъка, да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка- декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и да
посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за
данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато
не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон- за данъчния
период, през който данъкът е станал изискуем.
В чл. 180а от ЗДДС са предвидени
санкционните последици при нарушение, свързано с декларирането на ДДС.
Съгласно чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС
регистрирано лице, което не начисли данък в предвидените в този закон срокове в
случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за
начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба-
за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция- за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления
данък, но не по-малко от 50 лв. В ал. 3 на същата норма е посочено, че при
нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода,
следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-малко
от 25 лв. В случаите по ал. 1, когато лицето е уведомило органите по приходите
по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 в срок до два месеца от края на месеца, в който
е следвало да начисли данъка, глобата или имуществената санкция е в размер от
100 до 300 лв., на основание чл. 180а, ал. 4 от ЗДДС.
Допълнително, с оглед
конкретиката на казуса, следва да се посочи, че посочването на датата на
нарушението може да е от значение за приложението именно на привилегированите
състави по чл. 180, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС. В този смисъл е и константната съдебна
практика, обективирана в Решение № 1881 от 10.11.2017 г. по н. д. № 2567 / 2017
г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение № 603 от 04.05.2015
г. по н. д. № 819 / 2015 г. на XIV състав на Районен съд – Бургас, Решение №
1442 от 25.09.2017 г. по н. д. № 2657 / 2017 г. на XI състав на Районен съд –
Бургас, Решение по КАНД № 1478 по описа на съда за 2018г на БАС и др.
Водим от изложеното, съдът
установи, че при извършената проверка на АУАН и НП се констатира, че не става
ясно фактическото описание на нарушението и начина на обосноваване и
приложение, както на посочените за нарушени разпоредби, така и обосноваването
на санкционната такава.
Отделно от това, както бе вече
отбелязано, твърде неясно е формулирано описанието на нарушението, а като
нарушена норма се вменяват разпоредбите на
чл. 86, ал.1, т.2 и т.,3 от ЗДДС. Това обаче са отделни състави, поради
което за всеки състав е следвало да се определи отговорността, което
представлява и нарушение на чл. 18 ЗАНН.
Липсва описание и на съществени елементи от
обективна страна на нарушението, съставомерните признаци на нарушението,
определящи предмета на доказване, поради което не може да се замества с писмени
доказателства, събрани в хода на производството. Описанието на твърдяното нарушение е необходимо да се
извърши прецизно и в АУАН и в НП, което в случая не е сторено.
В обобщение на гореизложеното
наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила, като липсата на описание на съществени
елементи от състава на нарушението е довело до нарушаване на правото на защита
на жалбоподателя, поради посочените аргументи наказателното постановление
следва да бъде отменено
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.63,
ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № К18_112-F390269/27.09.2018 г. на Директора на
Дирекция “Контрол” в ТД на НАП в гр.Бургас- П.Ж., упълномощена със Заповед
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, като с атакуваното НП на Б.С. ЕООД,ЕИК *****, адрес и седалище на управление: гр.********,
представлявано от Р.Р.Х., с посочен в жалбата адрес за съобщения: гр. *********1
на основание чл.180а, ал.1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) е
наложена имуществена санкция в размер от 2258, 02 лв. за нарушение на чл.86
ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.
.