Решение по дело №622/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 януари 2024 г.
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20237240700622
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  54

 

Стара Загора, 05.01.2024г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

           

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  Пенка Маринова                                                                         и с участието

            на прокурор                                                                                                       като разгледа

            докладваното от съдия  Р. ТОДОРОВА  административно дело № 622 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

           Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 8, ал.5 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда.

                                                 

 Образувано е по жалба (наименувана възражение), подадена от В.Ц.Д. – Й., ЕГН **********, с адрес ***, уточнена с писмена молба вх. № 5834/ 19.10.2023г., срещу Решение с изх. № 23081822/ 14.09.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което е отхвърлена като неоснователна подадената от В.Д. – Й. жалба и е потвърдено Разпореждане № 22-102/ 19.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. София.   

В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост на оспореното решение и на потвърденото с решението Разпореждане № 22-102/ 19.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. София, както и за постановяването им в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона. По същество жалбоподателката твърди, че неправилно, необосновано и незаконосъобразно е отказано да бъде прекратен на основание и при прилагането на чл.327, ал.2 от КТ сключения от нея трудов договор с работодателя „Фокс Фарм“ ЕООД. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ трудовия договор на В.Д. – Й. с работодателя „Фокс Фарм“ ЕООД, считано от 05.04.2023г., както и за присъждане на неизплатените на жалбоподателката трудови възнаграждения и обезщетения по трудовото правоотношение. 

 Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Поддържа, че разпорежданията по чл.327 от КТ са необжалваеми, поради което липсвало акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. По същество излага съображения за неоснователност на жалбата, с искане оспореното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

  От фактическа страна не е спорно по делото, че жалбоподателката в настоящото съдебно производство – В.Ц.Д. – Й., считано от 06.04.2022г., е полагала труд по трудово правоотношение при работодател „Фокс Фарм“ ЕООД въз основа на сключен трудов договор № 9 от 06.04.2022г., изменен с допълнително споразумение № 5 от 10.06.2022г. (л. 33), на длъжност Фармацевт – магистър, ръководител на аптека, с място на работа Аптека „Дария“, гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ 60. На 05.04.2023г. В.Д. – Й. е подала до Дирекция „Инспекция по труда“, гр. София Заявление с вх. № 23033534 от 05.04.2023г. по чл.327, ал.2 от Кодекса на труда КТ) и чл.2 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г., за издаване на разпореждане за прекратяване на трудовия й договор с работодателя „Фокс Фарм“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Надежда, ул. „Дилянка“ № 20, поради това, че работодателят (лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя), не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор. На основание чл. 4, ал.1 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г. и във връзка с установяване на факта за преустановяване на дейността на работодателя „Фокс Фарм“ ЕООД, от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ са извършени проверки на адреса на работното място на заявителката и по седалището и адреса на управление на работодателя, посочени в трудовия договор. При извършената на 06.04.2023г. проверка по отношение на посоченото в заявлението по чл.327, ал.2 от КТ работно място на В.Д. – Й.  - Аптека „Дария“, находяща се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 60, е констатирано, че работодателят „Фокс Фарм“ ЕООД фактически е преустановил дейността си в обекта към момента на проверката (съгласно Констативен протокол от 06.04.2023г. – л.36 по делото). При извършените първоначална и последваща проверки на адреса по седалище и управление на дружеството – работодател, съгласно изискванията и в сроковете по чл.4, ал.1 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г., е констатирано, че на адреса по седалище и управление на дружеството  - гр. София, район Надежда, ул. „Дилянка“ № 20, вписан в Търговския регистър, не е установен контакт с работодателя, лице, което го представлява или лице, определено да получава кореспонденцията на работодателя, като към момента на проверките „Фокс Фарм“ ЕООД ЕИК *********, в качеството на работодател, е преустановил дейността си на адреса по седалище и управление на дружеството, без да е обявил престой или спиране на работа, поради технологични причини или производствена необходимост. За извършените проверки са съставени Констативен протокол №1 от 10.04.2023г. и Констативен протокол № 2 от 10.05.2023г. (л. 42 и л.43 по делото). Във връзка с подаденото от В.Д. – Й. заявление по чл.327, ал.2 от КТ , от страна на органите на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София в срока и съгласно изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г. са изпратени уведомления до Директора на ТД на НАП – София и ТП на НОИ – София град, с искане за извършване на проверка и представяне на необходимата информация по чл.5, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г. В отговор от ТП на НОИ – София град уведомяват, че към 10.04.2023г. не са представени документи за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност на лицето. Съгласно писмо на Директора на ТД на НАП – София (л. 53), след извършена проверка в ИС на НАП е установено, че са подадени осигурителни декларации Образец 1 от дружеството „Фокс Фарм“ ЕООД за лицето В.Д. – Й. за периода от месец 04.2022г. до месец 03.2023г., като последната подадена декларация Образец 1 е за месец 03.2023г. с 22 отработени дни в осигуряване. При извършена справка чрез информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“ в регистъра на подадените уведомления за регистрирани трудови договори на НАП и от представената Справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 22388233224544/ 16.05.2023г., е установено, че трудовият договор на В.Д. – Й. от 06.04.2022г. с работодателя „Фокс Фарм“ ЕООД е прекратен от работодателя, считано от 16.05.2023г., със Заповед № 00000006 от 16.05.2023г. (л.54 и л.55). За резултатите от проверките по чл. 4 и чл. 5, ал. 4 и получената информация по чл. 5, ал. 2 и 3 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г., е изготвен Доклад изх. № ПР 2317132 от 19.05.2023г.

 

            С Разпореждане № 22-102/ 19.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. София, на основание чл.7 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г., е отказано прекратяването на основание чл.327, ал.2 от Кодекса на труда на трудов договор от 06.04.2022г., сключен между работодателя „Фокс Фарм“ ЕООД и В.Ц.Д. – Й., поради прекратяването на трудовия й договор от работодателя и отразяването на прекратяването в ИС на НАП. 

            В.Д. – Й. е оспорила Разпореждане № 22-102/ 19.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София, по съдебен ред, като с Определение № 5219 от 19.06.2023г. по адм. дело 5490/ 2023г. по описа на Административен съд – София-град, на основание чл.130, ал.4 от АПК преписката е изпратена на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по подведомственост, за произнасяне по жалбата на В.Д. – Й. срещу Разпореждане № 22-102/ 19.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София.  Прието е, че съгласно приложимата нормативна регламентация по Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г., актът на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ подлежи на обжалване пред контролния административен орган - Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство по оспорване на отказ за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.2 от КТ. 

 

            С обжалваното Решение с изх. № 23081822/ 14.09.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, постановено в производство по чл.8 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда, е отхвърлена като неоснователна подадената от В.Д. – Й. жалба и е потвърдено Разпореждане № 22-102/ 19.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. София, с което е отказано прекратяването на основание чл.327, ал.2 от Кодекса на труда на трудовия договор, сключен между работодателя „Фокс Фарм“ ЕООД и В.Д. – Й.. Решаващият орган, след като е разгледал и обсъдил събраните по преписката доказателства, е обосновал извод, че при наличието на издадена от работодателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на В.Д. – Й. и при регистрирано в НАП уведомление за прекратяването на трудовия договор, липсва основание и възможност за издаване на разпореждане по чл.7, ал.1 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г. за прекратяване на трудовия договор, поради което оспореното Разпореждане № 22-102/ 19.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София за отказ за прекратяване на трудовия договор по подаденото от В.Д. – Й. Заявление с вх. № 23033534 от 05.04.2023г., е правилно, законосъобразно и съответно на целта на закона. Решението е получено от жалбоподателката на 23.08.2023г. (л.30).

           

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото с него Разпореждане № 22-102/ 19.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София, както и документи, представени от жалбоподателката.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

 

   По допустимостта на жалбата:

 

   Неоснователно е възражението на ответника за процесуална недопустимост на оспорването, което възражение се основава на съображения че разпорежданията по чл. 327, ал.2 от КТ не подлежат на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Въведеният с жалбата като предмет на оспорване акт е Решение по чл.8, ал.2 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г. с изх. № 23081822/ 14.09.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, което решение, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.5 във вр. с ал.4 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г., подлежи на съдебно обжалване по реда на АПК.

               С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.149, ал.1 от АПК (жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 05.10.2023г. – л.5) и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

   Разгледана по същество жалбата е неоснователна.  

 

Оспореното Решение изх. № 23081822/ 14.09.2023г. е издадено от материално компетентния съгласно чл.8, ал.2 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г. орган, като е подписано при условията на заместване от Заместник Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Ц.С.Ф., надлежно оправомощена със Заповед № ЧР – 669/ 08.09.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да изпълнява функциите на Изпълнителен директор при неговото отсъствие за периода 11.09.2023г. – 18.09.2023г. (л.56). Обжалваният акт е постановен в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, при подробно изложени мотиви по всички наведени от жалбоподателката възражения за процесуална и материална незаконосъобразност на оспореното Разпореждане № 22-102/ 19.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София, като решаващият  административен орган е обсъдил събраните по преписката доказателства и всички факти и обстоятелствата от значение за случая. Не се установяват допуснати в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на административно-производствените правила, които да водят до отмяна на акта на това основание. Спазена е процедурата по Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда, като контролните органи на компетентната Дирекция „Инспекция по труда“ са извършили изискуемите се проверки по чл. 4 Наредба № РД-07-8/27.10.2010г. в нормативно регламентираните за това срокове. Изискана е информацията по чл. 5, ал. 2 и 3 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010г. от ТД на НАП - София и ТП на НОИ - София-град. Въз основа на резултатите от проверките по чл. 4 и чл. 5, ал. 4 и получената информация по чл. 5, ал. 2 и 3 е изготвен доклад по чл. 6 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010г.

 

Решение с изх. № 23081822/ 14.09.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

             

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 2 от КТ, в случаите по ал. 1, т. 10 /при преустановяване дейността на работодателя/, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Редът за извършване на проверката по чл. 327, ал. 2 от КТ е регламентиран в Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г. Съгласно чл. 1 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г., със същата се определя редът за извършване на проверка за преустановяване дейността на работодателя с оглед прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда при условията на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда. Целта на производството е да обезпечи упражняване на правото на работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в хипотезата на чл.327, ал.1, т.10 от КТ с отправено до работодателя писмено изявление, с оглед последващото упражняване на трудови и здравноосигурителни права, възникващи след прекратяване на правоотношението. Издаването на разпореждане по чл.7, ал.1 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г. за прекратяване на трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда при условията на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда, изисква наличието на съществуващо  трудово правоотношение между страните. Следователно в производството по Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г., компетентният орган следва да установи не само дали работодателят е преустановил дейността си и дали работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, или на адреса по седалището, но и да извърши преценка досежно наличието на надлежно възникнало и съществуващо трудово правоотношение между заявителя и съответния работодател.

В случая от доказателствата по делото се установява, че ако и към датата на подаденото от В.Д. – Й. до Дирекция „Инспекция по труда“, гр. София Заявление с вх. № 23033534 от 05.04.2023г. по чл.327, ал.2 от Кодекса на труда и чл.2 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г., с искане за издаване на разпореждане за прекратяване на трудовия й договор с работодателя „Фокс Фарм“ ЕООД, трудовото правоотношение между В.Д. – Й. и „Фокс Фарм“ ЕООД да е било съществуващо, в хода на образуваното по заявлението административно производство това трудово правоотношение е било прекратено -  при извършената справка чрез информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“ в регистъра на подадените уведомления за регистрирани трудови договори на НАП и от представената Справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 22388233224544/ 16.05.2023г., е установено, че трудовият договор на В.Д. – Й. от 06.04.2022г. с работодателя „Фокс Фарм“ ЕООД, е прекратен, считано от 16.05.2023г. със Заповед № 00000006 от 16.05.2023г. Съгласно посочената заповед (л.54 по делото), на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, работодателят „Фокс Фарм“ ЕООД е прекратил трудовото правоотношение с В.Ц.Д. – Й. на длъжност фармацевт – магистър, ръководител на аптека с място на работа Аптека „Дария“ в гр. Стара Загора, поради закриване на част от предприятието. Получаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не само че не се оспорва от В.Д. – Й., но изрично е потвърдено от нея както в подадената жалба във връзка с която е постановено оспореното Решение с изх. № 23081822/ 14.09.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, така и в жалбата до съда. След като трудовото правоотношение на В.Д. – Й. с работодателя „Фокс Фарм“ ЕООД, е прекратено от работодателя, считано от 16.05.2023г., при наличие на регистрирано в НАП уведомление за прекратяване на трудовия договор от 16.05.2023г.,  очевидно няма как след тази дата да бъде издадено разпореждане по чл.7, ал.1 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г. за прекратяване на трудовия договор на В.Ц.Д. – Й. с работодателя „Фокс Фарм“ ЕООД. Извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ и произтичащите от това прекратяване правни последици, ако и да е направено в хода на образувано производство по реда на  Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г., изключва възможността за упражняване на административното правомощие за издаване на разпореждане за последващо (повторно) прекратяване на същото това трудово правоотношение от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ при условията на чл. 327, ал. 2 от КТ. С оглед на което правилно и обосновано с обжалваното решение е прието, че при наличието на издадена от работодателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на В.Д. – Й. и при регистрирано в НАП уведомление за прекратяването на трудовия договор, липсва основание и възможност за издаване на разпореждане по чл.7, ал.1 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г. за прекратяване на трудовия договор и съотв. че законосъобразно с Разпореждане № 22-102/ 19.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. София е отказано прекратяване на трудовия договор по подаденото от В.Д. – Й. заявление по чл.327, ал.2 от КТ. Всъщност с издадената от работодателя „Фокс Фарм“ ЕООД Заповед № 00000006 от 16.05.2023г, за прекратяване на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 16.05.2023г., на трудовото правоотношение с В.Ц.Д. – Й., не само е постигнат целения от жалбоподателката правен резултат с подаването на заявлението по чл.327, ал.2 от Кодекса на труда във вр. с чл.2 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г., но и така извършеното прекратяване на трудовия й договор на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, се явява по-благоприятно за нея от гл.т на обезщетенията, които има право да претендира във връзка с прекратеното трудово правоотношение поради закриване на част от предприятието.

 

Както беше разяснено в съдебно заседание на жалбоподателката, нито административните органи в производството по реда на Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г., нито административният съд в настоящото съдебно производство, могат да извършват проверка и преценка за законността на извършеното от работодателя „Фокс Фарм“ ЕООД със Заповед № 00000006 от 16.05.2023г. прекратяване на трудовото правоотношение на В.Д. – Й., вкл. от гл.т на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. Касае се за трудовоправен спор по см. на чл.357, ал.1 от КТ, който е подведомствен на съответния районен съд и се разглежда по реда на ГПК. Отделно от това производството по реда на Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010г. не се свързва с възможност за избор от работника на материалноправното основание за прекратяване на трудовия договор - прекратяване при условията на чл. 327, ал. 2 от КТ на трудовото правоотношение от работника или служителя, е допустимо единствено на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. С оглед на което очевидно неоснователна е претенцията на жалбоподателката за постановяване по административен и/или съдебен ред прекратяването на трудовото й правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ (поради неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения). Съответно не подлежат на разглеждане и произнасяне в настоящото съдебно производство и исканията на В.Д. – Й. за разпореждане изплащането на дължимите й трудови възнаграждения до датата на прекратяването на трудовото й правоотношение (вкл. на възнагражденията за положен извънреден труд), както и за изплащане на обезщетенията по чл.222, чл.224 и чл.226 от КТ – както беше указано на жалбоподателката споровете във връзка с изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, вкл. за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяването на трудовото правоотношение, са подведомствени на съответния граждански съд. Доколкото оспореният административен акт не е издаден след развило се производство по реда на чл.404, ал.1 от КТ, липсва каквото и да е било основание за произнасяне по претендираното от жалбоподателката искане за издаване от органите на Дирекция „Инспекция по труда“ на задължителни предписания по чл. 404, ал.1, т.12 от КТ на работодателя за изплащане на неизплатените й трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение.

           

           С оглед на гореизложеното съдът приема, че Решение с изх. № 23081822/ 14.09.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което е потвърдено Разпореждане № 22-102/ 19.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. София за отказ да бъде прекратен на основание чл.327, ал.2 от Кодекса на труда трудов договор от 06.04.2022г., сключен между работодателя „Фокс Фарм“ ЕООД и В.Ц.Д. – Й., е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. 
 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд

                                 

Р     Е     Ш     И     :

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ц.Д. – Й. ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение с изх. № 23081822/ 14.09.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което е отхвърлена като неоснователна подадената от В.Д. – Й. жалба и е потвърдено Разпореждане № 22-102/ 19.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. София, като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 
 

 

                                                                                     СЪДИЯ: