Р Е
Ш Е Н
И Е № 537
гр. Сливен, 17.06.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА
КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 267 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.П.П., ЕГН: ********** ***
против Главна дирекция „Пожарна защита и безопасност на населението”, със
седалище и адрес на управлениев гр. София, ул. „Пиротска” №171А, с която са предявени в условията на
кумулативно, обективно съединение искове с правно основание чл. 187 ЗМВР във вр. с чл. 242 във вр. с чл.
262 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 1200 лв., съставляваща сбор от
допълнителни възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд вследствие на
неправилно превръщане на нощните часове в дневни, като при преизчисляването им
не е бил използван правилния коефициент от 1,143 в периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. ведно със сумата от 120 лв., съставляваща сбор от мораторните
лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд в
исковия период от възникването му/първо число от последващия месец след
тримесечието на полагане на труда/ до 01.11.2019 г., както и законната лихва
върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е държавен
служител в ответната ГДПБЗН- гр. Твърдица.
Работното време на държавните служители било регламентирано в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, като нормалната продължителност на работното време била осем часа дневно
и 40 часа на седмица при петдневна работна седмица, като ал. 5, т. 2 на същата
норма била предвиждала извънредния труд за служителите работещи на смени при
сумирано работно време да бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за
извънреден труд и в ал. 6 било определено същото да се изчислява с 50 %
увеличение върху основното възнаграждение на държавния служител. Счита, че през
исковия период ответникът не е изчислявал правилно работното му време, тъй като
не бил включвал към работните му часове при сумирането им за тримесечие онези
от тях, които се получават от превръщането на нощните часове от нощните му
смени в дневни с коефициента изразяващ съотношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нощното такова-1,143. По този
начин бил ощетен , тъй като тези неотчетени работни часове били извънреден
труд, който не бил отчетен и заплатен от неговия работодател. Счита, че поради
тази причина за исковия период е бил положил общо 200 часа извънреден труд, за
които имал право на допълнително възнаграждение, което не било отчетено и
заплатено от неговия работодател в размер на 1200 лв.
Също така претендира обезщетение за забава върху всяко допълнително
възнаграждение за положения и незаплатен извънреден
труд в исковия период. Ответникът бил изпаднал в забава, тъй като следвало тези
допълнителни възнаграждения да му бъдат изплатени с месечната му заплата за
месеца следващ отчетното тримесечие за положения извънреден труд. Датата на
изплащане на месечната му заплата била в края на месеца и след тази дата била
настъпвала забавата на работодателя за всяко вземане на възнаграждение за
извънреден труд, което не било отчетено и заплатено или от първо число на
месеца следваш месеца през който извънредния труд следвало да бъде заплатен.
Общият размер на всичките мораторни лихви върху
всички незаплетени възнаграждения за извънреден труд
бил равен на 120 лв. за целия исков период.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 1200 лв.,
съставляваща сбор от допълнителни възнаграждения за общо 200 часа извънреден
труд в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ведно със сумата от 120 лв.,
съставляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане на главницата от
възникването му /първо число от последващия месец след тримесечието на полагане
на труда/ до 01.11.2019 г., както и законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете като допустими, но неоснователни. Не оспорва наличието на служебно отношение между него и ищеца за исковия период. Посочва, че чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилага за служителите на трудови правоотношения, но не и за държавните служители по служебни правоотношения по отношение на които се била прилагала специалната уредба на ЗМВР. Тълкува ал. 3 на чл. 187 ЗМВР в смисъл, че нормалната продължителност на нощното работно време била осем часа и не било налице празнота в правната уредба. За процесния период била действаща Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и в чл. 3, ал.3 от същата наредба било предвидено, че нормалната продължителност на нощния труд била 8 часа. Следователно съотношението между нормалната продължителност на дневния и нощния труд по ЗМВР била 1 и това бил приложимия коефициент при преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен, а не претендирания от ищеца коефициент 1,143. В чл. 176 ЗМВР било посочено, че възнаграждението на държавните служители се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които било и възнаграждението за нощен труд, което било уредено в чл. 179, ал. 1 ЗМВР, а в ал. 2 било предвидено, че размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд се бил определял със заповед на министъра на вътрешните работи, а размера на допълнителното възнаграждение за извънреден труд бил уреден в ал. 6 на чл. 186 ЗМВР. Ищецът не бил разграничавал извънредния и нощния труд и факта, че двете възнаграждения се били определяли по различен ред и възниквали при различни обстоятелства. Претендираните от ищеца часове извънреден труд били заплатени по реда за заплащане на нощния труд.
Претенцията за лихви като акцесорна претенция също се била явявала неоснователна, поради неоснователността на главната претенция.
От съда се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни. Претендират се деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
В открито съдебно заседание в срока по чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене ищецът изменя размера на предявения от него главен иск като иск се счита за предявен в размер на 1932,47 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 279 часа и изменя размера на предявения от него акцесорен иск за заплащане на мораторни лихви на 253,15 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжност „Командир на екип” в Регионална служба за пожарна безопасност и защита на населението в гр. Твърдица, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. При работа извън редовно работно време работодателят му дължал допълнително възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за отчетен период в размер на 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, е видно, че през периода от 01.10.2016 до 30.09.2019 г. ако бъде приложено ограничението по чл. 187, ал. 7 ЗМВР ищецът е положил общо 6123 часа при индивидуална норма от 5672 часа или е положил общо 451 часа извънреден труд, от които 266 часа извънреден труд от преобразуване на нощния труд след преизчисляването му с коефициент- 1,143 и 185 часа положен извънреден труд, от който са му били заплатени 172 часа и са останали за доплащане още 279 часа. Ако не бъде приложено ограничението по чл. 187, ал. 7 ЗМВР ищецът е положил общо 6142 часа при индивидуална норма от 5672 часа или е положил общо 470 часа извънреден труд, от които 266 часа извънреден труд от преобразуване на нощния труд след преизчисляването му с коефициент- 1,143 и 204 часа положен извънреден труд, от който са му били заплатени 172 часа и са останали за доплащане още 298 часа. Дължимата сума за положения извънреден труд за целия процесен период се равнява на 2085,15 лв. без да бъде отчетено ограничението от 70 часа на тримесечие предвидено в чл. 187, ал. 7 ЗМВР. Общият размер на сумата на дължимите мораторни лихви върху всички неплатени възнаграждения за целия исков период върху този брутен размер на сумата се били равнявали на 253,19 лв., а върху нетния размер на сумата се били равнявали на 227,31 лв. Вещото лице е изготвило втори вариант при отчитане на предвиденото ограничение в чл. 187, ал. 7 ЗМВР до 70 часа извънреден труд на тримесечие, като посочва, че в този случай ищецът ще има за доплащане 279 часа извънреден труд, като дължимата в този случай сума би се равнявала на 1932,47 лв. Общият размер на сумата на дължимите мораторни лихви върху всички неплатени възнаграждения за целия исков период върху този брутен размер на сумата се били равнявали на 253,15 лв., а върху нетния размер на сумата се били равнявали на 227,27 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По предявения осъдителен иск с правно чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР за осъждане на Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР да заплати на ищеца след допуснатото в съдебно заседание изменение на размера на иска сумата от размер на 1932,47 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 279 часа в чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР в сила от 27.06.2014 г. е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. В ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че извънредния труд по ал. 5 се заплаща с 5 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Безспорно се установи по делото, че ищецът е работил като „Старши пожарникар” в Регионална служба за пожарна безопасност и защита на населението в гр. Твърдица, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищеца труд, ответника не е заплатил в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на цитираните разпоредби, като допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се изчислява с увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение. Положения извънреден труд от ищеца е разликата между индивидуалната норма часове и часовете отработено време след преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент от 1,143. Ответната страна не е изплащала допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд през процесния период в изчисления от вещото лице размер.
В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., последната приложима към процесния период от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 01.10.2016 до 30.09.2019 г. ищецът е положил незаплатен извънреден труд в размер на 279 часа, като дължимото брутно парично възнаграждение за положения извънреден труд е 1932,47 лв. като бъде отчетено предвиденото в чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничение за заплащане на извънреден труд до 70 часа на тримесечие.
В открито съдебно заседание в срока по чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене ищецът изменя размера на предявения от него иск като иск се счита за предявен в размер на 1932,47 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 282 часа. Искът следва да се уважи съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице в размера на 279 часа, като дължимото брутно парично възнаграждение за положения извънреден труд е в размер на 1932,47 лв.
Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло след допуснатото изменение на иска, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда– 27.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за мораторна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане, който е настъпвал на 01.02.2017 г. до 01.11.2019 г. Съгласно Заповед № 343з-690/03.04.2018 г. компенсирането на държавните служители за положен труд извън установения график се включва към месечното възнаграждение и се изплаща в месеца следващ отчетния период. Следователно към 01.02.2017 г. ответникът е бил в забава по отношение на заплащането на допълнителното възнаграждение за извънреден труд за процесния тримесечен период.
Съгласно заключението на ССчЕ за същия период обезщетението за забава възлиза на 253,15 лв. върху брутния размер на незаплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд, изчислено съобразно предвиденото в чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничение до 70 часа на тримесечие предвид на което искът следва да бъде уважен изцяло след допуснатото негово изменение в претендирания размер от 253,15 лв.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът, счита, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. не е прекомерно съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ и не следва да бъде уважено направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Съдът взе предвид най-новата съдебна практика на ОС-Сливен в този смисъл.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 87,42 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 274,50 лв. съобразно с уважената част на иска. Така мотивиран, РС Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, да заплати по иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 и чл. 179 ЗМВР на Д.П.П., ЕГН: ********** ***, сумата от 1932,47 лв., представляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 до 30.09.2019 г., в размер на 279 часа ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 27.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и да заплати сумата от 253,15 лв., съставляваща обезщетение за забава върху брутния размер на главницата за периода от падежа на задължението -01.02.2017 г. до 01.11.2019 г., както и сумата от 500 лв. – разноски в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Сливен сумата от 87,42 лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 274,50 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: