Р Е Ш Е Н И Е
№.........../...............2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1930
по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на А.А.П. срещу заповед
№ 22-0460-000110/10.06.2022 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, Пето
РУ – Златни пясъци, с която
на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б.
„б“ ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“ като са отнети свидетелството за
управление на МПС № ********* и контролния талон № 6177568.
С твърдение,
че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е приложена ПАМ по чл.
171 т. 1 б. „б“ ЗДвП, тъй като на посочените в заповедта дата, час и място не е
отказвал да бъде тестван за употребата на алкохол с Алкотест Дрегер, а при
трикратната проба резултатите му били все отрицателни, като след това не е
отказал да даде и кръвна проба по издадения му талон за медицинско изследване,
а е бил върнат от медицинското лице с обяснението, че е закъснял, се иска
заповедта да бъде отменена от съда поради нейната незаконосъобразност, предвид
отсъствието на визираните в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП предпоставки за налагането
на ПАМ.
В хода на съдебното производство жалбата се
поддържа изцяло чрез пълномощника на жалбоподателя адвокат Б.Ж..
Ответникът
- началник група към ОД на МВР – Варна, Пето РУ –
Златни пясъци, се представлява по делото от пълномощници юрисконсулт Б.Й. и
юрисконсулт Г.Г., които изцяло оспорват жалбата. В с.з. на 30.11.2022 г. в
пледоарията по същество на спора юрисконсулт Г. моли съда да я отхвърли и да
присъди в полза на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
като прецени, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е
сезиран с жалба срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, предявена в преклузивния
срок по чл. 149 ал. 1 АПК от процесуално легитимирано лице, адресат на
приложената ПАМ, намира производството по делото за процесуално допустимо и
поради това - за подлежащо на разглеждане по основателността на оспорването.
По
основателността на жалбата съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
С
издадена от началник група към ОД на МВР – Варна, Пето РУ – Златни пясъци, заповед
№ 22-0460-000110/10.06.2022 г. на жалбоподателя А.А.П. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Прилагането
на мярката е мотивирано с обстоятелството, че на 10.06.2022 г., около 22:46 ч.,
в гр. Варна като водач на МПС Мерцедес Е 250 Д, рег. № В****КР, собственост на
Р.С.С., управлявайки го по ул. „Ламбо Пасков“ до № 12, посока ул. „Ангел
Главчев“, при спирането му за проверка жалбоподателят А.А.П. е отказал да бъде
тестван за употребата на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNA-0166
и не е изпълнил предписание за медицинско изследване и вземане на биологична
проба за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Издаденият на П. талон за медицинско изследване №
133256 е приложен по административната преписка като от
съдържанието му се установява, че негов издател е младши
автоконтрольорът в Пето РУ „Златни пясъци“ – Варна И.З.Я., който е
съставител и на приложения по преписката АУАН, серия GA, № 624708/10.06.2022
г., в който нарушението, обективирано в отказа на водача А.А.П.
да бъде тестван за употребата на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 ARNA-0166, е индивидуализирано по напълно идентичен
начин. В разяснение на посоченото в АУАН, в изготвената от мл. автоконтрольорът
Я. Докладна записка от 08.07.2022 г. във връзка с подаденото срещу акта
Възражение УРИ 460000-2473/17.06.2022 г. Я. е уточнил,
че при спирането за проверка водачът П. над 10 пъти не е изпълнил дадените му
указания да вкара въздух през тапата в техническото средство, с което на
практика е осуетил извършването на проверката. Същевременно съгласно
изготвената и приложена по преписката Докладна записка УРИ
436р-19748/13.06.2022 г. на полицейски инспектор при Второ РУ при ОД на МВР
– Варна П.П., на датата 10.06.2022 г. около 23:50 ч. в полицейското управление
е получен сигнал от дежурния лекар в Шокова зала на УМБАЛ „Света Анна“, че е
направен опит да се даде кръвна проба от лице, различно от посоченото в
издадения за целта от органите на „Пътна полиция“ медицински талон, като
изпратеният на място автопатрул е установил там А.А.П.,
който потвърдил, че му е издаден талон за вземане на кръвна проба за наличие на
алкохол в кръвта, но понеже се страхувал да даде кръв, помолил сина си Й. А.П.
да го направи вместо него. В този смисъл е и даденото от А.А.П. пред полицейски
инспектор П.П. Сведение от 11.06.2022 г., също приложено по преписката, в което
освен че потвърждава, че помолил сина си да влезе наместо него да даде кръв, П.
заявява още, че след като накрая вече влязъл той самият в залата, оттам му обяснили,
че времето за вземане на кръв е изтекло
и му върнали талона. Според изготвеното от дежурния лекар Я. А.А.Ш. Сведение от
11.06.2022 г. на датата 10.06.2022 г. в 23:50 ч. в дежурната зала на МБАЛ
„Света Анна“ влезли за кръвна проба за алкохол двама души, мъж и жена, посочвайки,
че мъжът ще даде кръв, но когато му поискали документа за самоличност медицинските
лица установили, че мъжът, който е пред тях не е същият, на когото е личната
карта. В сведението доктор Ш. изрично посочила, че при уведомяването на Второ
полицейско управление за инцидента мъжът и жената избягали от залата.
Разпитана
като свидетел по делото в с.з. на 30.11.2022 г., доктор Я. А.А.Ш. напълно
потвърждава първоначално изнесените от нея факти в приложеното по административната
преписка сведение. Наред с това на въпроси на адвокат Ж. разяснява, че ако
времето за вземане на кръвна проба е изтекло, медицинският екип уведомява човека,
на когото е издаден талонът, че вероятността пробата му да бъде призната е
малка, но въпреки това, ако той желае, не му се отказва вземане на кръв.
Снетите
в с. з. на 30.11.2022 г. показания на свидетеля П. С. П. също кореспондират
напълно на изложените от него факти в приложената по преписката Докладна
записка УРИ 436р-19748/13.06.2022 г. Свидетелят разяснява пред съда, че на
посочената дата е бил дежурен в Районното управление като малко преди или след
полунощ е уведомен от оперативно-дежурната част, че е получен сигнал от дежурния лекар в МБАЛ „Света
Анна“ за лице, което се опитало наместо друго да даде кръв по издаден талон за
медицинско изследване. Свидетелят изрично сочи, че при проведения разпит П., на
когото бил издаден талонът, обяснил, че се страхува от инжекции и затова
помолил сина си да даде кръв наместо него. Същевременно свидетелят разяснява,
че писменото сведение по случая на подалата сигнала дежурна лекарка е дадено
пред него в деня след нощния инцидент.
В
свидетелските си показания по делото в с. з. на 30.11.2022 г. младши
автоконтрольор И.З.Я. потвърждава факта от докладната си записка, че въпреки подробните
разяснения и предоставените му няколко опита за тестване с дрегера за
употребата на алкохол, водачът П. не е направил теста като на указанията на
полицая колко секунди трябва да издържи, за да се получи пробата, само повтарял
„Не мога, не мога.“ Я. изрично сочи, че самата проба трае около 7-8 секунди
като дори и нови млади шофьори и момичета още от първия път я извършват.
Свидетелката
Р.С.С., която се е намирала в шофирания от жалбоподателя автомобил при
спирането му за полицейска проверка на 10.06.2022 г., потвърждава в показанията
си пред съда, че П., въпреки многократните опити, не е дал успешна алкохолна проба
на дрегера. Не говори за причините за това. Свидетелката дава малко по-различна
трактовка на инцидента в Шокова зала като потвърждава, че тя е влязла там
заедно със сина на жалбоподателя Й., но според показанията й Й. не е имал
намерение да дава кръв наместо баща си, а влязъл в началото само защото баща му
А. не можел да гледа спринцовки и имал страх от инжекции и доктори като
свидетелката дори запитала защо карат Й. да седне на кушетката, след като няма
нищо общо със случая. Съдът не възприема тази оневиняваща жалбоподателя теза,
тъй като тя освен че противоречи на показанията на свидетелите Я. А.А.Ш. и П.П.,
както и на снетото пред полицейския служител сведение на самия П. от 11.06.2022
г., но е и нелогична и съдържа вътрешни противоречия. Според показанията на свидетелката,
когато тя подала на медицинското лице личната карта на А. и талона му за
изследване, вътре в залата заедно с нея все още се е намирал само Й., а А. бил
навън, като Й. бил поканен да седне да даде кръв и когато медицинското лице
установило несъответствието между Й. и лицето на снимката на личната карта, то
започнало да вика „Вие какво? Искате да спекулирате ли?“. Първо, нелогично е,
след като документите /лична карта и талон за изследване/ вече се дават на
медицинския екип, за да се извърши изследването, пациентът, който трябва да
даде кръв, да е все още извън залата, а наместо него там да се намира друго
лице. Наред с това съдът възприема като вътрешно противоречиво обяснението, че
от една страна свидетелката хем се била възпротивила на факта, че Й. е поканен
да седне да му вземат кръв и изрично казала, че той няма нищо общо със случая,
хем в същото време медицинският екип, установявайки несъответствието между
лицето на личната карта и седналият да даде кръв Й., решил, че двамата искат да
спекулират.
Последният
разпитан по делото свидетел Р.Д.Н. поначало е без каквито и да било впечатления
от случилото се в МБАЛ „Света Анна“, тъй като сам заявява в показанията си, че
не е ходил до болницата заедно с А.. Поради това показанията му обхващат
единствено времето, в което полицаите са спрели П. за проверка и са го накарали
да направи тест на дрегера за употребата на алкохол. В съдебно заседание Н.
обяснява, че се е намирал в близост, когато полицаите са спрели А. за проверка
като свидетелят потвърждава, че дрегерът не е отчел резултат, без да сочи обаче
какви са възможните причини за това.
При
така събраните доказателства /писмени и гласни/ съдът приема за доказани по
делото предпоставките за прилагането на принудителната административна мярка по
чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП, обективирана във временното отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Чл.
171 т. 1 б. „б“ ЗДвП изрично предвижда, че за осигуряване на безопасността на
движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага като принудителна административна мярка временното отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
От
съдържанието на нормата е видно, че една от визираните в нея хипотези за временното
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач е
свързана с отказа му да бъде проверен с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух или отказът
му да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Съгласно
чл. 165 ал. 2 т. 1 предл. първо ЗДвП при изпълнение на функциите си по този
закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, а съгласно т. 3 на
същата алинея те не допускат управлението на
моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство,
без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил
алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или
техни аналози.
Съгласно
чл. 1 ал. 3 от издадената на основание чл. 174 ал. 4 ЗДвП Наредба №
1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. Съгласно чл. 3 ал. 1 при извършване на
проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство. Съгласно чл. 1 ал. 4 от същата наредба
техническите средства, с които се установява концентрацията на алкохол в
кръвта, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, след като
бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията. Същевременно чл. 2 ал. 1 от наредбата вменява
в задължение на проверяваното лице при извършването на проверка за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП
разпореждания и указания като чл. 2 ал. 2 изрично регламентира, че неизпълнението
на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката,
се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. Изключенията от
задължението на проверяваното лице да изпълнява точно дадените му при
проверката разпореждания на контролните органи са регламентирани изчерпателно
отново в чл. 2 ал. 1 от наредбата като те са сведени до случаите, в които
разпорежданията и указанията налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или
на други лица живот или здраве.
Прилагането
към случая на така приложимата норматива уредба сочи на неоснователност на
възражението на жалбоподателя за отсъствието на материално-правни предпоставки
за прилагането с процесната заповед на принудителната административна мярка по
чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП.
След
като жалбоподателят не оспорва факта, че на посочените в заповедта по чл. 172
ал. 1 ЗДвП дата, час и място е управлявал процесното превозно средство, то при
спирането му за проверка от органите на „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна
той по силата на чл. 2 ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. е бил длъжен да
изпълнява разпорежданията им във връзка с извършваната проверка за установяване
на употребата на алкохол. Отсъствието на което и да било от изчерпателно
изброените в същата правна норма основания, изключващи задължението му като
проверяван водач да изпълнява точно дадените при проверката разпореждания,
свързани в случая с тестването му за употреба на алкохол, обуславя по смисъла на
чл. 2 ал. 2 от наредбата отказа му да бъде тестван. В аспекта на приложимите
правни норми многократното безрезултатно тестване на водача с техническото
средство с обяснението му, че не е в състояние да издържи извършване на пробата
в продължение само на 7-8 секунди, колкото продължава тя според показанията на
разпитания по делото полицай от Пето РУ „Златни пясъци“ младши автоконтрольор И.З.Я.,
разпоредил проверката с дрегера за употребата на алкохол и дал многократно на
водача указания при извършването й, следва да се квалифицира като отказ на водача
да бъде проверен с техническото средство.
Същевременно
безсъмнено доказаният посредством събраните по преписката писмени доказателства
и изслушаните в съдебно заседание показания на свидетелите Ш. и П. опит да се
въведе в заблуждение дежурният медицински екип в лечебното заведение като друго
лице се представи за жалбоподателя и даде наместо него кръв за медицинско
изследване по издадения му талон № 133256, също следва да се квалифицира като
отказ на водача да даде проба за извършване на изследването. В сведението,
което жалбоподателят е дал пред дежурния полицай от Второ РУ на ОД на МВР -
Варна по повод на инцидента, той сам потвърждава, че е помолил сина си да влезе
наместо него като без значение са причините, мотивирали го за това.
В
допълнение следва да се посочи, че дори да се приеме, че липсват достатъчно
данни поведението на водача да се квалифицира като отказ да бъде тестван за
употребата на алкохол с дрегера, тъй като поради факта, че по делото не е
приложено доказателство за техническата му изправност не би могло безсъмнено да
се изключи възможността и евентуалната негова неизправност да е причината за
безрезултатността на тестването, то другото с категоричност доказано обстоятелство
– че с опита си да заблуди медицинския екип жалбоподателят е възпрепятствал
вземането на кръвната проба, което се равнява на отказ да я даде, представлява само
по себе си достатъчно основание от материалноправна страна за прилагането на
принудителната административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП.
Обжалваната
заповед съдържа мотиви и ясна разпоредителна част като е издадена от
компетентен административен орган по смисъла на чл. 172 ал. 1 ЗДвП, предвид
издадената от директора на ОД на МВР - Варна и приложена на л. 22 и 23 от
делото заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. /цитирана и в обжалвания
административен акт/, с т. 1.7 на която началниците на групи „Охранителна
полиция“ в РУ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат принудителните
административни мерки по чл. 171 т. 1 ЗДвП за нарушения на ЗДвП, извършени на
територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Варна. В тази връзка
на л. 21 от делото е приобщено към доказателствения материал по почин на
ответника удостоверение УРИ 365000-46844/18.10.2022 г. от началник сектор
„Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна относно обстоятелството, че със заповед
рег. № 8121з-10109/12.06.2019 г. на министъра на вътрешните работи, считано от
15.06.2019 г. старши инспектор Д.Н. Т., явяващ се издател на обжалваната по
делото заповед по чл. 172 ал. 1 ЗДвП, е назначен на длъжност началник група
„Охранителна полиция“ към Пето РУ Златни пясъци при ОД на МВР – Варна, която
заема и към момента на издаване на удостоверението. Същото е официален
удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, поради което се ползва с материална доказателствена сила,
неоспорена от пълномощника на жалбоподателя при представянето му в съдебно
заседание на 19.10.2022 г.
Преследваната
цел с прилагането на принудителната
административна мярка е посочена в самия закон и тя е да се осигури безопасността
на движението по пътищата и да се преустанови административното нарушение.
Препятстването на проверката с техническо средство за употреба на алкохол от водача
и последвалият отказ от даването на кръвна проба при всички положения
ограничава възможността на органите на „Пътна полиция“ да осъществят
контролните си функции по осигуряване на безопасността на движението по пътищата,
поради което с налагането на регламентираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП
принудителна административна мярка се гарантира именно разписаната в
разпоредбата цел.
Съвкупната
преценка на изложените фактически и правни доводи обуславя краен извод за неоснователност
на оспорването, поради което то следва да се отхвърли.
При
този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на
МВР – Варна, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, юрисконсултско възнаграждение, което
предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото съдът определя в
минимално посочения в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ размер
от 100 /сто/ лева.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.А.П. срещу заповед № 22-0460-000110/10.06.2022 г. на началник
група към ОД на МВР – Варна, Пето РУ – Златни пясъци, с която на А.А.П. е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: