Р Е Ш Е Н И Е
№ /12.03.2021 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено
на 16.02.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР Д.
при участието на
секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6363
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от „****” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:***, против И.И.Ж., с ЕГН **********,
с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено,
че ответникът дължи на „****“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ****, ****и ****, следните суми: сумата в
размер на 2901.94 лв. представляваща главница за незаплатена електрическа
енергия по фактура № ****., начислена за периода от 12.06.2017г. до
11.06.2018г., за обект на потребление с адрес: ****, с клиентски № ****и
абонатен № ****, сумата в размер на 191.85 лева, представляваща мораторната лихва, за периода от падежа на горепосочената
фактура - 25.06.2019г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед по
чл.410 от ГПК в съда - 27.02.2020г. до окончателно изплащане на дължимите суми.
В исковата молба
се излага, че страните са съконтрагенти по договор за
доставка на ел. енергия, по който ищецът е изправна страна. Отношенията между
страните се регламентират от ОУ ДПЕЕ на „****” АД, приети на основание чл. 98а
ЗЕ. Твърди се, че ответникът не е заплатил стойността на потребената
ел. енергия за въведения период, както и такса за възстановяване на електро
захранване.
Ответникът И.И.Ж., чрез упълномощен представител – адв.
И.Р. депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Оспорва реалното потребление на вмененото
й количество ел.енергия, както и техническата годност на СТИ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е по делото, че именно ответницата е титуляр на обекта на потребление:
****, с клиентски № ****и абонатен
№ ****, където ползва доставена от ищцовото дружество ел.енергия.
Представен е по
делото Констативен протокол № 1104630 от 11.06.2018 г. за техническа проверка,
от който се установява, че на така
посочената дата, при проверка на СТИ на адреса на ответника за обект на
потребление с адрес: ****, с клиентски
№ ****и абонатен № ****, е демонтирано средството за
търговско измерване, с цел изпращане за експертиза в БИМ.
Протоколът е подписан от служителите на
оператора, извършили проверката, а също и от двама свидетели.
От представения
по делото Констативен протокол № 1067
от 06.06.2019 г. на БИМ-Русе е видно,
че при проведеното изследване и проверка на СТИ - електромер
е с фабр. №7878 337. уредът е тип „****, с ток 5/60 А -
произведен 2008 г., монофазен, статичен, двутарифен е установено, че е осъществявана външна намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала електрическа енергия по
трета тарифа -1.8.3 в размер на 15756.567 кВТч, която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на
констатациите от проверката е изготвено становище от 12.06.2019г. за
начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с клиентски № ****и абонатен
№ **** в
размер на общо 15756 кВТтч. за период от 12.06.2017г.
до 11.06.2018г., въз
основа на осъществен прочит на регистър 1.8.3, при който е установено
неотчетено количество ел. енергия.
Въз основа на становището е издадена
Фактура № ****., с издател „****” АД и получател И.И.Ж.,
с ЕГН **********, на стойност 2901.94 лева, представляващи стойността на
служебно начислено количесто електроенергия - 15756 кВТч. за период от 12.06.2017г. до 11.06.2018г., за обект находящ
се в ****, с клиентски № ****и абонатен № ****.
От заключението на вещото
лице по изготвената в хода на производство съдебно-техническа експертиза, неоспорено
от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява следното: СТИ е от
одобрен тип, в случая е начислено количество ел. енергия след прочит на т. нар. «скрит» регистър, в който се съхранява информация за
количества ел. енергия, неотразено
във видимите регистри - 1.8.1 и 1.8.2 на електромера;
начисленото количество ел. енергия
е реално доставимо, като извършеното изчисление е математически точно.
В съдебно заседание вещото
лице разяснява, че в случая регистър
1.8.3 не е активен и по него не следва да се отчита ел.енергия.
В конкретния случай не може
да се даде категорично стгановище
дали установените показания по тарифа 1.8.3 са от действително преминала през СТИ ел.енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни. Типа електромер е такъв, че не може да бъде установена евентуална софтуерна манипулация върху него. Не може да бъде отречена възможността установеното количество
ел.енергия в тарифа 1.8.3 да
не е реално преминала през ел.инсталацията и СТИ, а по софтуерен път да е била въведена тя. В същото време не може да бъде категорично установено кога и по какъв начин е извършена тази манипулация, както и от кого.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.415 във вр. чл.79, пр.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
За успешното
провеждане на предявения установителен иск, ищецът
следва да установи наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника
по договор за продажба на ел. енергия за посочения в исковата молба обект,
обстоятелството, че за него е налице основание да коригира сметката на абоната,
поради което последният дължи заплащане на стойност в претендирания
размер, като следва да установи и претенцията си за заплащане на обезщетение за
забава по основание /че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
задълженията по описаната в исковата молба фактура/ и размер.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми, или направените правоизключващи
възражения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията, т.е. от ДКЕВР, понастоящем
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да се публикуват от комисията
и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1,
б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката,
обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., норма на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният
снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. С оглед горната правна уредба се налага извода, че със Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 54/2012
год., в сила от 17.07.2012 год., е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнено
задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Предвидените в
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа
енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 год. /ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 год./. Същевременно с решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ, с изключение на
чл. 48-51, са отменени. На основание чл. 195, ал. 1, вр.
чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год. В случая проведената корекционна
процедура е извършена след отмяна на преобладаващата част от разпоредбите на
ПИКЕЕ. След отмяната на ПИКЕЕ практически липсва установена процедура, въз
основа на която да се извърши корекцията на сметка. Останалите в сила
разпоредби на раздел от ІХ от ПИКЕЕ уреждат само начина на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, но
липсват всички останали изисквания, включително тези относно съдържанието на
протокола и начина на удостоверяване на предпоставките за корекция на сметка.
След като не е налице законова уредба, която да регламентира цялостна корекционна процедура, съдът приема, че липсва основание за
извършване на процесната корекция.
Изложеното
обосновава извод, че ищецът не проведе доказване относно основанието, въз
основа което е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия по
фактура № ****. А това налага съдът да приеме, че начислената по този начин на
абоната сума в размер на 2901.94 лева не
се дължи.
Поради отхвърля
на главния иск, подлежи на отхвърляне и съединената с него акцесорна
претенция за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода
на делото ищцовото дружество следва да заплати на
ответницата направените от нея разноски по делото съобразно отхвърлената част
на исковите претенции. От представения от ответницата списък по чл.80 ГПК е
видно, че се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600лв., на основание чл. 78 ал. 3 ГПК. Ищцовата
страна възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 1000 до 5000 лв. следва да бъде определено в
размер на 457 лв. Съдът приема, че предвид ниската правна и фактическа сложност
на настоящото производство, на ответницата се следват разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение именно в границата на минималното определеното, на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** против И.И.Ж., с
ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът дължи на „****“ АД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****, ****и ****,
следните суми: сумата в размер на 2901.94 лв. представляваща главница за
незаплатена електрическа енергия по фактура № ****., начислена за периода от
12.06.2017г. до 11.06.2018г., за обект на потребление с адрес: ****, с
клиентски № ****и абонатен № ****, сумата в размер на 191.85 лева,
представляваща мораторната лихва, за периода от
падежа на горепосочената фактура - 25.06.2019г. до 14.02.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК в съда - 27.02.2020г. до окончателно
изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА „****” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Ж., с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 457 лева,
представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.
78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: