РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 182
гр. Силистра, 31 март 2021 г.
Административен съд – Силистра, в
закрито заседание на тридесет и първи
март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Елена Чернева
разгледа адм. дело № 41 по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19,
представлявано от В.Н.Б., против Решение
на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда
2014-2020 г.“ (ОПОС), с което на
дружеството е наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на
разходите, засегнати от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за
финансиране по програмата, от стойността на договор № 000513-2020-0006 / 13.
11. 2020 г. с изпълнител „Интерконсулт“ ЕООД на стойност 440 000. 00 лв. без
ДДС. Решаващият орган е обосновал решението си въз основа на констатации за
извършени нарушения по две точки:
I.
Наличие на
нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП,
изразяващо се във формулирани условия в критериите за подбор, които
необосновано ограничават участието на лица в процедурата, изразяващо се в
поставено изискване за общ професионален опит, съответстващ на придобитата
квалификация и възлизащ на повече от 5 години, към състава от експерти,
необходими за изпълнението на поръчката;
II.
Наличие на нарушение на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП,
изразяващо се във формулирани условия за допустимост на техническото
предложение, които необосновано ограничават участието на лица в процедурата –
поставените изисквания за минимално изискуемо съдържание на техническите
предложения са неясни и противоречиви, което води до липса на информираност на
заинтересованите лица как да изготвят офертите си, респ. не позволяват
обективен подбор на подадените предложения.
Жалбоподателят излага доводи за нищожност,
а също и за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорваното решение
и за несъответствието му с целта на закона. Не посочва конкретни основания за
нищожност на акта. По т. I от решението, касаеща твърденията
за наличие на незаконосъобразни критерии за подбор, твърди, че възложителят
действа при условията на оперативна самостоятелност, чиито граници са
определени в чл. 2, ал. 2 от ЗОП, и само субективното, прекомерно и
необосновано ограничаване на участието в поръчката, каквото в случая не е
налице, води до несъответствие със закона. Акцентира, че изискванията в случая са
поставени не към участниците в процедурата, а към техния експертен състав,
поради което не биха могли да доведат до възпиращо действие, респ. до реално
или потенциално ограничаване на
конкуренцията. Посочва също, че не е доказано безспорно нанасянето на вреда на
общия бюджет на ЕС, което е предпоставка за налагането на финансова корекция. В
тази връзка счита, че в решението липсва мотивирано заключение относно всички
елементи от обективната страна на деянието, което съставлява процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на адресата на акта. По т. II от оспореното решение изтъква, че обстоятелствата,
обосноваващи качествено изпълнение според зададените изисквания за минимално
съдържание на техническото предложение, са ясни и конкретни. В тази връзка
посочва, че нито един от участниците в обществената поръчка не е поискал
разяснения във връзка с евентуална неяснота на изискванията за съдържание на
техническото предложение. Твърди, че право на възложителя е в рамките на закона
за определи изисквания в техническите предложения, които в най-голяма степен
гарантират, че ще получи нужното изпълнение при възможно най-добри условия. По
изложените съображения моли оспореното решение да бъде обявено за нищожно, а в
условията на евентуалност - да бъде отменено. Претендира присъждане на
разноски.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ).
Жалбата е подадена
в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния
акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува
се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд.
Ето защо жалбата се явява процесуално
допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Жалбата не е подадена съгласно правилото от чл.152 ал.
1 АПК, на в указания срок ответният орган е изпратил административната преписка,
като по допускането на събраните по нея доказателства съдът ще се произнесе в
първото заседание – чл. 171, ал. 5 от АПК.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в
тежест на административния орган е да установи съществуването на посочените в
оспорения акт фактически основания, както и изпълнението на законовите
изисквания за издаването му.
Жалбоподателят следва да установи в
процеса своите твърдения, базирани на факти, от които произтичат за него
благоприятни последици, по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.
Във връзка с гореизложеното и на
осн. чл. 154, ал. 1, 157, ал. 1, чл. 159 и чл. 163 АПК съдът
Р А
З П О Р Е
Д И :
НАСРОЧВА
съдебно заседание за 19. 04. 2021 г. от
14. 00 часа, за която дата да се призоват следните страни:
Жалбоподател: „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19, представлявано от В.Н.Б.;
Ответник
по жалбата: Ръководител
на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ .
ПРЕПИСИ от настоящото разпореждане
да се връчат на страните по реда на чл.138, вр. с чл.137 АПК, като ответният
административен орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства
в 14-дневен срок от съобщаването.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните
най-късно в насроченото съдебно заседание да посочат и да представят нови
доказателства, съобразно указанията по чл. 163, ал. 3 и чл. 170 АПК, съдържащи
се в мотивите на настоящото определение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на
оспорване.
СЪДИЯ: