Определение по дело №11/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 481
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20222100500011
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 481
гр. Бургас, 28.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500011 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район Люлин, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ № 25 чрез юрисконсулт
Иван Недков, против Разпореждане № 9698 от 20.12.2021г., постановено по
ч.гр.д. № 8515/2021 г. по описа на БРС, с което заповедният съд е отхвърлил
заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед за изпълнение
срещу длъжника К. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Б., обл. Б., ул. „Г.К.“ № *, за
заплащане на следните вземания, дължими по сключен Договор за паричен
заем №123762/01.10.2019 г. между „Креди Йес“ ООД и длъжника, които
кредитодателят е прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД съгласно Приложение № 1/12.03.2020г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 28.03.2019г., а
именно: сумата от 96,06 лева – договорна лихва за периода от 01.11.2019 г. –
03.08.2020 г. и сумата от 172,14 лева – обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху непогасените вноски от главницата от 500
лева за периода от 02.11.2019 г. – 25.10.2021 г. без времето от 13.03. до
14.07.2020 г.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният
1
жалбоподател, който моли съда да отмени атакуваното разпореждане в
частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението за сумата от 96,06
лева – възнаградителна лихва и за сумата от 172,14 лева – обезщетение за
забавено плащане, като неправилно и незаконосъобразно и се произнесе по
съществото на въпроса. Излага съображения.

Жалбата е подадена в срок по чл.413 ал.2 от ГПК и чл.274 от ГПК, от
легитимирано лице и е допустима.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:

По подаденото заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК заповедният съд със Заповед №3754/17.12.2021г., е разпоредил
длъжникът К.Г. да заплати на частния жалбоподател сумата от 500 лева –
главница по договор за заем № 123762 от 01.10.2019 г., сключен с „Креди
Йес“ ООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на
дружество-заявител с Приложение № 1 от 12.03.2020 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия от 28.03.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 26.10.2021 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 16,27 лева – разноски по делото и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови отхвърлителното си разпореждане, БРС е счел, че
договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР, към
който следва да се добави и тъй наречената „неустойка“ при липсата на
обезпечение по чл.8, включена в погасителния план и имаща характер на
скрита възнаградителна лихва. Позовал се е на определение №
60451/03.06.2021 г. по гр.д. № 850/2021 г., Трето гражданско отделение на
ВКС.
За сумата от 96.06 лева – договорна лихва, съдът е счел, че не се
дължи, тъй като искането противоречи на добрите нрави – чл.411 ал.1 т.2 от
ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД - основание, различно
от чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като ГЛП от 39,96% надвишава значително
2
трикратния размер на законната лихва, поради което клаузата с която е
уговорена според съда е нищожна, както и наличието на уговорка за
заплащане на неустойка по чл. 8 от договора в общ размер от 463.94 лв.
Изложени са мотиви, че лихвите по банковите кредити, както и депозитите са
значително по-ниски от тези от преди 10 – 15 години, което предполага и
значително /неоснователно/ обогатяване на заявителя.
Настоящата съдебна инстанция намира подадената частна жалба за
основателна. Кредиторът основава вземанията си на сключен договор за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Уговорената възнаградителна
лихва по естеството си представлява стойността на използвания от длъжника
капитал и в този смисъл представлява реалната печалба от отпускането на
кредита от страна на кредитодателя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК
възнаградителната лихва представлява част от общите разходи по кредита,
които се включват в ГПР. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК
минималния размер на ГПР не може да надвишава 5 пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
постановление на МС на Р България. В този смисъл максимумът от 50% ГПР
е предела до който следва да се приеме, че общото оскъпяване на кредита не
противоречи на морала и добрите нрави. В случая посочения ГПР е в размер
на 47,618% и не надвишава законово определения максимум. В този смисъл
искането за отмяна на разпореждането в тази част е основателно.
Що се отнася до претендираната мораторна лихва за забава БОС
намира, че по отношение на тази претенция жалбоподателят е изправил
констатираните от заповедния съд нередовности, като е посочил че
претенцията за мораторна лихва е начислена за забавено плащане на
претендираната главница, имаща характер на главно задължение, като
обезщетението за забавата е начислено в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 2 от ЗЗД във връзка с ПМС № 426 от 18.12.2014 г. за периода от
02.11.2019 г. до 25.10.2021 г., без времето от 13.03. до 14.07.2020 г.
Първоинстанционният съд се е позовал на неустойката по чл. 8 от договора,
за да обоснове по- висок размер на ГЛП и да приеме нищожност на договора.
Според настоящата инстанция в производството по чл. 410 от ГПК заповедта
се издава само въз основа на твърденията на заявителя и в този смисъл
заповедният съд не може да определя по-нисък размер от претендирания от
заявителя, тъй като точният размер може да бъде предмет на производството
3
по чл. 422 от ГПК. Поради тази причина и цитираната от БРС в обжалваното
разпореждане практика на ВКС- определение № 60451/ 03.062021г. по гр. д.
№ 850/2021 не следва да бъде взета пред вид.
Това налага отмяна на разпореждането и връщане делото на БРС за
издаване на заповед за изпълнение.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 9698 от 20.12.2021г., постановено по
ч.гр.д. № 8515/2021 г. по описа на БРС, с което заповедният съд е отхвърлил
заявлението на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на Заповед
за изпълнение срещу длъжника К. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Б., обл. Б., ул.
„Г.К.“ № *, за заплащане на сумата от 96,06 лева – договорна лихва за
периода от 01.11.2019 г. – 03.08.2020 г. и сумата от 172,14 лева –
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
непогасените вноски от главницата от 500 лева за периода от 02.11.2019 г. –
25.10.2021 г. без времето от 13.03. до 14.07.2020 г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на задължение по чл.410 от
ГПК по заявлението на Агенция за събиране на вземания, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин,
бул. „Доктор Петър Дертлиев“ № 25 срещу длъжника К. Г. Г., ЕГН
********** от гр. Б., обл. Б., ул. „Г.К.“ № *,, за сумата от 90,06 лева –
възнаградителна лихва за периода от 01.11.2019 г. – 03.08.2020 г. и 172,14
лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
непогасените вноски от главницата от 500 лева за периода от 02.11.2019 г. –
25.10.2021 г. без времето от 13.03. до 14.07.2020 г., по сключен Договор за
паричен заем №123762/01.10.2019 г. между „Креди Йес“ ООД и К. Г. Г., ЕГН
**********, прехвърлени на настоящия кредитор-цесионер „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД съгласно Приложение № 1/12.03.2020г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 28.03.2019г.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
4
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5