Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 11.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публичното заседание на тринадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
ВАНЯ И.
при участието на секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА гр.дело № 695 по описа за 2018 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 62 от 27.04.2018 год. по гр. дело № 877/2017 год. на РС-Е. П. е
признато за установено по отношение на Н.Р.М. ***, че дължи на И.М.Г. и Л.Й.Г.
сумата по 3 370 лв. на всеки от тях, или общо 6 740 лв. – обезщетение
на основание чл. 59 от ЗЗД за периода 25.08.2012 год. – 01.04.2017 год., заедно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2017 год. до
окончателното изплащане, както и направени разноски в заповедно производство по
ч.гр.д. № 548/2017 год. по описа на ЕлПРС в общ
размер от 400 лв. С решението съдът е отхвърлил предявения установителен
иск на И.Г. и Л.Г. срещу Н.М. за разликата над 3 370 лв. до пълния
предявен размер от 3 750 лв. за всеки от ищците. Съдът е присъдил и
направените от страните разноски по съразмерност.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответника с доводи за недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът
се е произнесъл по установителни искове, а не по предявените
осъдителни искове. Моли съда да обезсили постановеното решение и на основание
чл. 270, ал. 3 от ГПК да върне делото на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявения иск.
Ищците
оспорват въззивната жалба. Считат, че решението на
районния съд не е недопустимо, а твърдяното несъответствие представлява
очевидна фактическа грешка, като жалбоподателите нямат правен интерес от
подадената въззивна жалба, доколкото произнасянето по
установителен иск предоставя по-слаба защита за
ищеца, респективно е по-благоприятно за ответника-жалбоподател.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
И.Г.
и Л.Г. са предявили искове срещу Н.М. с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД. Твърдят, че с договор за
покупко-продажба на държавен недвижим имот закупили процесния
апартамент, находящ се в гр. Е. П. със застроена площ
83,20 кв.м. от Министерство на отбраната, след което установили, че същият се
владее от ответника М., чийто договор за наем не бил вписан, бил без уговорен
срок и прекратен от наемодателя с писмо
от 05.03.2012 год. С нотариална покана от 14.03.2012 год. ищците поканили
ответника да освободи имота и да предаде владението му на ищците, но същият не
го предал. С влязло в сила решение от 31.10.2016 год. по гр.д. № 428/2012 год.
по описа на ЕлПРС бил уважен иска на ищците в
настоящото производство срещу ответника М. по чл. 108 от ЗС относно процесния апартамент. Ответникът им предал владението върху
него едва на 04.04.2017 год., като през периода от
01.04.2012 год. до 01.04.2017 год. го е ползвал без основание, от което ищците
са търпели имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността да ползват
имота, респ. да го отдават под наем и да събират граждански плодове.
Претендират да бъде признато за установено по отношение на ответника, че всеки
от ищците има вземане срещу него в размер на 7500 лв. – обезщетение за
претърпени вреди под формата на пропуснати ползи за посочения период, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 548/2017 год. по описа на ЕлПРС – 12.06.2017 год. до окончателното изплащане.
От
приложеното ч.гр.д. № 548/2017 год. на ЕлПРС се
установява, че ищците на 12.06.2017 год. са подали заявление до ЕлПРС за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу
ответника в настоящото производство за заплащане на сумата 15 000 лв. /по
7500 лв. на всеки от ищците-заявители/, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи в резултат на неоснователно обогатяване на ответника с
ползването на процесния имот през посочения по-горе
период. Съдът е издал заповед за изпълнение № 449/13.06.2017 год., съгласно
заявлението. Тъй като длъжникът подал в срок възражение срещу заповедта, с
разпореждане от 28.06.2017 год. съдът е указал на заявителите, че следва да
предявят иск относно вземанията си в едномесечен срок, съгласно чл. 415, ал. 1
от ГПК, като в същия срок представят доказателства за предявяването на иска с
предупреждение, че в противен случай заповедта ще бъде обезсилена. Заявителите
не са представили доказателства за предявяването на иска в посочения срок,
поради което с разпореждане от 01.09.2017 год. съдът е обезсилил издадената
заповед за изпълнение. Разпореждането е влязло в сила на 02.10.2017 год. Поради
обезсилването на заповедта с молба от 27.09.2017 год. ищците са направили
изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1, изр. 2 от ГПК от установителен в осъдителен, като освен това са изменили
/намалили/ претенцията по размер, като претендираната
сума от всеки ищец е намалена от 7500 лв. на 3 750 лв. С определение в
о.с.з. на 12.12.2017 год. съдът е допуснал изменение
на исковете от установителни в осъдителни за сумата
от 3750 лв. обезщетение за всеки от ищците за процесния
период. С обжалваното решение съдът е разгледал и се е произнесъл по установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД. С решение № 154/28.09.2018
год. ЕлПРС е оставил без уважение молбата на ищците
за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 27.04.2018 год. по
гр.д. № 877/2017 год. по описа на ЕлПРС, изразяваща
се в произнасяне по установителни искове вместо по
предявените осъдителни искове. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предмет на положителния установителен
иск е установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение, срещу която е
подадено възражение от длъжника, като законът изрично разпорежда, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК
се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В непротиворечивата практика на ВКС, в съответствие със задължителните
указания, дадени в ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, е прието, че предявяването на специалния установителен
иск по чл. 422,
вр. с чл. 415 ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на заявителя
- кредитор заповед за изпълнение, която е оспорена от длъжника с материалноправно възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК.
Такъв правен интерес няма да е налице при обезсилване на заповедта за
изпълнение с влязъл в сила съдебен акт при непредставяне на доказателства в
заповедното производство за предявяване на иска в рамките на предвидения по чл. 415, ал. 2 ГПК
едномесечен преклузивен срок /какъвто е настоящият
случай/ или при прекратяване на исковото производство по чл. 422 ГПК
- т. 13 от ТР №
4/2013 г. ОСГТК на ВКС. В съгласие с горецитираните
задължителни постановки е формирана практика на касационната инстанция, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК
решения на ВКС: № 141 от 06.11.2014 г., по т. д. № 2706/2013 г., № 41 от08.04.2015 г., по т. д. №
653/2014 г. на II т. о.. № 168 от 01.10.2013 г., по т.
д. № 1332/13 г. на II т. о., № 88 от 27.05.2011 г. по т. д.
№ 598/10 г. на II т. о., № 78 от 16.05.2012 г., по т. д.
№ 511/2011 г. на II т. о., № 152 от и др., според която правният интерес от предявен по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск отпада, ако заповедта за изпълнение
е обезсилена в хипотезите на чл. 411, ал. 2, т.
З и т. 4 ГПК,
по чл. 415, ал. 2 ГПК
с актове на съда в заповедното производство, респ. на въззивния
съд в съответствие с разясненията в TP № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Посочено е още, че за да са налице предпоставките на чл. 214, ал. 1,
пр. 3 ГПК за преминаване от установителен
към осъдителен иск, тези актове за
обезсилване на издадената заповед за изпълнение трябва да са влезли в сила до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция в производството по иска,
основан на чл. 422 ГПК.
В случая разпореждането от 01.09.2017 год. по ч.гр.д. № 548/2017 год. на ЕлПРС е влязло в сила преди първото по делото заседание
пред районния съд, поради което съдът е допуснал изменение на исковете от установителни в осъдителни. С обжалваното решение обаче
съдът се е произнесъл по първоначално предявените установителни
искове. Това налага първоинстанционното решение да
бъде обезсилено, като постановено по непредявен иск, след което същото следва
да бъде върнато за ново разглеждане от районния съд, който при съобразяване с
предприетите процесуални действия по изменение на вида на исковата защита, да
се произнесе по същество по предявените осъдителни искове.
Воден от горното, на основание чл. 270, ал. 3, изр.
3 от ГПК Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 62 от 27.04.2018 год.
по гр. дело № 877/2017 год. на РС-Е. П. и ВРЪЩА
делото на ЕлПРС за произнасяне по предявените
осъдителни искове съобразно дадените с настоящото решение указания.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.