Присъда по дело №1269/2022 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 109 |
| Дата: | 5 юли 2023 г. (в сила от 21 юли 2023 г.) |
| Съдия: | Никола Георгиев Маринов |
| Дело: | 20222230201269 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 15 ноември 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
на 13.07.2023г.
С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия Р. К. Д. за престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият, редовно и своевременно
призован не се явява и не изпраща представител.
В разпоредително заседание представителят на РП- С. дава отговори на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Съдът след като изслуша прокурора счете въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК за изяснени и насрочи съдебно заседание.
В съдебно заседание РП- С. изпраща свой представител, който поддържа обвинението
така, както е внесено. Предлага на подс. Д. да се наложи наказание „Лишаване от свобода“
за срок от ЕДНА година, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Предлага освен
това да му се наложи и наказание „Глоба“ в размер на 15000 лева.
Подсъдимият, нередовно призован за съдебно заседание не се явява. Съдът допусна
правна помощ по отношение на подсъдимия. Назначи му защитник и разгледа делото по
реда на задочното производство. Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание счита, че
деянието е извършено от подсъдимия. Намира, че наказанието „Лишаване от свобода“ за
срок от ЕДНА година е справедливо, но предложеното от прокурора наказание „Глоба“ в
размер на 15000 лева е завишено и с него не биха се постигнали целите на наказанието.
Предлага да му се наложи наказание „Глоба“ в минимален размер от 10000 лева.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
С решение на Народното събрание от 13 март 2020г. в България е било обявено
извънредно положение с оглед предпазване и ограничаване на разпространението на
заразата с вируса на COVID- 19 на територията на Република България. Този вирус и това
извънредно положение на територията на България са свързани със смъртни случаи като
първият смъртен случай е от 11.03.2020г, а след обявяване на извънредното положение
първият смъртен случай е от 14.03.2020г.
След изтичане на срока на извънредното положение с решение №325 на
Министерския съвет от 14 май 2020г. е била обявена извънредна епидемична обстановка.
Същата е била удължена с решение №378 на Министерския съвет от 12 юни 2020г., решение
№418 на Министерския съвет от 25 юни 2020г., решение №482 на Министерския съвет от 15
юли 2020г., решение №525 на Министерския съвет от 30 юли 2020г. и решение №609 на
Министерския съвет от 28 август 2020г. Впоследствие, с решение № 673 от 25 септември
2020 г. е бил удължен срокът на извънредна епидемична обстановка на територията на
Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID- 19 и
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 1
октомври 2020г. до 30 ноември 2020г. Срокът на извънредна епидемична обстановка на
територията на Република България е бил удължен отново с решение №855/25.11.2020г. на
МС за периода от 01.12.2020г. до 31.01.2021г. След това срокът на извънредна епидемична
1
обстановка на територията на Република България е бил удължен отново с решение
№72/26.01.2021г. на МС за периода от 01.02.2021г. до 30.04.2021г. Срокът на извънредна
епидемична обстановка на територията на Република България е бил удължен отново с
решение №395 от 28.04.2021г. на Министерския съвет на Република България, считано от 1
май 2021г. до 31 май 2021г.
Във връзка с горното и по повод констатирани и смъртни случаи, в резултат от
заразяване с COV1D- 19 от страна на Министъра на здравеопазването били издадени
съответни заповеди, регламентиращи забрана за влизане на територията на страната, както и
поставяне под карантина на лицата, влизащи на територията на Република България. В
същата насока била издадена и Заповед №РД- 01- 196/31.03.2021г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61, ал.6 от Закона за
здравето.
Според т.5 от Заповед №РД- 01- 196/31.03.2021г. на Министъра на здравеопазването
на Република България: „Всички лица, на които е разрешено влизането в страната по т.2 се
допускат на територията на Република България при представен документ, показващ
отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по
метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID- 19, считани от датата на
проведеното изследване, вписана в документа. Според т.8 от същата заповед: „Българските
граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване
на територията на Република България и членовете на техните семейства, които не
представят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди
влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на
COVID- 19 се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за
настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от
Директора на съответната регионална здравна инспекция или оправомощен от него
заместник директор“.
Подсъдимият Д. живеел във Великобритания.
На 29.04.2021г. той пристигнал в България от Великобритания със самолетен полет до
летище София. Пристигнал заедно със св. М. Д. В., с която живеел на съпружески начала.
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия е държава с регистрирани
случаи на COVID- 19.
Като лице по т.8 от Заповед №РД- 01- 196/31.03.2021г. на Министъра на
здравеопазването на Република България подс. Р. К. Д. бил поставен под карантина на адрес
с. К., общ. С., ул. „Изгрев“, №5 с Предписание за поставяне под карантина изх. №05-
35891/29.04.2021г. на Столична здравна инспекция за срок от 10 дни, считано от 29.04.2021г.
до 08.05.2021г. Подсъдимият Д. е бил уведомен устно на 29.04.2021г. за наличието на
предписанието от служител С.А. на основание чл.61, ал.10, т.1 от Закона за здравето като е
съставено писмено удостоверяване за връчване на предписания на подс. Р. К. Д. и на св. М.
Д. В.. Тези писмени удостоверявания са били подписани от подс. Р. К. Д. и св. М. Д. В. като
в тях е записано, че се поставят под карантина за срок от 10 дни, считано от 29.04.2021г. на
адрес с. К., общ. С., ул. „Изгрев“, №5.
Контролът върху изпълнението на задължението на карантинирани на различни
основания лица бил възложен на служителите на РУ на МВР- С., които периодично да
извършват проверки.
2
Св. И. С. И. е полицейски служител към РУ на МВР- С. като към дата 06.05.2021г.
заемал длъжност „младши полицейски инспектор“ в участък „Запад“ при РУ на МВР- С..
На 06.05.2021г. св. И. бил на смяна заедно с колегата си, командира на отделение П.Н.
като автоекип 373. Около 11,45 часа св. И. и колегата му П.Н. посетили адрес с. К., общ. С.,
ул. „Изгрев“, №5, където според информационната система на МВР бил поставен под
карантина подс. Р. К. Д., както и св. М. Д. В.. На мястото полицаите не открили двете лица,
а на адреса бил бащата на свид. М. В. - Д. В. М., който обяснил на служителите на МВР, че
Р. и М. били на адреса в с. К. за един ден (от 04.05.2021г. до 05.05.2021г.), след което си
тръгнали за град Я., откъдето е подс. Р. Д.. Полицаите говорили с подс. Р. Д. по телефона,
който им казал, че никой не го бил предупредил за поставянето под карантина при
пристигането му в България.
Полицаите докладвали в оперативната дежурна част и напуснали адреса.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими
към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели М. Д. В. и И.
С. И., тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства, събрани в
хода на наказателното производство и присъединени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК, затова че на
06.05.2021г. в с. К., общ. С. нарушил мерки въведени против
разпространението или появяването на заразна болест по хората със Заповед
№РД- 01- 196/31.03.2021г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл.61, ал.2 и чл.63, ал.1, 3, 5, 6 и 7 от Закона
за здравето, чл.73 от АПК, чл.29 от Наредба №21 от 2005г. за реда за
регистрация, съобщаване, отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID- 19 на територията на страната и Заповед №РД- 01- 278/29.04.2021г.
на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание чл.61, ал.2, чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл.73
от Административнопроцесуалния кодекс като лице по т.6 от Заповед №РД-
01- 278/29.04.2021г.- български гражданин, влизащ на територията на
Република България от Кралство Великобритания- държава с регистрирани
3
случаи на COVID- 19, поставено под карантина с „Предписание за поставяне
под карантина изх. №05- 35891/29.04.2021г., издадено от директора на
Столична регионална здравна инспекция за срок от 10 дни, считано от
29.04.2021г. не е изпълнил задължението си по т.10 от Заповед №РД- 01-
278/29.04.2021г. на Министъра на здравеопазването на Република България да
не напуска дома си или мястото на настаняване, на което е посочил, че ще
пребивава за посочения в предписанието срок на адрес: с. К., общ. С., ул.
„Изгрев“, №5 като деянието е извършено по време на извънредна епидемична
обстановка свързана със смъртни случаи, обявена с Решение
№325/14.05.2020г. на Министерския съвет на Република България, последно
удължен с Решение №395/28.04.2021г. на Министерския съвет на Република
България, считано от 1 май 2021г. до 31 май 2021г.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел много добре,
че не следва да излиза от дома, в който е декларирал, че ще пребивава по
време на определения му период от 10 дни. Както бе посочено по- горе съдът
кредитира показанията на свидетелите И. И. и М. В. изцяло, тъй като те са
логични и не противоречат на останалия доказателствен материал. От
приложеното по делото предписание е видно, че същото е връчено на
подсъдимия Д. на 29.04.2021г. в 12,00 часа и той е посочил на кой адрес ще
пребивава, а именно на адреса на св. М. В. в с. К., общ. С., ул. „Изгрев“, №5.
Както бе посочено по- горе от показанията на двамата свидетели става ясно,
че на въпросната дата 06.05.2021г. подсъдимият е бил със св. В. извън дома й
в с. К., а именно в гр. Я.. От техните показания се доказва, че на подсъдимия
Д. е била извършена проверка. Полицейските служители са установили, че
подсъдимият Д. и св. В. са поставени под карантина, но са напуснали дома на
св. В. в с. К., общ. С..
Касае се за леко престъпление, но същото е извършено по време на
пандемия. Видно е, че в целия свят обстановката е напрегната и човечеството
се бори за преодоляването на тази пандемия. Налице са множество смъртни
случаи, както в България така и в целия свят и това извънредно положение е
продължило доста дълго. Във всички страни се вземаха мерки за
ограничаване на пандемията и една от тези основни мерки беше поставянето
под карантина на заразените и на техните контактни лица. В конкретния
случай е видно, че на подс. Д. е било връчено предписание за поставяне под
карантина изх. №05- 35891 от 29.04.2021г. на директора на Столична
регионална здравна инспекция за срок от 10 дни. Съдът счита, че подс. Д.
следва да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание, с което да се
постигнат целите, както на генералната, така и на специалната превенция.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и в слабите му волеви
задръжки.
4
Съдът не отчете смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Съдът констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства, а
именно предишни осъждания.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи
наказанието на подс. Д. при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито
е налице някое от изключително естество. С оглед постигане целите на
генералната и специалната превенция съдът наложи на подс. Д. наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година. Това наказание подс. Д.
следва да изтърпи ефективно, тъй като не са налице условия за прилагане
института на условното осъждане. Видно е, че той е осъждан на „Лишаване
от свобода“ за престъпление от общ характер и последното наказание това по
НОХД №828/2016г. на РС- Сандански е било изтърпяно на 27.04.2018г. при
първоначален ОБЩ режим. Видно е, че от изтърпяване на това наказание до
извършването на деянието по настоящото производство не е изтекъл
предвидения в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 б. „б“ от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Ето защо наказанието по
настоящото производство следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ
режим. Съдът счете, че задължително следва да наложи на подсъдимия и
кумулативно предвиденото наказание „Глоба“. Съдът счита, че предложеното
наказание „Глоба“ в максимален размер от прокурора е завишено и с него не
биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция. Счете, че
то трябва да бъде в минимален размер от 10000 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5