Р Е Ш Е Н И Е
№ 1534/18.10.2021 година, град Бургас
Административен
съд - Бургас, в открито заседание на пети октомври, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: Веселин
Енчев
секретар: Г. С.
разгледа адм.д. № 534/2021
година,
Производството
е по глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 166 ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.
27 ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано
е по жалба от „Бистрец агро инвест“ ЕООД – село Бистрец, община Средец,
Бургаска област с ЕИК ********* със съдебен адрес ***, офис № 10, срещу акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 60/3/3111377/3/01/04/03,
издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) –
Разплащателна агенция, с изх. № 01-2600/6254*25 от 17.02.2021 година (лист 2 -
14).
С
обжалвания АУПДВ на търговското дружество е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 911,48 лева (лист 455 -
459).
В
жалбата се излагат доводи за противоречие на АУПДВ със закона. Твърди се, че
актът е нищожен, защото с решение на Административен съд – Бургас (АдмС -
Бургас), оставено в сила с решение на
Върховен административен съд (ВАС) е отменено решение от 2018 година на
изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция на дружеството
по същото правоотношение в размер на 24 911,48 лева, поради нищожност на
методиката, по която е определен размера на корекцията, без административната
преписка отново да е изпращана на ответника за повторно произнасяне. Заявява
се, че АУПДВ е издаден при неизяснена фактическа обстановка и при липса на
мотиви, което осуетява проверката на акта и съставлява съществено процесуално
нарушение в административното производство. Поддържа се, че, след като бизнес –
планът на дружеството е приет за
жизнеспособен към момента на подписване на договора за безвъзмездно финансово
подпомагане, недопустимо е извършването на повторна преценка за неговата
изпълняемост и за възможността да бъдат покрити установените с него финансови
показатели. Сочи се, че задължение за постигане на определени стойности на
приходите от изградения с безвъзмездно финансиране обект „няма заложени нито в
действащите правни норми, нито в подписания договор“, а приходът е
„икономическа прогнозна стойност на функционирането на дейността“ и „не може да
послужи за извършването на неправомерен разход“, съответно – да има за
последица нанасянето на вреда. Цитират се норми от Наредба № 30/11.08.2008
година и ЗПЗП, и се прави извод, че избраният от ответника ред за изискване на
сумата с АУПДВ е процесуално неотносим.
С
жалбата се иска единствено прогласяване на нищожността на АУПДВ. Допълнително в
съдебното заседание е пледира и за неговата отмяна. Претендира се присъждане на
разноски. Представя се договор за правна защита и съдействие, но не се представят
доказателства за реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Ответникът
– изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален представител - юрисконсулт,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения по
същество в писмена защита. Претендира присъждане на разноски.
Въз
основа на събраните по делото релевантни
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 20.10.2014 година между „Бистрец агро инвест“ ЕООД - Бургас и ДФЗ е
сключен договор (ДБФП) № 60/3/3111377 от 20.10.2014 година за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно
развитие“, Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 136 268,87
лева, представляващи 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с
осъществяване на проект ИД № 60/3/3111377 от 31.03.2014 година. С договора и
анекс към него са определени реда и начина на усвояване на средствата. Към
договора е приложен съставен от дружеството бизнес - план (лист 110 – 133 и 84
- 109).
С
докладна записка № 03-0416/2755/13.07.2017 годна, изготвена от директор на дирекция
„ОППМРСР“ в ДФЗ, директорът на дирекция „Технически инспекторат“ е уведомен, че
следва да бъде извършена проверка на проект на „Бистрец агро инвест“ ЕООД, с
оглед получен сигнал, че къщата се
ползва за „семейни нужди“ (лист 201 - 202).
В
изпълнение на докладната записка е издадена заповед за проверка като в периода
24 - 27.07.2017 година е извършена проверка на бенефициера - на място. При нея
е установено, че към момента на проверката няма данни къщата да се ползва за
„семейни нужди“. Съставен е контролен лист за проверка на място (лист 145 -
185).
Във
връзка с констатирани несъответствия, детайлно описани в контролния лист, с
писмо изх. № 01-2600/6254/10.10.2017 година търговецът е уведомен, че спрямо
него се открива производство по налагане на финансови корекции. В писмото е
посочено, че при извършената проверка на място е установено, неспазване на
разпоредбите на т. 4.17 и т. 4.25.3 от сключения договор за безвъзмездно
финансово подпомагане и на т. 11 от приложение № 2 към него. Пояснено е, че в
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес - план са залегнали
финансови показатели на базата, на които проектът е определен като допустим,
сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидия по него, като според
представените при проверката на място документи
за приключила пълна финансова година бизнес - планът е изпълнен в размер
на 6,71% от заложените приходи. Посочено е, че предвид констатираното
неспазване и съгласно т. 30 от разработената и утвърдена от ИД на ДФЗ Методика
за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 година, (в която т. 30 е заложено, че когато
ползвателят не изпълнява одобрения проект – не са постигнати нивата на
показателите, предвидени в бизнес - плана, и реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес
план, изчислени средноаритметично за същия период и времетраенето на
неизпълнението е една финансова година), следва да се наложи санкция в размер
на 5 % от предоставената финансова помощ по договора плюс установеният процент
на неизпълнение под 20% спрямо заложените в бизнес - плана приходи, или
конкретно 18,29%, като размерът на финансовата корекция е определен на 24
911,48 лева. Указано е, че във връзка с констатираните нарушения, ДФЗ ще
пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция в посочения
размер, като на дружеството е дадена възможност за представяне на писмено
възражение по основателността и размера на финансовата корекция, с прилагане на
съответните писмени доказателства в 14-дневен срок от получаване на уведомителното
писмо (лист 228 - 231).
С
подаден отговор вх. № 01-2600/6254#2/09.03.2018 година бенефициерът
обосновава причините за неизпълнението на плана. Сочи, че е влошена
икономическата обстановка в страната и региона,
че е увеличена конкуренцията в района, рекламата на предлаганите услуги
била недостатъчна и е намалял туристопотока. Декларира предприети мерки за достигане
на показателите в бизнес-плана и представя доказателства (лист 239 - 241).
С
решение № 60/3/3111377/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6254/30.03.2018 година, на
основание чл. 20а ал. 2 от ЗПЗП, чл. 73 ал.1 и чл. 75 ал. 2, във връзка § 4 ал.
3 от ДР на ЗУСЕСИФ и чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23/18.12.2009 година за
условията и реда за предоставяна на безвъзмездна финансова помощ по мярка 41 “Прилагане
на стратегии за местно развитие“ и т. 8. 1 от Договор № 60/3/3111377/20.10.2014
година, на „Бистрец агро инвест“ ЕООД е определена финансова корекция в размер
на 24 911,48 лева (лист 249 - 253).
Цитираното
решение на ДФЗ – РА е обжалвано от бенефициера.
С
решение № 1740/21.10.2019 година по адм. д. № 761/2019 година на АдмС – Бургас
решение № 60/3/3111377/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ е отменено.
В мотивите си съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при
съблюдаване на приложимото процесуално право и в изискващата се от закона
форма. Изготвеното заключение на вещото лице по делото е кредитирано и е прието
за установено неизпълнението на задължението на „Бистрец агро инвест“ ЕООД по
одобрения бизнес – план към договора – при заявени/предвидени приходи към
31.12.2016 година в размер на 60 000 лева, действително реализираните приходи
са в размер на 4 026,74 лева, т. е.
планът е изпълнен в размер на 6,71% от заложените приходи (т.е. под 20% от
предвиденото). Административният акт, обаче, е отменен поради липса на валидно
материалноправно основание, защото е издаден въз основа на Методика за
определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на
селските райони 2007 – 2013 година. С решение № 15 652/14.12.2018 година по
адм. д. № 11 440/2017 година на ВАС е прогласена нищожността на посочения
подзаконов нормативен акт, по т. 30 от който е определен размерът на наложената
в случая финансова корекция. Цитираното решение е оставено в сила с решение №
8020/29.05.2019 година по адм. д. № 1757/2019 година на ВАС, което е
окончателно (лист 24 - 29).
След
обжалване пред ВАС от ДФЗ, решение № 1740/21.10.2019 година по адм. д. №
761/2019 година на АдмС – Бургас е оставено в сила с решение № 4168/13.04.2020
година по адм. д. № 53/2020 година на ВАС (лист 21 - 23).
На
08.09.2020 година изпълнителният директор на ДФЗ е изпратил уведомително писмо
до управителя на „Бистрец агро инвест“ ЕООД, на основание чл. 24 ал. 1 във
връзка с чл. 26 ал. 1 от АПК, че по отношение на дружеството открито производство по издаване на АУПДВ.
Административният орган се е мотивирал с това, че в съдебното производство по
обжалването и отмяната на решение № 60/3/3111377/3/01/04/01 е установено, че е
налице „нередност“, изразяваща се в невъзможност да бъдат постигнати целите на
одобрения бизнес – план, което компрометира икономическата жизнеспособност на
проекта и ощетява бюджета на ЕС, тъй като не се реализира целта за подобряване
на качеството на живот и не се стимулира развитието на туризъм. Цитирано е
установеното неизпълнение на плана за 2016 година (само 6,71 % от заложените
приходи) и клаузата на т. 4.25.3 от ДБФП, изискваща ползвателят да спазва
одобрения проект за срок от пет години от сключването на договора. Цитирана е и
разпоредбата на т. 8.1 от раздел VIII от ДБФП, предоставяща
право на фонда да иска от ползвателя връщане на вече изплатени суми, когато той
не изпълнява свои нормативни или договорни задължения. За определяне на размера
на претендираната сума са използвани Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 26 ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013 г., публикувани в ДВ бр. 69 от 30.08.2019 година (лист 447 - 449).
На
интернет – страницата на ДФЗ е публикувано съобщение до дружеството за
започналото административно производство, а уведомителното писмо е получено от
управителя на „Бистрец агро инвест“ ЕООД на 18.01.2021 година (лист 454 и 450).
На
28.01.2021 година от търговеца е подадено възражение – отговор на
уведомителното писмо. Във възражението са цитирани дословно правни разпоредби.
Заявено е, че „наложената корекция“ е незаконосъобразна и че неизпълнението на
приходната част от бизнес – плана не представлява нарушение на ДБФП (лист 472 -
476).
След
като се е запознал със съдържанието на подаденото възражение, директорът на ДФЗ
е издал АУПДВ, обжалван в настоящото производство. В него са преповторени мотивите
от уведомителното писмо, отправено до дружеството на 08.09.2020 година и за
изложени доводи защо не се приемат възраженията на „Бистрец агро инвест“ ЕООД
(лист 455 - 459).
По
настоящото дело от името на жалбоподателя са представени множество писмени
доказателства, свързани с дейността на къщата за гости в село Бистрец,
изградена със средствата, отпуснати по ДБФП. Представени са договори за
организиране на нощувки от края на 2017 година, справки за нощувки през 2017 –
2018 година, фактури от 2020 година от доставчици на ток, вода и интернет,
както и доказателства, че в дружеството е назначена работничка на длъжност
„камериерка“. Тези доказателства са неотносими към казуса. По делото не се
спори, че за дружеството полага труд работник на длъжност „камериерка“, а
документите за заплащане на консумативи (ток, вода и интернет) за периоди,
извън процесния, нямат никаква връзка със законосъобразността на АУПДВ и не
следва да се коментират (лист 30 – 65).
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи.
Допустимост.
Жалбата
е депозирана в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК. Подадена е от адресат на
волеизявлението на ответника. С разпореждането, с на дружеството е определено
държавно вземане в размер на 24 911,48 лева, жалбоподателят е засегнат
непосредствено и неблагоприятно от издадения АУПДВ - акт, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност. Затова жалбата е процесуално допустима.
Основателност.
Принципно,
издателят на акта – изпълнителният директор на ДФЗ – е компетентен административен
орган по издаването на административни актове, свързани с изискване от
бенефициерите на суми, представляващи финансови корекции по сключени от тях
ДБФП.
Неоснователно
е възражението по чл. 177 ал. 2 от АПК в жалбата, че процесният АУПДВ е
нищожен, защото този спор вече е бил решен със сила на пресъдено нещо в рамките
на адм. д. № 761/2019 година на АдмС – Бургас (и на адм. д. № 53/2020 година на
ВАС), приключило с отмяната на решение № 60/3/3111377/3/01/04/01 на
изпълнителния директор на ДФЗ.
С
решение № 60/3/3111377/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ на „Бистрец
агро инвест“ ЕООД е наложена финансова корекция по реда на чл. 20а ал. 2 от
ЗПЗП и чл. 75 ал. 2 от ЗУСЕСИФ, докато правното основание за издаването на сега
обжалвания АУПДВ е нормата на чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП във връзка с чл. 162 ал. 2
т. 8 – 9 от ДОПК (което е различно административно правоотношение с различен по
вид краен акт), т.е. не е налице пълна идентичност в спорните правоотношения по
адм. д. № 761/2019 година на АдмС – Бургас и по настоящото съдебно
производство.
Не
е налице и твърдяната в жалбата неизяснена фактическа обстановка, която да
възпрепятства жалбоподателя при разбирането на мотивите за определяне на
публичното държавно вземане в АУПДВ. Напротив. В обстоятелствената част на акта
изрично е посочено, че основанието за издаването му е установеното в две
съдебни решения неизпълнение на бизнес – плана на дружеството по ДБФП за 2016
година с посочване на размера на неизпълнението. За фактическото мотивиране на
волеизявлението на изпълнителния директор на ДФЗ това е напълно достатъчно.
Съдът не откри противоречие в мотивите на ответника или липса на релевантни
факти, която препятства установяването на основните задължения на жалбоподателя
в производството.
Твърдението
в жалбата, че след като бизнес – планът на дружеството е приет за жизнеспособен към момента на
подписване на ДБФП, е недопустимо извършването на последваща преценка за
неговата изпълняемост и за възможността да бъдат покрити установените с него
финансови показатели не намира както нормативна опора така и чисто житейско
основание. След като бенефициерът се е задължил да спазва определени задължения
по договора, в това число – да получи приходи от обекта в конкретен размер за
всяка година от бизнес – плана, то напълно допустимо е обещаното изпълнение да
бъде подлагано на проверка и нова преценка от ръководителя на разплащателната
агенция през периода на наблюдение. Именно в това е същността на контрола,
извършван от него.
За
изискването на сумата, описана в АУПДВ, от ответника е избран неправилен
процесуален ред.
Производството
по издаването на обжалвания АУПДВ е започнало след изменението на ЗПЗП с ДВ,
бр. 51/2019 година, в сила от 28.06.2019 година, по - конкретно при действието
на чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП, препращащ към прилагане на правилата и предвидения
правен ред в ЗУСЕСИФ.
Съгласно
чл. 166 ал. 1 от ДОПК, установяването на публични вземания се извършва по реда
и от органа, определен в съответния закон. В случая съответният закон - чл. 27
ал. 6 - 7 и чл. 20а ал. 5 - 6 от ЗПЗП, съдържа разпоредби за реда и органа,
който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите
по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони.
В
чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 година) е предвидено, че дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициерите (срамно некомпетентно именувани
„бенефициенти“ в закона, от администрацията и в част от съдебната практика – в
това число и на ВАС) по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и
основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от същия закон.
Нормата
на чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 година) предвижда, че АУПДВ за
установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се
издава извън основанията по ал. 6, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от
ЗУСЕСИФ.
Непостигането
на заложените финансови показатели в бизнес - плана представлява неизпълнение
на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70 ал. 1 т. 7 ЗУСЕСИФ за
извършване на финансова корекция.
Показателите,
заложени в бизнес - плана, представляват индикатори, измерващи осъществяването
на одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени параметри –
инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на
финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на
приходите и разходите след реализация
на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на инвестиционното
намерение, които са същността на процесния проект, са мотивирали органа да
одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез
тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде сочената материална база,
но и ще има принос за постигане на целите на оперативната програма.
В
оспорения АУПДВ административният орган се позовава на чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП,
съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Това
основание, обаче, е приложимо само ако не е налице основание по чл. 27 ал. 6 от
ЗПЗП за издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73
от ЗУСЕСИФ. От цитираната разпоредба се установява, че законодателят не е
регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният
орган издава решение по чл. 73 от ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е
предоставил възможност да избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по
спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70
ал. 1 т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в
съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща
връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договорно
задължение. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са
регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за
определяне на финансова корекция по чл. 70 ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се
издава АУПДВ.
Съгласно
чл. 63 § 1 от Регламент (ЕО) 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не
изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения,
свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в
секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се
изплаща или се оттегля изцяло или частично.
Според
разпоредбата на чл. 69 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, управляващите органи провеждат
процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Видно
от определението за нередност в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013,
"нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на
националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от
действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Предвид
изложеното, при констатиране на нередност по определението на чл. 2 т. 36 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се
установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70 ал. 1 т. 7 от същия
закон. Изричната регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за
издаването му и правните основания в различните хипотези не допуска
нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и
невлияещо на законосъобразността на оспорения акт.
В
случая е приложима новата разпоредба на чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП (в сила от
28.06.2019 година) и поради това, че производството по издаване на оспорения
АУПДВ е започнало на 08.09.2020 година с уведомителното писмо по чл. 26 ал. 1
от АПК за откриване на производството по издаване на акта, а АУПДВ е издаден на
17.02.2021 година.
ДБФП
е сключен на 20.10.2014 година.
Съгласно
§ 1 т. 2 б. "а" от ДР на Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27 ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013
г., "мониторингов период" за договорите, сключени преди 1 януари 2015
г., е пет години, считано от датата на сключването им. В случая мониторинговия
период за сключения между ДФЗ и „Бистрец агро инвест“ ЕООД е изтекъл на 20.10.2019
година, т. е. преди образуване на административното производство по издаване на
оспорения административен акт. Предвид това обстоятелство нормата на § 12 ал. 1
от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.), според който започналите
производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби
по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, е неприложим.
Разпоредбата
на чл. 75 ал. 2 от ЗУСЕСИФ (изм. с ДВ, бр. 85/2017 година), според която след
окончателното плащане по проект, неизвършените финансови корекции са публично
вземане съгласно чл. 162 ал. 2 т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл.
27 ал. 6 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 година). Тълкуването ѝ съобразно чл. 46
ал. 1 от ЗНА, във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под
"извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение"
в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициер, а не
"установяване" по смисъла на чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП.
В
конкретния случай, допуснатото нарушение на приложимия процесуален ред за
установяване на задължението няма за правна последица задължение за съда да
върне административната преписка на органа с указания за продължаване на
производството при съблюдаване на относимото процесуално право, защото
мониторниговият период за процесния договор е изтекъл и възможността за
налагане на финансова корекция е погасена.
Като
краен резултат, жалбата е основателна и следва да се уважи, а издадения АУПДВ –
да се отмени.
При
този изход на спора и във връзка с направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, ДФЗ (юридическото лице
– разпределител на бюджетни средства, в чиято структура е ответника) следва да
заплати на „Бистрец агро инвест“ ЕООД разноски в размер на 50,00 (петдесет) лева
– за заплатена държавна такса.
От
името на дружеството - жалбоподател е поискано и присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева. За реалното
заплащане на такова възнаграждение, обаче, не са представени достоверни
доказателства. От процесуалния представител на жалбоподателя е приложен договор
за правна защита и съдействие, според който сумата, дължима като възнаграждение
следва да се преведе по банков път (лист 491 – 492, т. 3 от договора).
Доказателство за превеждането на 800,00 лева по сметка на наетото адвокатско
дружество „К. и партньори“ липсват по делото. С подаването на жалбата е
представена фактура № 55/04.03.2021 година за сумата от 800,00 лева, но в нея
не е посочен начин на плащане нито е приложен документ, който да удостовери реалното постъпване на
договореното възнаграждение в патримониума на адвокатското дружество (лист 17).
Затова съдът приема, че до приключването на устните състезания за
претендираните разноски в размер на 800,00 лева – адвокатско възнаграждение – не
са представени надлежни доказателства и в тази си част искането следва да се
отхвърли.
По
изложените съображения, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
акт за установяване на публично държавно вземане № 60/3/3111377/3/01/04/03,
издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, с изх. № 01-2600/6254*25 от 17.02.2021 година.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция да заплати на „Бистрец агро инвест“ ЕООД – село Бистрец,
община Средец, Бургаска област с ЕИК ********* сумата от 50,00 (петдесет) лева
– разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Бистрец
агро инвест“ ЕООД с ЕИК ********* за осъждане на Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция да заплати на жалбоподателя сумата от 800,00 (осемстотин)
лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок
от получаването му.
СЪДИЯ: