по нохд №350/09 год. на ОС-
Хасково:
С обвинителен акт Окръжна прокуратура- Хасково е
повдигнала обвинение против А. М.Ш. ***
за това, че на 05.08.2009 год. в с.Долно Брястово, Община Минерални бани,
Хасковска област дал дар /сумата от 20 лв./ на А.Д.Д. в качеството му на
длъжностно лице /младши полицейски инспектор при участък Минерални бани към РУ
на МВР- Хасково/, за да не извърши действие по служба /съставяне на 2 броя акт с №№ 790091 и 790090 за установяване на
административно нарушение на правилата
за движение по пътищата по ЗДвП и ЗЗДвП/- престъпление по чл.304 ал.1 от НК.
Подсъдимият
заявява, че разбира предявеното му обвинение, признава се за виновен, дава
обяснения по възприетите от прокурора факти.
Като прецени в съвкупност
събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
По
фактическата обстановка:
Подсъдимият
е роден на *** г. в с.Кьосево, област
Кърджали, като понастоящем живее постоянно в с.Сипей, област Кърджали. Той няма
постоянна работа, към месец август 2009 г. се занимавал търгувал със зеленчукова
подукция. На 05.08.2009 г. подсъдимият
управлявал товорен автомобил марка „***” с рег.№ ***,
като преминал през с.Долно Брястово, Община Минерални бани. Управляваният от
подсъдимия автомобил бил неизправен – нямал български регистрационен номер,
нямал стикери, удостоверяващи платена витетна такса и задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. На посочената дата на
работа бил свидетелят А.Д., заемащ длъжността „младши полицейски инспектор” в
Участък „Минерални бани” към РУ на МВР-Хасково.
Служебните си задължения в периода 07,00-19,00 часа той изпълнявал
съвместно със свид. Ц. Д., старши полицейски инспектор в Участък „Минерални
бани” към РУ на МВР-Хасково. На същата
дата на двамата полицейски служители било възложено да осъществяват дейност
като „полицейски автопатрул” в с.Долно Брястово, като „дневен автопатрул 380”. В това населено място двамата полицейски
служители установили служебния автомобил марка „***” с рег.№ *** и предприели
контрол върху спазването на правилата за движение от водачите на преминаващите
моторни превозни средства. Около 11,30
часа през контролираното от свидетелите Д. и Д. място преминал подсъдимия,
който управлявал горепосочения товарен автомобил марка „***”. Свидетелят Д. със
„стоп палка” указал на водача да преустанови движението. След спирането на
автомобила от подсъдимия Д. поискал личните документи на водача, както и
документите за превозното средство. При проверката било установено, че
подсъдимият управлява автомобила както без горепосочените стикери, така и без
необходимото техническо оборудване – пожарогасител, аптечка, светлоотразителни
триъгълник и жилетка. Свидетелят Д.
съобщил на подсъдимия, че за тези две нарушения ще му бъде съставен Акт за
административно нарушение. След това полицейският служител предприел
съставянето на акта чрез попълване на бланка. Дейността по съставянето на акта Д.
извършил извън служебния автомобил – върху задния капак на същия автомобил. В
този момент подсъдимият се намирал в близост до него, а свидетелят Д. недалеч
от двамата. По време на изготвяне на акта свидетелят Д. няколко пъти отправял
въпроси към подсъдимия, които последният възприел като подкана за даване на
определена парична сума, за да не бъде той санкциониран за установените
нарушения. Така в даден момент подсъдимият извадил от дрехата си две банкноти с
номинал от по 5 лева всяка една от тях, отправил се към предния десен прозорец
на служебния автомобил и пуснал същите във вътрешността на автомобила.
Банкнотите попаднали върху дясната седалка откъм предната дясна врата. След
това подсъдимият се върнал до свид.Д., който продължавал да попълва реквизитите
от бланката. Виждайки това, подсъдимият взел още две банкноти от по пет лева,
отново отишъл до отворения преден десен прозорец на автомобила и отново пуснал
същите в превозното средство. Банкнотите паднали върху предната дясна седалка.
Свидетелят Д. видял извършеното от подсъдимия и сигнализирал разследващите
органи. Пристигайки на мястото, последните извършили оглед на произшествието.
Това следствено действие е обективирано в протокол от 05.08.2009 г. В него е
отразено, че в служебния автомобил марка „***” с рег.№ *** са открити четири
броя банкноти с номинал от пет лева и серийни номера както следва: АХ 5962280,
АЦ 4779865, АХ 4742774 и АХ 1323766. Посочено е още, че към момента на огледа
банкнотите са били разположени върху предната дясна седалка на автомобила.
Огледът е извършен в присъствието на поемни лица, а отразените в него
обстоятелства са удостоверени с подписите на присъстващите лица. При огледа
банкнотите са иззети и приобщени по делото като веществени доказателства.
Изложената фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните по
делото свидетели и протоколите, обективиращи извършените в хода на досъдебното
производство следствени действия. Тези протоколи са съставени по установения от
процесуалния закон ред и съдържат всички посочени в чл. 129 от НПК елементи,
поради което следва да се приеме, че
притежават доказателствена стойност за извършените следствени действия и
са годен източник за относимите към
предмета на делото доказателства. Така посочените доказателства установяват на
първо място авторството на деянието. На практика подсъдимият не отрича, че той
е осъществил инкриминираното деяние – признава даването на въпросните четири
банкноти. Обяснява поведението си
обаче, с отправени му от свид.Д.
реплики, които той възприел като подкана да даване на дар /парична сума/, срещу
което очаквал да не му бъде съставян акт
за установените нарушения на закона за движението на пътищата. Такива
провокативни реплики не се установи по делото да са били отправяни от свиделите
Д. или Д., но дори да се приеме, че тези свидетели са имали двуслислено за
подсъдимия поведение, то това не изключва, нито поставя под съмнение стореното
от подсъдимия, а именно не изключва факта, че той е дал сумата 20 лева. Мотивът
за извършеното е ирелевантен и може да бъде преценян само в аспекта на
наказателната отговорност. На второ място, няма спор по делото, че паричната
сума е дадена от подсъдимия именно за да бъдат рани полицейските свлужители и
по-конкретно свид.Д. да не изпълнят служебните си задължения. Това се
установява от обстоятелството, че както първите две, така и последвалите още
две банкноти, са били пуснати в служебния автомобил именно в момента, в който Д.
е предприел съставяне на акта и това е станало достояние на подсъдимия. Така
със стореното подсъдимият от обективна страна е осъществил състава на чл.304
ал.1 от НК – той е дал на длъжностно лице, полицейски служител- в случая свид.А.Д.,
по време на изпълнение на служебните му задължения дар- сумата от 20 лв., за да
не извърши действие по служба, а именно- да не състави акт за установяване на
административно нарушение по ЗДвП. Качеството длъжностно лице на свид.Д., а и
на свидетелят Д. се установява от приложените по делото писмени доказателствени
средства - Седмичен график на участък
Минерални бани, утвърден от Началника на РУ на МВР- Хасково /л.35 от
ДП/, съгласно който към 11,30 часа на 05.08.2009 г. и двамата свидетели са били
на дежурство, т.е.- част от личния
състав на МВР и са изпълнявали служебните си задължения, и
Инструкция Із- 1813/6.Х.2006 год., регламентираща правомощия на полицейските и младши полицейските
инспектори, свъзрани с обезпечаване безопасността на движението- по чл.33 и по
чл.41 от същата. Въз основа на същите, свид.Д. е пристъпил към съставяне на
АУАН на ЗДвП за установените от него нарушения на правилата за движение - липса
на сключена застраховка „Гражданска отговорност” и заплатена винетна такса,
както и липса на необходимо техническо оборудване в управлявания от подсъдимия
автомобил.
От субективна страна подсъдимият е
действал при пряк умисъл- предвиждал е и е осъзнавал общественоопасните
последици от деянието си и е искал настъпването на същите общественоопасни
последици. Обстоятелството, че свидетелите- полицаи са длъгжностни лица, които
в момента изпълняват служебните си задължения се е обхващало от представите му.
Причина за извършване на деянието е желанието
да се избегне административнонаказателна отговорност чрез заобикалянето на
закона и установения правов ред.
По вида и
размера на наказанието:
За престъпленето по чл.304 ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода” до шест години без долна граница. Кумулативно е предвидено и наказание
„глоба до 5 000 лв.”.
При индивидуализацията на
отговорността, съдът обсъди следните обстоятелства: Подсъдимият
Ш. е
осъждан – с Присъда от 20.04.2001
г. по НОХД № 5/2001 г. на РС-Кърджали му е наложено наказаниес «глоба в размер
на 300 лева» за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, а с Присъда от 25.04.2002 г.
по НОХД № 262/2002 г. на РС-Кърджали му е наложено наказание «лишаване от свобода за срок от четири месеца»,
чието изтърпяване е отложено за срок от три години по реда на чл.66 ал.1 от НК. Последната присъда е влязла в сила
на 25.05.2002 г., а изпитателният срок е изтекъл на 25.05.2005 г. Независимо от
осъжданията Ш. има по-скоро добри, положителни характеристични данни- работи, няма
противообществени прояви, ползва се с добро име. Той не е женен, живее на
съпружески начала с Исми Шабан, има две деца. Подсъдимият няма постоянна
работа, не притежава недвижимо имущество - л.44 от ДП. Той изразява
чистосърдечно разкаяние и съжаление за стореното. Прави пълни самопризнания и с
процесуалното си поведение на съдебното следствие подпомага съда при разкриване
на обективната истина. Степента на обществена опасност на личността на дееца не е висока.
Степента на обществена опасност на деянието е малко по-
висока от гледна точка на обстоятелствата, че е предложен подкуп на пътни
полицаи с цел избягване на отговорност за нарушения на правилата за движение по
пътищата, а това предизвикват изключително негативен обществен отзвук. Обаче обективната преценка
на доказателствата изисква да се
отбележи, че -предложения подкуп не е на чак толкова голяма стойност, не е бил
съпроводен с арогантно, нагло или изобщо скандализиращо поведение от страна на
подсъдимия, и в резултат на
допуснатото от него нарушение на правилата за движение не се е достигнало до
реално увреждане живота или здравето на други участници в движението.Извършването на престъплнието следва да се отдаде
преди всичко на една неправилна и
неадекватна момента преценка на ситуацията, в която е попаднал като водач, на
когото съставят АУАН. Тук следва да се има предвид, че подсъдимият има
дългогодишен опит като водач на МПС и според обясненията му, които съдът приема
за достоверни, често е попадал в обстановка, предразполагаща и дори допускаща
даване на парични суми на пътни полицаии с цел избягване на административната
отговорност. При това положение противоправното поведение следва да бъде
разгледано като резултат не само на противообществените нагласи на подсъдимия,
а и на изградения у обществото недобър професионален облик на контролиращите
полицейски служители, в чиято работа основният
негативен и често критикуван момент е именно лесният компромис със служебния ангажимент
срещу получен дар и тази представа трудно би могъл да бъде преодоляна, както в
обществен, така и в личен план. Тези обществени нагласи не могат да не бъдат
отчетени като катализатор на протоваправното поведение на водачите на превозни
средства и в частност на поведението на подсъдимия. В този смисъл това следва
да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Преценено в съвкупност с
ниската стойност на предмата на престъплението, съдът намери, че в случая са
налице многобройни смекчаващи вината факти и затова наложи наказанието при
условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б4” от НК, като замени наказанието „лишаване от
свобода за срок то шест години” с „пробация” под формата само на двете
задължителни пробационни мерки- „Задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност от два пъти седмично” и „Задължтелни срещи с пробационен служител”
и то за минималния, предвиден от закона срок от 6 месеца за всяка. Това наказание е напълно достатъчно, за да
се постигне изискуемия от закона възпиращ и поправително- възпитателен ефект за
осъдения, както и да бъдат постигнати целите на генералната превенция.
Съдът прие наличие на основания да приложи и разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК,
като не наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание „Глоба”. То не
е адекватно на конкретно извършеното деяние, предвид ниската стойност на
дадения дар, а с оглед недоброто имуществено и социално положение на
подсъдимия, тази санкция би била ненужна репресия, която би довела до обратен
на преследвания от закона резултат – възпитаване на осъдения чрез създадена
представа за адекватност на санкцията спрямо накърнените обществени порядки.
На осн. чл.307а
от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението- четири броя банкноти с номинал от по пет лева и серийни номера
както следва: АХ 5962280, АЦ 4779865, АХ 4742774 и АХ 1323766, иззети като веществени доказателства и
намиращи се за пазане в търговската банка, обслужваща бюджета.
Разноски по делото в размер на 7,20 лева съдът възложи
на подсъдимия.
ран от изложеното съдът постанови присъдата си.
Председател: