РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Карлово, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101241 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание. член 45, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът Я. ИЛ. АЛ. с ЕГН ********** от село В., община К., област
П., комплекс *** № ********** твърди, че е работник по трудов договор в
търговско дружество „П.Е.Д.“ ЕООД, ЕИК *******. Основно работата му
била свързана с обработка на дървен материал. На 02.07.2021 г. бил в базата
на дружеството в покрайнините на гр. К.. Изпълнил непосредствено
поставените му задачи и затова се обърнал към племенника на управителя на
дружеството-работодател за указания какво да продължи да върши.
Племенникът на управителя се казвал ПЛ. ГР. П. и в отсъствието на своите
баща и чичо, именно той поемал функциите им. В момента последните двама
не били наблизо и затова П. посочил на ищеца коя купчина дърва да насече и
отишъл с него, за да измери количеството. Тогава към тях се насочил
ответникът Й.Ч., който бил известен на ищеца като жител на село В. и колега,
и като разбрал, че на ищеца е възложено да насече дървата, заявил, че това
трябвало да стори той. Според ищеца, ответникът се държал по този начин,
защото заплащането на работниците не било твърдо, а се плащало за
количество свършена работа. Предполагал, че ответникът искал да се заеме с
неговата задача, за да му се плати и за нея, а и защото при вече оформена
купчина дърва не било толкова трудно същите да бъдат насечени на по-малки
парчета. Ищецът знаел, че ответникът се ползва с лоша репутация сред
работниците, известно му било и че е осъждан, но нямало как да му отстъпи
работата си след като задачата вече му била възложена и нареждането да я
извърши не било отменено. Затова отказал на ответника да му отстъпи
1
задачата си. Ищецът държал в ръка чаша кафе, ответникът използвал това, за
да го удари, а когато ищецът се опитал да остави чашката, веднага го съборил
и паднал с него, след което бързо се изправил и започнал да го рита. Щом
ищецът инстинктивно се свил, за да се предпази доколкото може, ответникът
започнал да го рита в ребрата, а след това го хванал за крака и опитал да го
влачи по пода, където имало камъни и дървета. П.П., макар и да помагал на
своите баща и чичо в управлението на работата, имал здравословни
проблеми, ищецът чувал, че страда от черен дроб. Вероятно затова първо
реагирал не той, а една работничка от селото на ищеца, която се опитала да
спре ответника да се саморазправя с него. Той обаче я блъснал и напсувал.
Докато го ритал, ответникът напсувал и ищеца, а след това и други
работници, които се развикали, щом видели ставащото. Ответникът се
заканил, че ще убие ищеца, но един между по-силните работници - Н.Д. все
пак се притекъл на помощ и го издърпал. Така ищецът бил спасен, но замаян,
виело му се свят и ми се гадело. Изпитвах болки в ребрата. Прибрал се у дома
с работническия автобус и останал вкъщи през следващите два дни, които
били събота и неделя.
Когато легнал, за да си отпочине и отпусне се оказало, че там,
където бил ритан, при допира с леглото изпитва болка. Все още имал гадене и
световъртеж, болка при дишане. Наложило се да опита да спи седнал. И през
следващите дни се чувствал отпаднал, страдал от болки и в таза, също при
сядане, от неприятни усещания в корема.
В понеделник се явил на работа, но му прилошало на работното
място и П.П. го закарал при личния му лекар в село В.. Той решил, че
състоянието изисква ищецът да се обърне към ортопед и му дал направление.
П. го закара при ортопед в К., но от там пък бил препратен с ново
направление към хирург. Хирургът в К. се усъмнил, че има спукана слезка и
го насочил спешно към УМБАЛ „С.Г.“ в гр. П.. Там настанили ищеца в
болницата и установили след рентгенова снимка, че има две счупени ребра. В
крайна сметка се оказало, че слезката е също засегната, но само травмирана,
без да е спукана. По тялото му били констатирани синини, натъртвания и
охлузвания. Същите били отбелязани в издадените амбулаторни листове. Бил
под силното въздействие на всичко чуто по мой адрес от ответника - псувни и
закани как щял да отнеме живота му, изпитвал страх за себе си и за близките
ми. Ответникът живеел в неговото село и нямало как да се успокои, че
станалото с няма да се повтори.
След изписването му от болницата отишъл в П. на УМБАЛ и си
извадил съдебномедицинско удостоверение. Видно от него, причинена му
била ****************************. Видно от заключението на
освидетелствалия го съдебен медик, описаните увреждания отговарят по вид
да са причинени така, както го описал.
Към датата на предявяване на иска бил в болнични, все още имал
болки в ребрата и бил отпаднал, но по-лошо дори от това било, че се чувства
крайно травмиран от станалото. Не допускал, че е възможно да пострада по
подобен начин на работното си място, **************************** сред
хората в село В., където живеел. Неудобно му било да вижда своите колеги,
макар да нямал вина за станалото, не можел и да работи. При неговата
възраст пълното му възстановяване щяло да отнеме време, а в същото време
2
се налагало да мисли как да продължи занапред да се труди, защото
съпругата му била инвалид, а и ищецът нямал достатъчно средства за
съществуване. Налагало се да помага и на нея.
Причинените му неимуществени вреди към момента оценявал на
3000 лева като за репарирането им отговорност следвало да носи ответникът.
Същият е изпаднал в забава още от извършване на деликта, затова тази сума
следвало да се присъди със законната лихва върху от 02.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие на причинени на 02.07.2021 г. травматични увреждания,
изразяващи се в ****************************, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 02.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът Й. Я. Ч. от село В., община К., П. област, блок ******,
не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Представена е по делото епикриза от УМБАЛ „С.Г.“ град П., първа
клиника по хирургия, от която е видно, че ищецът е постъпил на лечение на
07.07.2021 г. и изписан на 09.07.2021 г. като му е поставена окончателна
диагноза: ****************************. При изследванията е било
установено: Ехо на Корем: към момента на изследването не са установени
травматични промени по видимите части от паренхимните органи. Без
ехографски данни за наличие на свободна перитонеална течност. Малко
количество течност в лява плеврална кухина. Не се установяват ехографски
доловими травматични промени на коремните органи. Минимален плеврален
излив вляво; Лицева рентгенография на торакс: двата бели дроба изглеждат
разгънати. Установява се фрактура на VIII ребро вляво по средна аксиларна
линия. ****************************. От представеното съдебно-
медицинско удостоверение № 710 от 13.07.2021 г. се установява, че при
прегледа на ищеца от съдебен лекар и от представената от него медицинска
документация са установени следните травми: травма на далака; контузия на
гръден кош; счупване на 8-мо ребро в ляво; счупване на 10-то ребро в дясно;
кръвонасядане на гръдния кош. Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма.на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така, както
съобщава освидетелстваният в предварителните сведения. Съдебният лекар е
приел, че на ищеца е било причинно разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК. Представени са преписи от трудови договори на
ищеца и ответника (приобщени към материалите по досъдебно производство.
По делото са представени: амбулаторен лист от проведена ехография на
корем, направление за хоспитализация, два броя болнични листове, от които
се установява, че вследствие на травмата ищецът е ползвал общо 30 дни
отпуск по болест, амбулаторен лист от 07.12.2021 г., от който се установява,
че ищецът се е оплаквал от болки и му е поставена диагноза: последици от
травми на гръдния кош, корема, седалището и таза.
3
В показанията си св. П. сочи, че познава ищеца, работили заедно във
фирма „П.Е.Д.“, склад за обработване на дървесина. Дружеството било
ЕООД, намирало се изхода на град К.. Познавал и ответника Й.Ч., работел в
същата фирма. През лятото на 2021г. се случил инцидент, станал спор по
време на работа, станало сбиване между Й.Ч. и Я., свидетелят не знаел кой е
инициирал сбиването, не си спомнял. По време на спора Я. и Й. започнали да
се бутат, Я. паднал на земята през това време Й. го ритнал встрани, хванал го
за крака и започнал да го дърпа, и след това дошли други хора да ги
разтърват. Ударите били в ребрата. Спорът възникнал относно работа,
трябвало определено количество дърва да бъдат обработени и двамата
спорили кой от тях да я свърши. Сбиването станало на работното място.
Намесили се други хора от работата, разтървали ги, Спрели и издърпали Й..
На този ден Я. се прибрал в дома си, на следващия отишъл на работа, но се
оплаквал от болки и или свидетелят, или баща му го закарали до болницата.
Я. останал в болнични около 1-2 месеца заради инцидента. Като се върнал на
работа, почти всеки ден се оплаквал, че го боли страната, че не му стига
въздуха и бързо се изморява.
В показанията си св. А.а, съпруга на ищеца сочи, че със съпруга й
станал инцидент на 02.07.2021 г., на работното му място във фирма „П.Е.Д.“.
Фирмата се намирала в град К., на края на града. Я. работел на машина, която
цепи дърва. От колегите му свидетелката знаела, че П., синът на шефа,
възложил на Я. някаква работата, ищецът я свършил и попитал какво да
прави. П. му наредил да нареже и да нацепи някаква купчинка дърва. Когато
се опитал да започне работа, ответникът отишъл и му казал: „Ти няма да
работиш тук! Махай се! Аз ще работя на това място.“, а Я. му отговорил, че
работата е възложена от П. и ответникът следва да попита него какво да
работи. По този повод ответникът ударил ищеца, бутнал го на земята с
ритници, бил го, удрял го с камъни, дори го влачил по земята. На мястото
имало камъни и трески, целият гръб на съпруга й бил в рани, отстрани на
кръста имал в синини. Колежа на съпруга й, А.П., видяла, че ищецът яде
много бой и отишла да го отърве. Я. се прибрал вкъщи в много лошо
състояние, бил прегърбен от болки и целия изцапан. Чувствал се отпаднал и
не можел да стои прав. От болки не можел да легне да спи, цяла нощ седял на
един фотьойл, свидетелката му слагала му възглавници, за да поспи, но не
можел от болки. В понеделник лично шефа му го закарал при личния лекар.
Я. отишъл на работа, направил опит да работи, но не успял, върнал се.
Личният лекар казал, че трябва да направи снимки и да отиде на ортопед.
Ортопедът в К. казал, че има спукан далак и ребра, и го изпратил в П.. В П. го
оставили в болница „С.Г.“. Там казали, че има счупени ребра, лежал в
болницата 3-4 дни. Закрепили го малко и го изписали. Ползвал 2 месеца
болничен, лекарите казали, че няма да му мине скоро, защото това било
счупено. Оплаквал се от болки в страните, не бил жизнен. Болките
продължавали досега, ходел на работа, но му намират по-лека работа. Не
можел да работи нормално, както работил преди. Ищецът казал на
свидетелката, че бил ритан в главата и в страните, че ответникът го хванал за
крака, обърнал го и го влачил. След инцидента ищецът се срамувал да излиза,
защото всички го разпитвали, страхувал се ответникът да не го нападне
отново, защото му се заканвал, че ще го бие и трепе.
4
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК ответникът
сочи, че не е нанасял побой над ищеца. По повод възникнал спор за работата,
ищецът го бутнал, хванал го за дрехата, вследствие на което ответникът
паднал върху ищеца.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните
изводи от правна страна:
Съгласно член 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За да се уважи такъв иск, е необходимо
да е налице деяние (действие или бездействие), същото да е противоправно,
от него да са причинени вреди, да е извършено виновно и да е налице
причинна връзка между деянието и вредата. Нормата въвежда и оборима
презумпция за виновност съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД. По делото са
установени елементите на фактическия състав на деликта – противоправно
поведение (действие), извършено по време на работа – нанесен побой с
ритници и влачене по земята, вследствие на което са настъпили вреди.
Деянието е установено с неоспорените показания на св. П., които
пряко кореспондират с представените медицински документи. Без правно
значение е кой от двамата е започнал спора, по делото е установено по
категоричен начин, че след като ищецът вече е бил на земята, паднал,
ответникът му е нанасял удари – ритал го е и го е влачил по земята, и тези
факти са установени с показанията на очевидец – св. П.. Показанията му
пряко кореспондират със съдебно-медицинското удостоверение, издадено от
съдебен лекар след личен преглед на ищеца и след запознаване с наличната
медицинска документация от проведеното лечение.
Всички доказателствени източници сочат на противоправно
поведение от страна на ответника, изразяващо се в нанесен побой при който
са били причинени травматични увреждания на ищеца – разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Установена е в процеса настъпилата вреда – причинени на ищеца са
травми, които са довели до търпене на болки и страдания, вследствие на
причинените травми при побоя, като връзката се доказва с неоспорените
показания на св. А.а, които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира
изцяло като обективни, житейски и медицински логични и съответни на
приетите медицински документи. Доказана е в процеса причинна връзка
между деянието и вредите, болките и страданията ищецът е претърпял
вследствие на нанесения му побой, двете счупени ребра при него. Съдът
приема, че ищецът при условията на пълно и главно доказване установява
релевантните елементи на деликта, за които носи доказателствена тежест.
Според съда, вредите, които подлежат на репариране в настоящия процес са
болките и страданията, преживени от ищеца, които са довели до
продължително домашно лечение. По тези съображения съдът намира искът
за репариране на неимуществени вреди за основателен. Болките и
страданията, претърпени от ищеца са доказани и несъмнено представляват
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от извършеното от
ответника деяние, нанесен побой, вследствие на който ищецът е получил
разстройство на здравето. Поради това за обезвредата им последният отговаря
имуществено пред ищеца (чл. 52 ЗЗД). Тук следва да се отбележи, че
5
ответникът не оспори фактите по надлежния ред и не ангажира никакви
доказателства, които да ги оборват или противоречат на доказателствата,
допуснати на ищцовата страна или да внесат съмнение в достоверността им.
Съгласно член 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. За да се определи размера на
обезщетението, съдът отчита следните факти: продължителността на
търпените страдания, интензитета на същите, възрастта на лицето, на което са
причинени. Съдът взе предвид посочената в показанията на свидетелката
остра болка, отчете продължителното лечение – повече от два месеца, и
последващите оплаквания почти шест месеца след инцидента. По изложеното
съдът намира, че справедливо обезщетение за понесените от ищеца
неимуществени вреди е сумата от 3000 лева, поради което искът следва да се
уважи в пълния му предявен размер. По делото не се твърди и доказва ищецът
да е допринесъл за настъпването на претърпените от неимуществени вреди по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. С оглед уважаване на главния иск до размера от
3000 лева, основателна се явява и претенцията за присъждане на законната
лихва, считано от датата на увреждането.
ОТНОСНО разноските.
Ищецът претендира разноски, поради което на основание член 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му направените разноски в
размер на 650.00 лева съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, Й. Я. Ч. с ЕГН
********** от село В., община К., П. област, блок ****** да заплати на Я.
ИЛ. АЛ. с ЕГН ********** от село В., община К., област П., комплекс *** №
********** сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинените на Я. ИЛ. АЛ. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на причинени на 02.07.2021 г. травматични увреждания,
изразяващи се в ****************************, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 02.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, Й. Я. Ч. с ЕГН
********** от село В., община К., П. област, блок ****** да заплати на Я.
ИЛ. АЛ. с ЕГН ********** от село В., община К., област П., комплекс *** №
********** деловодни разноски в размер на 650 (шестстотин и петдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6