Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 23.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 2451 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по предявен иск за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договорно
задължение по договор за предоставяне на достъп
до и пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа,
на основание чл.79, ал.1, предл. второ вр. с чл.82 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът
"Ташев Транс" ООД, гр.Враца твърди, че е потребител на електроенергия
по смисъла на §1, т. 43 от ДР на Закон за енергетиката (ЗЕ) с оператор
ответното дружество "ЧЕЗ Разпределение България" АД, че по силата на индивидуален
договор /чл. 95а ЗЕ/ помежду им с ответника е налице облигационно отношение,
чието основно съдържание включва задължение на енергийното предприятие да
доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща.
Поддържа, че съгласно чл. 6, ал.1 и 2 и чл. 12, т. 2 от Общите условия (ОУ) на
"ЧЕЗ Разпределение България" АД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-03/26.04.2010 г., дружеството е длъжно да доставя на потребителите
електрическа енергия с определено качество и да осигурява непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия, както и
поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на
спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания. Посочва, че е
изпълнявал пълно, точно и срочно облигационните си задължения, докато
ответникът е в неизпълнение чрез нарушаване на разпоредбата на чл. 89, ал. 1
ЗЕ. Посочва, че на 08.06.2020 г. в периода 16.30 - 21.00 ч. е имало многократни
прекъсвания и бързи изменения на напрежението, надвишаващи допустимите и
съпътстващи ги ,,токови удари” и към логистичната и административна му база,
находяща се в гр. ****, е подадено електрозахранване с различни технически
параметри от допустимите по смисъла на Решение ОУ-0З/26.04.2010 г. на Държавна
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в резултат на което е
причинена имуществена вреда на
дружеството - дефектирала е микропроцесорна зарядна станция на електрокар
JungHеinrich (ЮнгХайнрих) SLH090 (ЕF430), негова собственост. Изтъква, че
прекъсванията и недопустимите изменения в напрежението не са по причина на
планово прекъсване, непреодолима сила или случайни събития, а на виновно
неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 18 вр. чл. 14, т. 2 от ОУ и по
чл. 89, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ за обезпечаване сигурността, непрекъснатостта и
качеството на подаването на електрическа енергия. Твърди, че в резултат на
извършена проверка по подадена от негова страна жалба на 08.06.2020 г. с вх. №
100000125721/09.06.2020 г. относно настъпилата вреда за дружеството, от
служители на ответника "ЧЕЗ Разпределение България" АД е установена
повредата с констативен протокол № 45/10.06.2020 г. Поддържа, че увреждането на
процесния електрокар е следствие на пренапрежения при възстановяване на захранването
след неговото прекъсване. Посочва, че на 12.06.2020 г. повреденият електрокар е
предоставен за диагностика и отстраняване на настъпилите повреди в
специализирана лаборатория "Харди АМС" ООД. При извършената
диагностика са констатирани щети, причини за които са пренапрежение в
захранването и/или подаване на фаза на място на ,,нула" в захранващата
верига; за извършената работа е изготвен протокол № 0020-907/12.06.2020 г. и са
вложени резервни части и материали поради дефектиралите елементи на електрокара.
За извършения ремонт е заплатил сумата 1020.00 лв. Моли съда, като установи
изложеното, да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата 1020.00 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди от
неизпълнение на договорно задължение по договор за доставка на електрическа
енергия, изразяващи се в разходи за ремонт на дефектирали елементи на
електрокар, негова собственост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
както и разноските по делото.
Ответникът "ЧЕЗ
Разпределение България" АД, гр.София, в писмения отговор по делото оспорва
предявения иск по основание и размер и моли съда да го отхвърли като
неоснователен и недоказан и му присъди направените по делото разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че вредите не са причинени от него, чрез
натоварени от него лица, поради което не е налице деликт по чл. 49 ЗЗД. Счита,
че възможни причини за повредите биха могли да са нормалното износване на
повреденото имущество, в резултат на продължителната употреба или прекъсване на
захранването, което се дължи на процеси, възникнали в съоръженията на ищеца
след границата на собственост, поради неинсталирана защита срещу пренапрежение,
ниско напрежение или претоварване. Поддържа, че ищецът като собственик е
следвало да съобрази съвместимостта на техническите характеристики на
процесната техника с тези на ел. енергията при определените допустими
отклонения, и да предвиди адекватна защита и че дори и да е било налице
отклонение от качеството на ел. енергията, то това отклонение е било допустимо
и правомерно, поради което не би могла да бъде ангажирана отговорността му.
Посочва, че на процесната дата е имало едно планово прекъсване /за каквито
клиентите се уведомяват предварително/ и прекъсвания, които се дължат на
повреди в енергийни съоръжения. Изтъква, че при тези оперативни превключвания
дори да е имало известни смущения, при добра защита на вътрешната инсталация
след границата на собственост и при добра защита на техниката не биха настъпили
повреди. Твърди, че по силата на ЗЕ, Наредба № 6 и договора с потребителя, има
задължение да предостави за ползване от ищеца собствените си ел. съоръжения и
уредби до границата на собственост и да поддържа в изправност до тази граница
собствените си електрически уредби и съоръжения, в т.ч. и инсталираните в
обектите на потребителите електромери, с цел доставка на ел. енергия с
нормативно определени показатели. Поддържа, че в чл. 33, т. 4 от Договора за
достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа №
**********/ 27.04.2016 г., сключен между страните, е регламентирано правото му
временно да преустанови преноса на електрическа енергия без предварително
уведомление при повреди в електрическите мрежи и съоръжения по независещи от
предприятието причини. В писмена молба по делото прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-техническа експертиза, намери за установено следното:
Видно е, от
представения по делото НА № 28, том ХІ, рег. № 8138, нот. дело № 948 от
02.11.2010г. на В. В. - нотариус с район на действие РС-Враца, че "Ташев Транс"
ООД, гр.Враца е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. ****",
представляващи поземлени имоти и построени в тях сгради. Установи се също, от
представените по делото в превод документи - товарителница (2190648), фактура №
2190648 от 07.10.2019г. и дебитно авизо от 08.10.2019г. на "ОББ" АД
(л.20-25), че "Ташев Транс" ООД, гр.Враца е собственик
на електрокар JungHеinrich (ЮнгХайнрих) SLH090 (ЕF430).
Не се спори
по делото обстоятелството, че ищецът "Ташев Транс" ООД, гр.Враца и
ответното дружество "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр.София са в
договорни отношения, възникнали от Договор за предоставяне на достъп до и
пренос на ел. енергия през разпределителната мрежа № ********** от 27.04.2016г.
(л.33-48), като ищецът е ползвател на ел. енергия за имот в гр. ****,
присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение.
Съгласно чл. 20 от договора разпределителното
предприятие се задължава: т.2 да осигурява на ползвателя до границата на
собственост на електрическите съоръжения електрическа енергия в съответствие с
изискванията за качество, приети от КЕВР и изискванията за безопасност съгласно
действащото законодателство; т.3 да обслужва интересите на отделните ползватели
и на обществото, като обезпечава сигурността на снабдяването, непрекъснатостта
и качеството на електрическата енергия, ефективното използване на енергията,
опазването на околната среда и съхраняването на здравето, живота и собствеността
на гражданите. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.12, т.2 от
Общите условия.
Съгласно чл. 42, ал.1, т.3 и т.4
от договора разпределителното предприятие носи отговорност за
вреди, нанесени на ползвателя при нарушаване на непрекъснатостта
на захранването на ползвателя, определена от договорената
категория по осигуреност на електроснабдяването и при пренос на електрическа
енергия в мястото на присъединяване с показатели за качество, несъответстващи
на действащата нормативна уредба (в същия смисъл са разпоредбите на чл.42, т.3
и т.4 от Общите условия), а според ал.2 в случаите на нанесени вреди по ал. 1, разпределителното
предприятие заплаща на ползвателя стойността на
нанесените вреди, съгласно този договор.
В чл.51-53 от договора е уредена процедурата за
установяване на настъпили вреди от действие или бездействие на страните по
договора и за решаване на споровете между разпределителното предприятие и ползвателя. Договорът е
подписан от представител на ползвателя на всяка страница.
По делото
са приложени и Общи условия за договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-056/07.11.2007 г. и изменени с решение №
ОУ-03/26.04.2010 г.
За установяване на обстоятелствата
относно качеството на електрическата енергия и прекъсване на
електрозахранването в обекта на ищеца са събрани и гласни доказателства -
показанията на свидетелите И.Д. Г. и В. П. С., ангажирани от ищеца.
От разпита на свидетеля И. Д. Г.,
собственик на имот с производствена база за обработка на метали в кв.
"Източна промишлена зона" в гр.Враца, съседен с този на "Ташев
Транс" ООД, потребител на ел. енергия по силата на сключен договор с
"ЧЕЗ Разпределение България" АД, се установи, че на 08.06.2020 г. е имало
много проблеми с ел. захранването в производствената му база. Към 16,30 часа
било установено спад на напрежението на една от фазите и драстична разлика в
мощността на фазите, едната от които липсвала. След недълго време управителят
на "Ташев Транс" ООД се обадил на свидетеля по телефона и го попитал
имат ли проблем с напрежението и споделил, че и те също имат проблеми с това. Според
свидетеля посочените аномалии на 08.06.2020 г. продължили и след 17,30 часа, поради
което работата на втора смяна била прекратена.
Свидетелят В.П. С., работник в
"Ташев Транс" ООД в базата на дружеството в кв. "Източна
индустриална зона" на гр. Враца на длъжност мотокарист, установи с
показанията си, че на 08.06.2020 г. следобяда към 15,30 часа зарядната станция
на електрокара, който управлява, започнала да бръмчи по особен начин, поради
което извикал по телефона управителя на дружеството. Последният дошъл в базата
и в присъствието на свидетеля се обадил по телефона на представител на ЧЕЗ, за
да го пита какъв е проблема. От там му казали, че имат проблеми и тока е
изключен, но крушките в склада светели. След проведения разговор от ЧЕЗ
прекъснали ел. захранването. Свидетелят поясни, че зарядната станция е част от
електрокара и че без нея електрокара не може да се зарежда и спира, както и че
при спиране на тока зарядната станция изключва и след това при включването, ако
има разлика в напрежението, тя не се включва. Същата била демонтирана и закарана
на ремонт, а след 5, 6 дни била докарана отремонтирана и свидетелят започнал
работа с електрокара. Свидетелят твърди също, че ел. инсталацията в обекта е
изправна и има съвременни предпазители, поставени от специална фирма, както и
че често се случва да има проблеми с ел. захранването на обекта, получават се
токови удари, при което компютрите спирали да работят.
Съдът кредитира показанията на
двамата свидетели, тъй като същите са преки, непосредствени, логични и
безпристрастни и са в унисон помежду си, считайки, че те са пряко относими към
предмета на доказване в настоящето производство.
Видно от представения протокол № 0020-907
от 12.06.2020 г. на „Харди АМС“ ООД (л.8) е извършена диагностика
и ремонт на микропроцесорна зарядна станция за мотокари, при която са открити
следните щети по зарядната станция: дефектирали 2 бр. предпазители на
микропроцесорната платка за управление; дефектирали 3 бр. предпазители на
импулсните модули за зареждане; дефектирала изправителна група с кондензатори и
дефектирал контактор управление импулсни модули. Предполагаемите причини за
аварията, посочени в протокола са: пренапрежение на захранването; подаване на
фаза на мястото на нула в захранващата верига. Дефектиралите
части са били заменени с резервни такива и за извършения ремонт ищецът е платил
в полза на „Харди АМС“ ООД обща сума 1020,00 лв., видно от Фактура №
907 от 18.06.2020г. и платежно нареждане от 29.06.2020г. на "ОББ" АД
(л.9-10).
Във връзка
със случая ищецът е подал жалба, постъпила в "ЧЕЗ Разпределение
България" АД с вх. № 100000125721 от 09.06.2020 г., на която ответникът е
отговорил с писмо Изх. № 100000125721/16.06.2020г., в което е посочил, че
процесния обект с адрес: гр. **** се захранва с електрическа енергия от трафопост
„КЗУ“, който не е собственост на "ЧЕЗ Разпределение България" АД,
който се захранва от извод „Вратцата“ от подстанция „Враца 1“. От справка в
електронните дневници на специализирано диспечерско звено за дата 08.06.2020 г.
е установено, че е имало едно планово прекъсване на електрозахранването, за
което клиентите на дружеството са били уведомени по реда на чл. 73, ал.2 от ЗЕ
и чл.34 от Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа № ********** от 27.04.2016 г. На същата дата след 21.00
часа са регистрирани прекъсвания, които се дължат на повреди в енергийни
съоръжения. В писмото е отразено, че служители на дружеството са посетили
горепосочения обект, като са съставили констативен протокол № 45/10.06.2020г.,
както и че не е налице виновно поведение от страна на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД, поради което то не носи отговорност за вреди.
"Ташев Транс" ООД е
изпратил две писма - покани за доброволно изпълнение до "ЧЕЗ
Разпределение България" АД от 01.07.2020г. и 10.07.2020г. с приложени към
тях протокол № 0020-907 от 12.06.2020 г., Фактура
№ 907 от 18.06.2020г. и платежно нареждане от 29.06.2020г., с които е поканил
ответника в двуседмичен срок да му заплати сумата 1020,00 лв., платена от него
за отстраняване на повредата на зарядната станция. В приложеното по делото писмо
Изх. № **********/03.08.2020г. на ответното дружество до ищеца, отново
се посочва, че не е налице виновно поведение от страна на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД, поради което то не носи отговорност за вреди.
С определението по чл.140 от ГПК, на
основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът е обявил на страните за безспорни и
ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на достъп до и пренос на
електрическа енергия през разпределителна мрежа, че на 08.06.2020г. е имало
прекъсване на електрозахранването до обекта на ищеца, находящ се в гр. ****,
присъединен към мрежата на ответното дружество, и че за ищеца са настъпили
вреди.
Спорни по делото са въпросите за
изправността и износването на електрическата инсталация и съоръжения в обекта
на потребление на ищеца, както и за изправността на оператора на ЕРМ по точното
в качествено отношение изпълнение на задължението за пренос.
За изясняване на относими към делото факти и
обстоятелства в процеса е назначена съдебно-техническа експертиза и изготвено
заключение, неоспорено от страните, което съда възприема като обективно,
компетентно и професионално изготвено. В констативно - съобразителната част
експертът сочи, че границата на собственост на трафопоста между имота
на „Ташев Транс” ООД и съоръженията на мрежовия оператор „ЧЕЗ Електро България”
АД е проходната плоча на трафопост „КЗУ“, поради което съоръженията, намиращи
се след проходната плоча, където е захранващия трансформатор и
електроразпределителната мрежа НН, са собственост на потребителя на
електрическа енергия „Ташев Транс” ООД. При направения оглед на място вещото
лице е установило, че логистичната база на „Ташев Транс” ООД се захранва на СРН
от ТП ”КЗУ”, който от своя страна получава захранване на СрН от извод
„Вратцата” на „ЧЕЗ Разпределение България” АД. След границата на собственост на
страна Ср.Н на силовия трансформатор в ТП „КЗУ“ има монтирани защити срещу
пренапрежение, т.нар. „искрища“. След трафопоста посредством кабел 0,4 кв. се
захранва процесното табло НН, от което след трифазен AH 25А и дефектнотокова защита 25А/30мА се захранва
зарядната станция на електрокара. Според заключението монтираните защити в
таблото НН са достатъчни да предпазят зарядната станция от възникнали аварийни
процеси в нея. Описаните повреди могат да настъпят въпреки тези защити.
Горепосочените искрови междини служат за защита при кратковременни
пренапрежения /от порядъка на милисекунди/ по електропровода, а ако
пренапрежението е дълготрайно, то трябва да изключат защити в подстанцията,
която захранва съответния електропровод. Ако настъпи повреда на уредите, поради
нормалното им износване, вследствие дълга или неправилна употреба, ще изключат
защитите в табло НН, което в процесния случай не е станало. От заключението се установява също, че пренапрежения
в ел. захранването могат да се получат, както при възникване на къси
съединения, така и при превключвания на комутационната апаратура, че стойностите
на опасните пренапрежения са различни за различните ел. машини и зависят от
оразмеряването на тяхната изолация, както и от нейното изпълнение. Стандартът,
според който ответникът е длъжен да доставя ел.енергия, е БДС EN 50160:2003; трифазното напрежение, което трябва да бъде
доставяно до потребителите е 400 волта +/-10%, т.е. от 440 до 360 волта. Процесният
електрокар не може да бъде повреден от ел.енергия със стойности на напрежението
в рамките на допустимите отклонения по БДС. В случай, че има подадено
напрежение извън тези граници, тогава защитите и предпазителите, монтирани на
кабела свързващ табло НН със зарядната станция няма да сработят. Според
заключението има връзка между констатираните смущения и прекъсвания в
захранващата верига и установените повреди в процесния електрокар. Липсата на
нулево захранване в процесния обект и за процесния период, не води до липсата
или до двойно по-високо напрежение или изобщо до по-високо напрежение. Според
вещото лице е възможно да бъде увредена зарядната станция на електрокара поради
процеси, възникнали в съоръжения на ищеца след границата на собственост. В
процесния случай зарядната станция не е увредена от повреда в самата нея. Ако
причина за констатираната авария е в процесното съоръжение ще изключат защитите
защитаващи зарядната станция. В процесния случай има необходимите защити срещу
къси съединения и пробив към корпус, намиращи се в табло НН, от което се
захранва зарядната станция. Тези защити не са изключили, следователно повредата
не е причинена от късо съединение в зарядната станция. Повреда в дадена машина
може да възникне при късо съединение било то между две фази или между фаза и
нула, както и при подадено напрежение несъответстващо на техническите параметри
на машината.
В съдебното заседание вещото
лице заяви, че по информация, предоставена му от „ЧЕЗ Разпределение България”
АД на 08.06.2020 г. е имало 4 изключвания на извода, който
захранва трафопост КЗУ-Враца: първото е планирано изключване от 15.11 часа до
15.50 часа, като причина е писано чуждо съоръжение, а следващите три изключвания
не са били планирани и са били след 21.10 часа. Експертът поясни също, че липсата
на нулево захранване при трифазно захранване не може да доведе до повреди на
захранваните уреди; при монофазно захранване няма да работи уреда, че ЧЕЗ са
длъжни да доставят трифазно захранване, а в този период то е било двуфазно и
това може да бъде причина за повреда на електроуреди.
При така изложената фактическа
обстановка съдът приема следното от правната страна на спора:
Доказателствената
тежест по предявения паричен осъдителен иск за плащане на обезщетение за
договорно неизпълнение с правно основание чл.79, ал.1,
предл. второ вр. с чл.82 от ЗЗД пада върху ищеца - ползвател по
договора, който следва да установи, при условията на пълно и главно доказване,
че към момента на настъпване на вредите е бил в облигационно правоотношение с
ответното дружество, възникнало от договор за предоставяне на
достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителна
мрежа, от което да възниква задължение за изпълнение за ответника; изправност
на ищеца и виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение
на ответника да осигури непрекъснатост и необходимото качество на подаването на
електрическа енергия до обекта на ищеца; вреди, настъпили от неизпълнението,
предвидими към момента на пораждане на задължението; причинна връзка между
неизпълнението и настъпилите вреди. В тежест на ищеца е да докаже правото си на
собственост върху увредената вещ и размера на претендираното обезщетение.
Ответникът следва да установи своите възражения, а именно че е изпълнил
задълженията си по договора или че неизпълнението им се дължи на причина, за
която съобразно договора и/или закона той не носи отговорност при неизпълнение.
Установи се
по настоящото дело и не се спори между страните, че е налице валидна
облигационна връзка между ответното дружество и ищеца, възникнало от Договор за
предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия през разпределителната мрежа
№ ********** от 27.04.2016г., като ищецът е ползвател на ел. енергия за имот в гр. ****,
присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение. По
силата на това правоотношение, ответникът осигурявал достъп и пренос на
електрическа енергия до процесния обект срещу цена, уговорена съгласно Общите
условия и решенията на КЕВР на Република България.
С клаузите
на чл. 20 от
договора ответното разпределително предприятие е поело задължение да осигурява на ползвателя до границата на
собственост на електрическите съоръжения електрическа енергия в съответствие с
изискванията за качество, приети от КЕВР и изискванията за безопасност съгласно
действащото законодателство (т.2); да обезпечава сигурността на снабдяването,
непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия и съхраняването на
собствеността на гражданите (т.3). Тези задължения са
регламентирани и в нормата на чл. 89, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, която задължава
операторът на електроразпределителната мрежа да осигурява непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия, както и в
разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.12, т.2 от Общите условия.
Доказа се
по несъмнен начин и не е спорно между страните правото на собственост на
"Ташев Транс" ООД, гр.Враца както върху електроснабдения имот в гр. ****,
така и върху електрокар JungHеinrich (ЮнгХайнрих) SLH090 (ЕF430), част от който
е процесната зарядна станция.
Установи се
също така, от показанията на свидетеля В. С. и от протокол № 0020-907
от 12.06.2020 г. на „Харди АМС“ ООД, че на 08.06.2020 г. е
настъпила повреда на микропроцесорна зарядна станция на електрокар JungHеinrich
(ЮнгХайнрих) SLH090 (ЕF430), който се е намирал в базата на "Ташев
Транс" ООД в кв. "Източна индустриална зона" на гр. Враца, като щетите
по зарядната станция са описани в протокола.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установи изправност на ищеца
- ел. инсталацията в процесния обект на ищцовото дружество, чрез която се
захранва зарядната станция на електрокара, е била изправна и
осигурена с необходимите защити срещу пренапрежения; зарядната станция
също е имала необходимите защити. Експертизата категорично изключва причината
за повредата в процесната зарядна станция да е в съоръженията, собственост на
потребителя на електрическа енергия „Ташев Транс” ООД. Установи
се също, че ищецът е спазил регламентираната в чл. 51 - чл.53 от договора процедура по уведомяване
на разпределителното предприятие за претърпяната
вреда.
От събраните по делото
доказателства се установява безспорно виновно неизпълнение на договорните
задължения на ответника да осигури непрекъснатост и необходимото качество на
подаването на електрическа енергия до обекта на ищеца, в съответствие с
изискванията за безопасност и съхраняването на собствеността на ищеца, регламентирани
в чл. 20, т.2 и
т.3 от договора, в чл.6, ал.2 и чл.12, т.2 от Общите условия
и в нормата на чл. 89, ал. 1, т. 2 от ЗЕ. От показанията на двамата разпитани свидетели се
установи, а и не се оспорва от ответника, че на 08.06.2020 г.
след обяд е имало много проблеми с подаваното от ответното разпределително предприятие напрежение
към базата на ищеца, а впоследствие и прекъсване на ел. захранването.
Налице е и изискуемата се
причинна връзка между неизпълнението на посочените по-горе договорни задължения
на ответника и настъпилите в патримониума на ищеца вреди. Тази връзка се
установи на първо място от показанията на свидетеля В. С., който е управлявал
процесния електрокар на 08.06.2020 г., и следобяда към 15,30 часа забелязал, че
зарядната станция на електрокара започнала да бръмчи по особен начин, както и
че по това време е имало проблем с напрежението на тока в базата на ищеца, а
впоследствие и прекъсване на ел. захранването. От показанията на този свидетел
се установи и самата повреда в зарядната станция на електрокара, демонтирането
й и отремонтирането й. На следващо място, причинната връзка се установи и от заключението
на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Според
заключението има връзка между констатираните смущения и прекъсвания в
захранващата верига и установените повреди в процесния електрокар и доставеното
в процесния ден в базата на ищеца от ответното дружество двуфазно
захранване, вместо трифазно, може да бъде причина за повреда на електроуреди.
С оглед на
изложеното, съдът намира за доказани предпоставките на отговорността за
договорно неизпълнение по чл.79, ал.1, предл. второ вр. с
чл.82 от ЗЗД, поради което ищецът разполага с правото да иска
обезщетение за причинените му вреди, изрично регламентирано в клаузите на чл. 42, ал.1, т.3 и т.4
от договора, в размер на сумата, платена от него, за поправяне на
тези вреди.
От представените писмени документи /Фактура № 907
от 18.06.2020г. и платежно нареждане от 29.06.2020г. на "ОББ" АД/ се
установи, че за поправяне на причинените му вреди ищецът е платил обща сума
1020,00 лв., която следва да му бъде платена от ответника.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. второ вр. с чл.82 от ЗЗД е
изцяло доказан и следва да се уважи, като основателен. Ето защо, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от 1020,00 лв., представляваща обезщетение за
неизпълнение на задължения по Договор за предоставяне на достъп до и пренос на
ел. енергия през разпределителната мрежа № ********** от 27.04.2016г.,
причинило на 08.06.2020 г. имуществена вреда (претърпяна загуба) на ищеца,
изразяваща се в направени разходи за ремонт на микропроцесорна зарядна станция
на електрокар JungHеinrich (ЮнгХайнрих) SLH090 (ЕF430), съгласно фактура № 907
от 18.06.2020г. и платежно нареждане от 29.06.2020г. на "ОББ" АД,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска - 28.09.2020г., до окончателното й изплащане.
Преди изчисляване на
разноските по делото, съдът следва да се произнесе по направеното от ответника
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на пълномощника на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският хонорар да бъде намален от съда по искане
на насрещната страна, поради прекомерност, когато размерът му не отговаря на
фактическата и правна сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е в размер 500 лв., видно
представения на л.110 по делото договор за правна защита и съдействие, а
съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. при заведен иск за сумата
1020,00 лв., същото би следвало да бъде 301, 40 лв. Следователно платеният от ищеца адвокатски
хонорар е със 198, 60 лева над горепосочения минимум. Посочената наредба обаче определя само минималните размери на адвокатските
възнаграждения за съответния вид помощ. Размерът на възнаграждението за
оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне между
адвоката и клиента и трябва да бъде справедлив и обоснован (чл. 1 от Наредбата и чл.36, ал.2 от ЗА). В настоящия случай съдът
счита, че определеният с договора между ищеца и адвоката му размер на
адвокатското възнаграждение действително е прекомерен и не съответства
на фактическата и правна сложност на настоящия казус - по делото са проведени
две открити съдебни заседания, като отлагането му е било необходимо, за да се
даде възможност на вещото лице да изготви заключение по назначената експертиза,
изслушани са заключение и свидетелски показания, като събраните писмени
доказателства не са с голям обем. По казуса има непротиворечива практика на
съдилищата. Следователно и делото следва да бъде прието за такова, което не е
от голяма фактическа и правна сложност, поради което адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца следва да бъде намалено до 400 лева.
При
направеното искане от ищеца, с представяне на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца пълния размер на направените разноски по делото за държавна такса от 50
лв. и за възнаграждение на вещо лице от 110, 00 лв., както и за адвокатско
възнаграждение от 400 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ЧЕЗ Разпределение
България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София
1784, бул. ,,Цариградско шосе” № 159, район Младост, бл. Бенч Марк Бизнес
център, ДА ЗАПЛАТИ на "Ташев-Транс" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Враца 3000, ул. "Скобелев" № 4, ет. 4, ап.
8, представлявано от управителя В.Т.Т., на основание чл.79,
ал.1, предл. второ вр. с чл.82 от ЗЗД, сумата 1020,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на
договорно задължение по Договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел.
енергия през разпределителната мрежа № ********** от 27.04.2016г., причинило на
08.06.2020 г. имуществена вреда (претърпяна загуба) на ищеца, изразяваща се в
направени разходи за ремонт на микропроцесорна зарядна станция на електрокар
JungHеinrich (ЮнгХайнрих) SLH090 (ЕF430), съгласно фактура № 907 от
18.06.2020г. и платежно нареждане от 29.06.2020г. на "ОББ" АД, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска -
28.09.2020г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ
Разпределение България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1784, бул. ,,Цариградско шосе” № 159, район Младост, бл.
Бенч Марк Бизнес център, ДА ЗАПЛАТИ на "Ташев-Транс" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца 3000, ул.
"Скобелев" № 4, ет. 4, ап. 8, представлявано от управителя В. Т. Т., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените деловодни разноски за държавна
такса от 50 лв., за възнаграждение на вещо лице от 110, 00 лв. и за адвокатско
възнаграждение от 400 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: