№ 3087
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110206663 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 10362668, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на С. С. Я., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
Недоволен от ЕФ е останал Я., който го обжалва в срок. Твърди се, че
издаденият ЕФ бил незаконосъобразен, защото не е дадена възможност за
предоставяне на възражения при съставяне на АУАН; няма посочване на
протокол за конкретното АТСС; не е посочен компетентен патрул, който да е
обучен да борави с АТСС; не е ясно мястото на нарушението; оспорва се
техническата годност на заснемащото средство; твърди се, че са минали
повече от три месеца от установяване на нарушението; оспорен е размерът на
наложената глоба. Иска се отмяната на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят е нередовно призован, но се явява
лично. Същият поддържа подадената жалба и аргументите в нея. Пледира за
отмяна на издадения ЕФ, като добавя и, че не са налице условията на
повторност.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В писмено становище се твърди, че
издаденият ЕФ е правилен и законосъобразен, като се иска неговото
потвърждаване и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 01.02.2025 г. в 20:37 часа, жалбоподателят Я. управлявал товарен
автомобил марка „Мазда 6“, с рег. № ******, в гр. София, по бул. „Черни
връх“, срещу номер 33. Автомобилът се е движил със скорост от 85 км/ч при
ограничение от 50 км/ч, която се зачита като 82 км/ч след като е приспаднат
3% толеранс в полза на водача. Нарушението било заснето с АТСС
SITRAFFJC LYNX ERS 400, представляващо мобилна система за
видеоконтрол, която към момента на нарушението била преминала преглед за
техническа изправност.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: електронен фиш, ведно със снимковия
материал; справка за собственост на МПС; заповед за утвърждаване на
образец за електронен фиш; протокол от техническа проверка, ежедневна
форма на отчет, протокол за използване на АТСС, електронен фиш с № К
10362668, доказателствата за връчването и влизането в сила на същия, картона
на водача Я., както и от останалите писмени доказателства, приети и
приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Относно всички подлежащи на доказване обстоятелства по делото
доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и логично
последователна, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни
доказателства за техническата изправност на техническото средство за
контрол на скоростта, както и за вида му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
издаването на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения – издаден е от компетентен административен орган, спазена е
2
формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.
Фишът е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния
срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Освен това, нарушението е установено с техническо средство, проверено
за техническа изправност, тъй като от събраните доказателства по делото ясно
се вижда, че същото е годно за техническа експлоатация, с изряден режим на
работа.
Съдът намира, че е бил отчетен трипроцентовият толеранс. Това ясно се
вижда от съдържанието на снимката, където е отчетена скорост от 85 км в час,
а водачът е наказан за скорост от 82 км в час.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 01.02.2025 г. в
20:37 часа, жалбоподателят Я. управлявал товарен автомобил марка „Мазда
6“, с рег. № ********, в гр. София, по бул. „Черни връх“ № 33, като
автомобилът се е движил със скорост от 82 км/ч, при ограничение от 50 км/ч,
важащо за населено място.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че Я. не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – да
съобрази скоростта си на движение с максимално позволената в рамките на
населено място (50 км в час).
Съдът намира, че възраженията за липса на реквизити са изцяло
неоснователни, тъй като от съдържанието на посочения ЕФ ясно се
установява, че всички изискуеми такива от закона, са налице.
Освен това, съдът намира, че няма спор, че процесното техническо
средство е било технически изправно, като за това са налице надлежни
писмени доказателства от последната техническа проверка на същото.
На следващо място, използваното АТСС е било одобрен тип такова, за
което също по делото е налице съответното удостоверение в писмен вид.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че не му е
предоставена възможност за възражение, съдът намира, че такава възможност
при ЕФ законодателят не е предвидил, а само за АУАН, както и самият
3
жалбоподател буквално е посочил в началото на жалбата си.
На следващо място, мястото на нарушението е достатъчно
индивидуализирано с посочване на номер на бул. Черни Връх, а от
приложения и приет по делото снимков материал, се установява, че
процесният автомобил се е движил към Южната страна, в дясната лента на
пътното платно, а в самия ЕФ е отразено, че камерата е насочена към бул.
„Джеймс Баучер“.
На следващо място не е допуснато нарушение с непосочването в ЕФ
протокол за техническа изправност на АТСС и конкретен патрул, тъй като
законодателят не е предвидил подобно съдържание на ЕФ.
Не може да се сподели и възражението, че са изтекли повече от три
месеца от установяване на нарушението, доколкото правилата на чл. 34 от
ЗАНН са неприложими към ЕФ.
Съдът намира, че при използването на АТСС са спазени всички законови
изисквания, като е съставен необходимият протокол, налице са снимки на
поставеното АТСС и т.н.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на
скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/;
съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал
настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да
управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на
изрично ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да
ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в
закона.
Само за пълнота следва да се посочи, че възражението за наличие на
„повторност“ не следва да се обсъжда, тъй като видно от буквалния прочит на
съдържанието на ЕФ, такова обвинение липсва.
Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният
4
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
съдът намира, че следва да присъди и юрисконсултско възнаграждение в полза
на СДВР, като същото следва да бъде в размер на 100 лева, тъй като делото не
се отличава с висока правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ), серия К, № 10362668,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на С. С. Я., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА С. С. Я., с ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5