№ 205
гр. Шумен, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630200956 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №BG23072024/5800/P8-663 от 15.01.2025
год. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на М. А. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1800 лева
/хиляда и осемстотин лева/ на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, във връзка с чл.139, ал.7 от
ЗДвП, както и такса на основание чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 234
лева /двеста тридесет и четири лева/. Жалбоподателят обжалва електронния фиш, като счита
същия за неправилен и незаконосъобразен и моли да бъде отменен. В съдебно заседание не
се явява лично и не изпраща представител. От името на упълномощен представител е
депозирана писмена молба, в която излага становище по съществото на спора.
Процесуалният представител на Директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София - административно-наказващ орган, издал
електронния фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в
съдебно заседание не се явява лично. От негово име е депозирана писмена молба, в която
излага становище по съществото на спора.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима в частта, с която е наложена глоба в размер на 1800 лева за нарушение на
чл.179, ал.3а от ЗДвП, във връзка с чл.139, ал.7 от ЗДвП. В частта, с която е определена
такса на основание чл.10б ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 234 лева, жалбата е
1
недопустима, тъй като определената такса не съставлява административно наказание по
смисъла на ЗАНН и не може да бъде предмет на проверка от съда по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН. В тази част съдебното производството следва да бъде прекратено.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2024 год. около 07.21 часа ППС товарен автомобил Влекач Волво ФХ 4х2 Т,
с рег.№СВ8352РВ, с технически допустима максимална маса над 12 тона се движел по път I-
2, км 112+381. Посоченото превозно средство било заснето от електронна система с
устройство №40182, при което било установено, че за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Същото превозно средство на 23.07.2024 год. било управлявано от жалбоподателя М.
А. М., като се движило в направление от територията на Република България в посока
излизане от страната. В 01.28 часа на граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата след
извършена проверка от служители в отдел ПТРР, ТД „Митница София“ било установено, че
превозното средство е било засечено от контролно устройство с идентификатор №40182 и че
за нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с
номер на нарушението IDAE168BB0AE0BFDE063031F160A2BDE.
След като жалбоподателят е декларирал, че лично той е управлявал превозното
средство към датата и часа на извършване на нарушението на същия бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №BG23072024/5800/Р8-663 от 23.07.2024 год.
за това, че е управлявал пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е била дължима, но не е била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
Актосъставителят е посочил като нарушена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Актът е
бил съставен в присъствие на жалбоподателя и подписан от него без да изложи възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44 от ЗАНН не е
депозирал и допълнителни писмени възражения. Съобразявайки материалите по
административно-наказателната преписка на жалбоподателя е било съставено наказателно
постановление №BG23072024/5800/P8-663 от 15.01.2025 год. на Директора на Национално
тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на М. А. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/ на основание чл.179,
ал.3а от ЗДвП, във връзка с чл.139, ал.7 от ЗДвП, както и такса на основание чл.10б, ал.5 от
Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 234 лева /двеста тридесет и четири лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото и присъединени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
2
описано в наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като ал.2 от същия законов
текст визира такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,
ал.3; Последната дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между
две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
В същото време съгласно нормата на чл.10б, ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от
собственика или ползвателя, респективно от водача на пътното превозно средство за всички
пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън
тези по чл. 10а, ал.7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Не се спори между страните по делото, че нарушението, описано в акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление касае ППС, представляващо Влекач Волво ФХ 4х2 Т, с рег.№СВ8352РВ, с
технически допустима максимална маса над 12 тона, с оглед на което се налага извода, че
същото представлява пътно превозно средство от вида на посочените в чл.10б, ал.3 от ЗП. В
подкрепа на този извод е и представената като писмено доказателство по делото Запис от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението
IDAE168BB0AE0BFDE063031F160A2BDE.
Превозното средство е било засечено на път I-2, км 112+381, който е включен в
обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл.10, ал.1, т.2
от ЗП, които зависят от категорията на ППС и изминатото разстояние. От материалите по
делото се установява, че към момента на преминаване на превозното средство по посочения
пътен сигмент, а именно на 19.07.2024 год. в 07.21.15 ч. за него не е била заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.2 от ЗП.
За посоченото нарушение административно-наказващият орган е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач на
посоченото ППС, като на същия е било наложено наказание по чл.179, ал.3а от ЗДвП. С
оглед на изложеното съдът намира, че правилно, съобразявайки нормата на чл.187а, ал.2 от
ЗДвП е била е ангажирана отговорността на жалбоподателя, доколкото същият е декларирал,
че е управлявал автомобила в момента на извършване на нарушението.
Съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя за несъставомерност на
3
нарушението, с оглед на обстоятелството, че за посочения пътен сигмент е била заплатена
тол такса, но с начален час 45 секунди след констатиране на нарушението. В тази връзка
съдът съобрази разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, съгласно която Водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта
за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице. Следователно жалбоподателят, в качеството си на водач на посоченото ППС е бил
длъжен да изпълни задължението си преди преминаване по посочения участък, а не в един
по-късен момент, макар и с разлика от няколко минути или секунди.
В същото време при преценка размера на наложената санкция и законосъобразността
на наказателното постановление съдът съобрази и константната съдебна практика и по-
конкретно разпоредбите на чл.49, т.3 от Хартата на основните права на ЕС и чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 год. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/EС на Европейския парламент и на Съвета
от 27 септември 2011 год., която трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В този смисъл е и Решение на
СЕС /шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23, постановено по
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд
Хасково (България). По силата на чл.633 от ГПК, решението на Съда на Европейските
общности, произнесени по отправено преюдициално запитване, е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България.
Спрямо фактите по конкретния случай (размерът на неплатената пътна такса за
посочения сигмент/, налагането на имуществена санкция в размер на 1800 лева, създава
санкции на лицето, които са несъразмерни на поставената цел – обезпечаване събирането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Санкцията
се явява допълнителна тежест, която, преценена с оглед тежестта на нарушението,
надхвърля тежестта на извършеното нарушение и е в противоречие с изискванията на
принципа за пропорционалност.
От всичко изложено по-горе се доказва по безспорен начин, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно, неоснователно и неправилно и като
такова следва да бъде отменено с изключение на частта, в която на жалбоподателя е
определена такса на основание чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 234 лева,
4
без да се обсъждат останалите доводи, наведени от страните.
Определената такса по реда на чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на ППС, не
съставлява административно наказание – глоба или имуществена санкция по смисъла на
ЗАНН, поради което не може да бъде предмет на съдебна проверка от съда по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН. С оглед на изложеното жалбата в тази част се явява недопустима, поради
което съдебното производство в тази част следва да бъде прекратено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано.
С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 600 лева, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №BG23072024/5800/P8-663 от 15.01.2025 год.
на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“,
в частта, с която на М. А. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1800 лева /хиляда и осемстотин
лева/ на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, във връзка с чл.139, ал.7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на М. А. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** сумата от 600 лева /шестстотин лева/,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която се обжалва наказателно
постановление №BG23072024/5800/P8-663 от 15.01.2025 год. на Директора на Национално
тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“, в частта, с която на М. А. М.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е определена такса на основание
чл.10б ал.5 от ЗП в размер на 234 лева /двеста тридесет и четири лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
5
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6