Р Е Ш Е Н И Е № 260193
гр. Сливен, 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
367 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл. 318
и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М.К.Г., ЕГН:
**********, с адрес *** срещу Я.В.Г., ЕГН: **********, с
адрес ***, с която е предявен иск за развод с правно основание
чл. 49, ал. 1 СК.
В открито съдебно заседание ищецът и
ответницата се явяват лично и със своите пълномощници - адвокати. Съпрузите представят
подписано от тях писмено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК за прекратяване на
брака по взаимно съгласие.
С протоколно определение от 16.03.2021 г.,
на основание чл. 321, ал. 5 ГПК, съдът е трансформирал производството по делото
в охранително такова по чл. 50 СК - развод по взаимно съгласие.
Страните желаят сключеният между тях граждански
брак да бъде прекратен по взаимно съгласие. Постигнали са споразумение по чл. 51,
ал. 1 СК, с което уреждат своите лични, семейни и имуществени отношения. В съдебно заседание
страните поддържат искането си за прекратяване на брака по взаимно съгласие и
утвърждаване на постигнатото между тях споразумение.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, а се установява и от
писмените доказателства по делото, че молителите Я.В.Г. и М.К.Г. са сключили граждански
брак в гр. Сливен, за което е съставен Акт № 143 от 17.04.1999 г. Съпругата е приела
фамилното име Г.. От брака си страните нямат непълнолетни деца. Лично пред съда,
съпрузите декларират желанието си бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие.
Съгласно представеното по делото писмено споразумение
по чл. 51 СК между молителите за уреждане последиците от прекратяване на брака,
съпрузите са постигнали съгласие след прекратяване на брака съпругата Я.В.Г. да
възстанови предбрачното си фамилно име Вълева, а придобитият по време на брака товарен
автомобил Тойота Авенсис да бъде поставен в дял на съпруга. Страните заявяват,
че няма да дължат издръжка помежду си, че нямат парични влогове и банкови сметки,
както и еднолични търговци и фирми, придобити по време на брака със семейни
средства, а ако някой от тях има такива, то същите са негова изключителна
собственост. Страните са уговорили също, че ако някой от съпрузите е поел
задължение, сключил/подписал е какъвто и да е облигационен договор преди
прекратяването на брака с влязло в сила решение, то задължен за изпълнението му
е само и единствено същият съпруг. Същото се отнася и при подписан запис на
заповед с дата на издаване, предхождаща прекратяването на брака. Съпрузите са
постигнали съгласие и разноските по делото да се поемат от всеки от тях така,
както са направени.
Предвид становището на страните, съдът
приема за установено, че съгласието на съпрузите за прекратяване на сключения
между тях граждански брак е сериозно и непоколебимо.
Подписаното и поддържано пред съда лично от молителите
споразумение е пълно и законосъобразно. В него са уредени личните, семейните и имуществените
отношения между страните при изпълнение изискванията на чл. 51 СК.
Предвид изложеното, съдът намира, че бракът между Я.В.Г.
и М.К.Г. следва да бъде прекратен на основание чл. 50 СК, като последиците от развода
бъдат уредени съобразно споразумението между тях, което съдът следва да утвърди.
Относно държавната
такса:
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 40 лв., която следва да бъде заплатена
от молителите поравно.
Съгласно чл. 7, т. 1 от
Тарифата, държавната такса за поставения в дял на молителя Г. лек автомобил следва
да бъде в размер на 2 % върху застрахователната му стойност, а именно 24,00 лв.
Така мотивиран и на
основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Я.В.Г., ЕГН: **********, с адрес *** и М.К.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, за който е съставен Акт за граждански
брак № 143 от 17.04.1999 г. на Община Сливен, на основание чл. 50 СК, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на
съпрузите.
УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл. 51, ал. 1 СК и съгласно
него ПОСТАНОВЯВА:
В ДЯЛ на М.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес ***, се ПОСТАВЯ
и той става ЕДИНСТВЕН СОБСТВЕНИК на
придобития по време на брака в режим на СИО товарен автомобил ТОЙОТА АВЕНСИС, с рег. № СН 0557 ВН, цвят светло
син металик, с № на двигател JTEGG22B105008787, год.
на производство 2002 г., със застрахователна стойност 1200 лева.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Я.В.Г., ЕГН: **********, да възстанови предбрачното си фамилно име ВЪЛЕВА.
ОБЯВЯВА, че съпрузите не дължат издръжка помежду си след прекратяване на брака.
ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат парични влогове и банкови сметки, както и еднолични
търговци и фирми, придобити по време на брака със семейни средства, а ако някой
от тях има такива, то същите са негова изключителна собственост.
ОБЯВЯВА, че ако някой от съпрузите е поел задължение, сключил/подписал е
какъвто и да е облигационен договор преди прекратяването на брака с влязло в
сила решение, то задължен за изпълнението му е само и единствено същият съпруг.
Същото се отнася и при подписан запис на заповед с дата на издаване,
предхождаща прекратяването на брака.
ОСЪЖДА Я.В.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати по сметка
на Районен съд - Сливен сумата от 20,00
лв. /двадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса за
производството по делото.
ОСЪЖДА М.К.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати по сметка
на Районен съд - Сливен сумата от 44,00
лв. /четиридесет и четири лева/, представляваща окончателна държавна такса
за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: