Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 41

град Габрово, 03.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари ................................. през две хиляди и двадесета година ...................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 1075 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя К.Н.Д. *** е обжалвал Наказателно постановление № 19-1752-000285, издадено на 20.09.2019 година от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП същият е санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Един месец”, наложени на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. По съображения, подробно развити чрез процесуален представител, който е упълномощил по предвидения за това ред, жалбоподателя е счел това наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Към последните спадат и разноски, заплатени на този процесуален представител, които се претендират за присъждане въз основа на предвиденото с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

 Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания не само за оставяне на жалбата без уважение,  но и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя е правоспособен водач от категориите „В” и „АМ”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, който до датата, описана в акта и атакуваното наказателно постановление, е бил санкциониран чрез две други влезли в сила НП за нарушения на норми от ЗДвП, извършени при управление на МПС.

Свидетелите П.Н. и Д.Д. ***. На 19.08.2019 година те са участвали в специализирана полицейска операция по контрол на пътното движение, разпоредена въз основа на издадена от Началника на РУ Габрово заповед с Рег. № 1752з-228 от същата дата. Във връзка с тази заповед и изготвения към нея план-разстановка (материали на л. 33-35 от делото) същите се установили на участък от пътната мрежа, който се намирал на бул. „Трети март” в гр. Габрово. Всеки един от двамата носел униформено облекло и отличителни знаци на служител от националната полиция, като с такива знаци е бил снабден и служебния автомобил, използван при придвижването им до това място.

Около 12,10 часа на 19.08.2019 година св. Н. и Д. забелязали син на цвят лек автомобил „Мицубиши Колт” с Рег. № ЕВ 81-70 ВВ, който се движел по бул. „Трети март” в посока от сградата на КАТ Габрово към центъра на града. Полицейските служители се намирали извън служебната кола „Лада Нива”, която била спряна на прав пътен участък в най-дясната част на платното по посоката на движение, следвана от въпросния автомобил. След като той се приближил към тях, свид. П.Н. подал сигнал за спиране чрез стоп-палка по образец към неговия водач, като посочил и мястото, на което да спре. Въпреки че го видял, водача преминал със своето МПС в лявата лента, а след като впоследствие се върнал обратно в дясната, задминавайки по този начин мястото, на което стоели полицейските служители, продължил да се движи към центъра на града, без да се подчини на подадения знак от св. Н.. Тъй като при тези действия автомобила преминал на близко разстояние от тях, свидетелите П.Н. и Д. Д. успели визуално да установят, че той бил управляван от жалбоподателя К.Н.Д. ***, когото познавали отпреди във връзка със служебната им дейност. Въпреки че чрез описаните действия последният осуетил възможността да му се извърши проверка, заради която бил подаден и самия сигнал за спиране, двамата свидетели не го последвали поради невъзможността да го догонят със служебния автомобил.

В 12,29 часа чрез ЕЕН 112 в ОДЧ на ОД на МВР Габрово бил получен сигнал от лице, представило се с името К.Д. ***, което се обаждало от мобилен номер 0895/******. Това лице съобщило за мъж, излязъл от цивилен автомобил и застанал по средата на пътното платно на бул. „Трети март” № 36 в гр. Габрово, който размахвал полицейска палка и бил облечен с тъмносин панталон и риза, но без фуражка. Според обаждащият се приличал на „кондуктор”. По време на разговора Д. заявил, че не е спрял на подадения сигнал от мъжа, защото се страхувал дали лицето е истински служител на МВР. Разговорът бил приет от св. П.Н., който към този момент изпълнявал функциите на дежурен в ОДЧ и е бил отразен в писмено сведение – на л. 6, изготвено до Началник на РУ Габрово. Въз основа на изложената в него информация този свидетел предприел действия за изясняване на сигнала, при които установил не само, че става въпрос за униформени полицейски служители и техните имена, изпратени на булевард „Трети март” за осъществяване на контрол върху пътното движение, но и обстоятелството, че те са ползвали служебен полицейски автомобил, който е бил снабден с отличителни надписи и устройство за подаване на светлинни сигнали.

Описаните по-горе обстоятелства са били изложени от докладна записка, изготвена на 19.08.2019 година от св. П.Н. ***. Във връзка с тях до жалбоподателя е била изпратена призовка, с която същият е поканен да се яви в РУ Габрово. На 16.09.2019 г., след като К.Н.Д. се явил в сградата на полицейското управление, в негово присъствие и присъствието на свид. Д.Д. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение от св. П.Н., който приел, че след като около 12,10 часа на 19.08.2019 година, в гр. Габрово, по бул. „Трети март” пред № 65, при управление на лек автомобил „Мицубиши Колт” с Рег. № ЕВ 81-70 ВВ в посока центъра на града, след подаден сигнал със стоп-палка по образец от контролен орган не е спрял в най-дясната част на платното за движение или на мястото, посочено от този орган, като е преминал в лявата лента за движение и е продължил движението си към центъра на града, жалбоподателя е осъществил състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Този акт е бил подписан от  жалбоподателя, който се запознал с отразените в същия констатации във връзка с описаното нарушение, но без да изложи конкретни възражения в самия акт по повод на тях. Такива са били направени от него впоследствие, в рамките на допълнителния тридневен срок, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. На същият е било връчено и копие от него. Въз основа на акта впоследствие от Началника на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е било издадено и посоченото Наказателно постановление № 19-1752-000285 от 20.09.2019 година, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

 При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Данните в разписката към приложения на л. 4 от делото екземпляр на НП сочат, че той е получен от жалбоподателя на 08.10.2019 г. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 14.10.2019 г., или преди края на седемдневния срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е съставен на 16.09.2019 година, т.е. преди изтичането на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, който съвпада с 19.08.2019 г. – датата за извършване на нарушението по чл. 103 от ЗДвП. Визирания от ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй като то е издадено преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на това нарушение, което се явява документално установено съобразно предвидения в този закон ред. Актът е съставен от компетентно по смисъла на указаното с чл. 189, ал. 1 от ЗДвП лице, като същият и наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени като задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 2.8 от посочената в последното Заповед с Рег. № 8121з-515/14.05.2018 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 11-12 от НАХД № 1075/2019 г., водят до заключение, че Началника на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е представлявал компетентно по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП лице, разполагащо с права да издава такива постановление за нарушения на норми от посочения закон.

Съпоставката между показанията на полицейските служители и съдържанието на изготвеното от свид. Н. писмено сведение до Началника на РУ Габрово на л. 6 налага заключение, че в производството по настоящото дело са установени обстоятелства, които не са предмет на спор. Те се отнасят не само за факта, че описаният в акта и наказателното постановление автомобил „Мицубиши Колт” с Рег. № ЕВ 81-70 ВВ е бил управляван от жалбоподателя на 19.08.2019 година по булевард „Трети март” в град Габрово, но и че по време на това управление към К.Д. е бил подаден сигнал за спиране, на който той е отказал да се подчини. Обстоятелството, че на посочената дата св. П.Н. и Д.Д. ***, също не е предмет на спор, а при естеството на причините за това, като безспорен следва да се определи и факта, че към нея всеки един от двамата е представлявал орган, който по силата на заеманата длъжност в ОД на МВР Габрово и приложените на л. 33-35 материали е бил натоварен със задължението да осъществява контрол върху движението на ППС по него като част от пътната мрежа на територията на града. Обстоятелството, че посочените лица са познавали жалбоподателя преди 19.08.2019 година също не следва да се подлага на съмнение, тъй като изложените твърдения в тази насока не са оспорени както от самия К.Д., така и от страна на неговия процесуален представител. Заедно с това следва да се има предвид, че тези твърдения на двамата свидетели не са опровергани по никакъв начин и от данните в доказателствените материали.

 След като анализира изложените по-горе обстоятелства и дадените показания от свид. Д. Д. и П.Н., съдът прие, че описаните в акта и постановлението фактически констатации във връзка с нарушението са основани на събраните доказателства. Заявеното от страна на двамата кореспондира по един категоричен начин помежду си, като твърденията, че при изпълнението на техните задължения същите са носели фуражки и униформено облекло не противоречат на нито едно от доказателствата, съдържащи се не само в административно-наказателната преписка, но и на тези, събрани в рамките на съдебното прозводство, образувано въз основа на подадената жалба срещу това постановление. С оглед на изложеното и доколкото показанията на св. Д. и Н. са дадени под страх от наказателна отговорност, не би могло да се счита, че знакът за спиране към жалбоподателя е бил подаден от лице, за което последният е имал основателни причини да счита, че не се явява служител на националната полиция, включително и от аспект на използваната за самото спиране стоп-палка по образец от св. Н., която не би могла да бъде свързана с някакъв „кондуктор”, а именно с полицейски служител. Поради това следва да се заключи, че отказа на Д. да се подчини на този знак е бил напълно умишлен, още повече и при съществуващото предходно познанство между него и двамата свидетели, вследствие на което жалбоподателя е знаел за притежаваното от същите качество на такива служители. Едновременно с него Д. е съзнавал и обстоятелството, че при преминаването със своето МПС покрай тези свидетели той безспорно е бил разпознат като водач на автомобила от тях. С него са били свързани и причините, довели до проведения разговор с ЕЕН 112 и св. П. Н., при който Д. се е опитал да снеме отговорността от себе си, като е посочил несъществуваща причина за отказа да спре на подадения сигнал. От показанията на св. П.Н. и Д.Д. е видно, че обстоятелствата, с които жалбоподателя е обосновал тази причина, не са отговаряли на обективната истина, а по делото няма доказателства, които да установяват, че на 19.08.2019 г. на бул. „Трети март” е имало други служители на ОД на МВР Габрово, натоварени със задължения за контрол във връзка с движението на ППС по него, които биха могли да са подали този сигнал. Вследствие на изложеното следва да се приеме, че жалбоподателя е осъществил състава на нарушението, за което е бил санкциониран, както и че неговата правна квалификация по чл. 103 от ЗДнП е правилно определена. Възраженията във връзка с несъставомерността на извършеното от жалбоподателя като нарушение по този текст не биха могли да бъдат споделени. От нормата на чл. 103 на ЗДвП е видно, че тя съдържа изисквания, които се отнасят както до задължението на водача да спре при наличието на подаден сигнал за спиране от контролен орган, така и до това да изпълнява дадените указания от този орган след самото спиране. Те са различни, и поради това само неизпълнението на едното от тях би се явило достатъчно да ангажира неговата отговорност при подобно поведение.

Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на личността на нарушителя и самото осъществено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, съдът прие наложените за същото наказания за законосъобразни и по отношение на техните размери. Преди всичко следва да се отбележи, че те са определени въз основа на правна норма, която изрично предвижда такива за водач, отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, т.е. при наличие на обстоятелства, каквито са установени и в конкретния случай. От приложените писмени материали е видно, че до 19.08.2019 година жалбоподателя е бил санкциониран с две влизли в сила наказателни постановления за други нарушения на норми от ЗДвП, а това обстоятелство, съпоставено едновременно с естеството на проявеното поведение, с което се характеризира самото нарушение, не би могло да доведе до предпоставки, позволяващи приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН. Ето защо и като е санкционирал жалбоподателя, вместо да приложи посочената норма и да го предупреди писмено или устно, че при повторен случай ще го накаже, наказващият орган е издал едно напълно законосъобразно (в т.ч. и с оглед на указаните в чл.12 от ЗАНН цели на превенцията) наказателно постановление, индивидуализирайки чрез него наложената за нарушението глоба в лицето на минималния по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП размер, под който същата (с оглед на съдържащата се забрана в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН) не би могла да се наложи. В минимален размер се явява наложено и другото наказание, свързано с лишаването на жалбоподателя от право да се управлява МПС. Въз основа на тези съображения съдът намира, че няма причини, които да водят до изменяване или отмяна на издаденото НП, и счита, че като правилно, обосновано и законосъобразно, последното ще следва да се потвърди. С оглед на това не са налице и основания за присъждане на разноски.

Воден от изложеното, на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1-во от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1752-000285, издадено на 20.09.2019 година от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП на К.Н.Д. ***, ЕГН **********, са били наложени ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за СРОК от ЕДИН МЕСЕЦ – на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................