Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу Т.Г.Д. за това, че в периода
от месец април 2018 г. до месец юли 2019 г., включително, в с. Кръстевич, обл.
Пловдив, след като е била осъдена с Решение № 3852/14.12.2016 г., постановено
по гражданско дело № 10044/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, IV
брачен състав, влязло в законна сила на 24.01.2017 г. да издържа свой низходящ
- детето си Б.М.И., с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо 16 /шестнадесет/
месечни вноски по 120 лева всяка, всичко в общ размер на 1920 / хиляди,
деветстотин и двадесет/ лева- престъпление
по чл. 183 ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение и моли да бъде определено наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Счита, че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане
на наказание пробация в размер на 2 години,
което да бъде редуцирано с една трета.
Защитникът на подсъдимата се солидаризира с казаното от прокурора
досежно доказаността на обвинението от обективна и субективна страна. Моли за
наказание пробация в рамките на предвидения в закона минимум.
В правото си на лична защита
подсъдимата поддържа казаното от своя защитник. Изразява съжаление за стореното и
готовност в кратки срокове да заплати дължимата издръжка. В правото си на
последна дума моли за налагане на минимално наказание пробация.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Т.Г.Д.
е родена на ***г*************, *****, б.г., с основно образование, в момента
неработеща, ползваща отпуск по майчинство, разведена, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата Т.Г.Д.
имала сключен граждански брак със свид. М.Б.И., като от съвместното им
съжителство се родили двете им деца - А.М.И. /на 14г./ и Б.М.И. /на 6г./.
Голямата им дъщеря била глухоняма и имала умствен дефицит в развитието си.
Във времето
двамата родители имали съществени различия, не се разбирали, поради което
бащата - свид. М.И. решил да се раздели с половинката си - подс. Т.Д.. За
целта, на 04.07.2016г., депозирал искова молба до Районен съд - гр.Пловдив, с
правно основание по чл.127, ал.2 от СК, за разтрогване на брачния им съюз. Във
връзка с така депозираната искова молба било образувано гражданско дело №
10044/2016г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, IV бр.с. Междувременно, на
същата дата - 04.07.2016г., подс. Т.Д. *** по работа и повече не се върнала,
т.е. изнесла се от семейния им дом и рязко
се дезинтересирала от децата си.
С Решение №
3852/14.12.2016г. по гр. дело № 10044/2016г. по описа на Районен съд —
гр.Пловдив, IV бр.с., в сила на 24.01.2017г., бил прекратен гражданския брак
между подс. Т.Г.Д. и свид. М.Б.И.. Родителските права върху детето били
предоставени на бащата - И., а майката - Д. била осъдена да заплаща, чрез него,
като законен представител, издръжка в размер на по 120 лева/месечно за всяко
едно от децата
им, считано от датата на подаване на исковата молба — 04.07.2016г. до настъпване
на законоустановена причина за нейното изменяне или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното й изплащане. Цитираното съдебно решение влязло в сила на
24.01.2017г.
Подсъдимата
Т.Г.Д. била запозната с
горепосоченото съдебно решение, с което била осъдена да плаща издръжка
за дъщерите си - А.М.И. /на 14г./ и Б.М.И. /на 6г./. Независимо от това майката
— подсъдимата Т.Г.Д. рязко се
дезинтересирала от децата си - не им звъняла дори и за поводи, не
полагала грижи за възпитанието им, както и не
предоставяла редовно законоопределената и необходима за отглеждането им
ежемесечна издръжка. Именно поради което свид. М.И. изпитвал сериозни
финансови затруднения за отглеждането на децата им. Още повече, че с експертно
решение на ТЕЛК № 1130 от 054/20.03.2017г. на А.М.И. били определени 86 % с
чужда помощ, с водеща диагноза: Двустраннаневросензорна загуба на слуха.
Сурдита с неразвит говор. Състояние след кохлеарна имплантация - м.09.2009г.
Умствена изостаналост при глухонемота, за срок до 01.03.2018г.
Поставен
в тази неизгодна и трудна за него житейска ситуация, свид. М.И. взел решение да
замине за чужбина - Република Германия, където имал уредена работа в
строителния бранш. Майка му - свид. А.М.също му помагала финансово, с пари,
изкарани от нея работейки в Кралство Великобритания.
На
20.06.2017г. свид. М.И. депозирал заявление в ДСП - Хасково, за това че се
отказва от грижите за голямата си дъщеря - А.М.И.. Със заповед №
ЗД/Д-РВ-Х-ООЗ/от 19.07.2017г. на директор на дирекция “Социално подпомагане“ -
Хисаря малолетната А.М.И. била настанена в ЦНСТДМУ - гр.Пловдив, тоест от
тогава грижата за отглеждането на малолетното дете било поето от държавата.
Колкото се касае до малката им дъщеря - Б.М.И., тя била оставена за отглеждане
в дома на брата на свид. М.И. - свид. М.Б. М.и съпругата му А.М.М., намиращ се
в с.К., обл.П., ул.“******“. А, свид. М.И. заминал за Германия, където усилено
работел и изпращал пари на посочените по - горе свидетели, с цел задоволяване
на нуждите и потребностите на малолетната Б.И.. Всичко това станало причина
свид. М.И. да подаде жалба до Районна прокуратура - гр.Пловдив, с оглед данни
за извършено престъпление от общ характер, в частност такова по см. на чл.183,
ал.1 от НК. В тази връзка била възложена и извършена проверка, а в последствие
образувано и наказателно производство.
В хода
на висящото досъдебно производство подс. Т.Д. превела на няколко пъти суми по
така определената й законоустановена издръжка, както следва: на 19.04.2018г. -
1000 /хиляда/ лева; на 05.06.2018г. - 325 /триста, двадесет и пет/ лева; на
29.10.2018г. - 322 /триста, двадесет и два/ лева; на 11.12.2018г, - 240 /двеста
и четиридесет/ лева; на 27.08.2019г. - 274 /двеста, седемдесет и четири/ лева; на 13.02.2019г. - 240 /двеста и
четиридесет/ лева, или всичко общо 2401 /две хиляди, четиристотин и един/ лева,
като останали неизпълнени издръжки за периода от месец април 2018г. до месец
юли 2019г., включително, т.е. в общ размер на 16 /шестнадесет/ месечни вноски,
в общ размер на 1920 /хиляди, деветстотин и двадесет/ лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореизложената
фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимата дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от
събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
-обяснения
на подсъдимата дадени на ДП,
-
показания на свидетелите М.М., М.И., А. М.,
А. К., И. М., С. Г., дадени на ДП
-както
и писмени доказателства-Решение № 3852/14.12.2016г. по гр.д. 10044/2016г.на ПРС, справка за
съдимост, вносни бележки за изплатена издръжка, справка за недвижим имот,
удостоверения за кредитен превод, Заповед № ЗД/Д-РВ-Х-003/19.07.2017г.,
уверение от Агенция по вписванията,Решение № 60/4.7.2019г по гр.д. 2868/2018 на
ВКС
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
и призната от подсъдимата, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед
гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички елементи от
обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 183, ал.1 от НК са налице.
Установява се, че за в периода от
месец април 2018 г. до месец юли 2019 г., включително, в с. Кръстевич, обл.
Пловдив, след като е била осъдена с Решение № 3852/14.12.2016 г., постановено
по гражданско дело № 10044/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, IV
брачен състав, влязло в законна сила на 24.01.2017 г. да издържа свой низходящ
- детето си Б.М.И., с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо 16 /шестнадесет/
месечни вноски по 120 лева всяка, всичко в общ размер на 1920 / хиляди,
деветстотин и двадесет/ лева.
Налице са съставомерните признаци от обективна
страна на престъплението по чл. 183 НК- подсъдимата
е осъдена с влязло в сила решение да изплаща издръжка на своята дъщеря, като за
периода след влизане в сила на решението, не са изплатени повече от 2
последователни вноски, в конкретния случай 16.
Според трайната съдебна практика на
ВКС плащането на издръжка до
навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите. Съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс -
„Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си." В
този смисъл в настоящия случай не подлежи на преценка от наказателния съд
конкретната финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още
повече, че тя е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране
размера на дължимата издръжка.
Така изрично Решение № 158/25 октомври 2017 год., трето
наказателно отделение наказателно дело № 690/2017 год. на ВКС, Решение №
182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение на ВКС, Решение № 116/11
юли 2017 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 416/2017 г., Решение № 126 от 06.04.2015 г. по н. д. № 205 /
2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 188 от 04.07.2011 г. по нак. д. №
1157/2011 г. на ВКС, Решение №
111/04.07. 2016 година, трето наказателно отделение, н. дело № 434/2016 година
на ВКС, Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. № 3081/2011 г. на ВКС,
Решение № 138/27 октомври 2017 г., трето
наказателно отделение, наказателно дело № 612/2017 г на ВКС, Решение №
291 от 24.08.2015 г. по н. д. № 828 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение .
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според вече
цитираната трайна и актуална практика на ВКС, за да е налице елементът
съзнателност на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно две
условия:
1.
Деецът да е уведомен за
решението на гражданския съд, с което е
осъден да изплаща издръжка
2.
Да не са налице обективно
съществуващи непреодолими пречки, които са възпрепятствали подсъдимия да
изпълнява имущественото си задължение. Като такива примерни пречки практиката е
приела: неработоспособната възраст, наличие на заболяване, което пречи на
подсъдимия да упражнява правото си на труд, продължителна безработица, която не
е могла да бъде преодоляна въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и
положени добросъвестни усилия за намиране на работа. Изрично следва да се
отбележи, че според цитираната по-горе
практика простата липса на работа,
предвид безусловния характер на задължението да се издържат низходящите по
смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може
сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на
деянието, ако дължащият
издръжка е в трудоспособна възраст и
здравословното му състояние позволява да работи. Още по-малко може
липсата на работа да бъде извинителна причина, ако лицето не е изпълнило
задължението си да се регистрира в
бюрото по труда, доколкото това действие представлява израз на минималните възможни и необходими усилия,
които лицето би могло да положи, за да създаде предпоставки за изпълнение на
безусловното си задължение да издържа своите низходящи.
Във връзка с безусловността на задължението да се заплаща издръжка на
низходящите следва да се отчете и Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. №
3081/2011 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че дори
пребиваването на дължащия издръжка в затвора не води до обективна невъзможност
за изплащане на издръжка, при положение, че режимът който му е определен за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода принципно е позволявал да полага
труд в затвора, като с липсата на упражняване на тази възможност деецът сам се е поставил в невъзможност
да изпълнява задължението си по влязлото в сила решение на гражданския
съд, което е достатъчно за обуславяне
на субективна съставомерност на деянието.
В обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано наличието на някоя от непреодолимите пречки,
поставящи дееца в обективна невъзможност да изпълнява безусловното си
задължение за издръжка- нетрудоспособност, влошено здравословно състояние и др.
Предвид характера на процедурата, по която е протекло производството, а именно
съкратено съдебно следствие с признание на всички факти обстоятелства, описани
в обвинителния акт, за съда съществува забрана
да установява нови факти относими към обективната или субективна съставомерност
на деянието, които не са описани в обвинителния акт.
Така изрично Решение № 118 / 24.04.2017 г., Второ наказателно отделение,
К.Н.Д. 86/17 г. на ВКС, Решение № 142/ 04 юли 2017 г., І НО, касационно дело №
533 по описа за 2017 г. на ВКС, Решение
№ 140/ 03 октомври 2017 год., трето наказателно отделение, наказателно
дело № 636/2017 год. на ВКС, Решение №165/01.10.2019 по дело №571/2019 на ВКС, Решение №46/08.04.2019 по дело
№47/2019 на ВКС.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да не
съществуваше процесуална забрана за установяване на обстоятелства неописани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по конкретното дело от събраните доказателства не се доказва наличието
на някои от обективните непреодолими причини, които биха могли да
обусловят субективна несъставомерност на деянието.
Точно обратното-надлежно е описано в обвинителния акт, а се установява
от обясненията на подсъдимата, дадени на досъдебна фаза и от приложените
кредитни преводи и платежни известия, че точно през инкриминирания период, подсъдимата е била трудово заета,
получавала е доходи и е изплащала
издръжки за минало време с оглед ползване от привилегията по чл. 183,
ал.3 НК.
От всичко гореизложено е видно, че деянието освен от
обективна, е съставомерно и от субективна страна. Подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на
деянието, предвиждала е настъпването на обществено опасните му последици и
пряко е желаела това. Налице е и изискуемото от субективна страна съзнание за
неизпълнение на задължението за плащане на издръжка, съпроводено с осъзнаване
на субективната възможност това да бъде сторено, при полагане на дължимите от
чл. 143, ал.2 СК необходими и възможни усилия и въпреки това, издръжката не е
заплащана.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 183, ал.1 НК се
предвижда наказание до една година лишаване от свобода или пробация. При
преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира,
че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК, като се предпочете
по-леката алтернатива от алтернативно предвидените санкции.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете липсата на предходна съдимост на подсъдимата,
добрите характеристични данни и липса на други противоправни прояви, относително младата възраст, направеното още
на досъдебна фаза самопризнание и съдействие за разкриване на обективната
истина, изразеното разкаяние за извършеното, заявената
готовност за в бъдеще да изплаща издръжката, за която е осъдена, проявената
добросъвестност в хода на досъдебното производство , изразена в заплащането на
дължимата издръжка за част от периода, за който и е било повдигнато обвинение,
както и констатираната непосредствено в съдебно заседание бременност на
подсъдимата.
Досежно посочената относително млада възраст-30 години следва да се
отбележи, че съдът я отчита, но нейното значение не следва да се надценява при
определяне на наказанието, доколкото подсъдимата реално вече е преминала
възрастта, която практиката характеризира като период на социална
незрялост, на младежка импулсивност, на незавършен процес на адаптация към
правилата на социалното общежитие, на потепърва формираща се нагласа и отношение
към запретения характер на престъпните прояви и тяхното негативно отражение в
обществото.
Не следва да се абсолютизира и значението на констатираното изплащане на
част от дължимата издръжка за минал период. Макар този акт като цяло да
заслужава изцяло положителна обществена оценка, не може да се пренебрегне
обстоятелството, че предприетото изпълнение е започнало не под влияние на
някакъв вътрешен морален императив, а едва в хода на висящо досъдебно
производство и то след разясняване на привилегията по чл. 183, ал.3 НК. Следва
да се отбележи и че подсъдимата реално вече е била бонифицирана за последващото
добросъвестно поведение в хода на досъдебното производство, като от обвинението
са отпаднали месеците, за които тя макар и по-късно е заплатила дължимата
издръжка.
Не следва да се надценява и значението на заявената готовност в бъдеще да
се заплаща редовно издръжка. Действително това обстоятелство би могло да се
разглежда като индиция, че целите на наказанието спрямо подсъдимата вече са
постигнати, но от друга страна не може да не се отчете и факта, че тази
готовност към момента на постановяване на присъдата представлява само едно
субективно намерение, за което не е известно дали ще се реализира в
действителността.
Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат големия брой неплатени
месечни вноски за издръжка, относително високия абсолютен размер на неплатената
издръжка-1920 лева, констатираното в хода на досъдебното производство
дезинтересиране на подсъдимата от двете
й деца, така и тежките несъставомерни последици от неизпълнение на задължението
за изплащане на издръжка, а именно бащата М.И. бил принуден да се откаже от
грижите за едното си дете и същото било настанено в дом по административен ред,
другото оставил за отглеждане и възпитание на свои роднини, а сам бащата
заминал за чужбина, за да печели препитание.
Действително защитата оспорва да е налице дезинтересиране от децата. Това
обстоятелство обаче е двукратно повторено в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изрично е признато от подсъдимата по реда на чл. 371, т.2 НПК.
С оглед процедурата, по която е протекло производството това
обстоятелство, веднъж надлежно признато от подсъдимия, не подлежи на
опровергаване. така изрично Решение №203/22.02.2019 по дело №578/2018 на ВКС,
Решение № 272/13.01.2017 г., Наказателна
колегия, второ наказателно отделение, наказателно дело № 896/2016 г. на ВКС,
Решение № 2/ 16 март 2018 година, трето
наказателно отделение, н. дело № 1254/2017 година на ВКС,
При съвкупния анализ на посочените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът намира, че на дееца следва да се
наложи наказание пробация в размер на 9 месеца при следните пробационни
мерки:
1. По чл. 42 А, ал. 2, т. 1 от НК
задължителна регистрация по настоящ адрес:***, с явяване пред пробационен
служител или определено от него лице два пъти седмично за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА;
2. По чл. 42 А, ал. 2, т. 2 от НК
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
Съдът намира, че така
определеното наказание ще съдейства за постигане целите, както на генералната,
така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат
правата на подсъдимата. Определеният размер на наказанието съответства на
степента на обществена опасност на престъплението и на подсъдимата. Така предвидения размер пробация според съда
не би се явила и пречка за подсъдимата свободно да упражнява трудова дейност,
за да е в състояние за в бъдеще да изплаща издръжката за която е осъдена, като
в същото време размера на определената санкция не позволява на подсъдимата да
остане с впечатление, че е останала за ненаказана за неправомерната си и
обществено опасна постъпка.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че при
ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение и на двамата
подсъдими настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца.В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика. В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело
№598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37
от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29
ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Според съдът неприложим в случая е чл. 55 НК,
доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова, което би
обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните
случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и определяне на
наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още повече, че по
делото са констатирани и значителен брой отегчаващи обстоятелства
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................................
Вярно
с оригинала.
С.
Д.