Решение по дело №1076/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по жалбата на Т.П.К., ЕГН **********, против Решение № 516/03.04.2023г., постановено по АНД № 3243/2022 година на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К № ***, издаден от ОД на МВР Варна. С обжалвания електронен фиш на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че РС е стигнал до неправилни изводи относно собствеността на МПС, като същото не е собственост на К., а на Министерство на отбраната – Българска армия. Твърди, че ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон – бил издаден на 19.05.2022г., а не веднага след установяване на нарушението – 01.11.2021г., че не е доказано по безспорен начин точното място на извършване на нарушението, в Протокола за използване на АТСС липсвали номер на първо и последно статично изображение, което правело невъзможно да се установи дали с посочената в ЕФ камера е заснето нарушението. Моли за отмяна на решението. Претендира присъждане на възнаграждение за адвокат за двете инстанции.

Ответникът - ОД на МВР – Варна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационнит основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от Т.П.К. срещу Електронен фиш Серия К № № ***, издаден от ОД на МВР Варна, с който на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено на административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.

Нарушението, според ЕФ, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство CORDON-M2, № MD1194 и се състои в следното: На 01.11.2021 г., в 12.20 часа, в ОБЛАСТ Варна, община Аврен /извън населено място/, по път – първи клас 9 от гр. Бургас в посока към гр. Варна, до кръстовището за парк „Хепи Ленд“ при въведено ограничение за скоростта от 60 км/ч, обозначено с пътен знак В-26, с МПС ****, с рег. № **** е установена стойност на скоростта 102 км/ч, т. е. превишената стойност на скоростта е 42 км/ч.

За да потвърди процесния електронен фиш, РС - Варна приема следното: Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. При издаване на ЕФ е съобразена нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, регламентираща изчерпателно отделните реквизити от съдържанието на ЕФ, както и утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, поради това възраженията относно неговото съдържание, дата и начин на издаване и др. са неоснователни.

Предвид писмените доказателства по делото е прието, че безспорно се установява извършването на процесното нарушение.

Прието е, че нарушението е установено с АТСС, което е одобрен тип за измерване, преминало съответните проверки, а и нарушението е документирано със снимка. По делото е приет Протокол от проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021г., установяващ, че средството за измерване е преминало метрологичен контрол. Приет е и протокол за установяване местоположението на АТСС на 01.11.2021г. от 11.00ч. до 13.00ч. на посоченото в ЕФ местоположение. Не са споделени възраженията, свързани със съдържанието на електронния фиш. Правилно е приложена санкционната норма, като е приспаднат допустимият толеранс от +/- 3%, предвид и фиксирания в закона размер на глобата.

Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, поради което следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.

По наведените в касационната жалба твърдения съдът, намира същите за неоснователни. В справката, приложена по делото, в която е отразена датата 19.05.2022г., посочена в жалбата като дата на съставяне на ЕФ, е посочена и друга дата – 29.07.2022г. Видно от справката, в тази колона се вписват датите, на които е съставен/връчен ЕФ. В случая, датата 19.05.2022г. е датата, на която ЕФ вероятно е изпратен към ОД на МВР Сливен за връчване на водача, а датата 29.07.2022г. – датата на връчването му.

Неоснователно е и твърдението, че не е доказано мястото на извършване на нарушението. Мястото е описано достатъчно ясно и конкретно, като по делото пред ВРС са събрани и доказателства за наличието на пътен знак В-26 при км. 139+581, установяващ ограничението на скоростта.

Възражението за това, че липсата на номера на първото и последното статично изображение в протокола за използване на АТСС, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, също не се споделя. Наличието или липсата на тези данни не води до незаконосъобразност на ЕФ, тъй като доказателствената стойност на този протокол е свързана с установяване на мястото и времето на позициониране на техническото средство, като отбелязванията в него на тези факти са достатъчни, за да бъде установено, че с това техническо средство, на това място и по това време е установено превишението на скоростта.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Независимо от този изход на спора, съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като не е направено искане за това.

Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 516/03.04.2023г., постановено по АНД № 3243/2022 година на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: