О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...12.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.М.
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 1878 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано
по частна жалба от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, срещу Определение №12307/20.09.2019г., постановено по гр.д.
№13134/2019г. по описа на
Варненски районен съд, в частта, с която производството по предявения от
жалбоподателя срещу М.В.М.
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД е прекратено до
размера от 543.87 лева, представляваща неизплатена възнаградителна лихва за
периода от 01.07.2018г. до 01.03.2019г., за която сума е издадена заповед №
1894/07.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 3409/2019г. на ВРС и в частта, с която заповедта за изпълнение
е обезсилена в тази част.
Във въззивната
частна жалба се поддържа, че определението е
неправилно в обжалваната част. Поддържа, че за падежиралата
до подаване на заявлението част от възнаградителна
лихва искът е допустим. От общия размер на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение - 967.36 лева, дължимото договорно възнаграждение за
периода до датата на образуване на заповедното производство възлиза на 543.87
лева, поради което се прави искане за отмяна на определението в тази част и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия по иска.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това
са следните:
Производството по
гр.д. №13134/2019г. на ВРС, е образувано след дадени указания
по чл.415 от ГПК по ч.гр.д. № 3409/2019г. на ВРС във връзка с постъпило
възражение по чл.414 от ГПК от длъжника срещу издадена заповед №
1894/07.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД против М.В.М. за сумите, както
следва: 2000 лева - главница по договор за потребителски кредит от 03.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението – 01.03.2019г., до окончателното изплащане на вземането, 947.36
лева – договорно възнаграждение, 2400.96 лева – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги, 12.68 лева – лихва за забава за периода 02.07.2018г.
– 04.09.2018г., 30 лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
и 158.22 лева - съдебно деловодни разноски.
С исковата молба
като предмет на иска по чл.422 от ГПК са въведени само претенциите за главница
в размер на 2000 лева, възнаградителна лихва в размер
на 947.36 лева и възнаграждение за допълнителен пакет услуги в размер на
2400.96 лева.
Както в
заявлението по чл.410 от ГПК, така и в исковата молба претенциите са основани
на твърдения за настъпила на 04.09.2018г. предсрочна изискуемост, на основание
чл.12.3 от ОУ, поради неплащане на нито една погасителна вноска и след
изпратено с обратна разписка уведомление до длъжника.
В заявлението по
чл.410 от ГПК, както и в исковата молба, не е посочен период, за който е
начислена претендираната възнаградителна
лихва. Във връзка с дадени от исковия съд указания с уточнителна
молба от 19.09.2019г. е конкретизирано, че договорната лихва се претендира за
периода 01.07.2018г. – 01.06.2020г.
С обжалваното
определение исковото производство е прекратено по иска с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД в пълния му предявен
размер от 947.36 лева, претендиран като неизплатена възнаградителна лихва за периода 01.07.2018г. –
01.06.2020г.
Определението е
обжалвано само по отношение на част от договорната лихва, начислена до подаване
на заявлението – 01.03.2019г., в размер на 543.87 лева, а за разликата до пълния предявен размер – 947.36 лева,
определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Настоящият
съдебен състав намира, че нередовността на заявлението по чл.410 от ГПК,
изразяваща се в липса на посочен период на възнаградителната
лихва, е отстраним в исковото производство.
В случая в
исковото производство са дадени надлежни указания за отстраняване на посочената
нередовност, които обаче не са изпълнени в цялост с постъпилата уточнителна молба. Посоченият в нея период на възнаградителната лихва 01.07.2018г. – 01.06.2020г. не
съответства на поддържаните в исковата молба твърдения за настъпила на
04.09.2018г. предсрочна изискуемост на вземането. По този начин в
обстоятелствената част на исковата молба възниква противоречие, което подлежи
на отстраняване по реда на чл.129 от ГПК. На ищеца е следвало да бъдат дадени
указания да уточни дали твърди, че цялата начислена по първоначалния
погасителен план възнаградителна лихва, дължима до
крайния падеж по договора – 01.06.2020г., е станала предсрочно изискуема на
04.09.2018г. или се претендира възнаградителна лихва
след твърдяната дата на прекратяване на договора, като в този случай да посочи
основанието за нейната дължимост.
Извършването на
това уточнение има обуславящо значение за преценката по допустимост на
производството по чл.130 от ГПК. Това е така, тъй като надлежно упражненото потестативно право на предсрочна изискуемост води до лишаване
на длъжника от преимуществото на първоначално уговорения срок, което от своя
страна има за последица отпадане на първоначално уговорените падежи. Когато
ищецът се позовава на упражнено преди предявяване на иска право на предсрочна
изискуемост, предявяването на вземания, които преди преуреждането
на отношенията са били с падеж след предявяване на иска, се явява допустимо. Нещо
повече, наличието на осъществен фактически състав на предсрочна изискуемост е
въпрос по основателност на иска. При положителен извод на съда по този въпрос дължимостта на възнаградителна
лихва след установената от съда дата на предсрочна изискуемост е също въпрос по
същество, а при извод за липса на предпоставките за предсрочна изискуемост - на
присъждане подлежат всички падежирали до края на
устните състезания пред втората инстанция вноски, включително и тези след предявяване
на иска. Следователно при наведени твърдения за упражнено потестативно
право по чл.60 от ЗКИ, посочването на периода на възнаградителната
лихва по първоначалния погасителен план има за цел единствено да уточни начина,
по който е формиран размерът на вземането, а не следва да се възприема като
предявяване на бъдещо (неизискуемо) вземане.
Настоящото
произнасяне е ограничено от въведените с частната жалба предели на въззивната проверка, които в случая се свеждат до
допустимостта на претенцията за възнаградителна
лихва, начислена до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК –
01.03.2019г., в размер на 543.87 лева. В тази част претенцията се явява
допустима както по изложените по-горе съображения, така и поради
обстоятелството, че включва вземания с настъпил към датата на предявяване на
иска по чл.422 от ГПК падеж. По тези съображения по отношение на тази претенция
не са налице предпоставките по чл.130 от ГПК за прекратяване на производството
по делото.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, атакуваното определение следва да
бъде отменено в обжалваната част, а делото – върнато на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №12307/20.09.2019г.,
постановено по гр.д. №13134/2019г.
по описа на Варненски районен съд, в частта, с която производството по
предявения от “ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, срещу М.В.М. иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД е прекратено до размера от
543.87 лева, представляваща неизплатена възнаградителна лихва за периода от
01.07.2018г. до 01.03.2019г. по договор за потребителски кредит № **********, за която сума е издадена
заповед № 1894/07.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в производството по ч.гр.д. № 3409/2019г. на ВРС, както и в частта, с която заповед № 1894/07.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3409/2019г. на ВРС е обезсилена в
тази част.
ВРЪЩА
делото на Варненски районен съд
за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, гр. София, срещу М.В.М. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.240, ал.2 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 543.87 лева, представляваща
неизплатена възнаградителна лихва за периода от 01.07.2018г. до 01.03.2019г. по договор за
потребителски кредит № **********, за която сума е издадена заповед № 1894/07.03.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
3409/2019г. на ВРС.
В останалата част Определение №12307/20.09.2019г., постановено по
гр.д. №13134/2019г. по описа на
Варненски районен съд, не е обжалвано и е влязло в сила.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.