Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1426 28.10.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
Д. ГАЛЬОВ
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1874 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.Ч., гражданин на
Р.Румъния, роден на ***г. в Р.Украйна, чрез упълномощения адвокат- Д.Б. от БАК,
със съдебен адрес: ***, против Решение № 675 от 23.06.2020г., постановено по
НАХД № 1616 от 2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0769-001169
от 06.04.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР-гр.Бургас, сектор
„ПП“, с което на касационния жалбоподател за извършено нарушение
на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени наказанията „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното
съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че към момента на
проверката водачът Ч. не разбирал какво точно се иска от него, за да изпълни
указанията на контролните органи, тъй като не му било осигурен преводач на
разбираем за него език. Само показанията на тримата полицейски служители не
били достатъчни да се приеме, че касаторът е разбирал какво трябва да изпълни,
при положение, че органите на МВР давали своите указания на български език,
какъвто се твърди, че не владеел. Не била осигурена възможност на
санкционираното лице да изложи писмените си възражения в тридневен срок, както
указва чл.44 от ЗАНН. Изразява се несъгласие и с тезата на съда относно спазване
на процесуалните права на чуждия гражданин в хода на процедурата по
установяване на процесното нарушение и налагането на административните
наказания.
Прави се искане, касационната инстанция да отмени
оспореното решение на Районен съд – гр.Бургас и вместо него да постанови друго,
с което да отмени наказателното постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание, касаторът не се явява
лично, но се представлява от упълномощения си представител, който поддържа
жалбата. Не ангажира нови доказателства, допустими в касационното производство.
Ответникът по касация, не се представлява и не
ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението
на първата инстанция да бъде оставено в сила.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, въз основа на събраните по делото
доказателства, като обсъди доводите и възраженията на страните и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – Бургас било
образувано по жалба на касатора, против наказателно постановление № 20-0769-001169 от 06.04.2020г, издадено от
Началник група към ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „ПП“, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени наказанията „глоба“
в размер на 2000 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Като
фактическо основание за налагане на така описаните санкции, наказващият орган посочил,
че Д.Ч. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба
на алкохол с техническо с-во „Дрегер Алкотест 7510“, с фабричен № ARBB 0062 и не изпълнил предписание за
изследване, съгласно талон за медицинско изследване № 0067190.
С оспореният съдебен акт, РС потвърдил наказателното
постановление, а за да постанови това решение съдът приел, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП не били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Според решаващият
съд актът и НП били издадени от компетентен орган и съдържали всички необходими
реквизити. Било прието, че от събраните по делото доказателства, се установява,
че на 04.04.2020г. около 02.15 часа на територията на Община Бургас, Автомагистрала
“Тракия“, на пътен възел „Българово“, в посока към гр.София именно Д.Ч. е бил водач на автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег.№ WND 72986, а в качеството си на водач на МПС
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с посоченото
средство. Съдът, обосновал извода си за осъщественото административно нарушение,
като обсъдил подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства,
включително показанията на четиримата изслушани по делото свидетели, в това
число и изслушаният по искане на защитата- свидетеля Н. С.. Описана е установената фактическа
обстановка, като са пресъздадени възприятията на свидетелите относно факта от
кое лице е бил управляван автомобила, което обстоятелство не е спорно по
делото. Впрочем, фактическата обстановка по делото не е спорна, тъй като нито
се оспорва качеството на касатора на водач на МПС, нито факта, че е управляван
автомобила на посоченото време и място. Не се оспорват и констатациите на
органите, във връзка с отказа на Ч. да бъде проверен за употреба на алкохол, а
се твърди, че той не разбирал български език и въобще не е разбрал какво се
иска от него, за да го изпълни. В този смисъл, според касатора и неговият
пълномощник съществено са нарушени процесуалните му права в процеса и това е
достатъчно основание за цялостна отмяна на издаденото НП.
Противно на изложеното в
касационната жалба, съдът е направил обективен анализ на приобщените гласни
доказателства, като е посочил кои показания кредитира и кои не, съответно по
какви причини. Изводът, че процесуалните права на подведеното под отговорност
лице не са нарушени в хода на производството се споделя и от МНОЗИНСТВОТО на
състава от настоящата инстанция. Решаващият състав обосновано и задълбочено е
обсъдил фактите по случая и с отречената теза на жалбоподателя за нарушаване на
правата му, предвид липсата на преводач по време на проверката, се солидаризира
и настоящият съдебен състав. На основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК
МНОЗИНСТВОТО на касационният съд препраща към мотивите на РС-гр.Бургас, без да
ги преповтаря.
В отговор на аргументите
в касационната жалба следва да се отбележи и следното:
Неоснователни са доводите на касатора и
досежно нарушаване на правата му във връзка с неспазеният тридневен срок за
подаване на възражения, считано от връчване на акта. Вярно е, че наказателното
постановление е съставено два дни след изготвяне на акта, но по никакъв начин
този факт не е попречил на санкционираното лице да възразява, да обжалва
наложените му наказания, да излага твърдения и да ангажира доказателства, от
които възможности очевидно се е възползвал в производството пред съда.
Предоставена му е възможност да ангажира доказателства в подкрепа на своята
теза, които съдът е допуснал и анализирал в съдебния акт, респективно
гарантираните от закона права на нарушителя не са нарушени с факта, че НП е
издадено два дни след АУАН и в този смисъл не е изминал тридневния срок по
чл.44 от ЗАНН за депозиране на възражения. Следва да се отбележи, че този срок
не ограничава по никакъв начин нарушителят да ангажира доказателства в процеса,
тъй като в административно-наказателното производство не съществува преклузия
за събирането на доказателства в хода на процеса пред първоинстанционния съд,
поради което е осигурена безпрепятствена възможност на това лице да упражни
правата си в пълен обем, според МНОЗИНСТВОТО на настоящия съдебен състав.
Освен изложеното, в
отговор на наведените от касатора доводи следва да се отбележи и следното:
Показанията на
изслушаните по делото свидетели, които са служители на МВР са еднопосочни по
отношение на факта, че водачът Ч. добре е разбирал какво се иска от него и
каква проверка се извършва. Показателно за този извод е заявеното от
свидетелите, че той е предоставил всички документи, които са му изискани
конкретно в хода на проверката от проверяващите служители, поради което не би
могло да се твърди, че не разбира български език, при положение, че служителите
са разговаряли с него именно на такъв език. Няма никаква логика всички тези
служители да свидетелстват срещу това лице, при липсата на каквито и да било
твърдения за пристрастност или предубеденост от страна на проверяващите, след
като няма данни за предходни служебни взаимоотношения между тях и това лице или
други /лични/ отношения, които да обосноват извод, че тези показания не могат
да се кредитират с доверие. В този смисъл, като обосновал изводите си в
съответствие с ангажираните в процеса гласни доказателства съдът подходил
абсолютно обективно и правилно. Изрично е изтъкнато по каква причина не се
кредитират показанията на доведеният от жалбоподателя свидетел С., а именно
поради наличието на взаимоотноше-ния /между свидетеля и жалбоподателя/, които
са основание само неговите показания да се приемат за пристрастни и
необективни. Този извод съответства и на формалната логика, след като самият
свидетел С. сочи, че се познава с Д.Ч. „от
около година го познавам, приятел е на мой приятел. Живее във Влас…“
Наличието на данни, че касаторът пребивава в населени места на територията на
Република България /освен във гр.Свети
Влас/, се потвърждава и от заявеното от него обстоятелство, по време на
проверката, когато въпрос на полицаите от образуваното КПП къде отива, „той каза, че отива при жена си в Пловдив“.
Видно от показанията на свидетелите извършили проверката, при пристигането на
лекар и медицински автомобил „като дойде
линейката всичко му мина. Пред доктора отказа да бъде прегледан…“ /протокол
от съдебно заседание на 09.06.2020 на РС-гр.Бургас/. Тези показания
кореспондират и на информацията, попълнена от лекаря относно пациента Д.Ч., а
копие от фиша за посещение от екип на ЦСМП –Бургас е приложен също по делото.
Предвид изложеното, МНОЗИНСТВОТО на касационният
състав, счита, че решението
на БРС е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на РС подлежи на
обжалване пред Адм. съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е
изследвал фактическата обстановка, като изложил подробни мотиви и е анализирал
събрания по делото доказателствен материал, установяващ законосъобразно
ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Тези
съображения се споделят и от МНОЗИНСТВОТО на настоящия съдебен състав.
Няма спор относно факта,
че не е осъществена валидна проба на водача на превозното средство с техническо
средство за установяване употреба на алкохол, нито се твърди, че е дал кръвна
проба за анализ. Напротив, с действията си водачът очевидно е целял осуетяване
на тази проверка, като симулирал влошено здравословно състояние, а при пристигането
на лекаря отказал преглед.
Показателно за това, че
водачът добре е разбирал естеството на проверката е и заявеното от него, а
именно, че след като отказал да подпише акта, заявил пред свидетелите, че „ако му вземем книжката, той ще си вземе нова
в Румъния. Това той го каза на български език“, както и по-нататък в
показанията „ако му бъде осигурен
преводач щяло да падне делото, тъй като докато дойдел преводача щял да
изтрезнее…“
Въпреки посоченото, в
хода на производството пред съда на жалбоподателят е осигурен преводач, а
съдебният акт му е преведен и писмено на съответния език, видно от материалите
по делото и са спазени законните му права в процеса.
Обобщено, доводите за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ограничили правата на
водача Д.Ч. по време на извършената проверка са неоснователни, според
МНОЗИНСТВОТО на състава от Адм. съд-гр.Бургас.
Решаващият съд изтъкнал, че размерът на наложените
наказания бил определен в съответствие с указаното от законодателя, като правилно
било наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от две години /24
месеца/, които били фиксирани от законодателя в приложимата норма и не могат да
бъдат редуцирани.
Закономерно,
при този изход на делото съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
По изложените съображения, мнозинството
на настоящия касационен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, от което
произтича оставянето му в сила, респективно жалбата следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 675 от 23.06.2020г.,
постановено по НАХД № 1616 от 2020г. по
описа на Районен съд – Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
/О.М./ 2.