Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното съдебно
заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ц.В., като
разгледа докладваното съдията гр. дело
№1219/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от
Г.Т. срещу К. "П.К.Н. осъдителен иск с правно основание чл.14, ал. 1 от ЗК
за заплащане на сумата от общо 4062,91 лв., от която 405 лв. удържани суми от
трудово възнаграждение за взаимоспомагателна каса по сметка 499 ВСК и 3657,91
лв. удържани суми от трудово възнаграждение за спестовна каса по сметка 174,
ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба – 31.10.2018 г.
до окончателното изплащане.
Ищецът твърди,
че е бил член на ответната кооперация, като с решение №3/06.04.2017г.
членството му е било прекратено. Поддържа, че е внасял суми за взаимоспомагателната
спестовна каса (ВСК) в размер на 405лв. по сметка 499 и 3657,91лв. по сметка
174 или общо в размер на 4062,91лв.. Твърди, че след прекратяване на членството
ответната кооперация не му е изплатила горепосочените суми, за което е подавал
заявления до същата.
Ответникът, в
срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
При така
релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяване на следните материални предпоставки /юридически факти/ : 1)
Ищецът да е бил член на ответната кооперация и членството му впоследствие е прекратено;
2) От трудовото възнаграждение на ищеца по време на членството да са удържани
вноски за взаимоспомагателна каса и спестовна каса в твърдения размер; 3) След
прекратяване на членството удържаните вноски да подлежат на връщане; 4)
Вноските да не са получени обратно. Обстоятелствата от 1) до 3) включително
следва да бъдат установени от ищеца. В случай, че се установят първите три
предпоставки, ответникът носи тежестта да докаже, че претендираните суми за
заплатени или възраженията си срещу дължимостта им.
От Удостоверение
от ….., издадено от Софийски окръжен съд се установява, че ПК Н. се е
представлявала от председателя на управителния съвет- ищецът Г.Т..
От Списък на
всички член кооператори на ПК Н., присъстващи на редовно Общо изборно събрание
№88/25.02.2010г. се установява, че ищецът Г.Т. към този момент е бил член
кооператор (под номер 33 в списъка) и е присъствал на събранието, като в
качеството си на председател е утвърдил списъка.
От Протокол за
общо събрание на ПК Н. от …. се установява, че с Решение №3 е прекратено
членството на ищеца Г.Т. в кооперацията.
От Споразумение
за прекратяване на трудов договор №…. се установява, че считано от ….. поради
изтичане на уговорения срок е прекратен трудовият договор между ПК Н. и Г.Т., с
който последният е бил назначен на длъжността „специалист контрол разходи“ на
…..
Следователно се
установява първата предпоставка за възникване на спорното право, а именно:
ищецът да е бил член на ответната кооперация и членството му впоследствие да е
прекратено.
От изслушването
на обясненията на председателя на ПК „Н.“ по реда на чл. 176 ГПК се установява,
че същият е член на кооперацията от 15г., а е председател от 31.03.2016г., като
преди тази дата председател е бил ищецът. Установява се също така, че
кооперацията към момента на избиране на новия председател е имала задължения
към различни лица и фирми, както и че председателят не знае дали на други членове
на кооперацията са удържани суми за ВСК и спестовна каса преди избирането му за
председател. По своята същност обясненията на страната по реда на чл. 176 ГПК
представляват нейни твърдения, които, с оглед императивната разпоредба на чл.
154, ал. 1 ГПК, подлежат на установяване на общо основание с допустимите за
това доказателствени средства. Обясненията на страната биха могли да бъдат
доказателствено средство, но само ако съдържат признание на неизгодни за нея
факти, какъвто обаче настоящият случай не е. Доколкото изложените от законния
представител на ответника обстоятелства в останалата си част са в подкрепа на
становището в първото заседание по делото на процесуалния представител на ответника-
адв. К., то същите не могат да бъдат преценени като признание по смисъла на чл.
175 ГПК и поради това нямат доказателствена стойност относно релевантните за
спора факти ( В този смисъл Решение № 226/28.12.2012 по т. д. № 1012/2011 г. на
ВКС).
От фиш за
заплата на ищеца Г.Т. за м. февруари 2016г. се установява, че в графа „Удръжки“
са удържани сумите от 2 лв. за ВСК и 50лв. за спестовна каса.
От Извлечение от
сметка 499 ВСК към 31.01.2017г. и от бивша сметка 174 към 31.12.2016г.,
издадено от ответника на 21.02.2017г. и съдържащо неизгодни за него факти, се
установява, че по сметка 499 ВСК на името на ищеца се води сумата от 405лв., а
по бивша сметка 174 на името на ищеца се води сумата от 3657,91 лв. Това
Извлечение представлява частен документ. По силата на чл. 180 от ГПК частните документи се ползват
с доказателствена сила само по отношение на авторството, т. е. счита са, че те
са издадени от лицата посочени като техни автори. Съдържанието на частните
документи не се ползва с материална доказателствена сила и поради това се
преценява заедно с всички останали доказателства по делото. От това правило има
изключение в случаите когато частният документ удостоверява неизгодни за
издателя си факти. В този случай частният документ се ползва с материална
доказателствена сила и по отношение на удостоверените в съдържанието му факти.
Тази доказателствена сила обвързва съда и страните при преценката на
доказателствата ( В този смисъл Решение № 164 от 3.02.2014 г. на САС по в. гр.
д. № 2491/2013 г.).
От допуснатата и
неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза, както и от изслушването
на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че дължимите от ответника на
ищеца суми са 405лв. за ВСК и 3661,57лв. за спестовна каса, че има пропуски във
воденото счетоводство, но същите не са се отразили на верността на проверените
от вещото лице документи и отразяването им. Установява се също така, че ищецът
няма задължения към ответника по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Устава. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че след проверка в счетоводството на кооперацията
се е запознал с личния картон на ищеца, в който е посочено, че за ВСК му се
дължат 405лв.към м. 05.2016г.. Вещото лице уточнява, че се е запознал и с книга
за спестовна каса, озаглавена „дялов капитал- спестовна каса“, в която в
действителност са посочени сумите за спестовна каса и е записано, че към
31.12.2017г. на ищеца се дължи сумата от 3661,57лв.. Вещото лице заявява, че
удържаните суми са били по 50лв. за спестовна каса и 2 лв. за ВСК всеки месец,
като в кооперацията има данни за удържаните суми на всяко лице, както и че от
кооперацията са потвърдили, че горепосочените документи касаят именно ВСК и
спестовна каса, независимо от наименованието в самия документ.
Следователно се
установи и втората предпоставка за възникване на спорното право, а именно: от
трудовото възнаграждение на ищеца по време на членството са удържани вноски за
взаимоспомагателна каса и спестовна каса в размера посочен от вещото лице,
което се потвърждава и от представените по делото фиш за заплата за м. февруари
2016г. и извлечение от сметка 499 ВСК към 31.01.2017г. и от бивша сметка 174
към 31.12.2016г., издадено от ответника.
В чл. 19, ал. 1
от Устава на ПК Н. е предвидено, че бившите кооператори или наследниците им
имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, на припадащия се
дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл. 31,
ал. 6 от ЗК., а в чл. 19, ал. 2 от Устава е посочено, че сумите по ал. 1 се изплащат
на бившите кооператори след приемане на годишния счетоводен отчет или след
уговорен срок, ако има такъв и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията.
Съгласно чл.23
ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който ако е посочен идентификационен код, съдът,
държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация
и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации,
предоставящи обществени услуги,включително банките, нямат право да изискват
доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в
търговския регистър. Посочената разпоредба освобождава страните от необходимостта
за доказване пред съд и други държавни органи на вписани в търговския регистър
обстоятелства, с оглед осигурената от регистъра публична възможност за достъп
до информацията в него.
В този смисъл от
служебно извършена от съда справка в търговския регистър се установява, че е
приет годишния финансов отчет на кооперацията за 2017г.- годината, в която
членственото правоотношение на ищеца е прекратено.
Установи се,
както вече беше посочено, от съдебно- счетоводната експертиза и изслушването на
вещото лице в съдебно заседание, че ищецът няма задължения към ответника.
Следователно не
са налице посочените в Устава отлагателни условия и сумите подлежат на връщане.
По делото не се
установи, а и не се твърди сумите да са заплатени.
От три броя
заявления от …., …., ….. се установява, че ищецът е искал от ответника
заплащането на сумите по горепосочените сметки.
С оглед всичко
гореизложено исковата претенция е основателна в претендирания размер. По делото
се установи, че ответникът дължи на ищеца сумите от 405лв. за ВСК и 3661,57лв. за спестовна каса. Претенцията на ищеца е за удържани суми от 405лв. за ВСК и
3657,91лв. за спестовна каса. С оглед принципа на диспозитивното начало
претенцията за спестовна каса следва
да бъде уважена за претендирания размер от 3657,91лв.,
а не за установения по делото по-голям размер на задължението от 3661,57лв.
Неоснователно е
възражението на ответника, че липсата на лиценз по реда на ЗКИ съставлява
пречка, тъй като съгласно чл. 4., ал. 1, т. 3 от ЗКИ Разпоредбите на този закон
не се прилагат за взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на
свои членове за сметка на направени от тях и на техен риск вноски.
Неоснователно е
възражението на ответника, че сумите не се дължат, тъй като по делото не е
представено решение на Общото събрание за организиране на ВСК и спестовна каса
в съответствие с Устава. Образуването на ВСК и спестовна каса се установи по
делото от представения фиш за заплата с направени удръжки за ВСК и спестовна
каса, Извлечение от сметка 499 ВСК към 31.01.2017г. и от бивша сметка 174 към
31.12.2016г., издадено от ответника на 21.02.2017г. (удостоверяващо неизгодни
за ответника- издател факти, поради което се ползва с материална доказателствена
сила и по отношение на удостоверените в съдържанието му факти), както и от
заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза и
изслушването на вещото лице в съдебно заседание, в което се поясни, че сумите
са удържани именно за ВСК и спестовна каса. В този смисъл непредставянето по
делото на решение на Общото събрание за организиране на ВСК и спестовна каса от
страна на ответника не може да доведе до извод, че същите не са образувани, тъй
като този факт се установява от останалите доказателства по делото. Дори обаче
да се приеме, че решение на Общото събрание в този смисъл липсва, то независимо
от това процесните удръжки за ВСК и спестовна каса са правени, поради което
претенцията на ищеца за връщане на удържаните суми отново би била основателна.
По разноските:
С
оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски в размер на общо 585 лв. , от
които 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, 165лв. държавна такса
и 120лв. депозит за вещо лице.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по иск
с правно основание чл.14, ал. 1 от ЗК К. „П..К.-„Н.““, ЕИК …., със седалище и
адрес на управление гр. Д.Б., ул. „Д.“ №…, представлявана от председателя
С.Ж.Т., да заплати на Г.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от общо 4062,91 лв., от която 405 лв. удържани суми от трудово възнаграждение
за взаимоспомагателна каса по сметка 499 ВСК и 3657,91 лв. удържани суми от
трудово възнаграждение за спестовна каса по сметка 174, ведно със законна лихва
от дата на подаване на исковата молба – 31.10.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.„П.
К.-„Н.““, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр. Д.Б., ул. „Д.“ №…
представлявана от председателя С.Ж.Т., да заплати на Г.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сума
в размер на 585
лв., представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: